№ 19050
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110167951 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 вр.чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 277897/13.12.2022 г. по описа на СРС,
депозирана от „.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, Бизнес Център
Интерпред Цар Борис, бул. Цар Борис Трети №159, ет. 2 и 3, против М. К. Т. с ЕГН:
**********, гр. София, ж.к. ., бл.41, вх.А, ет.4, ап.12, действаща чрез адвокат В. Д. А.,
особен представител, съдебен адрес: гр. София, ул. Лавеле № 32, ет. 3, кантора 28, с която е
предявен положителен установителен иск по чл.422 вр. с чл. 415 ГПК във връзка с чл. 79, ал.
1 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от сумата от 1225,72 лева, представляваща главница за потребена вода от
длъжника за имота му на адрес в гр. София, ж.к. ., бл.41, вх.А, ет.4, ап.12 за период от
24.02.2016 г. до 22.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 21.04.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 376,80 лева, представляваща мораторна лихва за период от
26.03.2016 г. до 22.01.2022 г.
В исковата молба се твърди, че между страните са налице договорни отношения,
свързани с предоставяне на ВиК услуги в имот, находящ се на адрес в гр.София, ж.к. .,
бл.41, вх.А, ет.4, ап.12, клиентски № ., през периода от 24.02.2016 г. до 22.04.2022 г. Сочи, че
за процесните вземания ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед
за изпълнение, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 21418/2022 г. на СРС, 120
състав. Твърди, че е изпълнило задълженията си по договора и е доставило услуги до адреса
на ответната страна, но последната не ги е заплатила. Твърди, че ответникът е потребител на
услугите на ищцовото дружество, като се позовава на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
1
и канализационни системи, както и на Общите условия на Дружеството. Моли съда да
уважи иска и да му присъди разноски.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК чрез особения представител, назначен по делото. Оспорва иска по основание и размер.
Оспорва качеството на потребител на ответника, като сочи, че представените доказателства
не кореспондират с твърденията в исковата молба. Сочи, че адресът, за който се претендират
сумите по исковата молба не съвпада с адреса на ответника, както и с адреса на
представените фактури. Прави възражение и за погасяване на вземането по давност. Твърди,
че по делото липсват доказателства, които да обосновават исковата претенция. Оспорва
размера на претенцията. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Моли исковата
претенция да бъде отхвърлена като недоказана.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Със заявление от 21.4.2022 г. ищцовата страна е поискала от съда да издаде заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което било образувано ч.гр.д. № 21418/2022
г. по описа на СРС, 120 състав, по което била издадена в полза на заявителя Заповед за
изпълнение на парично задължение. Предвид това, че на длъжника заповедта е била връчена
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и не е установена месторабота за лицето, съдът е дал
указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
По делото са представени множество писмени доказателства и са приети съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертизи.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализицационни
системи, „потребители на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение, като те ползват услугите В и К за питейно-битови нужди и за
стопански и обществени нужди - включително за нуждите на лицата на бюджетна издръжка.
От друга страна, в публично прогласените и одобрени от КЕВР Общи условия на
Дружеството-ищец, представени в заповедното производство, „потребител на ВиК услуги са
юридически или физически лица – собственици, ползватели и притежатели на вещно право
на строеж в имоти, за които се предоставят ВиК услуги; юридически или физически лица –
собственици или ползватели на имоти в етажна собственост; предприятия, ползващи вода от
водоснабдителни мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на
2
други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация,
непредназначена за питейни води; наемател на имот, за който се предоставят ВиК услуги за
времето на наемното правоотношение, при условие, че собственикът или титулярът на
вещното право на ползване на имота лично декларира съгласие пред ВиК оператора или
бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа му, това лице – наемател да
бъде потребител на ВиК услуги за определен срок (чл. 2, ал. 1 и ал. 3 от Общите условия).
Ответникът е оспорил качеството си на потребител на В и К услуги, доставяни в
процесния имот. От представените и събрани по делото доказателства не се установява нито
една от предвидените и изброени по-горе в мотивите в Наредба № 4/2004 г. или в Общите
условия на дружеството-ищец хипотеза, за да се приеме, че ответникът е потребител на В и
К услуги, доставяни в имота. Ето защо, съдът приема, че ответникът няма такова качество,
предвид липсата на ангажирани доказателства в тази насока и направеното оспорване от
ответната страна в отговора на исковата молба. При наличие на оспорване, в тежест на
ищеца е чрез главно и пълно доказване да докаже наличието на това качество на ответника,
което по делото не е осъществено.
Предвид изложеното, съдът счита, че при липса на установено качество на
потребител за ответника, излишно е да се извършва проверка относно количеството на
доставените В и К услуги в имота, както и относно възражението за погасяването на
вземанията чрез изтекла погасителна давност.
При така установените факти, съдът счита исковата претенция за недоказана и
неоснователна и същата следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, само ответникът има право на разноски, като предвид това,
че е представляван от особен представител, назначен на разноски на ищеца, разноски не му
се присъждат, тъй като не са извършени.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения от „.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, бул. Цар Борис Трети №159,
ет. 2 и 3, против М. К. Т. с ЕГН: **********, гр. София, ж.к. ., бл.41, вх.А, ет.4, ап.12,
действаща чрез адвокат В. Д. А., особен представител, съдебен адрес: гр. София, ул. Лавеле
№ 32, ет. 3, кантора 28, положителен установителен иск по чл.422 вр. с чл. 415 ГПК във
връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1225,72 лв. (хиляда двеста двадесет и пет лева и
седемдесет и две стотинки), представляваща главница за потребена вода от длъжника за
имота му на адрес в гр. София, ж.к. ., бл.41, вх.А, ет.4, ап.12 за период от 24.02.2016 г. до
22.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 21.04.2022 г. до изплащане на вземането,
както и сумата 376,80 лв. (триста седемдесет и шест лева и осемдесет стотинки),
3
представляваща мораторна лихва за период от 26.03.2016 г. до 22.01.2022 г., като
неоснователен
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4