Присъда по дело №1812/2021 на Районен съд - Бургас
| Номер на акта: | 100 |
| Дата: | 24 юни 2022 г. |
| Съдия: | Тодор Димитров Митев |
| Дело: | 20212120201812 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 2 април 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
БРС.
Бургаска районна прокуратура е внесла обвинителен акт по ДП №611/2020г. по описа
на 05 РУ на МВР-Бургас, пор. №2150/20г. на БРП /вх. №11941/20г. на БРП/, с който е
повдигнато обвинение срещу Т. И. Г., ЕГН: **********, роден на *г. в гр. Бургас, българин,
български гражданин, неженен, със средно образование, работещ като корпусник, осъждан,
с постоянен адрес - гр. Бургас, ж.к. „*'' №*, вход *, ет. *, ап. *, за това, че на 06.10.2020г. в
гр.Бургас, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот - разбиване на
входна врата на жилище, находящо се в гр. Бургас, ж.к. „*", бл. 113, вх. „Е", ет. 1, ап. ляв,
отнел чужди движими вещи, а именно - един брой телевизор «SANG», модел LE32Z10, на
стойност 167,00 (сто шейсет и седем) лева, един брой мобилен телефон, марка «Iphone»,
модел 6, на стойност 226 (двеста двадесет и шест) лева, един брой мъжки часовник "CASIO
G-Shock", модел GA2000 1-А9, на стойност 200 (двеста) лева, един брой мъжка чанта, тип
паласка - тъмно сива, на стойност 24 (двадесет и четири) лева, съдържаща сумата от 760
(седемстотин и шестдесет) лева, всички вещи на обща стойност 1377 (хиляда триста
седемдесет и седем) лева, от владението на А. А. К., ЕГН:**********, без съгласието му и с
намерение противозаконно да ги присвои– престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр.чл.194, ал.1
от НК.
В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа
обвинението, за което е предаден на съд подсъдимият Г., като прави подробен
доказателствен анализ и посочва, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установява описаната в обвинителния акт фактическа обстановка. Предлага се да бъде
определено наказание „лишаване от свобода” в размер на една година, което да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим. Алтернативно посочва, че в случай че се прецени,
че е извършено деяние по чл. 194, ал. 1 от НК, да се наложи наказание „пробация“ за срок от
поне две години и шест месеца.
Защитникът на подсъдимия - адв. Б.Б., поддържа, че подсъдимият следва да бъде
признат за невиновен, като набляга на това, че по делото липсват доказателства, които да
подкрепят обвинителната теза.
Подсъдимият Г. заявява, че не е извършвал деянието и моли да бъде оправдан.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Т. И. Г., ЕГН: **********, роден на *г. в гр. Бургас, българин,
български гражданин, неженен, със средно образование, осъждан, с постоянен адрес - гр.
Бургас, ж.к. „*'' №*, вход *, ет. *, ап. *.
Към 05-06.10.2020г., пострадалият А.К. работел към „Боги 6" ЕООД като „работник
в склад" и ползвал квартира, находяща се в бл.113, вх.Е, ет.1, ап.1 в ж.к"*", гр.Бургас.
В периода от 04.10.20г. до 11.10.20г. той ползвал платен годишен отпуск, а на
05.10.2020г., около 12,00ч. посетил работното си място, където получил заплата в размер на
800лв., която му била предоставена в банкноти от по 20 лева. След това, прибирайки се,
минал през различни места, направил покупки и се върнал в ползваното от него жилище.
На 05.10.2020 г., около 16.00ч., К. бил посетен в квартирата си от св. Г.С.- негов
колега в „Боги 6“ ЕООД, като двамата пили бира, а след това С. си тръгнал. След това К. се
уговорил с подс. Г., с когото се познавали, последният да му дойде на гости. Около 21,00ч. в
апартамента на св. К. дошли подс. Г. и неговата приятелка - св. П.. Тримата започнали да се
черпят с алкохол. По време на разговорите им, подс. Г. разбрал, че пострадалият е получил
1
заплата. Около 23,00ч. алкохолът свършил, а подс.Г. и св.П. решили да си ходят. Домакинът,
който бил в опиянено състояние изпратил своите гости, след което си легнал да спи.
Подс. Г. и св. П. се прибрали в квартирата, в която живеели на ул. „*** в гр. Бургас.
След като св. П. заспала, подс. Г. взел решение да проникне в жилището на К. с цел да
отнеме парите му, а и други вещи.
След полунощ - в ранните часове на 06.10.2020г., подс. Г. се върнал до ползваното от
пострадалия К. жилище, находящо се в бл.113, вх.Е, ет.1, ап.1 в ж.к"*", гр.Бургас, и
използвайки поставена под прозореца на жилището пейка, се изкачил до прозореца, който
не бил заключен и проникнал в жилището през него. Пострадалият К. не се събудил, като
подс. Г. взел чантичката на пострадалия, тип „паласка“, тъмно сива на цвят, съдържаща
сумата от 760лв. След това подсъдимият проникнал в стаята, в която спял постр.К., откъдето
взел мобилния му телефон, марка „Iphone", модел 6, часовника му "CASIO G-Shock", модел
GA2000 1-А9 и телевизор марка „SANG", модел LE32Z10. Заедно с всички вещи подс. Г.
напуснал жилището на К., като чрез упражняване на натиск разбил входната врата .
Веднага след това се свързал от мобилния си телефон със св. С.С. и го попитал дали
може да му помогне да продаде няколко неща и евентуално дали би ги купил. Разбрали се
подсъдимият да отиде в дома на св.С., находящ се в гр. Бургас на ул.**. Малко след 05.00
часа на 06.10.2020 г. подсъдимият пристигнал в дома на св. С., носейки в себе си отнетите
от жилището на постр. К. вещи, обяснявайки, че ги е взел от свой познат, но не споделил, че
ги е откраднал. С. огледал вещите, при което заявил, че желае да купи часовника"CASIO G-
Shock" като се договорили за сумата от 40лв. След това подс. Г. извадил от джоба си голямо
количество банкноти от по 20лв. и дал една от тях на С.. Разбрали се телевизорът и
мобилния телефон да останат в жилището на С., който да се опита да ги продаде, след което
подс.Г. си заминал.
Сутринта на 06.10.2020г. постр. К. се събудил, потърсил часовника си, за да види
колко е часът, но не го намерил, не успял да открие и мобилния си телефон, станал от
леглото, при което установил, че телевизорът му също липсва. Също така установил и
липсата на чантичката му, ведно с получените пари като заплата (с изключение на изхарчени
преди това за покупки 40 лв. ). Видял, че вратата на жилището е разбита, поради което
сигнализирал на органите на МВР.
По случая било започнато досъдебно производство с първото действие по
разследването - оглед на местопроизшествие, а в последствие били издирени и поканени в
05 РУМВР-Бургас подс.Г. и неговата приятелка- св. П.. Г. посочил на органите на реда, че
вещите са при св. С.. Служителите на 05 РУМВР-Бургас отишли в дома на св.С., който
съдействал на полицаите и предал с протокол за доброволно предаване телевизорът,
часовникът и мобилния телефон - отнети от жилището на постр.К.. Вещите впоследствие са
върнати на собственика.
По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за несъмнено установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно:
от показанията на разпитаните свидетели – И.П. /л. 47/, Д.К. /л. 47- л. 47-гръб/, Г.Г. /л. 47-
гръб/, М.С. /л. 47-гръб- л. 48/, П.И. /л. 48- л. 48-гръб/, А.К. /л. 61-л. 61-гръб, включително и
прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. второ на л. 15-17 от ДП/, Т.
Т. /л. 60-гръб/, Г.С. /л. 87-гръб/, Г.Я. /л. 87-гръб/, Д.П. /л. 98-гръб- л. 99/, С.С. / л. 99-л. 100,
2
включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. второ на л.
21 и л. 101 от ДП, както и прочетените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. второ на л.
23 от ДП /, Й.Н. /л. 162-гръб-л. 163/, С.С. /л. 163-л. 163-гръб/, М.И. /л. 176-гръб- л. 177/, Г.П.
/л. 177- л. 177-гръб/; от заключението на вещото лице по извършената оценъчна експертиза
/л. 49-л. 51/, актуална справка за съдимост на подсъдимия, справки от мобилни оператори /л.
87-л. 100 от ДП, л. 113-л. 117/, протокол за оглед на местопроизшествие /л. 7-9 от ДП/,
протоколи за доброволно предаване /л. 31-л. 33от ДП/, протокол за разпит на Т.Г. /л. 20 от
ДП/, както и от другите множество приложени по делото писмени доказателства и
доказателствени средства.
Съдът не кредитира изложеното от свидетелите Г.Ф. /л. 136-гръб/, П.Ф. /л. 137/ и
М.К. /л. 49/.
Особено съществени по делото се явяват показанията на св. С.С., които съдът
кредитира, включително и прочетените такива по реда на чл. 281 от НПК, като липсата на
спомен за част от обстоятелствата е лесно обясним с изминалия период от време.
Показанията на този свидетел са последователни, логични и непротиворечащи си и по-
важното- същите се подкрепят от останалия доказателствен материал. В подкрепа на
показанията на този свидетел се явява разпечатката от „БТК“ ЕАД („Виваком“),
предоставена по реда на Закона за електронните съобщения, която е в електронен вариант
по делото. От същата става ясно, че мобилен номер ** в периода 00.00 часа на 05.10.2020 г.-
00.00 часа на 06.10.2020 г. е осъществил десет разговора с абонатен номер *****,
предоставен от С.. Обажданията са изхождали от номер **. Също така, номер ** е ползвал
интернет и в 05.16 часа на 06.10.2020 г. е бил засечен от клетка на мобилния оператор в гр.
Бургас, ж.к. „*“, бл. 118. Съгласно разпечатките по ЗЕС на досъдебното производство, както
и отговора на мобилен оператор „Виваком“ на л. 115, абонатен номер ** е с титуляр Т. И. Г.,
като датата на активиране е 19.05.2020 г. От тези доказателства се установява, че именно
Т.Г. се е намирал в ранните часове на 06.10.2020 г. в ж.к. „*“, което подкрепя всичко
изложено от св. С.. Съдът намира тезата на защитата, че подсъдимият не ползвал този номер
за неоснователна, тъй като на л. 20 от ДП се намира протокол за разпит на Г., все още в
качеството му на свидетел, в който той е посочил телефонен номер за контакт именно номер
**. Следва да се допълни, че от разпечатките става ясно, че мобилният номер на св. С. не е
засичан в периода 00.00 часа на 05.10.2020 г.- 13.20 часа на 06.10.2020 г. другаде, освен в
ж.к. „*“. Това обстоятелство пък разсейва каквито и да е съмнения, че С. е съпричастен към
отнемането на процесните вещи. Поради това се явяват и оборени обясненията на подс. Г.,
дадени на л. 99-гръб- л. 100, че когато отишъл на сутринта на 06.10.2020 г. при С.,
последният носил на ръката си часовника на пострадалия К..
Съдът кредитира и показанията на св. К., като последователни и логични,
включително и прочетените такива по реда на чл. 281 от НПК, като липсата на спомен за
размера на отнетата сума е лесно обясним с изминалия период от време, като самият
свидетел в съдебно заседание след прочитане на показанията посочи, че не може да си
спомни със сигурност за каква парична сума е ставало въпрос.
Съдът също така кредитира и показанията на разпитаните по делото полицейски
служители, като показанията на св. Т. всъщност не допринасят съществено за разкриване на
обективната истина. Що се отнася до показанията на св. С. и П.И., същите отново се
характеризират с пълнота и последователност. Нещо повече, същите изцяло съответстват на
изложеното от св. С.. Самият подсъдим по време на разпита на св. С. заяви, че не си бил
признавал за „кражбата“, а само посочил къде са вещите. Това кореспондира с изложеното
от св. С., че именно благодарение на това че подсъдимият е посочил, че вещите са се
намирали у св. С., последните са били намерени. Липсват данни, които да подкрепят тезата
на подсъдимия по време на съдебните прения, където той посочва, че само бил насочил
полицаите евентуално къде да търсят вещите, защото познавал хора, които се занимават с
3
такива работи, тъй като не се установява да са били съобщени имена на други лица. Освен
това, поначало част от дейността на органите на МВР е да са наясно с лицата, които са
евентуално съпричастни към извършването на противоправни деяния (т.нар. „контингент“),
поради което същите нямат необходимост да бъдат насочвани чрез споменаването на имена,
за които подсъдимият просто е знаел, че се занимават с такива работи. В край на сметка,
изглежда изключителна случайност при произволно посочени имена, без конкретна връзка
със случая, да е било решено да се отиде точно при св. С. в ж.к. „*“, след като кражбата е
била извършена в ж.к. „*“, и в него да са намерени отнетите вещи. Всичко това мотивира
съда да кредитира изложеното от св. С., че местонахождението на вещите е било конкретно
посочено от подсъдимия. Съдът обаче не кредитира показанията на св. С. и П. И. в частта, в
която двамата посочват, че Г. си бил признал за извършване на деянието, тъй като по този
начин се възпроизвеждат самопризнания извън предвидените в НПК способи, което не е
допустимо в процеса.
Съдът кредитира и показанията на св. П., К., Г., Н., С., И. и П., които са били водачи
на автобусна линия № 9, както и на нощната линия, изпълнявани от „Бургасбус“ ЕООД
Бургас, тъй като те са еднопосочни, но същите не допринасят съществено за разкриването на
обективната истина. Тук следва да се отбележи, че в край на сметка не стана ясно дали
подсъдимият твърди, че на процесната дата и час е ползвал някоя от двете линии, или не, и
съответно като ги е ползвал, къде е отишъл и за какво.
Отново като еднопосочни, но недопринасящи съществено, следва да се кредитират и
показанията на св. Г.Я. и Г.С.. За първия се установи, че не е посещавал дома на св. К., а
вторият му е бил на гости на 05.10.2020 г. малко преди да дойдат подсъдимия и св. П..
Показанията на св. П. също следва да бъдат кредитирани, като същите подкрепят
останалия доказателствен материал. Тази свидетелка посочва, че като се прибрали с Г. в
квартирата си, тя заспала, като мисли, че никой не е излизал после, а на сутринта, когато се
събудила, Г. бил в квартирата. Това твърдение не оборва останалия доказателствен
материал, тъй като очевидно след като е спяла, П. не е имало как да възприеме с
категоричност дали през цялото време докато тя се е събудила, Г. е бил в квартирата, или не.
Показанията на П. влизат в противоречие с изложеното от св. К. относно това, че последната
около 07.30 часа на 06.10.2020 г. посетила квартирата на Г. и той бил там, тъй като П.
твърди, че никой не е идвал в квартирата. Поради това и съдът не дава вяра на изложеното
от К., още повече, че в хода на досъдебното производство изобщо не е било навеждано
твърдение майката на подсъдимия да е имала някакви възприятия във връзка със случая.
Дори и да се приеме, че К. действително е посетила квартирата на Г., то това е било около
07.30 часа, като не се доказва, че той е бил там през цялата вечер.
По отношение на приобщените по делото писмени доказателствени средства, следва
да се отбележи, че няма основание същите да не бъдат ценени. По отношение на начина, по
които от св. С. са били взети част от отнетите вещи- с протокол за доброволно предаване,
следва да се отбележи, че не се констатират нарушения. Първо, съгласно чл. 163, ал. 2 от
НПК, органът, който евентуално ще извършва претърсване, предлага да му бъдат предадени
търсените вещи. Очевидно в случая се е знаело какви вещи се търсят и същите са били
предоставени доброволно от св. С., което обезсмисля по-нататъшно извършване на
претърсване и изземване. Също така, връзката на тези вещи с производството е налице чрез
последващото им предаване с протокол на разследващия орган и изготвянето на експертиза
за стойността им. Накрая, във връзка с посоченото от адв. Б. на съдебните прения, че Г. не
присъствал при посещението на св. С., следва да се отбележи, че в закона няма такова
изискване.
Съдът кредитира и изготвения протокол за оглед, като намира, че не са допуснати
нарушения при неговото изготвяне. Съдът не кредитира изложеното от поемните лица Г.Ф.
и П.Ф.. Касае за възприятия на случайни граждани, като нито един държавен орган не може
4
да принуди тези лица да проявят определена бдителност или пък да предполага до каква
степен същите ще запазят спомен за случилото се. Именно заради това на гражданите,
участващи като поемни лица, се предоставя да се подпишат на изготвените протоколи, като
отново в край на сметка те решават дали да прочитат или пък осмислят написаното.
Впрочем, това е и смисълът на изготвянето на писмени доказателствени средства-
протоколи за съответните процесуално-следствени действия. Законодателството е отчело, че
човешкото съзнание не е напълно надеждно що се отнася до възпроизвеждане на минали
събития, поради което е предвидило изготвянето на протоколи, като се предполага, че в
момента на подписването на тези протоколи, съответните лица удостоверяват верността на
отразеното в тях. Ако се приеме тезата, че всяко разминаване между свидетелски показания
и писмени доказателствени средства, дискредитира последните, би се обезсмислило не
просто съставянето на протоколи по НПК, а документирането изобщо. За да се приеме, че
един документ наистина не отразява реално събитията, за които е съставен, следва другите
доказателства, който го оборват да са наистина категорични. В този смисъл, не може да се
приеме с категоричност, твърдението на поемните лица, че не са влизали в апартамента, тъй
като очевидно е налице липса на спомен, а и освен това са положили подписите си под
протокола. Св. Ф. по време на разпита си почти на всяко изречение посочва, че не си спомня
или че има само смътен спомен. Св. Ф. пък, който на пръв поглед с категоричност заявява,
че не е влизал в апартамента при огледа, посочва със същата категоричност, че е било
тъмно, като даже посочва конкретен час 21.00- 21.30 часа, но не полунощ, щом бил буден.
Видно е обаче, че огледът е извършен на 06.10.2020 г. от 08.40 часа до 09.10 часа, като от
снимките се вижда, че е било светло, което сочи, че всъщност и този свидетел не си спомня
в детайли за случая. Що се отнася до това какви действия са били извършвани при огледа-
дали са снемани отпечатъци и т.н., това не оказва влияние върху годността на действието, а
има значение за разкриване на обективната истина.
Следва да бъдат ценени и изготвените справки от мобилните оператори по реда на
Закона за електронните съобщения. От същите става ясно на кои имена са регистрирани
установените относими по делото абонатни номера, както и в какви часове и как са
комуникирали помежду си.
Съдът кредитира изцяло и заключението на изготвената по делото експертиза, която
е отговорила пълно, ясно и точно на поставените въпроси и дава категорично становище по
поставените задачи.
Накрая, следва да бъдат обсъдени и обясненията на подс. Г. (въпреки че по-нагоре бе
взето отношение по част от тях). Подсъдимият в различни заседания даваше откъслечни
обяснения и отговаряше на конкретни въпроси- л. 48, л. 99-гръб- л. 100, л. 137, л. 178.
Всички посочени изявления имат характер на обяснения, тъй като с тях се твърдят
определени факти. Тези, свързани с обстоятелството кой е бил шофьор на нощната линия на
06.10.2020 г. не допринасят съществено за разкриване на истината, тъй като както бе
посочено, не стана ясно дали подсъдимият твърди с категоричност, че на процесната дата и
час е ползвал някоя от двете линии, или не, и съответно като ги е ползвал, къде е отишъл и
за какво. Бе посочено вече, че съдът не кредитира твърдението, че св. С. вече носил отнетия
часовник на ръката си, когато подс. Г. бил при него сутринта на 06.10.2020 г. Следва да се
кредитира единствено заявеното от Г., че е бил при св. С. на 06.10.2020 г., както и че е
посочил на полицейските служители къде се намират отнетите вещи, тъй като тези
изявления са в съгласие с останалия доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в
5
извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
Съставът намира, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че
подсъдимият Г. на 06.10.2020г. в гр.Бургас, от жилище, находящо се в гр. Бургас, ж.к. „*",
бл. 113, вх. „Е", ет. 1, ап. ляв, отнел чужди движими вещи, а именно - един брой телевизор
«SANG», модел LE32Z10, на стойност 167,00 (сто шейсет и седем) лева, един брой мобилен
телефон, марка «Iphone», модел 6, на стойност 226 (двеста двадесет и шест) лева, един брой
мъжки часовник "CASIO G-Shock", модел GA2000 1-А9, на стойност 200 (двеста) лева, един
брой мъжка чанта, тип паласка - тъмно сива, на стойност 24 (двадесет и четири) лева,
съдържаща сумата от 760 (седемстотин и шестдесет) лева, всички вещи на обща стойност
1377 (хиляда триста седемдесет и седем) лева, от владението на А. А. К., ЕГН:**********,
без съгласието му и с намерение противозаконно да ги присвои– престъпление по чл.194,
ал.1 от НК.
Най-съществения въпрос по делото е свързан с авторството на деянието, като
доказателствената съвкупност по делото е изцяло в посока категоричен извод, че автор е
подс. Г.. Този извод произтича от обстоятелството, че именно Г. е занесъл вещите, предмет
на престъплението на св. С. и то няколко часа след като е напуснал жилището на
пострадалия К.. Съдът вече изложи съображения защо кредитира показанията на този
свидетел, като не намира за нужно да ги преповтаря. Самият подсъдим на нито един етап от
делото не е посочил начинът, по който се е сдобил с фактическата власт върху предадените
от него на С. вещи. Самият С. посочва (а и това е видно от протокола за доброволно
предаване), че Г. е донесъл часовник, телефон и телевизор, които вещи са собственост на
пострадалия К.. Също така, С. посочва, че е видял немалка парична сума, която Г. е имал в
себе си. От това следва, че няма как по някакъв начин Г. да се е сдобил с вещите, след като
същите вече са били отнети от друго лице преди това. Както бе посочено, подсъдимият не
излага твърдения в тази насока, а да се приеме, че абсолютно всички вещи, предмет на
кражбата, са били случайно намерени от Г., изглежда житейски невъзможно. С оглед на
това, от така обективираното от подсъдимия владение на вещите, предмет на
престъплението, съпоставено с останалия доказателствен материал (и по-точно с липсата на
каквито и да е доказателства по делото, сочещи на друг начин Г. да е придобил вещите),
следва единственият възможен извод, че именно той ги е отнел от пострадалия по начина,
описан по-горе.
Следва да се обърне внимание и на доводите на защитата във връзка с описанието на
фактическата обстановка в обвинителния акт. На първо място, по делото се установява, че
подс. Г. заедно с приятелката си св. П. са отишли в квартирата си на ул. „***. Това
обстоятелство по никакъв начин не изменя фактическите рамки на обвинението, като е
нормално в хода на съдебното производство да се установят различни факти от тези, приети
от прокурора. Също така, не се установява по безспорен начин как точно Г. се е придвижвал
из гр. Бургас, което обаче също не оказва влияние върху изводите за авторството на
деянието, тъй като несъмнено се установява, че той е отишъл до дома на св. С. с отнетите
вещи. Накрая, времевият диапазон на извършване на деянието е достатъчно конкретизиран в
обвинителния акт с посочването на датата 06.10.2020 г.
От обективна страна е налице деяние, извършено против обществените отношения,
гарантиращи необезпокояваното упражняване на правото на собственост и на владение на
гражданите.
Налице е годен предмет на престъплението- един брой телевизор «SANG», модел
LE32Z10, на стойност 167,00 (сто шейсет и седем) лева, един брой мобилен телефон, марка
«Iphone», модел 6, на стойност 226 (двеста двадесет и шест) лева, един брой мъжки часовник
"CASIO G-Shock", модел GA2000 1-А9, на стойност 200 (двеста) лева, един брой мъжка
чанта, тип паласка - тъмно сива, на стойност 24 (двадесет и четири) лева, съдържаща сумата
6
от 760 (седемстотин и шестдесет) лева, всички вещи на обща стойност 1377 (хиляда триста
седемдесет и седем) лева. Всички изброени вещи са движими и са били чужди за
подсъдимия- същите са били собственост на пострадалия А. А. К..
Изпълнителното деяние на кражбата се изразява в отнемане на вещта, което обхваща
два акта: прекъсване на чуждото владение и установяване на своя фактическа власт върху
вещта от страна на дееца. В процесния случай, към момента на отнемането им, всички
вещите са се намирали във владение на пострадалия. Същият ги е държал в дома си, като по
този начин е осъществявал фактическа власт върху тях. Съдът счита, че от събраните по
делото доказателствени материали несъмнено се установява, че подсъдимият е прекъснал
осъществяваното владение върху изброените по-горе вещи. Макар и да не се установяват
конкретните телодвижения на подсъдимия, безспорно е ясно, че същият е проникнал в дома
на пострадалия и го е напуснал с горепосочените вещи, установявайки владение върху тях, с
което е била преустановена възможността на техният собственик да ги владее.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вината
"пряк умисъл" по смисъла на чл.11, ал.2 НК, тъй като Г. е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
настъпването им, което е обективирано в неговото поведение - съзнавал е, че отнетите вещи
са чужда собственост, че с действията си прекъсва фактическата власт на досегашния
владелец, но въпреки това е установил своя власт над тях. Подсъдимият е целял това и е
имал намерение противозаконно да присвои вещите. Неговото намерение се извлича и от
последващите му действия, като част от вещите са били предадени на св. С.. С. е платил 40
лева за часовника, а за останалите вещи е имало уговорка да се опита да ги продаде. От това
следва, че безспорно Г. се е разпоредил с вещите като със свои. Това важи още по-силно за
паричната сума, която не е била възстановявана.
Съставът обаче намира, че не се доказа наличието на квалифициращото
обстоятелство по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. второ от НК, а именно- деянието да е извършено
чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот- разбиване на входната
врата. По мнение на състава проникването в жилището е станало чрез използване на пейка,
посредством която Г. е проникнал в жилището през прозорец, като същият не е бил
повреждан или разрушаван. След това жилището е напуснато през вратата, която е била
разбита от подсъдимия, доколкото очевидно житейски е почти невъзможно с вещите, сред
които е имало и телевизор, Г. да напусне отново през прозореца. За да се квалифицира
кражбата като извършена чрез взломяване, следва то да предхожда отнемането на вещите,
т.е. взломяването представлява отстраняване на препятствие, което стои между дееца и
предмета на престъплението. В случая обаче, Г. вече е бил установил фактическа власт
върху вещите, т.е. достигнал е до тях, като разбиването на входната врата на жилището на
пострадалия е било единствено с цел напускането му. Поради това и съдът призна Г. за
невиновен и го оправда по обвинението деянието да е извършено чрез повреждане на
преграда, здраво направена за защита на имот - разбиване на входна врата, както и по
квалификацията по чл. 195, ал. 1, т. 3, предложение второ от НК.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното престъпление по чл.194, ал.1 от НК законът предвижда наказание
„лишаване от свобода” за срок до осем години.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия Г. обстоятелство, съдът отчете
обремененото му съдебно минало. Видно от приложената по делото справка за съдимост на
подсъдимия, същият е осъждан неколкократно, както за престъпления против
собствеността, така и за общоопасни престъпления и престъпления против личността.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия Г. обстоятелства, съдът отчете на
първо място сравнително младата възраст на подсъдимия. Следва да се отчете, че
7
благодарение на неговото съдействие на пострадалия са били върнати част от отнетите
вещи.
При това положение съдът счита, че наказанието следва да се определи към
минималния размер, като при отчитане на съдимостта на Г., бе определено наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на пет месеца. Съдът отчете, че до настоящия момент той
не е изтърпявал ефективно такова наказание, поради което определянето на същото в размер
от пет месеца, макар и към минимума, би било достатъчно за неговото поправяне и
превъзпитание, както и за постигането на останалите, залегнали в чл. 36 НК цели.
Към момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият е осъждан на
"лишаване от свобода" за престъпления от общ характер, поради което по отношение на
същия не са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл.66, ал.1 от
НК. Това е така, доколкото по отношение на осъжданията му, към момента на настоящото
деяние, не са изтекли сроковете по чл. 88а от НК за реабилитация. Така деянието по НОХД
№ 5173/2013 г на БРС е било извършено след осъждането по НОХД № 570/2012 г. на БРС,
поради което за него освен изтичането на изпитателния срок в размер на три години, е
необходимо да изтекат още пет години за настъпване на реабилитация по право съгласно чл.
88а, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК. В този смисъл реабилитацията по това
осъждане е могла да настъпи на 11.12.2021 г.- около година след извършване на настоящото
деяние. Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС за
определяне на първоначален "общ" режим на изтърпяване на така наложеното наказание
"Лишаване от свобода”.
По разноските:
По отношение на разноските, съдът осъди на основание чл. 189, ал. 3 НПК
подсъдимия, да заплати по сметка на ОД на МВР-Бургас направените по делото разноски в
досъдебното производство в размер на 103,10 лв. Също така, Г. дължи да заплати и
сторените в съдебното производство разноски в размер на общо 20 лв. за явяване на вещото
лице. Подсъдимият дължи на основание чл. 190, ал. 2 от НПК да заплати и 5 лева държавна
такса за служебно издаване на един брой изпълнителен лист в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд-гр.Бургас.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
8