Р Е Ш Е Н И
Е №260265
20.02.2021 г.,
гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Христина Борисова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 4713/2020 г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д.Г.Р., ЕГН **********, с
адрес: ***, чрез адв. С.Н. против
Наказателно постановление № 20-6207-000248/22.04.2020 г., издадено от К.Ц.К.– ***,
с което:
1) на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя са наложени административно
наказание глоба в размер на 500 (петстотин) лева и административно
наказание лишаване от право да управлява
МПС за 6 (шест) месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и
2) на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 10 (десет)
лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
С жалбата се навеждат бланкетни доводи за
незаконосъобразност и необоснованост на атакуваното наказателно постановление
(НП) и се моли за неговата отмяна. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. Н., който поддържа жалбата.
Претендира направените по делото разноски.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. № 46356
от 04.08.2020 г., с което изпраща жалбата и административната преписка,
изразява становище производството по издаване на наказателното постановление да
е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални
нарушения, фактическата обстановка да е правилно установена, а извършването на
нарушенията от страна на жалбоподателя и вината му да са категорично доказани.
Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. Прави възражение за
прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски. В съдебно заседание,
редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Д.Г.Р., спрямо когото са наложени
административните наказания, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Административнонаказващият орган (АНО) не разполага с
доказателство за датата на връчване на екземпляр от наказателното постановление
на жалбоподателя, поради което по делото не се установява срокът за обжалване
да е започвал да тече спрямо него. Същевременно от изисканите от съда справки
от сектор „Пътна полиция“, от 05 РУ и от РУ Труд при ОДМВР – Пловдив също не се
установи да е налична разписка или друго доказателство за връчването на НП на
жалбоподателя. По тези съображения жалбата се приема за подадена в срок и за допустима. Разгледана по същество,
жалбата е основателна, поради което
атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните
съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 12.03.2020 г. около 21:30 часа в Община Съединение,
на път трети клас № 606, км 78+100 жалбоподателят Д.Г.Р. при управление на лек
автомобил „Нисан“ с рег. № *** претърпял пътнотранспортно произшествие. Местопроизшествието
било посетено от полицейските служители в РУ Труд при ОДМВР-Пловдив Б.И.Л. и Й.П.П.,
които потърсили съдействие за съставянето на АУАН от компетентно лице. На място
бил изпратен свид. С.Г.М. – мл. автоконтрольор в РУ Труд при ОДМВР-Пловдив,
който след пристигането си извършил проверка на жалбоподателя с Дрегер № ARRB-0126 за
установяване употреба на алкохол. Техническото средство отчело концентрация на
алкохол от 0,54 промила. При проверката свид. М. изискал от жалбоподателя Р. да
му представи свидетелството си за управление на МПС и контролния талон към
него, но тъй като последният не носил и двата документа, то не ги представил
при поискване на свид. М..
На 13.03.2020 г. свид. М. съставил акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) с бл. № 347148 против жалбоподателя Р., в
негово присъствие и в присъствието на свидетели. Препис от акта бил връчен на
жалбоподателя срещу разписка. Свидетелят М. съставил и талон за изследване с №
0062966. Екземпляр от този талон не бил връчен на жалбоподателя. На последния
не била дадена възможност да избере дали да бъде изследван за употреба на
алкохол чрез доказателствен анализатор или чрез медицинско изследване, нито в
талона било вписано къде трябва да се яви за извършване на такова изследване и
в какъв срок.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено обжалваното в настоящото
производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът дава вяра на показанията на свид. С.Г.М.. Същият
заявява, че поддържа съставения акт, но няма спомени за случая, освен че е
ставало въпрос за ПТП, на което е бил повикан, за да извърши проверка на водача
за употреба на алкохол и да състави АУАН. Свидетелят потвърждава и авторството
на попълнения талон за изследване.
От талон за изследване № 0062966 се установява, че
същият е издаден от свид. С.Г.М. за извършена проверка на жалбоподателя Р. на
дата 12.03.2020 г. с техническо средство дрегер № ARRB-0126.
Установява се още, че екземпляр от талона не е връчван на жалбоподателя, нито
му е дадена възможност да впише избор по какъв начин да бъде изследван за
употреба на алкохол, къде може да се яви за такова изследване и в какъв срок.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., допълнена със
Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. – и двете на министъра на вътрешните работи,
се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са
действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП от материално и териториално
компетентен орган.
От събраните и проверени по делото доказателствени
материали, че установява, че на посочените в НП време и място - на 12.03.2020
г. около 21:30 часа в Община Съединение, на път трети клас № 606, км 78+100,
жалбоподателят Р. е управлявал МПС - лек автомобил „Нисан“ с рег. № ***, както
и че е изпробван с техническо средство дрегер №ARRB-0126 за установяване употреба на
алкохол, което е отчело резултат от 0,54 промила.
Съставеният при установяването на концентрацията на
алкохол в кръвта на жалбоподателя талон за изследване № 0062966 е попълнен
върху бланка, отпечатана преди измененията с ДВ бр. 81 от 2018 г. Това
обстоятелство не представлява процесуално нарушение, тъй като съгласно § 25 от
ПЗР на Наредба № 1/19.07.2017 г. отпечатаните бланки се използват до изчерпване
на техните количества. Процесуалният порок обаче в случая се изразява в това,
че освен отменена бланка на талона за изследване от страна на наказващия орган
и на актосъставителя е бил приложен и отменен процесуален ред за установяването
на концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя. Това е така, защото при
съставянето на процесния талон, след като водачът е посочил, че приема
показанията на техническото средство, то попълването на талона е било
преустановено, т.е. не е довършено в цялост, а на жалбоподателя не е бил връчен
препис от талона за изследване. В тази връзка съдът изрично обръща внимание, че
разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., която е гласяла,
че „установяване с доказателствен анализатор, медицинско и химическо или
химико-токсикологично лабораторно изследване не се извършва, когато лицето
приема показанията на техническото средство, а на лицето не се връчва екземпляр
от талона за изследване“, е отменена
с ДВ, бр. 81 от 02.10.2018 г. Следователно към датата на процесното деяние –
12.03.2020 г., цитираното правило не е част от действащото право, включително и
от реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите.
Същевременно в действащата редакция на Наредбата не е предвидено правило за
поведение със същото съдържание. Напротив – на водача следва винаги да се
връчва препис от талона за изследване, освен ако той самият отказва да получи
или подпише талона. Ирелевантно за задължението на контролния орган да връчи
препис от талона за изследване е отношението, което водачът може да вземе
спрямо резултата от изследването с техническото средство – дали ще заяви, че го
приема или не.
Че именно такава е била действителната воля на
законодателя – да се попълва талон за изследване и препис винаги да се връчва
на лицето, е видно и от Мотивите към проекта на Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № 1/19.07.2017 г., които са публично достъпни. Съгласно
т. II от тези
мотиви: „С оглед избягване на практически затруднения е предложено при
съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с
техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при
попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози контролният орган да попълва и талон за изследване по образец
съгласно приложение № 1, независимо дали
лицето приема или не показанията на техническото средство, с което е
извършено установяването, тъй като повлияването на лицето от алкохол или
наркотични вещества оказва влияние при изразяването от него на съгласие или
несъгласие с установения резултат“. По този начин попълването и връчването на
екземпляр от талона за изследване е предвидено като част от правото на защита
на водача, което е свързано с възможността му да поиска изследване с
доказателствен анализатор и/или за даване на проби за медицинско изследване.
Съдебната практика изобилства от разгледани казуси, когато след като водачът е
заявил, че приема показанията на техническото средство, все пак се е явил за
вземане на кръвна проба, в които случаи е трайно установено, че с предимство се
ползва именно резултатът от медицинското изследване. Това обаче ясно показва,
че направеното изявление на място от страна на водача, че приема показанията на
техническото средство, по никакъв начин не променя реда, по който следва да се
установява концентрацията на алкохол в кръвта му, нито предварително го лишава
от възможността да упражни свои права, изрично предвидени му в действащата
нормативна уредба. В нарушение на тези основни принципи на Наредба №
1/19.07.2020 г. наказващият орган е приел, че всъщност с изявлението си, че
приема показанията на техническото средство, жалбоподателят Р. е направил
своеобразен предварителен отказ от права. Такъв подход е напълно недопустим,
като азбучно правило както в съдебната практика, така и в доктрината е, че
отказът от права е недействителен.
Независимо от заявлението на място, че приема показанията на техническото
средство, актосъставителят е бил длъжен да връчи на жалбоподателя препис от
талона за изследване съгласно правилото на чл. 6, ал. 6 от Наредбата.
Задължението на контролния орган не е предпоставено от изявлението на водача
дали приема или не показанията на техническото средство. Както се посочи,
основният мотив за изменението на нормативната уредба е именно желанието на
законодателя да бъде всякога охранено правото на защита на водача, тъй като при
самото формулиране на заявлението, че приема показанията, водачът би могъл да е
повлиян от различни фактори, но това не трябва да го поставя в
по-неблагоприятно положение.
Констатираното отклонение от процедурата по
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя Р.
съществено е опорочило производството и това нарушение не може да се санира в
производството по обжалване на наказателното постановление пред съда. На първо
място по недопустим начин е ограничено правото на защита на жалбоподателя, за
когото, посочи се, е поставен в по-неблагоприятно положение спрямо останалите
водачи, като отнапред е лишен от изрично предвидени свои права, част от общото
му право на защита. На следващо място това е довело и до незаконосъобразно определена стойност на концентрацията на алкохол
в кръвта на жалбоподателя, когато това обстоятелство се явява основен признак
от състава на нарушението. Разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба №
1/19.07.2017 г. изрично определя хипотезите, когато тази концентрация се установява
въз основа на показанията на техническото средство:
- при отказ на лицето да подпише или да получи талона
за изследване;
- при неявяване в определения срок на посоченото място
или
- при отказ за изследване с доказателствен анализатор
и/или за даване на проби за изследване.
По делото обаче не е налице нито една от тези
предпоставки, т.е. не е осъществена хипотезата, при която намира приложение
правилото за поведение по чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/19.07.2017 г. В случая не
се касае за отказ на жалбоподателя да подпише или получи талона за изследване.
Тези обстоятелства съгласно чл. 6, ал. 8 от Наредба № 1/19.07.2017 г. се
установяват с подписа на един свидетел. Такава хипотеза нито се твърди, нито се
установява от доказателствата по делото и по-конкретно от съдържанието на самия
талон за изследване. Не е налице и неявяване на жалбоподателя в определения
срок и на посоченото място, тъй като в случая изначално нито е бил определян
срок за явяване, нито място, където да се извърши установяването. И двете
обстоятелства обаче са задължителен реквизит на съдържанието на талона за
изследване съгласно чл. 6, ал. 6, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. и тяхното
попълване в талона не е поставено в зависимост от изявленията на жалбоподателя.
Накрая не е налице и отказ от даване на проби за изследване, тъй като изначално
контролният орган е изключил възможността на жалбоподателя за изследване с
доказателствен анализатор или с медицинско изследване. Щом не е осъществена
никоя от разгледаните предпоставки, то концентрацията на алкохол в кръвта на
жалбоподателя не е следвало да бъде определяне въз основа на показанията на
техническото средство. Следователно има порок при обосноваването на този
признак от състава на нарушението, поради което последното не е надлежно
доказано.
Разпоредбите, задължаващи контролните органи да
попълват и връчват екземпляр от талона за изследване на провереното лице,
категорично имат императивен характер и тяхното неспазване съществено опорочава
процедурата, както и ограничава правото на защита на лицето. Да се приеме, че
неспазването на процедурата не е съществено нарушение, напълно би обезсмислило
съществуването на тези правила. Законът не бива да се прилага избирателно, а
последователно, особено когато се реализира отговорност на лицата - в случая
административнонаказателната такава, което е свързано с упражняване на държавна
принуда. Именно по тези съображения отговорността се осъществява по ясни и
отнапред известни правила. Съображения за обществената значимост на дадени
състави на административни нарушения не могат да послужат като основание за
игнориране на реда за осъществяване на отговорността на лицата и за
икономисване на техни права да участват и да се защитават в процеса, съгласно
предвиденото в закона. Обществената значимост на нарушението е следвала да
намери израз в повишеното внимание на контролните органи, а не в допускането на
занижен стандарт за законосъобразност на производството.
Накрая съдът намира, че встрани от непосредствените
последици по конкретния казус наказателното постановление не би могло да бъде
потвърдено в частта си по т. 1 предвид констатираното процесуално нарушение,
тъй като това би насърчило мултиплицирането на подобна незаконосъобразна
дейност на фазата по установяване на нарушението. Районно управление Труд има
необходимост да приведе дейността си в съответствие с действащата нормативна
уредба, тъй като е допуснало прилагането на отменен процесуален ред за
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта на водачите. Не бива да се
насърчава, нито да се допуска подобна незаконосъобразна практика да се ползва
със санкцията на съда, като се формира и изрична съдебна практика, тъй като
действително това би могло да послужи като основание за продължаващ отказ за
привеждане на дейността в съответствие с действащите правила на Наредба №
1/19.07.2017 г.
По тези съображения съдът приема, че по делото не е
доказано по надлежен начин, че жалбоподателят е управлявал МПС със съставомерна
концентрация на алкохол в кръвта. Нарушаването на императивните правила на
Наредба № 1/19.07.2017 г. представлява съществено процесуално нарушение и
обуславя отмяна на наказателното постановление в частта му по т. 1 като
незаконосъобразно.
По т. 2 от НП съдът също констатира основание за
отмяна, като жалбоподателят е наказан за това, че на посочените в НП време и
място не носил и не е представил пред контролните органи свидетелството си за
управление на МПС и контролния талон към него. Като водач на МПС Р. е бил годен
субект на административното нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и адресат
на правилото за поведение, установено с диспозицията на правната норма. По
делото се доказва, че жалбоподателят не е представил нито един от двата
документа при извършената проверка. Това му поведение осъществява изпълнителното
деяние на нарушението, което е формално и е било довършено с непредставянето на
посочените документи. Въпреки това съдът приема, че НП е незаконосъобразно и в
частта си по т. 2 поради допуснато съществено процесуално нарушение, което
налага то да бъде отменено и в тази си част.
С разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е регламентирано
задължение за водачите да носят два различни документа – свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролен
талон към него. За да бъде извършено нарушението, достатъчно е водачът да не носи
кой да е от тези документи. Следователно за съставомерността на деянието не е
необходимо водачът да не носи едновременно и двата документа. Напротив,
неносенето както само на СУМПС, така и само на контролния талон към него съставлява
самостоятелно административно нарушение. Щом неносенето на всеки отделен
документ е самостоятелно нарушение, то при неносене и на двата документа ще са
извършени две отделни нарушения (така Решение
№ 344 от 14.02.2019 г. по к.а.н.д. № 3730/2018 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 67
от 13.03.2020 г. по к.а.н.д. № 33/2020 г. на Административен съд – Кюстендил;
Решение № 1807 от 24.08.2015 г. по
к.а.н.д. № 1860/2015 г. на Административен съд – Варна). Съгласно чл. 18 от ЗАНН, когато едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените
наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В случая за извършените
две отделни нарушения е наложено едно общо наказание, което представлява
съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на НП в
частта му по т. 2. В административнонаказателния процес не съществуват т.нар.
продължавани административни нарушения. Незаконосъобразен се явява тогава
изводът на наказващия орган да наложи едно общо наказание за установените две
нарушения. Извършеното сборуване на наказанията не е довело до отстраняване на
нарушението, тъй като наказващият орган не разполага с подобно законово
регламентирано правомощие. По този начин остава напълно неясна волята на АНО за
кое деяние се налага наказанието. Съдебната практика на касационната
инстанция е трайна, че в случаи като процесния не може да се приеме, че НП
трябва да бъде потвърдено, по съображения че действията на администрацията са в
„полза на нарушителя“. Нормата на чл. 18 от ЗАНН е императивна, а по
съдържанието си е ясна, като законодателят е приел тези случаи да се разрешават
по указания в нея начин. Наказателното постановление не може да бъде потвърдено
и по съображение, че поне за едно от нарушенията е следвало понасяне на
предвидената санкция. Това е така, защото съдът не може да замества волята на
административнонаказващия орган, като сам определи за кое от общо двете описани
административни нарушения следва да бъде наказан жалбоподателят и за кое не.
Съдът единствено осъществява контрол за законосъобразност и обоснованост на наказателното
постановление, както то е издадено.
Допуснатото нарушение на правилото по чл. 18 от ЗАНН е
съществено и винаги представлява самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление – така Решение
№ 2048 от 22.10.2019 г. по к.а.н.д. № 2035/2019 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 920 от 23.04.2019 г. по к.а.н.д. № 253/2019 г. на XXI състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 1103 от
17.05.2018 г. по к.а.н.д. № 631/2018 г. на XIX състав на Административен съд –
Пловдив; Решение № 2628 от 12.12.2019
г. по к.а.н.д. № 2976/2019 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 1028 от 10.05.2019 г. по
к.а.н.д. № 778/2019 г. на XXII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2199 от 23.10.2014 г. по к.а.н.д.
№ 2060/2014 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
По тези
съображения съдът приема обжалваното наказателно постановление за
незаконосъобразно и в частта си по т. 2, което налага то да бъде отменено
изцяло.
По
разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН
страните имат право на разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се
дължат единствено на жалбоподателя, който е направил искане за присъждане на
разноски в размер на 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. По
делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния
претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, приложен на
лист 4 от делото, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой.
Съобразно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН е направено и
възражение за прекомерност от въззиваемата страна, което в случая настоящият
състав намира за основателно. При тази преценка съдът съобрази характера на
извършените следствени действия – по делото е разпитан само един свидетел,
жалбоподателят не е ангажирал доказателствени искания, отчете се и материалният
интерес. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че тъй като заплатеното
възнаграждение за адвокат е прекомерно, то в полза на жалбоподателя следва да
се присъди по-нисък размер на разноските, а именно 100 лева, който размер е
съобразен с правилото по чл. 36 от Закона за адвокатурата, като искането не
бъде уважавано за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 400
лева.
При определяне на минималния размер на дължимото
адвокатско възнаграждение следва да бъде съобразено Решение № 5419 от 08.05.2020 г. по адм. дело № 14384/2019 г. на
ВАС – ДВ бр. 45 от 15.05.2020 г. Съдебната практика на ВАС и на ВКС е
трайна, че в случаите на реално заплатено от клиента адвокатско възнаграждение (а
не такова по чл. 38 от ЗПП), приложима е редакцията на Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения към момента на сключване на
договора за правна защита и съдействие, респективно уговаряне на
дължимото възнаграждение – така изрично Решение № 9779 от 21.07.2017 г.
по адм. дело № 9012/2016 на Върховния административен съд; Решение
№ 7709 от 19.06.2017 г. по адм. дело № 4087/2016 на Върховния административен
съд; Решение № 4843 от 02.04.2019 г. по адм. дело № 14588/2018 на
Върховния административен съд. В този смисъл и Определение №
58 от 22.03.2017 г. по т. д. № 390/2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во
тър. отделение; Определение № 650 от 19.12.2017 г. по ч. т. д. №
2851/2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение; Определение
№ 277 от 20.12.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро
тър. отделение.
Цитираната съдебна практика и застъпените разрешения в
нея изцяло се споделят и от настоящия съдебен състав, тъй като те кореспондират
с целта на закона. Тези принципни положения намират подкрепа и в разрешенията,
дадени с Тълкувателно решение № 2 от 27.06.2016 г. на Върховния
административен съд - ОСС от I и II колегия, в което е прието, че за разлика от
отмяната на индивидуалните и общите административни актове, при която те се
считат отменени от деня на тяхното издаване, за подзаконовите нормативни
актове, какъвто е Наредба № 1 от 09.07.2004 г., е налице специална уредба в чл.
195 от АПК, в който е предвидено, че подзаконовият нормативен акт се смята
за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. За периода от
приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила
съдебно решение, този акт се счита за законосъобразен и поражда валидни правни
последици.
По тези съображения съдът приема, че макар към
настоящия момент минималният размер на адвокатското възнаграждение да е
300 лева, то към датата на сключване на договора за правна
защита и съдействие – 26.05.2020 г., действащото право е предвиждало минимален
размер от 100 лева, който се определя по правилото на чл. 18, т. 2 вр. чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1/09.07.2004 г. Щом жалбоподателят е желаел да
ползва адвокатска защита, то минималният размер на адвокатско възнаграждение,
за заплащането на което той е бил обвързан, е именно този, действащ към момента
на сключването на договора за правна защита и съдействие.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази
на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК
„поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските
от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това
юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД
на МВР – Пловдив като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент
от чл. 43 ЗМВР, така Решение № 13009/02.10.2019 г. по адм. д. №
7758/2018 на ВАС.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №
20-6207-000248/22.04.2020 г., издадено от К.Ц.К.– ***, с което на Д.Г.Р., ЕГН: **********,
с адрес: *** на основание:
1) чл. 174, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по
пътищата са наложени административно наказание глоба в размер на 500
(петстотин) лева и административно наказание лишаване от право да управлява МПС за 6 (шест) месеца за нарушение
по чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона за движението по пътищата и
2) чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 10 (десет) лева за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за
движението по пътищата.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ да заплати на Д.Г.Р., ЕГН: **********, с адрес: *** сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски
по делото.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала, ХБ