Решение по дело №243/2019 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 143
Дата: 23 октомври 2019 г. (в сила от 23 октомври 2019 г.)
Съдия: Янита Димитрова Янкова
Дело: 20191800900243
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 30 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 23.10.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски окръжен съд, търговско отделение, V-ти състав, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯНИТА ЯНКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията т.д. № 243 по описа за 2019 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

            Постъпила е жалба от ДИМИТЪР   БОГДАНОВ   БОЯНОВ, с ЕГН: **********, в качеството му на управител на „Д&С – ФЪРНИЧЪР“ ООД,   ЕИК:   *********,   чрез   адв. К.К. от ШАК против отказ № 20190909091031/10.09.2019 год. на длъжностно лице по регистрацията при А.п.в. издаден по заявление вх. № 20190909091031, с което е отказано вписване на следните промени по партидата на дружеството заличаване на ДИМИТЪР   БОГДАНОВ   БОЯНОВ, с ЕГН: ********** като съдружник и управител в „Д&С – ФЪРНИЧЪР“ ООД.

Жалбоподателят моли съда да отмени издадения отказ като незаконосъобразен. Излага, че като управител на дружеството може да приема волеизявления насочени към дружеството. Твърди, че закона не регламентира способ за връчване на покана за ОС на съдружниците в едно дружество. Счита, че уведомяването за свикване на ОС на дружеството, чрез нотариална покана, връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК е допустим способ за това действие. Сочи, че ДЛР неправилно е приело, че прекратяването на членственото правоотношение на съдружника е предпоставено от решения на ОС на съдружниците за разпределението на дела на напусналия съдружник, респ. от привеждане на дружествения договор в съответствие с настъпилите промени – доколкото прекратяването настъпва ex lege с изтичане на 3-месечния срок по чл.125, ал.2 от ТЗ.

Сочи се, че отказа на ДЛР за вписването на второто заявено обстоятелство – заличаването на управителя, доколкото са били налице формалните предпоставки на чл.141, ал.5 от ТЗ е също незаконосъобразен.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, намери следното:

            Жалбата е подадена от законен представител /управител на дружеството/, в срока по чл.25, ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ и по сметка на СОС е внесена дължимата държавна такса на осн. чл.29 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във вр. с чл.16а, ал.3, т.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

За да бъдат вписани или обявени в търговския регистър съответните обстоятелства или актове, длъжностното лице по регистрацията следва да провери налице ли са изискванията на чл. 21 ЗТР, част от които са дали заявлението изхожда от правоимащо лице /т. 3/, дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закона /т. 4/, както и дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона /т. 5/.

В конкретния случай е поискано заличаване вписването на заявителя като съдружник и като управител поради едностранно прекратяване на членственото и мандатното му правоотношения по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ и чл. 141, ал. 5 ТЗ, обективирано в представените писмени милби - предизвестия от 01.03.2019 г. Безспорно заявителят притежава легитимация да подаде заявлението в хипотезата на чл. 141, ал. 5 ТЗ, т. е. сам или чрез пълномощник да иска заличаването си като управител. Настоящият съдебен състав счита, че същият е оправомощен да поиска и заличаването си като съдружник, но в качеството си на законен представител на дружеството /чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗТРРЮЛНЦ/, в каквото качество в тази му част следва да се изтълкува, че е подадено процесното заявление.

Несъмнено в обхвата на проверката по чл. 21, т. 4 и 5 ЗТРРЮЛНЦ е дали предизвестието по чл. 125, ал. 2 ТЗ и уведомлението по чл. 141, ал. 5 ТЗ са произвели правно действие, предпоставка за което е да са достигнали до другата страна по членственото и мандатното правоотношения – дружеството, т. е. дали са редовно връчени. Спазването на тези изисквания следва да се установява от съдържанието на представените документи, без да е нужно изследване в регистърното производство на тяхната истинност – тя подлежи на проверка единствено в спорно исково производство по чл. 29 ЗТР. В настоящия случай и в двете приложени писмени изявления е удостоверено, че са изпратени до Общото събрание на дружеството от единия от законните му представители – управителя Димитър Боянов /самият заявител/, т.е. достигнали са до неговото знание. От вписванията в ТР е видно, че дружеството има и друг управител, който е и втори съдружник – Стоян Колев Стоянов, като начинът на представителство е и "поотделно", т. е. всеки от управителите притежава самостоятелна и неограничена представителна власт спрямо дружеството. Настоящият съд не споделя становището изразено в атакувания отказ, че липсва редовно връчено предизвестие и уведомление на адресата – дружеството. До такъв извод не води факта, че авторът на писмените волеизявления и физическият получател на същите са едно и също физическо лице. Хипотезата е аналогична на уредената в чл. 38, ал. 1 ЗЗД хипотеза на договаряне сам съм себе си при представителството, и се свежда до принципния въпрос – може ли законният представител на едно юридическо лице да извършва правни действия от името на това юридическо лице, ако адресат на тези действия е той самият в качеството си на физическо лице или друго лице, на което той е представител /или ако тези действия пораждат последици в неговата правна сфера/. На този въпрос е даден отговор в т. 2 от ТР № 3/15.11.2013 г. на ВКС – ОСГТК, в което е прието, че към органното представителство на търговските дружества при сключване на търговска сделка от едно и също лице, като органен представител по силата на закона на две търговски дружества, не се прилага забраната на чл. 38, ал. 1 ЗЗД. В мотивите е прието, че: органното представителство не е същинско представителство по ЗЗД, основано на представително правоотношение, а се касае до представителна функция, част от законовата компетентност на органите на ЮЛ; органният представител е изразител на волята на самото ЮЛ, волята на ЮЛ е тази на органния представител; тъй като органният представител е неделима част от самото ЮЛ, то е недопустимо спрямо него да се прилагат ограничения, засягащи волеобразуването и волеизявяването на юридическото лице; разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, относима към представителната власт, не може да се пренесе механично към органното представителство, при което се касае до формиране и изразяване на воля, тъй като ще се стигне до стесняване компетентността на органния представител, който може да извършва правни действия в границите на правоспособността, а те са граници и на дееспособността на ЮЛ. В обобщение в ТР е прието, че органният представител може да договаря сам със себе си, т. е. може да бъде насрещна страна по сделка, по която той представлява самото ЮЛ, което е другата страна по сделката. След като в тази хипотеза е признато правото на активно представителство /т. е. на представителство за извършване на волеизявления от името на ЮЛ/, то на още по-голямо основание следва да се признае и правото на пасивно представителство, т. е. на представителство за получаване на изявления от името на ЮЛ, отправени от същото лице, което е и органен представител.

В светлината на разясненията на ТР № 3/15.11.2013 г. на ВКС – ОСГТК всеки законен представител на търговско дружество притежава пасивна представителна власт по отношение на изявления до дружеството, отправени от самия него лично или като представител на друго лице. Без значение за валидното получаване в тази хипотеза е дали има и други лица с право на пасивна представителна власт спрямо дружеството, тъй като авторът на изявлението не е длъжен да го връчва на определен представител, а е достатъчно да го връчи на който и да е представител. В конкретния случай дружеството има двама законни представители с еднакъв обем представителна власт, поради което достигането до всеки от тях на изявления спрямо дружеството се счита за получаване на изявленията от самото дружество. При това всички предвидени в законодателството хипотези на връчване на друго лице с действие за юридическо лице /напр. при връчване на съобщения по ГПК, вкл. нотариални покани/ се основават на житейската презумпция, че личната или служебна близост на тези други лица с адресата на съобщението ще доведе до неговото реално достигане до адресата. Ако адресатът е ЮЛ, то това достигане е равнозначно на достигане до знанието на законния /органен/ представител на същото, тъй като само неговата правна воля се приравнява на воля на ЮЛ. Предвид горното следва да се приеме, че в качеството си на управител Димитър Боянов е имал правото да получи от името на дружеството писменото предизвестие по чл. 125, ал. 2 ТЗ и уведомлението по чл. 141, ал. 5 ТЗ, изходящи от самия него като физическо лице. Както към датата на подаване на процесното заявление, а още повече към днешна дата, е изтекъл 3-месечният срок на предизвестие, поради което членственото правоотношение е било прекратено. С получаването на уведомлението по чл. 141, ал. 5 ТЗ е прекратено мандатното и представително правоотношение като управител на заявителя, като самото дружество не е поискало вписване на това обстоятелство, поради което такова право има заявителят.

Противно на приетото от ДЛР не е предпоставка за вписването на заличаването като съдружник приемането и вписването на решения относно освободения дружествен дял на напусналия съдружник и за промени в устройствения акт на дружеството. Прекратяването на членственото правоотношение в хипотезата на чл. 125, ал. 2 ТЗ настъпва автоматично след изтичане на срока на предизвестие, което поражда задължения на дружеството да уреди последиците от това прекратяване, но неуреждането им не е условие за вписване на вече настъпилата промяна в ТР. Ето защо обжалваният отказ се явява незаконосъобразен.

            Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ отказ № 20190909091031/10.09.2019 год. на длъжностно лице по регистрацията при А.п.в. издаден по заявление вх. № 20190909091031, с което е отказано вписване на следните промени по партидата на „Д&С – ФЪРНИЧЪР“ ООД с ЕИК *********, а именно заличаване на ДИМИТЪР   БОГДАНОВ   БОЯНОВ, с ЕГН: ********** като съдружник и управител в „Д&С – ФЪРНИЧЪР“ ООД.

УКАЗВА, на осн. чл.25, ал.5 от ЗТР, на А.п.в. да впише в ТРРЮЛНЦ по партидата на „Д&С – ФЪРНИЧЪР“ ООД с ЕИК ********* обстоятелствата заявени със заявление вх. № 20190909091031.

Решението не подлежи на обжалване.

След влизане в сила на решението заверен препис от същото да се изпрати на Агенцията по вписванията.

 

СЪДИЯ: