Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Ихтиман, 22.06.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на петнадесети
юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при
секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 168/2021 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство
по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 21-0274-000030/05.03.2021
г., издадено от началника на РУ- Ихтиман, с което на Б.Г. (B. G.), турски
гражданин, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца.
В
жалбата се твърди, че жалбоподателят не е възприел подаването на сигнал от
полицейските органи.
Жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата
страна, редовно уведомена, не се представлява.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 16 НПК, приема за установено
следното:
На 04.03.2021 г., около 22,27ч., служителят на РУ на МВР-Ихтиман С. заедно със
свои колеги на изхода на с. Вакарел срещу бензиностанция „Алкол Ойл“ възприел
движещ се автомобил Форд Рейнджър с рег. №********, собственост на
ДЗЗД Д. - Д.ЖП Елин Пелин. Свидетелят
С. подал сигнал със стоп палка, но водачът не се съобразил, а ускорил и
продължил движението си. Полицейските служители го последвали със служебния
автомобил, като след подаване на светлинен и звуков сигнал, автомобилът спрял
след около 3км до база на ДЗЗД Д. - Д.ЖП Елин Пелин. Установено било, че водач на МПС е
жалбоподателят, който е турски гражданин, а на място се явило и лице, което
същият познава и което превеждало от български на турски език и обратно.
В АУАН е
отбелязано, че жалбоподателят не се е съобразил с подаден сигнал със стоп палка, което е нарушение по чл. 103 ЗДвП.
Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно
постановление, с което
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
за нарушение по чл. 103 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП с налагане
на наказание „глоба“ в размер на глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.
В хода на съдебното производство, като свидетели са
разпитани актосъставителят Т. и свидетеля по акта С.. От показанията на
свидетелите се установява, че процесният случай е бил в тъмната част на
денонощието, че управляваното от водача МПС е предприел неправилна маневра ляв
завой, което е довело до подаване на сигнал от страна на св. С.. В момента на
подаване на сигнала св. С. се намирал на около 20-30 метра от МПС, подал е
сигнал със стоп палка и фенер, като дори е бил осветен от фаровете на
управляваното от жалбоподателя МПС, както и че водачът е ускорил и е продължил
движението си. Непосредствено след това е подаден звуков и светлинен сигнал, но
водачът продължил движението си още около 3 км, след което спрял и била
извършена проверка. Установява се също така, че водачът е турски гражданин,
като на мястото, където е спрял, са присъствали лица, разбиращи турски и
български език (познати на жалбоподателя), като по този начин бил осигурен
превод. Водачът отишъл пеша до базата, за да донесе документите, изискани при
проверката. Направена е била проверка и за алкохол, като е отчетен положителен
резултат, но под 0,5 промила. Водачът, чрез разбиращите и двата езика лица,
заявил, че причината да не спре на сигнала е това, че се е уплашил поради
употребата на малко алкохол.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът намира за установено от правна страна следното:
Като подадена в срок, от надлежна страна, жалбата е
допустима, а разгледана по същество е частично основателна, по следните
съображения:
При съставяне на акта за констатиране на нарушението и
при издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на
процесуалните правила посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 ЗАНН. Атакуваното
наказателно постановление е издадено съобразно изискванията на ЗАНН и въз
основа на акт за констатиране на административно нарушение, съдържащ изискуемите
от закона реквизити.
Съгласно чл. 103 ЗДвП „При подаден сигнал за спиране
от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.“.
Съгласно чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите
за контрол и регулиране на движението.
От събраните в хода на производството доказателства и
най-вече от показанията на свидетелите се установи, че жалбоподателят е
възприел подадения му от св. С. сигнал за спиране със стоп палка, като съображенията
за това са следните. На първо място свидетелят С. освен стоп палката е държал и
фенер, като същевременно е бил осветен и от фаровете на управляваното от
жалбоподателя МПС. На второ място водачът след подаване на сигнала е ускорил
скоростта на движение. На следващо място същият е спрял до базата на
дружеството- собственик на МПС, откъдето донесъл и изисканите при проверката
документи, респ. същите не са се намирали в него към момента на подаване на
сигнала. На последно място при направена проверка за алкохол е отчетен
положителен резултат, но под наказуемия минимум от 0,5 промила, т.е. водачът е
бил употребил алкохол, макар и в малки количества. В този смисъл поведението на
водача по време и след подаване на сигнала категорично сочи на възприемането на
същия. Поради това основното възражение в жалбата, че водачът не е възприел
сигнала, е неоснователно.
След като е възприел сигнала за спиране, подаден със
стоп палка от контролните органи, водачът на ППС е бил е длъжен да спре плавно
в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя
на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Това дължимо
поведение обаче не е предприето от водача, а същият е ускорил и продължил
движението си. Поради това е налице нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
Във връзка с обстоятелството, че жалбоподателят не е
български гражданин съдът намира за необходимо да отбележи следното. Правото на
лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език
е част е от правото му на справедлив съдебен процес по смисъла на чл. 6 от
ЕКПЧ. От доказателствата по делото (показанията на свидетелите касателно АУАН и
докладна записка на л. 9 от делото касателно НП) се установява, че е налице
устен превод на АУАН и НП на разбираем за жалбоподателя език. АУАН и НП
са подписани от жалбоподателя, като нито при подписването им, нито в жалбата се
прави възражение във връзка с това, че са на неразбираем език. Следователно
правата на нарушителя не са ограничени и същият е разбрал в какво се изразява
вмененото му нарушение. Следователно жалбоподателят е разбрал в какво се
изразява нарушението, посочено в АУАН и НП.
В случая не се е налагало извършване на писмен
превод на АУАН и НП. В Директива 2010/64/ ЕС на ЕП и Съвета относно правото на
устен и писмен превод в съображение 16 на преамбюла е изключено приложното поле
на директивата в случаите, при които орган, различен от съд с компетентност по
наказателноправни въпроси, е компетентен да налага санкции за относително леки
нарушения: "Такъв е случаят например за пътнотранспортни нарушения,
извършвани в широк мащаб и които могат да бъдат установени след
пътнотранспортна проверка. В подобни случаи не може да се изисква компетентният
орган да гарантира всички права съгласно настоящата директива. Когато законодателството
на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от такъв
орган и е предвидено право на обжалване пред съд с компетентност по
наказателноправни въпроси, настоящата директива следва да се прилага единствено
за производството по обжалване пред този съд.". Разпоредбите на чл.1, т. 3
и чл.3 са със съдържание в същия смисъл.
Същото съображение и норми, изключващи изискването за правото на информираност
в писмен вид на подходящ език, е налично и в съображение 17 и чл .2 т.2 на
Директива 2012/13.
По отношение на размера на наложеното наказание съдът
намира, че наказващият орган необосновано го е определил в максималния,
предвиден от закона размер. В случая по делото не са ангажирани доказателства,
обуславящи така индивидуализираната административнонаказателна отговорност на
жалбоподателя, което е изцяло в тежест на наказващия орган. Няма данни за
извършени от жалбоподателя други нарушения на ЗДвП, нито каквито и да било
други отегчаващи отговорността му обстоятелства. При това положение съдът
намира, че адекватно на обществената опасност на извършеното нарушение в
конкретния случай е налагане на двете кумулативни наказания в минималния им
предвиден в закона размер, а именно глоба в размер 50 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 1 месец. Това налага обжалваното НП да бъде
изменено чрез намаляване на наложените на жалбоподателя наказания за нарушение
по чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП до посочените размери.
Воден от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0274-000030/05.03.2021
г., издадено от началника на РУ- Ихтиман, с което на Б.Г. (B. G.), турски
гражданин, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание глоба
на 50 лева и срока на лишаване от право да управлява МПС на един
месец.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София област в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: