РЕШЕНИЕ
№ ……….
Гр. Варна, ………………...
2020 година
Административен
съд – гр. Варна, втори състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
при секретаря Добринка Долчинкова и при участието на
прокурор Светослав Стоев , като разгледа докладваното
от съдията адм. дело 1569/2019 г. по описа на
Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, във вр. с чл.285,
ал.1 от ЗИНЗС.
Производството е образувано по искова молба от К.И.А. срещу ГД „Изпълнение
на наказанията“– гр. София, с която претендира обезщетение в размер на 10000,00
лв. , ведно със законната лихва от
завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за претърпени неимуществени вреди в периода 01.01.2014 г.-
04.06.2019 г. в резултат на бездействия на служители при ответника да му
осигурят полагаемите се на ищеца
хигиенни и санитарни материали, облекло, обувки, по таблици утвърдени от
Министъра на правосъдието и Министъра на финансите и в нарушение на Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража. Претендираните вреди се
изразяват в психически и физически болки и страдания и чувство за малоценност. С
определение № 2751/01.11.2019 г. постановено по адм. дело № 1569/2019 г. по описа
на Административен съд-Варна на основание чл.227 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК
е конституиран наследника на К.И.А., правоприемник в процеса Р. И. А.. Ищецът не се явява и не изпраща
представител.
Ответникът – ГД „Изпълнение на
наказанията“ оспорва иска чрез процесуалния си представител юрисконсулт С.. Сочи се, че не се установяват твърдяните
неимуществени вреди. Иска се от съда да
отхвърли предявения иск, като се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Представя писмено становище.
Представителят на ВОП изразява становище за
неоснователност на иска. Счита, че не се установяват действия или
бездействия на ответника , които да са довели до твърдените от ищеца
неимуществени вреди.
Съдът като взе
предвид становищата на страните, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази приложимия към процесните отношения закон, намира
за установено следното:
По делото не е спорно, че К.И.А. е
осъден на „Смърт чрез разстрел“ с
присъда по НОХД № 398/98 г. на Окръжен съд-Варна. С решение от 19.02.1999 г.
постановено от Апелативен съд-Варна
присъдата е заменена с „Доживотен затвор“. Впоследствие наказанието „Доживотен
затвор“ е заменено с наказание „Лишаване от свобода „ за срок от 30 години при
„Строг режим“. На 19.12.2005 г. режимът
е заменен на „усилено строг“, а на 01.06.2009 г. на „строг“. След промяната на
режима е изведен от ЗЗНО и настанен в общите части – І-ва и на 07.12.2018 г. е преместен в ІV-та група
, където пребивавал и към датата на подаване на исковата молба – 05.06.2019 г.
със заповед № 19/19.04.2012 г. издадена от началника на Затвора-Варна е изведен
на работа в домакински щат, на длъжност „строител“. С последваща заповед №
Д-380/06.10.2015 на началника на Затвора-Варна е изведен на работа в домакински
щат на длъжност „работник по ремонта“. С последваща заповед № Д-167/04.08.2018
г. също на началника на Затвора-Варна е преназначен на „чистач столова,
отговорник шкафчета“.
Видно от справка с рег. № 634/0522.07.2019 г. на ищеца ежемесечно са били
предоставяне два броя сапуни, хигиенни и почистващи материали, осигурено е
легло, спални принадлежности, облекло, обувки- видно от вещева ведомост.
Отделно е получавал за периода на исковата претенция 01.01.2014 г.- 04.06.2019
г. приходи от парични записи и заплата във връзка с престирания труд.
Правоприемникът в процеса не е направил искания за събиране на
доказателства и не се установяват други факти, освен тези посочени от ответника
в приложения писмен отговор.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
По допустимостта на иска:
На основание чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК и
по аргумент от чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 132, ал. 5 от АПК предявения
иск е подведомствен и родово подсъден на
административните съдилища. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК,
когато искът се основава на незаконосъобразно действие или бездействие, същите
се установяват от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. А този
иск се предявява съгласно чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС пред съда по мястото на
увреждането или по настоящия адрес на увредения. Изхождайки от цитираните
разпоредби и съобразно обстоятелствата, на които се основават предявените
искове, следва, че родово и местно компетентен да се произнесе по тях е Административен съд – Варна.
По аргумент от чл. 205 от АПК (според
която разпоредба искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите), във връзка със чл. 285, ал. 2 и чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС, надлежно пасивно легитимирани по иска по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС са
юридическите лица, към който са съответните специализирани органи по изпълнение
на наказанията, чийто длъжностни лица са причинили вредите в резултат на
нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Надлежно пасивно легитимиран да отговаря по иска
по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е ГДИН, предвид чл. 12, ал. 1, във връзка с ал. 2 от ЗИНЗС (в сила от 01.06.2009 г.) Съгласно чл. 12 от ЗИНЗС прякото ръководство и
контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби се осъществява от ГДИН – юридическо лице към министъра на правосъдието
на бюджетна издръжка, а затворите, поправителните домове и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН.
Дейността на администрацията на затвора е
дейност по осъществяване функциите на затворите като места за изтърпяване на
наказанията лишаване от свобода и по своя характер представлява административна
дейност на орган, на когото ЗИНЗС и ППЗИНЗС са предоставили административни
правомощия. От изложеното следва, че за съответния период на исковата
претенция, ГДИН притежават необходимата пасивна процесуална легитимация.
От изложеното следва, че иска е редовно
предявен и допустим, поради което се дължи разглеждането му по същество.
По основателността на иска:
Материалноправните
основания за възникване правото на обезщетение за ищеца, регламентирани в чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС са: 1. нарушения на чл. 3 от страна на специализираните
органи по изпълнение на наказанията; 2. вреди, причинени на лишения от свобода
от специализираните органи по изпълнение на наказанията, които вреди са в
резултат на нарушенията на чл. 3.
Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС (в относимата за първия период на исковата претенция, редакция на нормата
– обн., ДВ, бр. 25 от 2009 г., в сила от 1.06.2009 г.) осъдените не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение, а според
последващата редакция на нормата (изм., ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от
7.02.2017 г.) е прибавено, че осъдените не могат да бъдат подлагани и на
унизително отношение. В ал. 2 на същия член (редакция на нормата – обн., ДВ,
бр. 25 от 2009 г., в сила от 1.06.2009 г.) е посочено, че за изтезания, жестоко
или нечовешко отношение се смятат: 1. всяко умишлено действие или бездействие,
което причинява силна физическа болка или страдание, освен регламентираните в
този закон случаи на употреба на сила, помощни средства или оръжие; 2. умишлено
поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се
в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на
здравето; 3. унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на
осъдения, принуждава го да върши или да приеме действия против волята си,
поражда чувство на страх, незащитеност или малоценност. Член 3, ал. 3 от ЗИНЗС
(редакцията Обн. – ДВ, бр. 25 от 2009 г., в сила от 1.06.2009 г.) регламентира,
че за изтезания, жестоко или нечовешко отношение се смятат действията или
бездействията по ал. 2, извършени от длъжностно лице или от всяко друго лице,
подбудено или подпомогнато от длъжностно лице чрез явно или мълчаливо съгласие.
Съгласно действащата понастоящем редакция
на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
За да бъде приета основателност на иска за
вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат
доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по
изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила в резултат
на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се
предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на
чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Следователно отговорността на
държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както при поставянето на
лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от
свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3,
ал. 2).
Съгласно чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, в
случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взема предвид кумулативното въздействие върху
лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода
или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства,
които имат значение за правилното решаване на спора.
Ищецът, в условията на диспозитивно
начало, при определяне предмет на иска е предявил претенция, основана на
нарушение на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, изразяващо се в поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от
свобода, уронващи човешкото му достойнство, причиняващи му болки и страдания.
Твърдените неблагоприятни условия се сочи, че са вследствие противоправното
бездействие на затворническата администрация да осигури на ищеца полагаемите му
се хигиенни и санитарни материали, облекло и обувки.
Незаконосъобразно бездействие на
административен орган или длъжностно лице има във всички случаи на неизпълнение
на задължение за фактическо действие, произтичащо пряко от нормативен акт.
Ищецът не е ангажирал доказателства , с
които да установи твърдените незаконосъобразни бездействия на администрацията
на затвора.
Съгласно чл. 31, ал. 1, б. "в"
от действащия до 01.06.2009 г. ЗИН (обн. ДВ бр. 30/15.04.1969 г. и отм. ДВ бр.
25/03.04.2009 г., в сила от 01.06.2009 г.) лишените от свобода имат право на
самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по
таблици, утвърдени от Министъра на правосъдието, съгласувано с Министъра на
финансите. С идентично съдържание разпоредбата е възпроизведена в
първоначалната редакция на чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС (обн., ДВ бр.
25/03.04.2009 г.), действащия след отмяната на ЗИН, според която разпоредба
лишените от свобода имат право на самостоятелно легло, безплатно облекло,
обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени от Министъра на
правосъдието. Считано от 01.01.2013 г., разпоредбата на чл. 84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС е изменено (промяната, обн. в ДВ бр. 103/28.12.2012 г.) като според
актуалното й съдържание лишените от свобода имат право на самостоятелно легло и
спални принадлежности, а лишените от свобода, които нямат собствени дрехи и
обувки - на безплатно облекло и обувки, подходящи за съответния сезон, по
таблици, утвърдени от Министъра на правосъдието.
От така проследената нормативна уредба
може да се заключи, че считано от 01.01.2013 г. задължението на
специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят на лишените
от свобода безплатно облекло и обувки поначало не е безусловно, а само при
съществуваща необходимост, когато лишените от свобода нямат собствени такива.
От подобна редакция на разпоредбата се налага извод, че грижа на лишения от
свобода е да сезира затворническата администрация с искане да му се предоставят
полагаемите се според сезона облекло и обувки, като съответно обоснове искането
си с липсата на собствени такива.
Според утвърдените от министъра на
правосъдието през 2006 г. и 2010 г. таблици се установява следното:
Съгласно Таблица № 1 за полагащото се
безплатно облекло на лишените от свобода по отношение на един лишен от свобода
мъж е предвидено, че се полагат: 1. зимно облекло за лишения от свобода по 1
бр. полушуба, елек, панталон, пуловер, които се отпускат служебно и са със срок
за ползване две години; 2. лятно облекло по 1 бр. яке и панталон, отпускани
служебно и 3 бр. фланелка с къс ръкав, отпускана безвъзмездно, като и трите
вещи са със срок за ползване една година; 3. бельо, отпускано безвъзмездно – по
4 бр. къси долни гащи, фланелки с къс и дълъг ръкав и чорапи къси памучни,
както и 3 бр. чорапи къси вълнени и 2 бр. хавлиена кърпа, със срок за ползване
1 година, с изключение на хавлиените кърпи, които са със срок за ползване 2
години.
В Таблица № 2 за полагащите се обувни
артикули на лишените от свобода е посочено, че служебно се отпускат по 1 чифт
обувки цели зимни – тип боти или полуботи, обувки половинки (гладки или
перфорирани), спортни обувки и чехли, като срокът за ползването им е 1 година с
изключение на зимните обувки, които са със срок за ползване 2 години.
От Таблица № 3 се установяват полагащите
се спални принадлежности на лишените от свобода.
Видно от Таблица № 6 се установява, че
полагащите се безвъзмездно перилни и миещи препарати в местата за лишаване от
свобода за един месец са както следва: на един лишен от свобода мъж нормата за
отпускане на перилни и миещи препарати в грамове на месец е 200 г сапун
тоалетен за къпане, 250 г сапун обикновен за пране, както и 25 г прах за пране
за машинно изпиране на килограм сухи вещи – личното и постелното бельо на лишен
от свобода. Като забележка в тази таблица е посочено, че сапунът за къпане и
миене се отпуска лично на лишения от свобода на първо и петнадесето число на
месеца срещу подпис във ведомост, а сапунът за пране в общите перални се
отпуска с искания в рамките на утвърдените норми и срокове, като се разрешава
част от сапуна за пране да се заменя с други перилни и почистващи препарати.
С представените доказателства ответникът
установява, че е спазил изискванията за предоставяне на санитарни материали,
бельо и др. и не се установяват твърдените бездействия.
След изменението на разпоредбата на чл.
84, ал. 2, т. 3 от ЗИНЗС считано след 01.01.2013 г. е регламентирано правото на
безплатно облекло и обувки, подходящи за съответния сезон, по таблици,
утвърдени от министъра на правосъдието, но само за лишените от свобода, които
нямат собствени дрехи и обувки. По делото не са ангажирани доказателства за
периода за формиран отказ по искане за предоставяне на безплатно облекло и
обувки. По делото се съдържат доказателства , че по молба за получаване на
зимни обувки, такива са били предоставени. Задължението на администрацията да
осигури безплатно облекло и обувки на лишения от свобода е поставено в
зависимост от волята и желанието на лишения от свобода да поиска предоставянето
на такива, ако не разполага със собствени. Т.е. единствено при заявено от
лишения от свобода желание, поради липса на собствени облекло и обувки,
възниква задължението за предоставянето на такива вещи. При тази нормативна
регламентация не следва да се изисква от администрацията на затвора служебно да
следи и да предоставя облекло и обувки.
Предвид изложеното съдът намира, че не е
налице незаконосъобразно бездействие на администрацията на Затвора Варна за
периода на исковата претенция по отношение осигуряването на облекло и обувки,
което бездействие да обосновава нарушение по чл. 3 от ЗИНЗС.
По изложените
съображения предявеният иск за присъждане на обезщетение в случая се явява неоснователен.
Водим от изложеното и на основание чл. 203
от АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от К.И.А. срещу ГД „Изпълнение на наказанията“–
гр. София, с която претендира обезщетение в размер на 10000,00 лв. , ведно със
законната лихва от завеждането на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, за претърпени неимуществени вреди в периода 01.01.2014 г.-
04.06.2019 г. в резултат на бездействия на служители при ответника да му
осигурят полагаемите се на ищеца
хигиенни и санитарни материали, облекло, обувки, по таблици утвърдени от
Министъра на правосъдието и Министъра на финансите и в нарушение на Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, чрез Административен съд – Варна.
СЪДИЯ: