Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
29.06.2020г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 12803 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 181353 от 31.07.2019г. по гр.д. № 26676/2019г.
Софийски районен съд, 61 състав отхвърлил предявения от М.Ц.Н., ЕГН **********,
срещу ДП „Н.К.Ж.И.“, ЕИК********, иск по чл. 357, ал. 1 вр. чл. 188, т. 1 КТ за
отмяна на наложено със заповед № 8 от 23.01.2019г., издадена от директора на УДВГД-София
дисциплинарно наказание „забележка“. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е
осъден да заплати на ответника сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца М.Ц.Н., който го обжалва
изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост,
по подробно изложени в жалбата съображения. Моли съда да отмени атакуваното
решение и вместо него постанови друго, с което да уважи предявения иск.
Претендира разноски за двете инстанции, като за тези във въззивното
производство представя списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата страна ДП „Н.К.Ж.И.“ – поделение „УПРАВЛЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА
ВЛАКОВЕТЕ И ГАРОВАТА ДЕЙНОСТ СОФИЯ“, с
отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и моли съда да потвърди
атакуваното решение като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла
на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от въззивника адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г.,
ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, но въззивният съд го намира за недопустимо
като постановено срещу ненадлежен ответник.
Материалната и процесуална легитимация на работодателя се
отклонява от общата в гражданското ни право. При трудовите спорове юридическа
правосубектност е придадена не само на юридическите лица, но и на техни
поделения, както и на всяко друго икономически обособено образувание (предприятие,
учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество или други подобни), което самостоятелно наема работници или служители
по трудово правоотношение - § 1, т. 1 от ДР на КТ. Оттук следва,
че работодател може да бъде физическо лице, юридическо лице, поделение
на юридическо лице и всяко организационно и икономически обособено образувание,
което не е юридическо лице. Поделенията на юридическите лица са работодатели без
да са правоспособни, когато са организационно и икономически обособени и със
съответен акт им е предоставено правото да сключват трудови договори, т.е.
специалната правоспособност по § 1, т. 1 от ДР на КТ. Когато трудовият договор
на работника ил служителя е сключен със структурно и икономически обособено образувание
на юридическо лице, то съгласно чл. 357 КТ вр. § 1, т. 1 от ДР на КТ, това образувание разполага
със специална правосубектност по трудови спорове.
В случая с исковата молба съдът е сезиран от ищеца М.Н. с иск с правно
основание чл. 357 вр. чл. 188, ал. 1, т. 1 КТ, предявен срещу ДП „Н.К.Ж.И.“ –
поделение „УПРАВЛЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ВЛАКОВЕТЕ И ГАРОВАТА ДЕЙНОСТ СОФИЯ“. В
отговора на исковата молба се твърди, че считано от 01.01.2007г. на основание
чл. 123, ал. 1, т. 3 КТ работодател на ищеца е бил Регионално управление на
движението на влаковете и гаровата дейност София към поделение „Управление на
движението на влаковете и капацитета“ – ЦУ. Видно от заповед № 8/23.01.2019г.,
с която е наложено дисциплинарното наказание „забележка“, същата е издадена от
директора на „УПРАВЛЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА ВЛАКОВЕТЕ И ГАРОВАТА ДЕЙНОСТ СОФИЯ“
към „НКЖИ“; В приетото допълнително споразумение от 21.01.2019г. към трудовия
договор като работодател отново е посочено поделението „УПРАВЛЕНИЕ НА
ДВИЖЕНИЕТО НА ВЛАКОВЕТЕ И ГАРОВАТА ДЕЙНОСТ СОФИЯ“ към „НКЖИ“, БУЛСТАТ********0342,
като споразумението е сключено с директора на поделението. След като в
задълженията на директора на поделението са включени и тези да сключва трудови
договори и да налага дисциплинарни наказания, то именно поделението е работодател на
ищеца по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ.
По изложените съображения въззивният
съд намира, че работодател и надлежен ответник по иска с правно основание чл.
357 вр. чл. 188, ал. 1, т. 1 КТ е поделение „УПРАВЛЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО НА
ВЛАКОВЕТЕ И ГАРОВАТА ДЕЙНОСТ СОФИЯ“ към ДП „НКЖИ“, а не юридическото лице ДП
„НКЖИ“. Като е постановил решението си по отношение на ДП „НКЖИ“, а не по
отношение на работодателя по смисъла на § 1, т. 1 ДР КТ, районният съд е постановил
процесуално недопустимо решение, което на основание чл. 270 ГПК следва да бъде
обезсилено, а делото – върнато на СРС за ново разглеждане с участието на
надлежния ответник. С акта по същество районният съд ще следва да се произнесе
и по претенциите за разноски на страните за настоящото производство, като ги
разпредели с оглед изхода на спора.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 181353 от 31.07.2019г., постановено по гр.д. № 26676/2019г. на
Софийски районен съд, 61 състав, като недопустимо.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.