№ 2
гр. Свиленград , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на пети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева
Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200234 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 26-001098 от
24.03.2021 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” -
Хасково, с което на „ПИМК” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: село Марково, местност „Захаридево” № 43а, област Пловдив,
представлявано от управителя Антон Ицков Йорданов, за нарушение на чл.
146, ал. 3, т. 2 от КТ е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 1 500 лв.
Дружеството-жалбоподател чрез законния си представител – управителя
Антон Ицков Йорданов, моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като счита
същия за неправилен, незаконосъобразен и необоснован, тъй като били
допуснати съществени нарушения на материалния и на процесуалния закони,
1
дружеството-жалбоподател не било извършило процесното нарушение
(касаело се за техническа грешка при изписване броя на работните часове на
лицето И.) и Актът за установяване на административно нарушение (АУАН)
и НП били връчени, респ. съставен (за АУАН), в присъствието на лице без
представителна власт спрямо дружеството-жалбоподател.
В съдебната фаза, редовно призовано, дружеството-жалбоподателят не
изпраща представител.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково, редовно
призовани, изпращат представител – Старши юрисконсулт Катя Грудева,
която намира Жалбата за неоснователна и иска от Съда да потвърди
обжалваното НП като правилно и съобразено както с материалния, така и с
процесуалния закони. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Не е представен Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 10.02.2021 година служители на АНО (свидетелите Г. Г. А. и П. З. Н.)
извършват проверка за спазване на трудовото законодателство (КТ и Закона
за здравословни и безопасни условия на труд) в обект – Развлекателен
комплекс – хотел, казино, ресторанти, търговски площи, спа-център, паркинги
и подземни резервояри, намиращ се в землището на село Капитан Андреево, в
местността „Кючук чеир”, УПИ I – 648.657.659, квартал 31, област Хасково,
2
стопанисван от дружеството-жалбоподател, което извършва строително-
монтажни работи с възложител „БиСи Индъстрис” ЕООД. На проверката
присъства А.Е.Е. на длъжност „Технически ръководител”.
Връчена е Призовка на основание чл. 45, ал. 1 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) на А.Е.Е., в която са посочени
какви документи във връзка с извършваната проверка следва да представи
дружеството и какъв срок следва да стори това.
Представени са по електронен път на няколко дати в Дирекция
„Инспекция по труда” – Хасково документи, между които и Присъствена
форма за работа за месец Февруари 2021 година, видно от която на 06.02.2021
година (събота) Техническият ръководител М.И е положил 8 часа извънреден
труд и Заповед № 13 от 03.02.2021 година, от която става ясно, че на
06.02.2021 година (събота) следва работниците и служителите на
дружеството-жалбоподател да работят извънредно.
За извършената проверка на место и по документи е съставен в Дирекция
„Инспекция по труда” - Хасково Протокол с рег.№ ПР2105366/10.03.2021
година, в който са посочени констатираните нарушения и са дадени
предписания за отстраняването им като е определен и срок за това. Проколът
е връчен на представител на дружеството-нарушител – К.М.В., по което
обстоятелство няма спор между страните по делото.
Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят
Г. Г. А. – Главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково
към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” към Министъра на
труда и социалната политика, съставя против дружеството-жалбоподател в
присъствие на негов представител – К.М.В. (с Пълномощно, приложено в
Административнонаказателната преписка (АНП)) АУАН № 26-001098 на дата
10.03.2021 година. Това процесуално действие извършва и с участието на
свидетеля П. З. Н.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно
описание на фактическото нарушение, свързано с полагане на извънреден
труд за седмица над нормативно регламентираното време от 6 часа дневен
труд от страна на М.Д.И. на дата 06.02.2021 година (събота). А досежно
квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбите на чл.
146, ал. 3, т. 2 от КТ, която вписва за нарушена. Посочено е, че деянието е
3
извършено на 06.02.2021 година в землището на село Капитан Андреево,
област Хасково. АУАН е редовно предявен и връчен на представител на
дружеството-жалбоподател - К.М.В. (с Пълномощно, приложено в АНП),
който с подписа си удостоверява получаването на екземпляр от него, видно от
Разписката, инкорпорирана в самия документ, датирана от 10.03.2021 година.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Директорът на Дирекция „Инспекция по труда”
- Хасково издава процесното НП № 26-001098 на 24.03.2021 година. В
издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган – чл. 146, ал. 3, т. 2 от КТ.
Обжалваното НП е връчено на дружеството-жалбоподател на 26.03.2021
година по пощата с Обратна разписка (в този смисъл са и изявленията на
управителя на дружеството-жалбоподател, посочени в Жалбата). Известието
за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира
приложено в АНП, с отбелязване и на имената на лицето, което го е
получило.
Както в Акта, така и в НП е прието за установено, че работодателят
„ПИМК” ООД е извършил нарушение по чл. 146, ал. 3, т. 2 от КТ, тъй като
Техническият ръководител М.Д.И. на дата 06.02.2021 година (събота) е
положил извънреден труд за седмицата над нормативно регламентираното
работно време от 6 часа. За това нарушение на основание чл. 414, ал. 1 от КТ
на нарушителя (работодателя „ПИМК” ООД) е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 500 лв.
В кориците на делото са приложени Справки от Търговския регистър
относно актуалното състояние на дружеството–жалбоподател и на
дружеството-възложител на проверявания обект.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебното заседание, проведено на 05.05.2021
4
година свидетели Г. Г. А. и П. З. Н.. Писмените доказателствени източници,
по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за
достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си
изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и
свидетелските показания на Г. Г. А. и П. З. Н., които са безпротиворечиви,
логични и последователни, правдиво звучащи, взаимно кореспондиращи си и
при липса на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява
посочените свидетели да имат личностно отношение към представители на
дружеството-жалбоподател, което да ги провокира да съставят АУАН.
Основания за критика по отношение на тези свидетелски показания не се
намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на
Дирекция „Инспекция по труда” – Хасково, в този смисъл служебната
зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно
за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така
предвид липсата на вътрешни противоречия и такива по между им (както вече
бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
дружеството-жалбоподател. Точно обратното, свидетелските показания са в
цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. В
допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по
делото е видно, че свидетелят по Акта – Н., е и свидетел, присъствал при
извършването на проверката и установяването на нарушението, а относно
факта, че това лице, както и актосъставителят са в служебно правоотношение
с АНО, следва да се има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата,
работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН.
В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018
година по описа на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията
Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на тези свидетели не са и
не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По
своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние
5
на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от
дружеството-жалбоподател, с оглед установените факти, че Техническият
ръководител М.Д.И. на дата 06.02.2021 година (събота) е положил извънреден
труд за седмицата над нормативно регламентираното работно време от 6 часа
дневен труд. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в куриерската фирма „Спиди”, от надлежно легитимирано за
това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично
управителят (законният представител на дружеството), при наличие на правен
интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното
нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния
Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен
(спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и
девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
6
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на дружеството-жалбоподател и да се
основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. Неоснователно е
наведеното в Жалбата твърдение за липса на представителна власт на лицето
К.М.В. предвид наличното в АНП Пълномощно от дата 03.02.2020 година,
валидно до 31.01.2022 година и касаещо конкретно представителство на
дружеството-жалбоподател пред структурите на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда” и всички териториални дирекции „Инспекция
по труда” в Република България. Но дори да се приеме, че при съставянето на
Акта е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила,
свързано с участието на представител на дружеството-нарушител, то не е
довело до ограничаване правото на дружеството-нарушител да се защити във
връзка с отразените в Акта констатации, въз основа на които е била
ангажирана и неговата административнонаказателна отговорност, тъй като
Актът е бил връчен, предявен на дружеството-жалбоподател, което е имало
възможност да се запознае с отразените в него констатации към датата за
извършване на връчването, както е било запознато и с правото в 3-дневен
срок от подписването му да направи писмени възражения по него. Ако се
приеме, че е налице нередовност на АУАН, поради това че е съставен в
отсъствие на представител на дружеството-нарушител, то тя е преодоляна по
реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като е налице безспорна установеност на
деянието и нарушителя, като с връчване на НП на дата 26.03.2021 година (,
което обстоятелство управителят на дружеството-жалбоподател сочи в
Жалбата), дружеството-жалбоподател е могло да организира ефективно
защитата си в процеса (за пълнота следва да се посочи, че НП не е връчено на
7
К.М.В., т.е. в тази насока наведените в Жалбата възражения са
неоснователни). Т.е. след като на дружеството-жалбоподател е връчен Акта и
е имало възможност да се запознае с отразените в него констатации,
въпросното обстоятелство, както и осъществените впоследствие действия във
връзка с обжалване на НП налагат извода, че то очевидно е реализирало
пълноценно правото си на защита. Съгласно чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 348, ал. 3,
т. 1, вр.чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, процесуалното нарушение е съществено,
само ако то е довело до ограничаване на процесуалните права на
жалбоподателя. В случая правата на дружеството-жалбоподател не са
ограничени по никакъв начин. На следващо място следва да се отбележи, че
съществени са само тези нарушения, които ако не бяха допуснати, биха
довели до друг резултат, което в настоящия случай не е налице.
Действително в АУАН и в НП е посочена грешно местността, където е
седалището на дружеството-жалбоподател, но предвид факта, че са посочени
коректно, точно и ясно наименованието, правноорганизационната форма,
ЕИК и името на управителя на дружеството не е наличен проблем с неговата
индивидуализация. От друга страна констатираната грешка не представлява
съществено процесуално нарушение съгласно изложеното по-горе.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият
и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално
изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за
АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и
ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. Т.е.
нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да
възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото
си на защита. Налице е и пълно съответствие между описанието на
нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била
нарушена, а приложената и посочена от АНО санкционна норма съответства
на установеното нарушение.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 416, ал. 1 от КТ и чл. 47, ал. 1, б. „б” от ЗАНН, вр.чл. 416,
ал. 5 от КТ. Съгласно чл. 416, ал. 1 от КТ, нарушенията на трудовото
законодателство се установяват с Актове, съставени от държавните
8
контролни органи. В процесния казус е установено, а и не е спорно между
страните, че към 10.03.2021 година актосъставителят Г. Г. А. е заемал
длъжността „Главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково
към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” към Министъра на
труда и социалната политика” (чл. 399, ал. 1 от КТ). В този смисъл са и
изявленията на свидетеля А. направени в открито съдебно заседание,
проведено на 05.05.2021 година. Предвид изложеното актосъставителят Г. Г.
А. безспорно се явява държавен контролен орган, имащ право по силата на
закона да извършва подобни проверки, респ. да съставя АУАН за
констатираните нарушения. Лицето, подписало НП – Кирчо Жеков Кирев, е
заемало към момента на издаването му длъжността „Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” – Хасково”, т.е. последният се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност)
съгласно чл. 416, ал. 5 от КТ и деянието е извършено в зоната на отговорност
на Дирекция „Инспекция по труда” - Хасково. Персоналното заемане на тази
длъжност от издателя на процесното НП е служебно известна на Съда.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално
основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение, от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
9
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Правният извод, който правилно е направен от проверяващия и
наказващия орган е, че в случая е била нарушена разпоредбата на чл. 146, ал.
3, т. 2 от КТ, съгласно която извънредният труд в рамките на една календарна
седмица не може да надвишава 6 часа дневен труд.
Направените в АУАН и НП констатации не са опровергани от
доказателствата по делото, а същите се потвърждават от показанията на
разпитаните по делото свидетели и събраните писмени доказателства в тази
насока. В настоящия случай Съдът намира, че по делото по категоричен и
несъмнен начин, се установи, че в обект: Развлекателен комплекс – хотел,
казино, ресторанти, търговски площи, спа-център, паркинги и подземни
резервояри, намиращ се в землището на село Капитан Андреево, в местността
„Кючук чеир”, УПИ I – 648.657.659, квартал 31, област Хасково, стопанисван
от дружеството-жалбоподател, положения от Техническият ръководител М.И
извънреден труд за календарната седмица, включваща дата 06.02.2021 година
съгласно Заповед № 13 от 03.02.2021 година, е бил в размер на 8 часа, което
несъмнено превишава посочената по-горе допустима от закона
продължителност. В същото време по делото липсват данни в дружеството да
е било въведено сумирано изчисляване на работното време за месеца, респ. за
седмицата, което да даде възможност за компенсиране на положения от
работниците извънреден труд чрез осигуряване на почивка в други 2
последователни дни.
С оглед на гореизложеното Съдът намира, че констатираното
превишение на седмичната норма правилно е било квалифицирано от
актосъставителя като извънреден труд по смисъла на посочената законова
разпоредба.
В този ред на мисли наведеното в Жалбата твърдение за техническа
грешка при посочване на размера на положения извънреден труд е
неоснователно. В подкрепа на изложеното е фактът, че същият по размер
извънреден труд е посочен, че е изработен и от другия Технически
10
ръководител на обекта – Атанас Енчев за следващия ден – 07.02.2021 година
(неделя). Освен това твърдението за техническа грешка е наведено едва в
съдебната фаза на производство, което навежда на мисълта, че е наведено с
една единствена цел – избягване на административнонаказателната
отговорност.
Извън всякакво съмнение е обстоятелството, че дружеството–
жалбоподател е работодател по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби на КТ, доколкото именно то е юридическото лице, което
самостоятелно наема работници и служители по трудово правоотношение.
АНО правилно и законосъобразно е квалифицирал нарушението, като е
ангажирал отговорността на юридическото лице, в качеството му на
работодател за допуснато нарушение на чл. 146, ал. 3, т. 2 от КТ.
Нарушението е извършено в землището на село Капитан Андреево,
област Хасково, тъй като там е мястото, където е положил извънредния труд
работника И.. Ето защо там е и мястото на конкретното нарушение. С други
думи мястото е достатъчно ясно и точно описано, както вече бе посочено.
Датата на нарушението е 06.02.2021 година, тъй като тогава е положен
извънредния труд извън регламентираната му продължителност за
календарна седмица.
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед
обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност
на ООД, доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се
обсъжда въпроса за субективната страна на деянието. Т.е. отговорността за
нарушението на юридическото лице е обективна и не подлежи на изследване
от субективна страна - установяването на предвидените в санкционната норма
обстоятелства от обективна страна, влече съответно
административнонаказателна отговорност за този субект (в този смисъл е
Решение № 154 от 15.03.2018 година по КАНД № 342/2017 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Кремена Костова-
Грозева).
Съдът е провел пълно доказване на фактите от значение за
административнонаказателното обвинение и делото, на които дружеството-
11
жалбоподател не се е противопоставило и не е посочило доказателства за
тяхното оборване.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно чл. 414, ал. 1 от КТ, работодател, който наруши разпоредбите
на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, се наказва с Имуществена санкция или Глоба в размер от 1 500 до
15 000 лв. При така направения преглед на установените факти и
приложимите правни норми се налага изводът, че отговорността на „ПИМК”
ООД е законосъобразно ангажирана на основание чл. 414, ал. 1 от КТ.
По делото не се констатираха смекчаващи отговорността обстоятелства.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства следва да се вземат
предвид данните, че при проверката са констатирани и други нарушения на
трудовото законодателство в този обект, включително идентично нарушение
на трудовото законодателство.
Степента на обществена опасност на деянието е завишена, тъй като
подобни случаи на нарушаване на трудовото законодателство са често
срещани в последно време и налагайки съразмерна санкция ще се
дисциплинират всички други работодателите към спазване на трудовото
законодателство.
Размерът на наказанието следва да се определи при наличие на завишена
степен на обществена опасност на деянието, при липсата на смекчаващи
отговорността обстоятелства и при наличието на отегчаващи отговорността
обстоятелства. Административното наказание е правилно и законосъобразно
определено както по вида си, така и по размер, макар и индивидуализиран в
предвидения от закона минимален такъв. Наложената санкция в размер на
1 500 лв. (макар и минималния, предвиден в КТ размер), Съдът намира за
необходима за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
12
административното наказание - да се предупреди и превъзпита нарушителя,
както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 година по
Тълкувателно дело № 7/2010 година на ОСК на ВАС, специалният състав по
глава ХIХ, раздел II от КТ на „маловажно” административно нарушение по
чл. 415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от
ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение
ще му бъде наложено административно наказание. „Маловажните”
нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в от КТ следва да имат два
основни признака - нарушението да е отстранено веднага след установяването
му и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители,
като в настоящия случай не са налице и двете предпоставки. При това в тези
случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна
отговорност (за разлика от случаите по чл. 28 от ЗАНН), а налагане на същото
по вид административно наказание - Имуществена санкция, респ. Глоба, но в
многократно по-нисък размер. По изложените съображения Съдът намира, че
приложението на чл. 28 от ЗАНН се дерогира от специалната норма на чл.
415в, ал. 1 от КТ, касаеща привилегированите състави на административни
нарушения на този Кодекс. Разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ се отнася
към тази на чл. 28 от ЗАНН като специална норма към обща в производствата
по налагане на наказания във връзка с установени нарушения по прилагане на
трудовото законодателство, поради което и разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН
се явява неприложима. Разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ дава възможност
на АНО при наличие на определени обстоятелства, характеризиращи
деянието и дееца с по-ниска степен на обществена опасност, да наложи по-
лека санкция, без да нарушава принципа за индивидуалната и генералната
превенция.
Досежно приложението на чл. 415в от КТ - в този смисъл следва да се
отбележи, че преценката по чл. 415в от КТ е преценка, с оглед разпоредбата
на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, предхождаща налагането на санкцията, предвидена в
закона. Преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране
на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 415в от КТ, е
13
изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на
санкция на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в
тази насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод,
следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща
задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки
признаците на осъществения фактически състав на административно
нарушение, процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от
обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради
което не съставлява маловажен случай, според Съда. Условието, което
поставя законодателят на първо място за прилагане на привилегирования
състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ е нарушението да е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в този кодекс. В настоящия случай не е
допустима посочената хипотеза, тъй като първата предпоставка за
прилагането й - нарушението да е отстранено веднага след установяването му
по реда, предвиден в КТ, няма възможност да се реализира. При липсата на
възможност за реализация на първата предпоставка е безпредметно да се
изследва втората такава, предвидена в нормата на чл. 415в, ал. 1 от КТ - да не
са произтекли вредни последици за работниците и служителите, но за
пълнота Съдът счита за необходимо да отбележи, че тя също не е налице, тъй
като вредите произтичат от самия факт на полагане на извънреден труд над
допустимите часови норми и не следва да се доказват от АНО. Поради това
липсват предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно,
респ. за приложението на чл. 415в от КТ и в този смисъл Съдът приема
преценката на АНО по чл. 415в от КТ за съответстваща на закона.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на АНО в размер на 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019
година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, когато Съдът
отхвърли оспорването или оспорващият оттегли Жалбата, подателят на
Жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно
14
Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е
ползвала такъв. От изложеното следва, че в полза на АНО следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.
Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован. Съобразно чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.
78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ, за този вид работа е
предвидено възнаграждение от 80 лв. до 120 лв. Не е налице правна и
фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта по това дело се
състоеше в явяване в едно съдебно заседание, поради което юрисконсултско
възнаграждение в посочения размер е справедливо.
По отношение на Решението в частта за разноските АНО не може да иска
изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на разноските от
тяхна страна.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, Съдът в
настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП № 26-001098 от
24.03.2021 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” -
Хасково, с което на „ПИМК” ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: село Марково, местност „Захаридево” № 43а, област Пловдив,
представлявано от управителя Антон Ицков Йорданов, за нарушение на чл.
146, ал. 3, т. 2 от КТ е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 1 500 лв.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА „ПИМК” ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: село Марково, местност
„Захаридево” № 43а, област Пловдив, представлявано от управителя Антон
Ицков Йорданов, ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда” –
Хасково с адрес: град Хасково, ул.„Патриарх Евтимий” № 2, сумата от 80 лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по АНД №
15
234/2021 година по описа на Районен съд – Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
16