Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 5 04.01.2021 година
гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на девети
декември две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска
Атанасова
при секретаря Галина Драганова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 2071 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод жалбата
на И.И.Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, против Заповед №
20-0769-002068 от 21.09.2020 г., издадена от Васил Николаев Скопчанов на
длъжност полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, за
налагане на принудителна административна мярка- временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, поради нарушение
на материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. По същество се иска отмяна на заповедта.
В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не
изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи нови доказателства.
Ответникът не изпраща представител в съдебното
заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата. Представя
административната преписка.
Жалбата е подадена от надлежна страна в
законоустановения 14-дневен срок и е процесуално допустима. При разглеждането
и́ по същество, съдът намира за установено следното:
Предмет на съдебната проверка за законосъобразност е Заповед
№ 20-0769-002068 от 21.09.2020 г., издадена от полицейски инспектор в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, с която е приложена на основание чл.171, т.1,
б. „б“ от ЗДвП принудителна административна мярка- временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство, до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от осемнадесет месеца. Като фактическо
основание за налагане на мярката се сочи извършено от жалбоподателя нарушение
на ЗДвП- управление на моторно превозно средство с рег. № А 85 36 КХ, след
употреба на наркотични вещества (метаамфетамин), установена с техническо
средство „Дръг тест- 5000“. Изцяло са възприети от административния орган констатациите
на полицейските служители при извършената проверка на Г., отразени в съставения
акт за установяване на административно нарушение бл. № 949003 от 18.09.2020 г.
Съдът намира жалбата за неоснователна.
Оспорената Заповед № 17-0769-001186 от 09.05.2017 г. №
20-0769-002068 от 21.09.2020 г. е издадена от компетентен орган, оправомощен с
т. 1.8 от Заповед № 251з-209 от 18.01.2017 г. на директора на ОДМВР- Бургас, в
предвидената от закона писмена форма.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
нарушения на административнопроизводствените правила. В проведеното
административно производство са събрани допустимите и относими доказателства, изяснени
са всички релевантни факти и е формиран обоснован извод за наличие на установените
в приложимата норма материалноправни предпоставки.
Заповедта е надлежно мотивирана от административния
орган. Налагането на принудителната мярка се основава на констатациите при
извършената от служители на МВР проверка, съдържащи се в както в
съобразителната част на заповедта, така и в останалите документи, налични в преписката
по издаването и́, в т.ч. приложените докладни записки.
Материалноправните предпоставки за налагане на принудителните
административни мерки са изчерпателно посочени в нормата на чл. 171 от ЗДвП. В
конкретния случай административният орган е приел, че е налице хипотезата на
чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП. Според цитираната норма, за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка- временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
който управлява моторно превозно средство: 1)
с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух; или 2) след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с
тест, както и 3) при отказ да бъде
проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване- до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от осемнадесет месеца. В случая е налице втората
от горните хипотези. От данните по делото е видно, че на 18.09.2020 г. около
14.20 часа жалбоподателят е управлявал лек автомобил с рег. № А 85 36 КХ, след употреба
на наркотично вещество- метаамфетамин, установена с техническо средство. В този
смисъл са и констатациите в съставения АУАН бл. № 949003 от 18.09.2020 г. С оглед
предписаната от чл.189, ал.2 от ЗДвП презумптивна доказателствена сила на акта
за установяване на административно нарушение и при липса на доказателства,
които да поставят под съмнение съдържащите се в него констатации, съдът приема,
че релевантните обстоятелства са осъществени така, както е посочено от
административния орган. Следователно, налице са предпоставките на чл. 171, т.1,
б. „б“ от ЗДвП за налагане на принудителната административна мярка.
Съдът намира за неоснователни наведените с жалбата
доводи за незаконосъобразност на заповедта, поради постигнато след издаването
и́ споразумение между жалбоподателя И.Г. ***, одобрено с протоколно
определение от 05.10.2020 г. по НОХД № 3999/2020 г. по описа на Районен съд-
Бургас, с което е отнето свидетелството на същия за управление на МПС. На основание
чл. 142, ал.1 от АПК съответствието на акта с материалния закон се преценява
към момента на издаването му. Настъпилите след издаване на акта обстоятелства не
са от естество да се отразят на неговата законосъобразност. От данните по
делото е видно, че към момента на издаване на обжалваната заповед- 21.09.2020
г. жалбоподателят е правоспособен водач. Същият е установен да управлява лекия
автомобил, след употреба на наркотични вещества и следователно са налице
законоустановените предпоставки за прилагане на мярката. Обстоятелството, че срещу
жалбоподателя е образувано и наказателно производство, приключило със
споразумение, е ирелевантно, доколкото заповедта за прилагане на мярката има
самостоятелни правни последици, различни от тези на съдебния акт, с който се
налага наказание за извършеното противоправно деяние. Наложената принудителна
административна мярка не е административно наказание. Тя има превантивен
характер- с нея се цели да се въздейства предупредително върху нарушителя и да
се осуети възможността да извършва други нарушения на ЗДвП.
С оглед изложените съображения съдът приема, че са
налице предпоставките на чл. 171, т.1, б. „б“ от ЗДвП за налагане на
принудителната административна мярка, поради което и доколкото не се
установяват нарушения на материалния и процесуалния закон, жалбата се явява
неоснователна и следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.И.Г. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, против Заповед № 20-0769-002068 от 21.09.2020 г.,
издадена от Васил Николаев Скопчанов на длъжност полицейски инспектор в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР- Бургас, за налагане на принудителна административна
мярка- временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Решението е окончателно.
СЪДИЯ: