РЕШЕНИЕ
№ 3846
гр. София, 14.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА ЛЮБЧ. ВЪЧКОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20231110207013 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ МАКСИМА БЪЛГАРИЯ”ЕООД, чрез
юрисконсулт И., срещу наказателно постановление /НП/ № 18 /27.04.2023г.,
издадено от Директор на Областна Дирекция по Безорасност на Храните –
София - град, с което на жалбоподателя е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 4 000.00 /четири хиляди /лв. на
основание чл.83 ал.1 ЗАНН, вр. чл. 128 ал.2 вр. ал.1 т.1 ЗХ за нарушение на
чл. 4 ал.1 ЗХ.
С жалбата се изразява несъгласие с обжалваното наказателно
постановление. Жалбоподателят счита, че наказателното постановление е
издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва се,
описанието на фактическата обстановка е неточна и неправилна.
Иска се от съда да отмени обжалваното наказателно постоновление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от адв. Беева,
1
която приема, че наказателното постановелине е превилно и заканосъобразно.
Излага доводи за несъмнена установеност на извършеото нарушение, поради
което счита, че съдът следва да потвърди атакувания акт. Претендира
разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 17.02.2023г. свидетелката Ж. Иванова – инспектор извършила
проверка на обект – супермаркет „Т маркет“ , находящ се в гр. С, ул. „С” № .
В хода на проверката свидетелката установила че в плюсова хладилна камера
се съхраняват и предлагат за консумация храна с изтекъл срок на годност.
Свидетелката установила и описала вид на продуктите, срок на годност,
количество, производител в съставения констативен протокол и в
последствие АУАН. В АУАН въвела така констатираното, дала правна
квалификация на извършеното като нарушение на чл.4 ал.1 ЗХ.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено и обжалваното
наказателно постановление № 18 /27.04.2023г. С него при идентична словесна
обосновка на възприетото от към фактическа страна и правна квалификация
на възприето нарушение на „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ” ЕООД е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 4 000.00
/четири хиляди/ лв.
Въз основа на приобщената по делото заповед актосъставителят и
издалият обжалваното Наказателно постановление са овластени да съставят
актове за установяване на административни нарушения, респективно да
издават наказателни постановления.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал на основание по реда на чл. 283 НПК.
Събраните по делото гласни и писмени доказателства са
непротиворечиви и единно изграждат възприетата от съда фактическа
обстановка. В показанията си свидетелката Иванова дава подробни и ясни
сведения относно непосредствено въззприетото от нея при извършване на
проверката, като не се отличават вътрешни противоречия в разказаното.
Посоченото намира смислова тъждественост с писмените доказателства по
2
делото, поради което съдът кредитира показанията. В този смисъл съдът прие,
че изложеното е достоверно и следва да му се довери.
При така установената фактическа обстановка съдът намира,
следното от правна страна:
Жалбата, изхожда от процесуално легитимирано лице, подадена е в
законоустановения за това срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол,
поради което се явява допустима. Разгледана по същество тя е
неоснователна, като съображенията на съда за това са следните:
В хода на протеклото административно-наказателно производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи правото на
защита на твърдяния нарушител в степен, която да сочи опороченост на
протеклото производство.
ЗАНН изрично е предвидил, като императивно е въвел минимум от
изисквания по отношение съдържанието на актът за установяване на
административното нарушение и издаденото наказателно постановление,
които минимум от реквизити, не следва да се разбират от административния
орган като формлна очертаност на акответе, а като законова гаранция за
спазване правото на защита на субекта на отговорността. Нужно в двата акта
да съществува тъждество на описаното откъм факти и квалификация, за да
може соченият нарушител да установи какво се сочи да е извършил, коя
правна норма субсумира състав на извършено администартивон нарушение и
защо извършеното от него според наказващият орган осъществява белезите на
това административно нарушение.
Нещо повече, следва административно-наказващият орган ясно да
очертае границите на сакциониращото действие на издаденото Наказателно
постановление като посочи и правната норма, въз основа на която налага
съответното административно наказание на сочения нарушител. Нужно е
също така, ясно да е посочена и правната норма, която обвързва именно
лицето, на което е издадено наказателното постановление, възприето като
субект на отговорността със санкциониращия ефект на наложеното
административно наказание.
В процесната хипотеза административно-наказващият орган е изпълнил
изискуемите от ЗАНН формални изисквания за законосъобразност на
издаденото наказателно постановелние.
3
Съобразно чл. 4, ал. 1 ЗХ храната трябва да е годна за консумация от
хора по отношение на нейните физични, химични, радиологични и
микробиологични качества и състав, както и да не представлява опасност за
човешкото здраве.
В процесния случай от гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелката, както и от писменото доказателство –
констативен протокол се доказа, че в обекта, стопанисван от жалбоподателя
са предлагани за продажба храни с изтекъл срок на годност.
С оглед на това за „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ" ЕООД е съществувало
задължението по чл. 4, ал. 1 ЗХ да предлага в търговския обект храна, годна
за консумация/т. е. в срок на годност/, която да не представлява опасност за
човешкото здраве. Категорично се доказа, че в обекта на проверка,
стопанисван от жалбоподателя, са предлагани за продажба храни с изтекъл
срок на годност, с оглед на което законосъобразно е била ангажирана
административно-наказателната му отговорност.
Тъй като нарушителят е юридическо лице, не следва да се обсъжда
субективната страна на нарушението, тъй като административно-
наказателната отговорност на юридическите лица е обективна и безвиновна.
Законосъобразно на основание чл. 128, ал. 2, вр. ал. 1 ЗХ на
"МАКСИМА БЪЛГАРИЯ" ЕООД е наложена имуществена санкция в размер
на 4000 лева, като това е и минималният законоустановен размер на
административното наказание за бизнес оператори, какъвто е
жалбоподателят.
Съдът не споделя доводите за маловажност на нарушението. Същото
не се отличава по своята обществена опасност от други нарушения от същия
вид. Напротив – касае се за нарушение с висока степен на обществена
опасност, което касае предлагането за продажба на храни с изтекъл срок на
годност.
По изложените съображения като законосъобразно и правилно НП
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят разноски. Видно от договор за
правна защита и съдействие и списък на разноските заплатеното адвокатско
4
възнаграждение на процесуалния представител на ОДБХ възлиза на 600 лева,
с оглед на което жалбоподателят "МАКСИМА БЪЛГАРИЯ" ЕООД следва да
бъде осъден да заплати на БАБХ 500 лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18 /27.04.2023г.,
издадено от Директор на Областна Дирекция по Безопасност на Храните –
София - град, с което на „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 4 000.00
/четири хиляди /лв. на основание чл.83 ал.1 ЗАНН, вр. чл. 128 ал.2 вр. ал.1 т.1
ЗХ за нарушение на чл. 4 ал.1 ЗХ.
ОСЪЖДА „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплати в полза на
Областна Дирекция по Безопасност на Храните – София – град сумата от 600
/шестстотин / лв., представляваща разноски за адвокат в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за
изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5