П Р О Т О К О Л № 503
гр. Пловдив, 22 август 2019 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесет
и втори август две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Председател: СЛАВЕЙКА
КОСТАДИНОВА
Членове: ДЕНИЦА СТОЙНОВА
РУМЯНА
ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря Стефка Тошева и прокурора Виктор Янков, сложи за разглеждане докладваното от съдия Стойнова ВЧНД № 434 по описа за 2019 година.
На именното повикване в 10:51 часа се
явиха:
Жалбоподателят (искано лице) Н.Х.К. се явява лично и с адв. Д.И.- упълномощен
защитник.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на
делото.
Адв. И.: Да се даде ход на делото.
Съдът
счита, че няма процесуална
пречка за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което и
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва
се делото от съдията – докладчик Деница
Стойнова.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам
искания за отводи и за други доказателства.
Да се даде ход на съдебните прения
Адв. И.: Поддържаме жалбата. Нямаме искания за отводи към
състава и такива за други доказателства по делото.
Да се даде ход на съдебните прения.
Исканото
лице Н.К.: Също нямам искания за отводи и за
доказателства.
С оглед становищата на страните, че няма да сочат доказателства и нямат искания,
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. И.: Уважаеми апелативни съдии,
аз поддържам жалбата, която е депозирана против определението на Пловдивския окръжен
съд, с което спрямо подзащитния ми е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“. След запознаване с мотивите на първоинстанционния съд считам, че
въпросното определение е неправилно, необосновано и противоречи изцяло на императивните
норми на закона. Колкото и учудващо да звучи, единственото впечатление у мен е,
че тази мярка за неотклонение е взета, защото е налице някаква ЕЗА.
Поддържам изложеното в жалбата и само ще маркирам някои съображения по
отношение изложеното от първоинстанционния съд в определението му. Безспорно е
и с оглед практиката на съдилищата, че в производства от този характер не се
изследва обоснованото предположение за извършване на деянието от поисканото
лице. В крайна сметка би следвало да се извърши една проверка на самата ЕЗА -
дали същата отговаря на императивните изисквания на ЗЕЕЗА. В конкретния случай
считам, че императивните изисквания, посочени в чл. 37, ал. 1, т. 5 от ЗЕЕЗА не
са налице. Този факт е констатиран и от съда, който гледа делото по същество,
като производството беше насрочено в понеделник и бяха изпратени до искащата
държава по факса документи, с които да бъде допълнена ЕЗА така, че да отговаря
на изискванията на закона. Знаем, че изпращането, съответно трансферите на
такива документи изискват дълго време и няма как да предполагаме какъв период
от време е нужен, за да пристигнат в Б., но в крайна сметка сме в хипотезата,
че подзащитният ми ще следва да търпи определената от първоинстанционния съд
най-тежка мярка за неотклонение „задържане под стража“, естествено, ако
уважаемият съд не ревизира обжалвания съдебен акт в производството, в което сме
в момента.
Отделно от това, че не отговаря на
текста, който посочих, тя не отговаря и на чл. 36 от ЗЕЕЗА – нещо, което
изтъкнах и пред Пловдивския окръжен съд, с оглед неточността в превода, където
допълнително беше посочено, че е налице и деяние от позитивния списък на ал. 3
на чл. 36 за издаването на ЕЗА. Посоченото отбелязване в т. 18 от позитивния списък
не отговаря и на това, което се намира в самия превод, защото разпоредбите и
предпоставките са различни. В този смисъл считам, че процесната ЕЗА не отговаря
в цялост на изискванията на ЗЕЕЗА.
Доколкото субсидиарно се прилагат разпоредбите на НПК, не споделям
виждането на първоинстанционния съд в частта, в която той възприема, че е
налице опасност от укриване на подзащитния ми. Така или иначе е прието от съда,
че не е налице опасност от извършване на престъпление и по тази причина в тази
част няма да се спирам.
Буди учудване как първоинстанционният съд се мотивира за това, че е налице
опасност от укриване на подзащитния ми. Маркирал съм няколко пункта, като
първият от тях е, че спрямо К. от изисканата държава са посочени множество
деяния, с които бил осъществен съставът на различни престъпления.
На следващо място – по отношение на това, че същите са извършени за един не
къс период от време и обемът на посочените престъпления накланя везните към
това, че била налице такава опасност. На първо място, доколкото е приложим
нашият НПК в частта за определяне на мярка за неотклонение, считам, че тези
аргументи, изложени от първоинстанционния съд са несъстоятелни, необосновани,
защото с оглед европейската практика на ЕСЗПЧ и ТР 1/2002 г. на ОСНК на ВКС
изрично е посочено, че тази опасност следва да бъде реална, а не хипотетична. В
конкретния случай всичките съображения, които излага първоинстанционният съд са
чисто хипотетични. Няма база, на която да стъпят, за да се аргументират като
обосновани. Доколкото и трите аргумента касаят посочване и изброяване на
определено деяние, те по своята същност могат да доведат на едни индиции за
това, че е извършен състав на дадено престъпление. Налице е вероятен престъпен
характер. Множеството и периода от време не рефлектират на обществената
опасност на дееца, а единствено на квалификацията на деянието и на наказанието,
което ще бъде наложено. Няма как да се презюмира наличието на реална опасност
той да се укрие.
На следващо място съдът
посочва, че се касаело за тежко умишлено престъпление. Пак
не съм съгласен с изложеното. Да, спрямо нашето законодателство и посоченото в
ЕЗА се касае за предвидени наказания до 3 години лишаване от свобода. Това е
една фиксирана цифра, която не отговаря и на нашите изисквания по смисъла на
закона за тежко умишлено престъпление. От тук насетне се правят в мотивите на
съда изложения по отношение на това, че моят подзащитен има лоши характеристични
данни, като се позовава на справка или свидетелство за съдимост, което е
приложено по делото. Бе приложена допълнително по делото и справка, от която се
установява, че на територията ан РБ спрямо това лице няма заведено нито едно
производство – наказателно или административно наказателно.
Не споделям виждането, че предходните осъждания следва да
се приемат в негова тежест, с оглед възможността да се укрие. Уважаеми
апелативни съдии, от приложената справка за съдимост се установява, че през
1985 г. той е осъждан, след което е бил и реабилитиран за две деяния във връзка
с посегателство в/у социалистическата собственост. Следващото му осъждане е
през 2006 г., за което, с оглед правилата на чл. 88а във вр. с чл. 82, ал. 1 от НК е настъпила абсолютната реабилитация. За тези 13-14 години това лице не е
извършило нито едно криминално деяние и няма регистрация за криминална проява.
Това лице на практика в момента е със статута и характеристиките такива,
каквито има всеки един от нас – реабилитиран, т. е. неосъждан. На базата на
какво се приема, че има опасност от укриване за мен не става ясно. Дълги години
си живее на постоянния си адрес, има 8 деца, занимава се със строителство и в
крайна сметка нямаме нито една данна, която по някакъв начин да бъде тълкувана
в насока, че е лице с висока степен на обществена опасност.
По още една причина не споделям виждането на ПОС. Както е изложено в
определението му означава, че самият съдебен състав не вярва в общи принципи и във
философията на наказателното право. Не може и не е редно да се приеме, че в
продължителен период от време има престъпни наклонности, при положение, че си е
изтърпял наказанието и няма никакво нарушение. Тълкуването е в обратна насока.
Ето защо аз считам, че не е налице кумулативно изискуемата предпоставка,
касаеща именно реалната опасност той да се укрие, което да аргументира съда да
вземе най-тежката мярка за неотклонение. Пред първоинстанционния съд пледирах,
че би могло целите на мерките за неотклонение да бъдат постигнати и с мярка „парична
гаранция“. В конкретния случай съм дълбоко разколебан при наличието на това
определение и всички данни за личността на подзащитния ми дали изобщо следва да
се вземе мярка за неотклонение. В най-лошия случай това трябва да бъде „подписка“.
Наистина в повечето съдилища практиката е, че при наличие на европейска заповед
за арест мярката за неотклонение се взема, но това не е задължително условие,
както не е задължително и искането да бъде внесено от прокуратурата. Затова
моля да отмените определението на първоинстанционния съд, да наложите по-лека мярка
за неотклонение или да не вземете такава, като предполагам, че представителят
на държавното обвинение ще опонира с необходимостта от правилно и нормално
протичане на делото по същността на спора. Но аз считам, че данни за това няма,
още повече, че може да се наложи забрана за напускане на страната. В този
смисъл моля да се произнесете, като уважите жалбата ни.
Съдът
даде дума за лична защита на жалбоподателя.
Жалбоподателят Н.Х.К.: Съгласен съм с това, което каза
адвокатът ми в моя защита. Няма какво да добавя.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, според мен, както по
закон, така и по право, в случая би следвало и Ви моля да потвърдите
определението на Пловдивския окръжен съд, с което е взел най-тежката мярка за
процесуална принуда спрямо исканото лице К., а именно: „задържане под стража“.
Според мен също така не е прав защитникът, че такава мярка е била взета,
както той пренебрежително се изрази, тъй като била налице „някаква ЕЗА“. Не е
някаква ЕЗА, а това е официален документ, който съдържа абсолютно всички
изискуеми се атрибути. Окръжният съд пространно в своите мотиви на
определението е взел отношение по този въпрос. Аз се солидаризирам с него и
няма да ги преповтарям, тъй като защитникът направи същите възражения, които е
направил и пред Пловдивския окръжен съд, който, както казах, е отговорил много
подробно, правилно и законосъобразно.
Опасността от укриване също е налице, и то реална опасност. Търсен е К. за
осем деяния, и то умишлени, а не примерно за едно непредпазливо, извършено на
територията на Р А..
Наред с лошите характеристични данни, а защитата много пространно се спря
на въпроса колко неправилно е да се третира, тъй като исканото лице е
реабилитирано и съответно има характеристика като всички нас. Не е така.
Ноторно известна е практиката на съдилищата в това отношение, че макар и
реабилитирани, лицата се ползват с лоши характеристични данни. Това е абсолютно
безспорно е установено, а и от практиката, която Ви е много добре известна.
Бяха цитирани от защитата аргументите на окръжния съд относно реалната
опасност от укриване. Изцяло се присъединявам към тях, които няма да повтарям.
Те бяха цитирани от защитата.
Ето защо Ви предлагам да потвърдите
мярката за неотклонение „задържане под стража“ спрямо исканото лице К..
Адв. И. /реплика/: Не споделям въобще виждането на представителя на
държавното обвинение. Изключително лесно е наистина обвинението да каже, че
споделя изцяло вижданията на първоинстанционния съд, при условие, че няма
наистина други разумни аргументи, които да бъдат използвани.
Както посочих, не отговарят и не са налице атрибутите на ЕЗА в конкретните
две разпоредби. Това, че първоинстанционният съд е приел, че са налице
атрибутите на ЕЗА, по никакъв начин не означава, че де факто същите са налице.
На следващо място – бил издирван за осем деяния. Посочено е вътре за какъв
период от време става дума, но нямаме нито едно доказателство, което да е изпратила искащата държава за това, че
лицето по някакъв начин е било търсено в А., както и нямаме такова и за Б..
Следващото ми питане към представителя на държавното обвинение е: докога ще
се ползва едно осъдено лице, което 13 години не е извършило деяние, с лоши
характеристични данни? Това е като Закона за лустрацията – един през живота си
комунист, цял живот и рода му е комунистически. Това противоречи на всяка
здрава логика.
На последно място - може би до известна степен аз бих се съгласил с
представителя на държавното обвинение тогава, когато деянията, за които моят
подзащитен е осъждан, бяха същите – посочените в свидетелството за съдимост и
тези, за които лицето е искано, бяха еднакви. Дори и аз да приема, че това е
принципа му на работа и начина му на живот на това лице. Но ние нямаме дори и в
тази насока данни и в този смисъл ще моля да не се съобразите с представителя
на държавното обвинение.
Съдът даде
последна дума на жалбоподателя.
Жалбоподателят Н.Х.К.: Искам да ме пуснете под гаранция, за да отида в А.
доброволно, за да си хвана защитник, да си хвана преводач. Европейските закони
нищо нямат общо с българските. Нито Вие имате право да ме съдите, имат право те
да се занимават с мен. Искам да си отида доброволно. Аз съм доброволен
гражданин. Имам 8 деца, имам семейство,
не съм престъпник, не съм убиец.
Съдът се оттегли на тайно
съвещание.
Съдът, след тайно съвещание, обяви на страните
съдебния си акт:
Производството е по реда на чл. 64 ал.8 от НПК
вр. с чл.43 ал.3 ЗЕЕЗА.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с приложените по делото доказателства и взе предвид становищата на
страните намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Депозираната жалба, като подадена в срок, от процесуално легитимирана
страна – защитник на исканото лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, се явява
процесуално ДОПУСТИМА,
а по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА.
Делото е
образувано по постъпила ЕЗА от държава - членка на ЕС - А., с искане за
предаване на Н.Х.К., с цел провеждане на наказателно преследване спрямо него за
извършени осем престъпни деяния, наказуеми с лишаване от свобода до три години.
Съгласно отразеното в ЕЗА, според дадената им от искащата държава правна
квалификация, деянията са част от списъка по чл.36 ал.3 от ЗЕЕЗА, за които не
се изисква двойна наказуемост, а освен това,
както правилно е отбелязал и окръжния
съд, те съставляват престъпление и националното законодателство. Предвид
спецификата на настоящето производство, съдът не следва и не може да взема
становище по наличието или липсата на обосновано предположение за авторството
на престъпленията, предвид липсата на
материали по образуваното досъдебно производство в А., а и съгласно принципите на взаимно доверие и
сътрудничество между държавите от ЕС, установени по силата на Договора за
Европейски съюз и останалите действащите в тази връзка национални и
международни актове.
Не се дължи в това производство и подробен
анализ и коментар относно съответствието на постъпилата ЕЗА с изискванията на
чл.36 и чл.37 от ЗЕЕЗА и наличието на абсолютни и факултативни основания за
отказ тя да бъде изпълнена, което следва да се прецени в производството по
разглеждане на ЕЗА по същество. Все пак очевидно, ако дори и на пръв поглед
издадената заповед не съответства на законовите изисквания и са налице
основанията по чл.39 от ЗЕЕЗА, налагане на най – тежката мярка за процесуална
принуда няма да е законово обосновано решение. В контекста на посоченото се
споделя становището на ОС – Пловдив, че постъпилата ЕЗА отговаря на формалните
изисквания за съдържание, реквизити, постъпила е по защитен начин и е
придружена с превод на български език и абсолютни основания за отказ от
изпълнението й не са налице. В достатъчна степен е индивидуализирано искането
лице – с трите му имена, дата, месец и година на раждане, месторождение, така
че съмнение в идентичността на явяващия се днес и исканото лице не може да има.
Искането за вземане на най – тежката мярка за
неотклонение е депозирано от прокуратурата в съответствие с императивната
разпоредба на чл.43 ал.2 от ЗЕЗЗА, което не означава, че закона презюмира, че именно тази мярка е единствената, която в достатъчна степен
обезпечава производството по същността на ЕЗА. Вземането на мярка за
неотклонение не е задължително в нито една процесуална ситуация, още по – малко
вземане на най-тежката такава, предвидена в закона. В случая обаче правилно е
преценено от окръжния съд, че именно тази мярка ще обезпечи в най – висока
степен безпрепятственото провеждане на посоченото производство, тъй като при
прилагане на по-лек режим на ограничение съществува опасност исканото лице да
се укрие. Тази опасност достатъчно прецизно и обосновано е мотивирана в
атакуваното определение и изложеното от ОС се споделя. То е в кореспонденция
с трайната практика на съда в Страсбург,
че при първоначално вземане на мярка за неотклонение не може да се пренебрегне
обществената опасност на конкретно извършеното деяние, механизма, начина и
особеностите при извършването му, както и строгостта на предвиденото за
извършването му наказание. Касае се за нееднократна престъпна деятелност,
осъществена в продължителен период от време, в условията на организираност, в
съучастие с други лица, което без съмнение завишава степента на обществената
опасност на престъплението, отразяваща се и върху заподозрения за извършването
му К.. Предвиденото в законодателството на искащата държава наказание не е за подценяване и също е мотив за исканото
лице да се отклони, чрез укриването си, за да предотврати възможността това
наказание да бъде евентуално наложено и изпълнено. Не се спори от исканото лице
и че нееднократно е напускал територията на страната, посещавал е други
държави, в това число и А., което говори за мобилност в предвижването и
мотивира допълнително риск от укриване и блокиране на същинското производство
по ЕЗА. На базата на посоченото трудно защитимо е искането за налагане на МНО
„Парична гаранция“, тъй като тя от една страна не е годна да предотврати риска
от укриване, а от друга следва да се съобразена с характеристиките на
престъпната деятелност, извличаща се от описаното в ЕЗА, предпоставящи
определяне на значителна по размер гаранция, а тя няма да е съобразена с
имотното състояние на исканото лице, предвид
липсата на данни за полаган обществено – полезен труд. На последно
място, предвидените в ЗЕЕЗА императивни, кратки срокове за провеждане на
производството по чл.44 от закона, не предполагат значително по време
ограничение на правото на свободно предвижване на исканото лице, а при
възникване на основания за продължаване на производството извън посочените
срокове или настъпила друга промяна в обстоятелствата, съществува процесуалната
възможност по чл.43 ал.7 от ЗЕЕЗА да се направи искане за изменение на взетата
мярка за неотклонение.
Мотивиран от изложеното, настоящият съдебен
състав от ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД намира, че определението на окръжния съд
като правилно и законосъобразно следва да се потвърди, поради което и
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение №
905 от 17.08.2019 г., постановено по ЧНД №
1595/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Протоколът
изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 11:22 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
СЕКРЕТАР: