Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1705 Година 2021,
30.08. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ
отд., VІІ състав
на 10.03.2021
година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР
КОЛЕВ адм. дело номер 3359 по описа за 2020 година и като обсъди:
Производство пред първа инстанция.
Жалбоподателят “РУБО ГРУП”ООД, със седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул.“Антон Тайнер”№56, е оспорил Решение към MRN 19BG00 **********R0/01.02.2019г. с рег.№32-356152/03.12.2020г. на Директор на ТД Северна морска, с което
е отказано да бъде приета митническата стойност на декларираната стока №27 -
„електрически колела – 4 броя“, определена е нова митническа стойност,
извършени са корекции на данните за процесната стока и са определени
допълнително задължения, както следва: мито (А00) в размер на 92,80 лв.;
окончателно антидъмпингово мито (А30) в размер на 960,44 лв.; окончателно
изравнително мито (А40) в размер на 266,01 лв. и ДДС (В00) в размер на 573,17
лв., ведно със законните лихви за забава върху размера на държавните вземания
на основание чл.59 ал.2 ЗДДС, вр. чл.114 от Регламент /ЕС/ №952/2013г.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
оспорения административен акт и се иска неговата отмяна от съда с всички
произтичащи от това правни последици. Претендира се и присъждане на сторените в
производството разноски, съгласно представен списък. Допълнителни съображения
са изложени в депозирани по делото писмени бележки от пълномощник – адв. С..
Ответникът по жалбата – Директор на ТД Северна морска
чрез процесуален представител юриск.С. счита жалбата за неоснователна, поради
което иска тя да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение. Допълнителни съображения излага в писмено
становище.
Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми
състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото
производство доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и в
предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА, а
разгледана по същество за ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Не е спорно между страните, че на 01.02.2019г.
дружеството-жалбоподател декларира на режим допускане за свободно обращение
стоки – 1079 колета, 17 914 кг. бруто тегло, държава на износ Китай,
деклариран произход Китай, условие на доставката FOB Нингбо. Стока
№27 от процесната митническа декларация е описана като „ел. колелета – 4 броя“,
деклариран код по ТАРИК **********, 56 кг. нето тегло, 68 кг. бруто тегло,
декларирана митническа стойност за 1 брой в размер на 123,92 лв./л.37 и сл./.
Към митническата декларация за допускане за свободно
обращание са приложени: фактура №RG2018018 от 20.12.2018г./л.50-51/, спедиторски коносамент
№SENB180176/л.52/, уведомително писмо от
„Хаба Спед Логистик“ ЕООД/л.53/, линеен коносамент №YMLUM232376661/л.54-55/., фактура за морско навло, терминални и други разходи/л.56/,
платежни нареждания за внесени суми за мито и ДДС към бюджета/л.60-61/.
Съгласно приложените документи изпращач и износител на стоките е китайското
дружество Yiwu Tianxu International Trading Co. Limited.
Към датата на регистриране на МД с MRN 1900BG00200201777R0/ 01.02.2019г. за стока №27
„ел. колелета“, произход Китай е деклариран код по ТАРИК **********, попадащ в
обхвата на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/73 и Регламент за изпълнение (ЕС)
2019/72 на Комисията от 17.01.2019г. за налагане на окончателно антидъмпингово
и изравнително мито. Деклариран е допълнителен код по ТАРИК С999 със ставка на
окончателното антидъмпингово мито 62,10% и окончателно изравнително мито
17,2%, предвидени за произведените електрически велосипеди от други дружества.
С писмо от Европейската служба за борба с измамите (OLAF), митническите органи са уведомени за
започнало разследване по повод възможно избягване на антидъмпингови и
изравнителни мита при внос на електрически велосипеди от КНР чрез
подфактуриране и кражба на идентичност на износители, с цел заплащане на
по-ниски мита при вноса на митническата територия на Съюза. Разследването е във
връзка с предоставена информация от Европейската асоциация на производителите
на велосипеди (ЕАПВ) и обхваща стоки, класирани в кодове по ТАРИК 8711 60 10 00
и 8711 60 90 10. OLAF е анализирал и сравнил получените данни от ЕАПВ с данните
за вноса от Surveillance II за периода от юли 2018г. до февруари 2020г., с цел
идентифициране на несъответствия във внесените в ЕС и изнесените от КНР
количества и в декларираната митническа стойност при внос в ЕС и при износ от
КНР. След извършен анализ на данните от Surveillance II, OLAF е определил праг от 220 EUR средна цена за брой, като най-ниската установена пазарна
цена за най-евтините модели велосипеди.
С писмо №32-194192/07.07.2020г. от „РУБО ГРУП“ООД са
изискани за нуждите на допълнителната проверка съгласно нормата на чл.140 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 допълнителни документи в потвърждение
на това, че декларираната стойност на стоките представлява действително платена
или подлежаща на плащане сума при продажбата им за износ за Съюза/л.28/, като в
определения от митническите органи 10-дневен срок, дружеството-вносител не е
представило документи във връзка с процесната митническа декларация относно
декларираната митническа стойност на стоките.
В хода на извършената проверка на точността и пълнотата
на информацията и придружаващите документи на процесната МД, включваща стоки,
декларирани с код по ТАРИК **********, попадащ в обхвата на Регламент за
изпълнение (ЕС) 2019/73 на Комисията от 17.01.2019г. и Регламент за изпълнение
(ЕС) 2019/72 на Комисията от 17.01.2019г. за налагане на окончателно
антидъмпингово и изравнително мито, е установено следното:
Пред митническите органи не са представени никакви
документи, изискани от вносителя в подкрепа на декларираната митническа
стойност на процесните стоки. Няма представен вътрешнотърговски договор, нито
кореспонденция между китайското дружество износител и вносителя „РУБО
ГРУП“ООД, както и други допълнителни документи в подкрепа на декларираната
митническа стойност. В търговската фактура №RG2018018/20.12.2019г. на обща стойност 19 176,70 EUR е посочено условие на доставка FOB Ningbo, посочен е начин на плащане – по
сметка на изпращача, посочени са банкови сметки в USD и EUR. Няма представен банков документ
относно плащането по сделката от дружеството-вносител.
При това положение и поради липсата на всякакви
документи, касаещи проверката на декларираната митническа стойност и които биха
дали информация за това какви цени на стоките в пратката са били договорени,
какви са сроковете и начините на заплащането им, е констатирана липсата на
категорични доказателства за реално платената или подлежаща на плащане цена на
стоката и са възникнали съмнения относно реалността на декларираната митническа
стойност. В тази връзка и след извършен сравнителен анализ на база на наличната
информация в митническата информационна система, митническите органи са
установили, че за процесните стоки са декларирани по-високи стойности, които
съществено се различават от декларираните.
С оглед на това, и на основание Решение С-291/15 от
16.06.2016г. на Съда на Европейския съюз, е прието, че разликата в цените е
достатъчна, за да обоснове съмнение за отхвърляне на декларираната митническа
стойност, без да се оспорва автентичността на документите. А тъй като
продължават съмненията, че декларираната стойност на внесените стоки
представлява цялата платена или платима за тези стоки суми, доколкото от
лицето са поискани и съответно не са представени необходимите документи, е
прието, че митническата стойност не следва да се определя въз основа на метода
на договорената стойност, а чрез други методи за остойностяване с цел
определяне на митническата стойност, отразяваща в максимална степен действителната
икономическа стойност на внасяните стоки в момента и около вноса/така
разпоредбите на чл.140 §2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията
и чл.74 §1 от Регламент (ЕС) №952/2013, съгласно които ако съмненията не
отпаднат, митническите органи могат да решат, че стойността на стоките не може
да се определи по реда на чл.70 §1 от Регламент (ЕС) №952/2013 и съответно
когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл.70,
тя се определя като се прилагат последователно букви от а) до г) от §2, докато
се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата
стойност на стоките/.
За приблизително същия период не са установени
декларирани митнически стойности по реда на чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013
за „идентични стоки“, което понятие съгласно чл.1 §2 т.4 от Регламент за
изпълнение (ЕС) № 2015/2447 на Комисията означава в рамките на определянето на
митническата стойност – стоките, произведени в същата държава, които са еднакви
във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и
репутацията им.
В този случай, след разглеждане на единичните цени, по
които останалите вносители са закупували разглежданите видове стоки, е
предприето определяне на стойност въз основа на „договорената стойност на
сходни стоки“, посочена в чл.74 §2 б.“б“ от Регламент (ЕС) №952/2013г. и при
отчитане на обстоятелството, че според определението, дадено в чл.1 §2 т.14 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, „сходни стоки“ означава в
рамките на определянето на митническата стойност, стоки, произведени в същата
държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни
характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да
изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение,
както и че сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са
качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
Отделно от това, при прилагане на чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447, във връзка с чл.74 §2 б.“б“ от Регламент (ЕС) №952/2013 е прието, че
цената на сделката на „сходни стоки“ трябва да се определя посредством
стойността на сделката с подобни стоки при продажба на същото търговско равнище
и в приблизително същото количество като стоките, подлежащи на обмитяване, а
когато не може да се открие подобна продажба, се използва стойността на
сделката със „сходни стоки“, продадени на различно търговско равнище и/или в
различно количество, като се извършат корекции за различното търговско равнище
и/или количество, прави се и корекция, за да се вземат предвид значителните
разлики в разходите между внесените стоки и въпросните сходни стоки, дължащи се
на разликите в разстоянията и видовете транспорт при необходимост. И не на
последно място, при изследване на метода съгласно чл.74 §2 б.“б“ от Регламент
(ЕС) №952/2013, е направен анализ в митническата база данни за декларации за
допускане за свободно обращение с крайно потребление на сходни стоки „по същото
или приблизително същото време“, като е отчетено, че понятието „по същото или
приблизително същото време“ не е дефинирано, поради което и е прието, че
продажбите трябва да са във време, възможно най-близко до датата на постояване
под режим свободно обращение на стоките, подлежащи на остойностяване.
След направен анализ в националната база данни за
оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение в същия или
приблизително същия момент на сходни стоки, са намерени резултати за
декларирани и приети митнически стойности от други вносители, които не са
необичайно ниски, същите са декларирани и приети в съответствие с чл.70 от
Регламент (ЕС) №952/2013г. При това положение и за стока №27 от МД с MRN 19BG00200 201777R0/01.02.2019г. като база за определяне на нова
митническа стойност на електрически велосипед е приета тази по МД с MRN 18BG002002Н0017850/ 01.02.2018г., а именно – митническа стойност в
размер на 510,57 лв./бр. на основание чл.74 §2 б.“б“ от Регламент (ЕС)
№952/2013 във връзка с чл.140 и чл.141 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447.
С писмо рег. индекс 32-279176/08.10.2020г. „РУБО ГРУП“ООД
е уведомено по смисъла на чл.22 §6 от Регламент (ЕС) №952/2013, че ще се
пристъпи към издаване на решение, като писмото е получено от дружеството на 14.10.
2020г., видно от известието за доставяне/л.29-32/.
С писма с рег.№32-330717/11.11.2020г. и
№32-331942/12.11.2020г. дружеството-вносител е изразило становище и
възражения относно съобщените му мотиви, като конкретно относно процесната
стока е посочило, че същите са закупени на декларираната пред митническите
органи цена директно от склада на китайския посредник, с когото работят
приоритетно, поради факта, че същите са били с повредени двигатели и липсващи
основни части, в т.ч. че са закупени с цел лично ползване, като не са
представили други документи на отправените искания, тъй като се разполагат с
такива, освен приложените вече към митническата декларация/л.17 и сл./.
След запознаване със становището на вносителя,
административният орган е констатирал, че митническата стойност на процесната
стока е значително по-ниска от справедливите цени, валидни в ЕС за стоки със
същите кодове по ТАРИК с произход Китай, както и че поради непредставянето на
допълнителни документи, които да докажат по недвусмислен начин коректността
на декларираната митническа стойност, съмненията дали декларираната договорна
стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, не са
отпаднали.
За да достигне до тези изводи, органът се е позовал на
разпоредбата на чл.70 §1 от Регламент (ЕС) №952/2013г., съгласно която
митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е.
действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата
им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при
необходимост, като при определяне на митническата стойност към действително
платената или подлежаща на плащане цена за внасяните стоки се прибавят
елементите в съответствие с чл.71 от Регламент (ЕС) №952/2013г.
Отчетено е, че когато в процеса на последваща проверка на
основание чл.84 ал.1 т.1 от ЗМ на декларираната митническа стойност,
митническите органи, пред които са декларирани стоките, се съмняват
основателно, че декларираната митническа стойност представлява цялата платена
или подлежаща на плащане сума по реда на чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013, се
прилага разпоредбата на чл.140 от Регламент за изпълнение (ЕС) №2015/2447 на
Комисията от 24.11.2015г. за определяне на подробни правила за прилагане на
някои разпоредби на Регламент (ЕС) №952/2013, както и че в този случай и във
връзка с чл.48 от Регламент №952/2013 митническите органи могат да изискат
допълнителна информация и когато съмненията не отпадат, митническите органи
преди да вземат окончателно решение, трябва да известят заинтересованото лице
в писмен вид относно основанията за съмненията си, както и да му предоставят
възможност за отговор, в т.ч. че окончателното решение и основанията за
вземането му се съобщават в писмен вид на въпросното лице, което в случая е
сторено.
При така възприетата фактическа обстановка,
административният орган е постановил оспореното в настоящото производство
решение.
В хода
на съдебното производство от ответника е представена Справка от митническата
информационна система МИСЗА, послужила при анализ на процесните стоки за
определяне на митническата стойност/л.93-94/.
Други
доказателства не са представени от страните.
При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни
изводи.
Обжалваното
решение е законосъобразно - издадено е от компетентен орган, в рамките на
неговата компетентност, спазена е изискуемата от закона форма. Това обаче не е
в състояние да санира допуснатите съществени процесуални нарушения и
направените въз основа на неточните фактически констатации неправилни изводи
относно приложението на материалния закон.
Спор по
установените факти не се формира между страните. Спорът е правен и се
концентрира в отговора на въпроса налице ли са основанията за определяне на митническа
стойност по реда на чл.74 §2 б.“б“ от Регламент (ЕС) №952/2013г.
В тази
връзка следва да бъде съобразено на първо място, че правната уредба на
Европейския съюз относно митническото остойностяване цели да установи
справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на
произволно определени или фиктивни митнически стойности/в този смисъл Решение
от 19 март 2009г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от 15
юли 2010г., Gaston Schul, С-354/09/.
Съгласно
чл.70 §1 и §2 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета
от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, базата за
митническата стойност на стоките е договорната стойност, т.е. действително
платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ
с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при
необходимост, като действително платената или подлежащата на плащане цена е
общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или
която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на
продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или
трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки. Или
иначе казано, митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа
стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат
икономическа стойност/така Решение от 16 ноември 2006г., Compaq Computer
International Corporation, С-306/04, т. 20/.
А когато
митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от
Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета, остойностяването
на внасяните стоки се извършва по реда на чл.74 от същия регламент при
последователно прилагане на методите в чл.74 §2 букви а) до г), докато се
стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата
стойност на стоките.
Цитираните
критерии за определяне на митническата стойност, са в отношение на
субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена
чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично
следващото правило в установената поредност.
Съгласно
чл.141 §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември
2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои
разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за
създаване на Митнически кодекс на Съюза/наричан по-долу само Регламента за
прилагане/, при определяне на
митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74, параграф 2, буква
а) или б) от Кодекса се използва договорната стойност на идентични или сходни
стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите
количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се
установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид
договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно
търговско равнище или в различни количества. Тази договорна стойност следва да
се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското
равнище и/или количествата. А съгласно чл.141 §3 от Регламента за прилагане,
когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни
стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки, се
използва най-ниската от тези стойности.
Понятията
„идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани съответно в чл.1 §2 т.4 и т.14
от Регламента за прилагане. Така, „идентични стоки“ означава - в рамките на
определянето на митническата стойност - стоките, произведени в същата държава,
които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им
характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във
външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговарят на
определението, от третирането им като идентични. Съответно „сходни стоки“
означава - в рамките на определянето на митническата стойност - стоки,
произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко
отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им
дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в
търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни,
са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.
Независимо,
че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната
стойност по чл.70 от Регламент (ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета, разпоредбата на чл.140 §1 от Регламента за прилагане дава възможност
на митническите органи при наличието на основателни съмнения дали декларираната
договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена
по чл.70 §1 от Регламент (ЕС) №952/ 2013 на Европейския парламент и на Съвета,
да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след
предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи
не отпаднат, то съгласно чл.140 §2 от Регламента за прилагане, те могат да
отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на
основателни съмнения в този случай лежи върху митническите органи и е
предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност.
В
Решението по дело С- 263/06, т.52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда
намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл.140 §1 от
Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната
митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от
декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е
съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за
стартиране на процедурата по чл.140 от Регламента за прилагане и впоследствие
на решението за корекция, произтича от общото правило на чл.22 §7 от Регламент
(ЕС) №952/2013 на Европейския парламент и на Съвета, изискващо митническите
органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на
правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който
трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява
да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен/в този смисъл Решение от 18
декември 2008г., Sopropе, C-349/07, т.36/. В рамките на процедурата по чл.140
от Регламента за прилагане гарантирането на този принцип изисква лицето да е
надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и
именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност, което в
случая не е било сторено.
До
извод в обратната насока не води изпратеното до „РУБО ГРУП“ООД писмо от
07.07.2020г., доколкото от дружеството са били изискани допълнителни
документи, обосноваващи декларираната митническа стойност, но от митническия
орган не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на
договорната стойност.
Отделно
от това, липсват и мотиви, обосноваващи по безспорен начин съмненията по
смисъла на чл.140 от Регламента за прилагане в декларираната от вносителя
договорна стойност на процесните стоки, доколкото не са посочени конкретни
данни за други вносители на стоки, които да имат сходни характеристики и
обективната способност да заменят внасяните по декларацията в рамките на
нормалната търговия.
При
това положение и след като митническите органи не са извършили необходимия
анализ съгласно чл.141 от Регламента за прилагане и не са обосновали
приложената от тях договорна стойност по внос от трето лице, то не са налице и
предпоставките на чл.140 §1 от Регламента за прилагане за определяне на
митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, установен в чл.74
§2 б.“б“ от Регламент (ЕС) №952/2013г.
На
следващо място, според настоящия съдебен
състав, не са налице и предпоставките за приложението на чл.74 §2 б.“б.“
от Регламент (ЕС) №952/2013г., доколкото формалното позоваване на информация от
митническата информационна система за осъществен внос на стоки от различен
изпращач в приблизително същия период, не обосновава приложение на цитираната
по-горе разпоредба, още повече, че по преписката не е представената и посочената
и приета като аналог митническа декларация.
Действително,
в хода на съдебното производство от страна на ответната администрация е
представена справка от митническата информационна система МИСЗА, която се
твърди, че е послужила при анализ на процесните стоки за определяне на
митническата стойност, но видно от същата, освен приетата като аналог
митническа декларация от 01.02.2018г., са налице данни и за други вносители на
сходни стоки и на други стойности, различни от приетата от митническите органи,
които обаче незнайно защо не са били взети предвид. Все в тази насока и следва
да се посочи, че неприетите от митнически органи стойности са значително
по-ниски от приетата от тях, което пък от своя страна противоречи на
разпоредбата на чл.141 §3 от Регламента за прилагане, съгласно която, когато
се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки,
за определяне на митническата стойност на внасяните стоки, се използва
най-ниската от тези стойности.
Независимо
от гореизложеното, липсва и изследване за сходство на стоките в неговата
пълнота. Това е така, защото не само, че по преписката не е представена
митническата декларация, послужила за сравнение, но няма и данни да са били
изискани допълнителни доказателства от въпросния вносител – договори,
сертификати и/или данни за вида, в който е била закупена стоката, още повече,
че от страна на жалбоподателя са подадени данни, че закупената стока – „ел.
колелета“ са били с повредени двигатели и липсващи основни части. Неправилно
видът транспорт и условията на доставките, вкл. начин и срок на плащане,
договорените количествата и качеството на износителя /производител или
търговец/ не са изследвани в хода на административното производство, като безспорно
оказващи влияние на цената на стоките.
Както
вече се посочи и по-горе, в тежест на митническите органи е при условията на
приложимото общностно право да докажат основателността на съмненията и
разликите в стойността, което обосновава извършеното увеличаване на стойността
на процесните стоки, което в конкретния случай не бе сторено.
От
изложеното следва, че не са били налице предпоставките, установени в чл.140 от
Регламента за прилагане, за да бъде определена митническата стойност на
внесените стоки по вторичния метод, установен в чл.74 §2 б.“б“ от Регламент
(ЕС) №952/2013г. С оглед незаконосъобразното определяне на нова митническа
стойност на стоките, незаконосъобразно са и определени на дружеството суми за
досъбиране за МИТО и ДДС, както и лихва за забава.
Ето
защо и по изложените съображения, съдът намира, че оспореното решение на
Директора на ТД Северна морска е неправилно, като постановено в нарушение на
закона и следва да бъде отменено.
При
посочения изход на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят сторените
разноски, които съгласно представения списък се констатираха в размер на 650
лева, от които 50 лева – заплатена държавна такса и 600 лева – адвокатско
възнаграждение. Във връзка с възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение се констатира, че при материален интерес в размер
общо на 1 892,42 лева, минималният размер, определен в Наредба №1/09.07.2004г.
е 362,47 лева. Заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 600 лева,
като предоставената адвокатска защита включва единствено изготвяне на писмени
бележки, без явяване в съдебно заседание, като жалбата също не е изготвена от
адвокат. Ето защо, според настоящия съдебен състав, са налице основанията на
чл.78 ал.5 ГПК вр. чл.144 АПК за намаляване на адвокатското възнаграждение във
връзка с искането на ответника по делото, тъй като същото е прекомерно с оглед
действителната правна и фактическа сложност на делото, като следва да се
определи на 400 лева, съответстващо на предоставената адвокатска защита.
Или, на
жалбоподателя трябва да бъдат заплатени разноски, представляващи
възнаграждение за един адвокат именно в размер на 400 лева и държавна такса за
образуване на делото в размер на 50 лева.
Ето защо и
поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ІІ отд., VІІ състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение към MRN 19BG002002001777R0/01.02.2019г. с рег. № 32-356152/03.12.2020г. на Директор на ТД Северна морска, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на “РУБО ГРУП”ООД, със седалище и адрес
на управление гр.Пловдив, ул.“Антон Тайнер”№56, сумата в размер на
450/четиристотин и петдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС
на РБ в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: