Р Е Ш Е Н И Е
№ 1388
гр. Перник, 15.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II - ри състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 08491 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото e образувано по искова молба на „Банка ДСК“ ЕАД срещу Е.П.С., с която се иска да бъде установено, че ответната страна дължи на ищеца сумата в размер на 914,93 лева - главница по договор за кредит от 13.12.2007 г., сума от 277,15 лева – възнаградителна лихва за периода от 10.03.2016 г. до 18.03.2018 г., 87,73 лева – обезщетение за забава за периода от 10.03.2016 г. до 18.03.2018 г. и 170 лева – такси, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски.
В исковата молба се посочва, че страните по делото сключили договор за кредит от 13.12.2007 г., с който на ответната страна били предоставени парични средства в размер на 3 000 лева, при лихвен процент от 12,70 %. Ответницата се задължила на 120 месечни вноски да върне главницата и възнаградителната лихва, както и други парични задължение по кредита. Пояснява се, че падажът на последната вноска е 12.12.2017 г. Твърди се, че ответната страна не е извършвала необходимите плащания по кредита.
Назначеният особен представител на ответника не е подал отговор на исковата молба. В хода на производството е подадена молба, с която се оспорва основателността на исковете, като се акцентира за нееквивалентност между двете престации, доколкото ГПР е с висок размер.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Ищцовото дружество е
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу
Е.П.С. за вземанията,
които са предмет на настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 01827 по описа за 2018 г. на
Пернишки районен съд, за която е подадено посоченото заявление, както и е
допуснал незабавно изпълнение и е издал изпълнителен лист. Издадената заповед
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК от съдебния
изпълнител, поради което на ищцовото дружество са дадени указания за
предявяване на искове за установяване на вземанията си, а принудителното
изпълнение по заповедта за изпълнение е спряно.
От представените писмени доказателства се установява, че страните по делото сключили договор от 13.12.2017 г. за кредит за текущо потребление. По силата на този договор ищцовото дружество се задължило да предостави на ответаната страна сумата в размер на 3 000 лева, при годишен лихвен процент от 12,70 % и ГПР в размер на 15,71%. Страните уговорили кредит да се изплати на 120 месени вноски (с падежна дата 10 – то число на съответния месец). В т. 13 и т.14 от договора се съдържат клаузи за заплащане на такси по кредита. Към договора е приложен погасителен план, от който става ясно, че първата месечна вноска е с падеж 10.01.2018 г., а последната на 11.12.2017 г., както и че общият размер на възнаградителната лихва възлиза на 2308, 46 лева. От погасителния план става ясно, че са начислени такси в общ размер на 375 лева за срока на договора, като същите са платими на всеки 12 – ти месец по 35 лева (с изключение за първия месеж, когато е 60 лева).
По делото е изслушано и прието заключение на вещо лице, от което става ясно, че ответната страна е получила по банкова сметка ***, представляващи паричните средства по кредита. Експертът пояснява, че за целия срок на договора възнаградителната лихва възлиза на 2308,46 лева. Установява се още, че ответна страна е извърпила частични плащания, при които назаплатените вземнаия по кредита били както следва: 914,93 лева – главница; 277,15 лева – възнаградителна лихва; 170 лева – такси и 87,73 лева – обезщетение за забава за периода от 10.03.2016 г. до 18.03.2018 г.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени са искове по реда
на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже
наличието на валидно сключено облигационно правоотношение с ответника, въз
основа на което произтичат претендираните от ищеца вземания. Следва да се
докаже съдържанието на това облигационно отношение – размер на отпуснатия
кредит, размер на лихвата по кредита,
срок на договора, падеж на вземането (месечните вноски).
От съдържанието на процесния договор с оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 4 от Закона за потребителския кредит (отм). С оглед това, че договорът е сключен на 13.12.2007 г. следва да се вземат предвид действащите към онзи момент разпоредби на Закона за потребителския кредит (Обн., ДВ, бр. 53 от 30.06.2006 г., в сила от 01.10.2006 г., изм. и доп., бр. 105 от 22.12.2006 г., в сила от 01.01.2007 г.).
Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 6, ал. 2 ЗПК (отм) писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 7 от същия закон.
Установи се, че ответна страна е получила паричните средства по кредита, които са в размер на 3000 лева. Установи се, че е уговорена възнаградителна лихва в размер на 2308,46 лева, който е за целия период на договора (120 месеца), което се равнява на годишен лихвен процент от 12,70 %. Установи се наличие на клауза за заплащане на такси по кредита, които са в общ размер на 375 лева.
От заключението на вещо лице стана ясно, че ответната страна е извършила частично плащане, при което задълженията са както следва: 914,93 лева – главница; 277,15 лева – възнаградителна лихва и 170 лева – такси, които следва да се заплатят от . ответната страна.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение,
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Същата се дължи от падежната дата на
съответната месечна вноска по кредита до18.03.2018 г. Размерът на
законна лихва върху главницата е посочен от вещото лице и същият възлиза на 87,73
лева.
Неоснователно е възражението на особения представител ответника за нееквивалентност между двете престации, доколкото ГПР е с висок размер. В настоящия случай ГПР е в размер на 15,71%, който съдът намира за приемлив. Следва да се отбележи, че в действащия тогава закон е липсвало предвиден максимум на ГПР, а и същият е съобразен и с актуалните разпоредби на ЗПК. Ответната страна се е запознала клаузите на договора и е имала възможност да не подписва договора, ако счита за прекомерно висока възнаградителната лихва и таксите по кредита.
Горното налага извод, че
исковите претенции са основателни и следва да се уважат.
По
разноските:
С оглед изхода на делото и
съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право да му се присъдят
разноски в исковото и заповедното производство съответни на уважената част на
исковите претенции.
Ищцовото
дружество е направило следните разноски в настоящото производство: 171 лева –
държавна такса; 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер), 180
лева – депозит за възнаграждение за особен представител и 150 лева – депозит за
вещо лице, а в заповедното производство разноските са следните: 50 лева -
юрисконсултско възнаграждение и 29 лева – държавна такса. Предвид изложеното в полза на ищцовото дружество
следва да се присъди сумата от 601 лева - направени разноски в исковото
производство и сумата от 79 лева – разноски в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.П.С., ЕГН **********, с
адрес *** ДЪЛЖИ на “Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. “Московска” № 19 сумата в размер на 914,93 лева - главница по договор за кредит от 13.12.2007 г., сума
от 277,15 лева – възнаградителна
лихва за периода от 10.03.2016 г. до 18.03.2018 г., 170 лева – такси и 87,73
лева – обезщетение за забава за периода от 10.03.2016 г. до 18.03.2018 г., ведно
със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
410 ГПК до окончателното изплащане на сумите, закоито е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 01827 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА Е.П.С., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на
“Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. “Московска” № 19 сумата
в размер на 601 лева, представляваща
разноски в исковото производство, както и сумата от 79 лева – разноски по ч. гр. д. № 01827 по описа за 2018 г. на
Пернишки районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, изисканото ч. гр. д. № 01827 по описа за 2018 г. на Пернишки
районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия:
Вярно с оригинала: В.А.