Р Е Ш Е Н И Е

                                   Гр.Момчилград, 26.09.2019г.

                         В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Момичлградският районен съд в публично заседание, проведено на  18.09.2019г. в състав;

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СУНАЙ  ОСМАН,

 

 при участието на секретаря АНИТА ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 212/2019г. по описа на съда, и за да се произнесе взе предвид следното:

  

            Производството е по чл.63 от ЗАНН, и е образувано по жалба на С.Б.М. с ЕГН- **********,***, махал *****, общ.****, против НП № 19- 1300- 000488/07.06.2019г. на Началник- група в ОДМВР- Кърджали, сектор Пътна полиция- Кърджали, което на осн.чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП на жалбоподателя са били  наложени административни наказания- “глоба” в размер на 200 лева, както и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, за допуснато нарушение на чл.103 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

            В жалбата се изразява недоволството от процесното наказателно постановление, като жалбоподателят изтъква, че не извършил нарушението. Иска отменяването на наказателното постановление, и алтернативно- иска намаляване размера на наложените санкции.

            В съдебно заседание –жалбоподателят, редовно призован- не се явява, и се представлява от адв.Е.Н. ***, който поддържа жалбата, по изложените в съдебно заседание подробни съображения.

            Ответната страна- АНО /ПОСОЧЕН ПО-ГОРЕ/, не се явява в съдебно заседание, като от същият е постъпило писмено становище, в което оспорва жалбата и моли съда да остави същата без уважение, а атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

            На 14.05.2019г. полицейският служител в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Кърджали В.Т., в присъствието на св.И.М. /служител в БГ „ТОЛ“/ и св.Д.Д. /служител в БГ „ТОЛ“/, е съставил АУАН № 488 против жалбоподателят С.Б., за това, че последният на 14.05.2019г. около 10,55часа  на път 1-5, на 351 км, по посока на движение ГКПП „Маказа“- Кърджали, като водач на МПС и управлявайки МПС- л.а.“****““ с рег. №  ****, собственост на друго лице /баща му,  и при подаден сигнал за спиране от контролните органи на „БГ ТОЛ“ /инспекторите И.М. и Д.Д./, не е спрял на посоченото място, като е форсирал двигателя, и след което е спрял на 50 метра след тях, а после е тръгнал на заден ход към служителите на „БГ ТОЛ“ отново с форсиран двигател, поради което посочените служители се принудили да преместят позицията си, след което водачът спрял МПС в непосредствена близост до тях, а не на посоченото място. В Акта е отразено е, че това съставлява нарушение на чл.103 от ЗДвП.

            Актът е бил предявен за връчване на жалбоподателя същата дата, и същият го подписал и посочил, че няма възражения.

В хода на издаване на АУАН са снети и писмени обяснения от служителите на „БГ ТОЛ“ /инспекторите И.М. и Д.Д., които са описали обстоятелствата по случая.

            Въз основа на посоченият по-горе акт, В.А-Началник- група при ОДМВР- Кърджали, сектор „Пътна полиция“ е издал процесното Наказателно постановление НП № 19-1300-000488/ 07.06.2019г., с което на осн.чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП на жалбоподателят са били  наложени административни наказания- “глоба” в размер на 200 лева, както и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, за допуснато нарушение на чл.103 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/.

Т.е. в Нак.постановление административнонаказващият орган  на осн.чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, е наложил “глоба” в размер на 200 лева, както и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца - за това, че не спира на посоченото място при подаден сигнал за спиране от контролните органи /служители на „БГ ТОЛ“/- нарушението е квалифицирано като такова по чл.103 от ЗДвП. Т.е, в процесното наказателно постановление, административно-наказващия орган е посочил нарушените норми и следващата се от това санкция. НП е било връчено на жалбоподателят на 23.07.2019г.

            По делото като доказателства са приложени; процесното нак.постановление, АУАН, писмени обяснения от служителите на „БГ ТОЛ“/ в които описва действията на жалбоподателя на процесната дата/, справка за нарушител /водач на МПС, касаещ жалбоподателя и описващ неговите нарушения, съставени актове срещу него и издадени нак.постановления или фишове; акт за възлагане на функции на определени длъжностни лица от МВР за издаване на нак.постановления по ЗДвП- в това число и началник група в сектор „ПП“.

            В качеството на свидетели са разпитани актосъставителят Т. и св.Д. /служител на БГ- ТОЛ“/, от чиито показания се установява описаната в АУАН и в обжалваното нак. Постановление фактическа обстановка. Актосъставителят Т. в своите показания потвърждава описаното в акта и сочи, че първоначално водачът, като е бил издирен, е бил нервен, че е бил спрян за винетка, и като му е било обяснено, същият е заявил, че е бил разстроен от загуба на близък, и затова е бил в моментна депресия, като се извинил и изразил съжаление и заявил, че повече няма да се повтори. Винетката му била платена. Св.Д. в показанията си твърди, че не е чул нарушителят да се е извинил, като в останалата част потвърждава описаното в акта.

            Съдът, като съобрази горните доказателства и разпоредбите на ЗДвП, намира, че процесното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено изцяло.

            Аргументите са следните; административно-наказващия орган, при издаването на акта за установяване на административно нарушение, е установил правилно фактическата обстановка, събрал е необходимите доказателства, поради и което е било издадено процесното наказателно постановление.

В същото е описана фактическата обстановка, при която е осъществен съставът на административното деяние по 103 от ЗДвП- за неизпълнение на разпореждане за спиране от контролни органи. Съдът намира, че наказващият орган е установил правилно съдържанието на това деяние и привел под съответният текст деянието на жалбоподателят, като след това и съобразил материално-правната норма със санкционата, т.е., със санкционните норми, съдържащи наказанията за допуснатите нарушения на посочените текстове от ЗДвП- където изрично са посочени санкциите, които се налагат за така установените от административно-наказващия орган и допуснати от жалбоподателят, нарушения.

При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно.

Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране /стоп палка по образец/ от контролните органи водачът на пътното превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение.  При неизпълнение на това задължение в хипотезата на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП е предвидена съответната административна санкция– "глоба" в размер от 50 до 200 лева и „лишаване от правоуправление“  за срок от един до шест месеца

            От горното е видно, че описаното в процесното наказателно постановление, респ., в акта за установяване на административно нарушение, административно деяние е установено по безспорен начин и представлява несъобразяване поведението на даден правен субект със административните разпоредби на специалния закон, и същото е наказуемо деяние, т.е. в нормата чл.103 от ЗДвП, са дадени съответните задължения или забрани, като неизпълнението им се скрепява със съответна санкция. 

Санкционната норма на чл.175 ал.1 т.4 от Закона сочи, че на водач на МПС, който не изпълнява  разпорежданията на контролен орган, се санкционира със глоба от 50 до 200 лева, както и със лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца. Т.е., Наказващият орган, налагайки на жалбоподателя описаните в процесното наказателното постановление санкции в максимално предвидените размери, е съобразил закона.

Съдът, при извършената проверка на компетентността на актосъставителя установи, че същият е оправомощен по силата на закона да съставя такива- в този смисъл е нормата на чл.189 от ЗДвП, която предвижда, че актовете за установяване на нарушенията по ЗДвП се съставят от длъжностни лица на службите за контрол по смисъла на закона- визирания. Безспорно е обстоятелството, че актосъставителят има такова качество на полицейски служител към ОДМВР- Кърджали, и като такъв е именно служител във служба, която е контролира движението по пътищата по силата на Закона/. В същото време свидетелите по АУАН- а именно М. и Д., като служители на „БГ ТОЛ“, която е структура на ИА „Пътна инфраструктура“ са контролни органи по смисъла на ЗДвП, и съгл.чл.167 „а“ от същият закон имат и право да извършват проверки, вкл.и чрез спиране на движещите се по републиканската пътна мрежа МПС /а управляваното от жалбоподателя МПС се е движело именно по такъв път/.

Административно-наказващият орган / изпълняващият  длъжността началник група към ОДМВР- Кърджали /сектор „ПП“/, също е оправомощен по силата на Заповед на Министъра на вътрешните работи, да издава наказателни постановления по ЗДвП/.

Предвид изложеното по-горе съдът намира, че процесното наказателно постановление е правилно, законосъобразно и обосновано, поради и което следва да се потвърди изцяло.

 В разглеждания случай несъмнено от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят, на посочената дата и час, е управлявал описаният по-горе лек автомобил, като при подаден сигнал на контролните органи за спиране по смисъла на чл. 103 от ЗДвП, не е спрял на посоченото от тях място за извършване на проверка.

В същото време съдът намира, че наложените с процесното нак.постановление санкции, като вид са съобразени с нормата на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП за допуснатото от жалбоподателят нарушение на чл.103 от ЗДвП, но техният размер не е съобразен с тежестта на самото нарушение, както и с подбудите и мотивите за извършването на същото, и личността на нарушителя. От показанията на актосъставителя се установи, че нарушителят, при извършената проверка за установяване на обстоятелствата по случая и съставянето на акт, е изразил съжаление за стореното и е посочил причините за своето поведение /загуба на близък човек/, както и поднесъл своите извинения, макар и не лично на служителите от „БГ ТОЛ“.

Предвид това съдът счита, че следва да се измени наказателното постановление чрез намаляване размера на наложените санкции, т.к. същите не са определени, съобразно изискванията за справедливост и обективност, като се приема наказващият орган не се е съобразил със всички обстоятелства по административното деяние, така и със личността на дееца. Действително, от приложената към делото справка се установява, че жалбоподателят по настоящото производство е системен нарушител на правилата на ЗДвП, поради и което едно по- снизходително отношение към настоящото му деяние, чрез определяне на най- лекото като размер санкция/санкции, няма да изиграе своят наказващ и превантивен ефект. Но  в същото време, и предвид горното следва да се намали размерът на наложените санкции, към техният среден размер т.к., наложените с процесното наказателно постановление са в максимално предвидените в закона размери, и те не са  същите са съобразени със обществената опасност на реализираното от жалбоподателят административно деяние ЗДвП, което съставлява нарушение по Закона.

Прочее следва да се измени наказателно постановление с намаляване размера на наложените санкции по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, както следва; размерът на наложеното наказание „глоба“ следва да се намали от 200 лева на 100 лева, а на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца следва да се намали на срок от 3 месеца.

            Така определените размери на наказанията за нарушението по чл.103 от ЗДвП, съдът счита, че ще изиграят своята роля за превенция и поправяне.

            Предвид гореизложеното, съдът приема, че обжалваното Наказателно постановление, с което на осн.чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП на жалбоподателя са били  наложени административни наказания- “глоба” в размер на 200 лева, както и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, за допуснато нарушение на чл.103 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, следва да бъде изменено, като бъде намален размерът на санкциите „глоба“ от 200 лева на 100 лева, и наказанието „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца следва да се намали на 3 месеца.

            Водим от изложеното и на осн.чл.63 от ЗАНН, съдът

       

                                 Р   Е   Ш   И  :

           

ИЗМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19- 1300- 000488/07.06.2019г. на Началник- група в ОДМВР- Кърджали, сектор Пътна полиция- Кърджали, с което на осн.чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, на С.Б.М. с ЕГН- **********,***, махал *****, общ.****, са били  наложени административни наказания- “глоба” в размер на 200 лева, както и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, за допуснато нарушение на чл.103 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, КАТО НАМАЛЯВА  РАЗМЕРА на наложените наказания- “глоба” в размер от 200 лева на 100 лева, и  “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на 3 месеца.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.

            Решението подлежи на касационно обжалване  пред Кърджалийския административен съд в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.   

 

                           

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: