РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. Габрово , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седемнадесети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Валентина Генжова
Полина Пенкова
при участието на секретаря Веселина Й. Венкова
в присъствието на прокурора Людмила Христова Рачева (РП-Габрово)
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20214200600007 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. Образувано е по жалба от
подсъдимия Д. Ц. Д. от гр. Трявна срещу присъда № 9 от 08.12.2020 г. по НОХД №
72/2019 г. по описа на Районен съд – Трявна.
С атакуваната присъда състав на Районен съд – Трявна признал подсъдимия Д.
Ц. Д. за виновен в това, че на 24.04.2019 г. в гр. Трявна, с цел да набави за себе си
имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у М. И. Б. от гр. Трявна, че му
продава 16 броя „П“-образни винкели и 3 броя метални ферми, и с това му причинил
имотна вреда в размер на сумата от 140 лв., като случаят е маловажен, поради което и
на основание чл. 209, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК го осъдил на пробация със следните
пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 6 от НК, а именно: задължителна
регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от десет
месеца; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет
месеца, 120 часа безвъзмезден труд в полза на обществото в рамките на една
календарна година.
Със същата присъда подсъдимият Д.Д. е признат за невинен в това на
11.11.2018 г., в гр. Трявна, с цел да набави за себе си имотна облага, да е възбудил и
1
поддържал заблуждение у Ц. Н. И. от гр. Трявна и с това да му е причинил имотна
вреда в размер на сумата от 460 лв., както и в това да е извършил деяние при условията
на продължавано престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК и го е оправдал по така
предявеното му първоначално обвинение.
Съдът е осъдил подсъдимия Д. Ц. Д. да заплати на гражданския ищец М. И. Б.
от гр. Трявна обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 140 лева, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 24.04.2019 г. до окончателното й заплащане.
Съдът е отхвърлил предявения от гражданския ищец Ц. Н. И. граждански иск
против подсъдимия Д. Ц. Д. за сумата от 460 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, като неоснователен.
С присъдата съдът е постановил веществените доказателства – 3 броя метални
ферми, 7 броя „П“-образни винкели и 3 броя правоъгълни листове ламарина, да се
върнат на Т. Д. М. от гр. Трявна.
Със същата присъдата, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът е осъдил
подсъдимия Д.Д. да заплати по сметка на Районен съд – Трявна държавна такса върху
уважения граждански иск в размер на 50 лв.; да заплати разноските по делото, от които
по сметка на ОД на МВР – Габрово 367,64 лв. и по сметка на Районен съд – Трявна
24,87 лв.; както и да заплати разноските на частния обвинител и граждански ищец М.
И. Б. направени по делото разноски в размер на 800 лв.
В жалбата на подсъдимия Д. се твърди, че обвинението изцяло се базира на
показанията на свидетеля М. И. Б., които били нереални. Подсъдимото лице моли да се
отмени присъдата на Районен съд – Трявна и да бъде признат за невинен.
В съдебно заседание пред настоящия състав подсъдимият Д. поддържа жалбата
по изложените в нея съображения. Заявява, включително при упражняване на правото
си на последна дума, че иска да бъде признат за невинен.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Габрово оспорва жалбата. Счита, че в
хода на съдебното следствие пред районния съд са събрани достатъчно категорични
доказателства за авторството на престъплението и за осъществяване на признаците от
неговия състав. Моли присъдата да бъде потвърдена.
Пред въззивния съд частният обвинител и граждански ищец М.Б. и
повереникът му адв. Д.Д. от АК – Габрово оспорват жалбата. Считат, че присъдата на
Районен съд – Трявна следва да се потвърди.
Гражданският ищец Ц.И. заявява, че не е удовлетворен от присъдата, тъй като
2
се чувства измамен и иска да му се възстановят средствата, които е дал на подсъдимия.
Въззивният съд, след като разгледа жалбата, обсъди становищата на страните в
процеса и извърши цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл. 314 от
НПК, приема следното:
Жалбата от подсъдимия е процесуално допустима. Същата е депозирана от
страна в процеса, която е легитимирана да атакува постановения съдебен акт и е
подадена в срока за обжалването му.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Въззивната инстанция счита, че за да постанови присъдата си
първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото
доказателства, като е анализирал и съпоставил поотделно и в тяхната съвкупност
обясненията на подсъдимия Д.Д.; показанията на свидетелите Ц. Н. И., М. И. Б., Т. Д.
М., П.Б.а Д.а, В.Г.Г., Т.Т.Т. и Д.Р.Д.; писмените доказателства – разписка от 11.11.2018
г., „договор“ от 24.04.2019 г., констативен протокол от 25.04.2019 г. и албум към него,
протокол за отговорно пазене от 25.04.2019 г., протокол за доброволно предаване от
08.07.2019 г., протокол за доброволно предаване от 22.07.2019 г., протокол за оглед на
местопроизшествие от 14.08.2019 г. и албум към него, протокол за оглед на веществени
доказателства от 12.07.2019 г. и албум към него, протокол за отговорно пазене от
12.07.2019 г., договор за отдаване под наем на земеделска земя от 25.06.2017 г.;
заключение на съдебно-оценъчна експертиза на вещото лице С.Х.; заключение на
инженерно-техническа експертиза на вещото лице С.Х. и заключение на
съдебно-почеркова експертиза на вещото лице Т.М.. Въззивният съд, след собствен
комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства, намира че
установената от районния съд фактическа обстановка е обоснована и почива на вярна и
добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани в
тяхната съвкупност, като без да я променя по всички основни моменти от предмета на
делото, я възприема, както следва:
Подсъдимият Д. Ц. Д. притежавал наследствен имот, представляващ двуетажна
жилищна сграда с дворно място и три стопански постройки в с. М., общ. Трявна. Върху
една от стопанските постройки в имота била монтирана метална покривна
конструкция, състояща се от метални ферми, захванати с „Г“-образни и „П“-образни
винкели, както и ламарини.
Подсъдимият Д.Д. се познавал със свидетеля Ц.И. във връзка с арендуването на
негови собствени земеделски земи. На 11.11.2018 г. подсъдимият посетил дома на
свидетеля И. на ул. „А.“ № **, вх. ** в гр. Трявна и му поискал пари на заем.
3
Свидетелят му отказал, след което подсъдимият предложил да му продаде металните
ферми, винкелите и ламарините от покривната конструкция на стопанската постройка
в имота в с. М.. Двамата заедно отишли до въпросния имот и след като ги огледал,
свидетелят И. се съгласил да закупи всички вещи за сумата от 460 лв. Посочената сума
предал на подсъдимия в жилището си в гр. Трявна, като за постигнатата уговорка
подсъдимият саморъчно написал разписка, според която предава на Ц. Н. И.: 6 броя
„Г“-образни винкели, 12 броя „П“-образни винкели, 16 броя ламарини и 3 броя ферми.
По настояване на подсъдимия Д. се разбрали вещите да не бъдат демонтирани и
предадени веднага, а по-късно, тъй като в стопанската постройка подсъдимият държал
дърва за огрев през зимата. Понеже следващите месеци свидетелят Ц.И. боледувал и
бил зает, не потърсил контакт с подсъдимия до пролетта на 2019 г., когато няколко
пъти опитал да се свърже с него, но не успял да разговаря.
Междувременно, през пролетта на 2019 г. свидетелят М.Б. попаднал на обява в
интернет сайт за продажбата на наследствения имот на подсъдимия в с. М. Тъй като
цената не била висока, проявил интерес за закупуването му и отишъл сам да го огледа.
Не му допаднал, но видял металните ферми на покривната конструкция на стопанската
постройка, захванати с „П“-образни и „Г“-образни винкели, като решил, че може да ги
закупи от подсъдимия и да направи от тях сушина за леки автомобили. Не след дълго
се свързал с него и му предложил да закупи металните ферми с винкелите към тях. Тъй
като подсъдимият поискал висока цена, свидетелят Б. се отказал от сделката.
Няколко дни преди 22.04.2019 г. подсъдимият Д.Д. предложил на свидетеля
Т.М. да му продаде металната покривна конструкция върху стопанската постройка в с.
М., при което последният се съгласил. Двамата посетили имота, след което се
договорили М. да закупи 3 броя метални ферми, 7 броя „П“-образни винкели, както и 3
броя ламарина срещу сумата от 250 лв. На 22.04.2019 г., а след това и на 24.04.2019 г.,
свидетелят Т.М., с помощта на подсъдимия, съпругата му и децата им, демонтирали
закупените елементи от конструкцията и свидетелят М. ги транспортирал до имота си в
с. П., общ. Трявна.
Въпреки че металната покривна конструкция била в процес на демонтиране и
предаване на елементите от нея на св. Т.М., на 24.04.2019 г. сутринта подсъдимият
Д.Д. отишъл до дома на свидетеля Б. и го попитал дали все още желае да закупи
металните ферми с винкелите, намиращи се в имота му в с. М. Свидетелят Б. се
съгласил да купи за сумата от 140 лв. 3 броя метални ферми и прикрепящите ги
винкели, без ламарините, при условие че подсъдимият помогне за демонтирането.
След като се договорили, подсъдимият поискал от свидетеля Б. да му даде някакво
капаро, но поради невисоката сума, последният се съгласил да я заплати цялата още
същия ден, но в малко по-късен час. Около 14.00 часа на същия ден подсъдимият и
4
пострадалият се срещнали, като Б. предал сумата от 140 лв. на Д., за което
собственоръчно съставил документ, който озаглавил „договор“ и в него записал, че е
заплатил посочената сума на подсъдимия за метално покривно съоръжение, намиращо
се в с. М., като Д. се задължава да го демонтира и предаде в срок до 30.04.2019 г. В
следобедните часове на посочената по-горе дата, отивайки до собствен негов имот в с.
П., общ. Трявна, свидетелят Б. решил да се отбие до имота на подсъдимия в с. М. и да
провери как са свързани елементите от конструкцията, с оглед по-лесното им
демонтиране. Приближавайки мястото, видял пред него пресни дири от влачене на
нещо тежко, а когато стигнал до имота, констатирал, че металната конструкция върху
стопанската постройка е демонтирана и елементите й липсват. Тогава се свързал с
подсъдимия и му съобщил за видяното, при което той отвърнал, че не знае нищо, тъй
като не си е ходил в имота от дълго време. На искането на свидетеля Б. да му върне
парите, подсъдимият заявил, че ги е похарчил и не може да му ги върне.
Малко по-късно същият ден свидетелят Б. научил, че свидетелят Ц.И. също е
закупил металната покривна конструкция от имота в с. М. от подсъдимия, поради
което се свързал с него. От Б. И. научил, че закупените по-рано от него вещи липсват.
Двамата решили да отидат до с. М., където И. също установил, че конструкцията в
имота на подсъдимия е разглобена и липсват закупените от него през 2018 г. вещи. Тъй
като се усъмнили, че вещите може да са взети от свидетеля Т.М., посетили имота му в
с. П., където видели в двора му метални ферми, винкели и ламарини. Тогава свидетелят
И. се обадил на подсъдимия и го упрекнал, че е продал закупеното от него на Т.М.. На
него подсъдимият отговорил, че не ги е продал, а че М. ги е откраднал.
На следващия ден – 25.04.2019 г., свидетелят Ц.И. и свидетелят М.Б.
сигнализирали в РУ - Трявна за деянието на подсъдимия Д..
От заключението на съдебно-оценъчната експертиза на вещото лице С.Х. се
установява, че пазарната цена на 3 броя метални ферми с форма на равнобедрен
триъгълник с дължина на основата 6.7 метра и височина 0.8 метра, изработени от „П“ –
образни и „Г“ – образни винкели е 360,00 лв.; 16 броя „П“ – образни винкели, всеки с
дължина 3.98 мета и размер на профила 10 см на 4.4 см, е 673,47 лв.; 6 броя „Г“ –
образни винкели, всеки с дължина 3.00 метра и размер на профила 4 см на 4.5 см, е
69,26 лв.; 16 броя правоъгълни листове ламарина с размери 100.00 на 200.00 см с
дебелина 2,5 мм е 656,64 лв., или всичко 1759,36 лв.
Според заключението на съдебно-почерковата експертиза на вещото лице Т.М.,
подписът и текстът в разписката от 11.11.2018г. е на подсъдимия Д., а в договора от
24.04.2019г. текстът и подписът на купувач са на М.Б., а подписът на продавач - на
Д.Д.
5
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички относими доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други,
без логически грешки при обсъждането им или преиначаване на техния смисъл.
В жалбата си подсъдимият Д. навежда оплакването, че обвинението се гради
само на показанията на свидетеля Б.. От материалите по делото въззивният съд
установява, че подобни твърдения подсъдимото лице застъпва още при даване на
обяснения пред първоинстанционния съд, когато е заявило и че продадените вещи на
свидетелите И., Б. и М. не са били едни и същи, а различни, тъй като освен на
покривната конструкция на стопанската постройка, имало и други такива вещи в
дворното място. В мотивите към присъдата районният съд е изложил подробни и
аргументирани съображения, за да не възприеме за достоверна защитната позиция на
подсъдимия Д.. Правилно е прието, че всеки един от тримата посочени свидетели е
действал със знанието, че закупува елементи от металната покривна конструкция на
стопанската постройка в имота на подсъдимия в с. М., както и че към момента на
закупуването в него не е имало друга стопанска постройка с метална покривна
конструкция на нея, състояща се от метални ферми, „П“-образни и „Г“-образни
винкели, както и ламарини. Обсъдени са показанията на свидетеля Ц.И., който първи
по време е предал парична сума на подсъдимия за закупуването на металната
конструкция, като са взети под внимание данните от писменото доказателство -
разписка от 11.11.2018 г. Правилен е изводът, че на 22.04. и на 24.04.2019 г. части от
същата метална конструкция, а именно - 3 броя метални ферми, 7 броя „П“-образни
винкели, както и 3 броя ламарина, подсъдимият продал на свидетеля Т.М.. Съответни
на доказателствата по делото са изводите в атакуваната присъда, съгласно които,
въпреки знанието си, че частите от металната конструкция на стопанската постройка са
били вече продадени на свидетеля Ц.И., а и реално липсват в по-голямата си част
поради последващото им продаване и предаване на свидетеля Т.М., на 24.04.2019 г.
(денят, в който е приключил демонтажа на елементите от конструкцията и същите са
откарани от свидетеля М.), подсъдимият Д. е предложил отново да ги продаде – този
път на пострадалия М.Б.. Въззивният съд напълно споделя изведения в присъдата
извод, че уговорката между свидетеля Б. и подсъдимия е била конкретно за покривната
конструкция върху стопанската постройка, а не за други метални ферми и винкели.
Именно във връзка с тези вещи Д. е получил от Б. сумата от 140 лева, което е станало
на 24.04.2019 г., по време, по което договорените елементи от металната конструкция
вече не са били налични. Аргументирано съставът на районния съд не е приел за
достоверни обясненията на подсъдимия Д. и показанията на съпругата му –
свидетелката П. Д., като е кредитирал с доверието си показанията на свидетелите И.,
6
М. и Б., които са вътрешно логични, безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се
подкрепят и от писмените доказателства по делото. В заключение следва да се посочи,
че фактическата обстановка във връзка с деянието не е изведена само и единствено на
база показанията на свидетеля Б., а при съвкупен анализ и оценка на всички относими
доказателствени източници. Поради това възражението от жалбата на подсъдимия Д.
се явява изцяло неоснователно.
Въззивният съд счита, че при правилно установената фактическа обстановка
районният съд е извел верен правен извод относно деятелността на подсъдимия Д.Д.,
като го е признал за виновен в това, че на 24.04.2019 г., в гр. Трявна, с цел да набави за
себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у М. И. Б. от гр. Трявна, че
му продава 16 броя „П“-образни винкели и 3 броя метални ферми и с това му причинил
имотна вреда в размер на 140 лева. Изцяло съответен на фактите и правото е изводът за
маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК. Правилно е приетото, че от
обективна страна подсъдимият е съзнавал, че извършва продажба на вещи, които вече
не му принадлежат, тъй като преди това ги е продал на свидетеля Ц.И. и след това на
свидетеля Т.М., като е бил мотивиран да го направи, за да набави за себе си имотна
облага в размер на получената за продажбата сума. Налице са признаците и от
субективния състав на престъплението - пряк умисъл и користна цел. Подсъдимият е
предвиждал, че в резултат на осъщественото от него първоначално въздействие у
пострадалия е възникнала неправилна представа, която продължил да поддържа. Наред
с това, съзнавал е, че като последица от създадената и поддържана неправилна
представа измаменият извършва акт на имуществено разпореждане с пари, водещо до
увреждане на имуществото му, съответно до набавяне на облага за него, като е целял
точно това. При тези безспорно установени положения изцяло правилен и
законосъобразен се явява правният извод на контролирания съд, според който
подсъдимият Д. е осъществил признаците от обективния и от субективния състав на
престъплението по чл. 209, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК.
За престъпление по чл. 209, ал. 3 от НК се предвижда наказание лишаване от
свобода до една година или пробация. Въззивният съд намира, че правилно видът на
наказанието, наложено на подсъдимия Д., е определено по втората алтернатива -
пробация. По този начин подсъдимото лице ще бъде поставено в състояние на контрол
в рамките на общността, без да бъде изолиран. Факт е, че към време на извършване на
престъплението подсъдимият не е осъждан. Данните от справката му за съдимост
обаче сочат, че в миналото същият е бил осъждан за престъпления против
собствеността, за които е реабилитиран. Независимо, че тези осъждания не могат да се
отнесат към отегчаващите обстоятелства, данните за съдебното минало на подсъдимия
следва да се вземат под внимание като характеристични данни за личността му. На
следващо място, в случая се касае за престъпление против собствеността, което,
7
независимо че не е тежко предвид правната си квалификация, не е с пренебрежимо
ниска степен на обществена опасност. Имайки предвид тези обстоятелства въззивният
съд намира, че правилно и законосъобразно за постигане на целите на личната и на
генералната превенция с присъдата са определени три пробационни мерки със
съответната им продължителност - по чл. 42а, ал. 2, т. 1, 2 и 6 от НК, а именно -
задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за
срок от десет месеца; задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от десет месеца и 120 часа безвъзмезден труд в полза на обществото в рамките на
една календарна година.
Извършеното от подсъдимия Д.Д. престъпление по чл. 209, ал. 3, вр. с ал. 1 от
НК, от които пряко и непосредствено са причинени вреди, обуславя основанието за
реализиране на гражданската му отговорност по чл. 45 от ЗЗД. Поради това правилно и
законосъобразно районният съд е осъдил Д.Д. да заплати на пострадалия М.Б.
обезщетение за имуществени вреди в размер на 140 лв., ведно със законната лихва,
считано от 24.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Правилно и
законосъобразно подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец и частен
обвинител направените от последния разноски по производството в размер на 800 лева.
С атакуваната присъда районният съд признал подсъдимия Д. за невинен в това
на 11.11.2019 г. в гр. Трявна да е извършил и друго деяние, квалифицирано като
измама, както и деятелността му да е при условията на продължавано престъпление,
поради което го е оправдал по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение за
престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Отхвърлил е предявеният от
гражданския ищец Ц.И. граждански иск. В тези части присъдата не е протестирана и не
е обжалвана от гражданския ищец. Поради това и в съответствие с принципа за
неутежняване положението на подсъдимия, въззивният съд не излага съображения по
тези части от присъдата.
Правилно и законосъобразно съдът се е произнесъл по въпросите за дължимата
държавна такса върху уважения граждански иск; за дължимите разноски във връзка с
провеждане на наказателното производство и съответните суми, които подсъдимият е
осъден да заплати по бюджетните сметки на Районен съд – Трявна и ОД на МВР –
Габрово; както и за разпореждане с веществените доказателства.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира същата
да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до отмяната ѝ.
По изложените съображения въззивният съд приема, че присъдата на
първоинстанционния съд следва да се потвърди като обоснована и законосъобразна.
8
В съответствие с изложеното и на основание чл. 334, т. 6, във вр. с чл. 338 от
НПК, Окръжен съд – Габрово
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 9 от 08.12.2020 г. по НОХД № 72/2020 г. по
описа на Районен съд – Трявна.
Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9