№ 173
гр. Пловдив, 11.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева
в присъствието на прокурора Свтлозар Н. Чераджийски
като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20235300600453 по описа за 2023 година
С присъда № 114 от 16.11.2021г. по НОХД № 6905/2021г. РС – Пловдив,
14 н.с., е признал подсъдимия И. Г. С. за виновен в извършване на
престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и го е осъдил на 3
месеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил
с изпитателен срок от 3 години.
Съдът е постановил вещественото доказателство – диплома серия *** с
*** да остане по делото. ПРС е присъдил в тежест на подс. С. направените по
делото разноски в размер на 80 лв.
Присъдата е обжалвана от подсъдимия И. Г. С. чрез защитника му – адв.
С. Д.. Твърди се, че присъдата е неправилна и е постановена в нарушение на
материалния закон. Иска се изменение на присъдата, преквалификация на
деянието в маловажен случай и приложение на чл. 78а, ал. 1 от НК с налагане
на административно наказание „глоба“. Алтернативно се иска приложение на
чл. 9, ал. 2 от НК, отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна
присъда. Излагат се доводи за малозначителност на деянието, за наличието на
маловажен случай и за немотивираност на първоинстанционната присъда в
тази насока.
РП – Пловдив не е взела становище по въззивната жалба.
В съдебно заседание, подсъдимият И. С. се явява и поддържа жалбата с
1
искане за налагане на по-леко наказание. Защитникът му – адв. С. Д. иска
изменение на присъдата, преквалификация на деянието в маловажен случай и
приложение на чл. 78а, ал. 1 от НК с налагане на административно наказание
„глоба“. Алтернативно се иска оправдаване на подсъдимия поради наличие на
малозначително деяние по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Защитникът излага
доводи за маловажност и за малозначителност на деянието, за неправилна
правна квалификация и за наличие на множество смекчаващи отговорността
обстоятелства, които обуславят налагането на по-леко наказание. В
последната си дума осъденият С. иска да му бъде наложено по-леко
наказание.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита, че
първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна, а жалбата – оставена без уважение като неоснователна.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно
правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от
НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият И. Г. С. е роден на *** г. в гр. П., живущ в с. П., ул. „***.
Той е б., б. гр., с основно образование, женен, неосъждан, работещ, с ЕГН
**********.
Подс. С. не бил правоспособен водач на МПС, но през 2021г. решил да
премине необходимия за целта курс. Изкарал такъв в гр.Пловдив и след
успешното му завършване на 09.02.2021г. отишъл в КАТ – Пловдив, за да
подаде документи за издаване на СУМПС. Същите били приети от свид. Р.Л.
Г.а – *** Сектор „ПП“ – ОДМВР Пловдив, ***. Наред с останалите
документи и необходимост от такъв за завършено образование, подс. С.
представил диплома за средно образование, серия *** *** с рег. № ***, на
която било издаден вид, че е издадена от СПТУ по дървообработване и
вътрешна архитектура „Хр.Б.“ гр.П.. Всъщност подсъдимия не успял на
завърши това учебно заведение, макар действително да бил записан в първи
курс през учебната 1997/1998год. Това станало след успешното му
завършване на основно образование в с.П. в ОУ“Св.св.К. и М.“. По
неизвестни по делото причини обаче, подс. С. решил да се снабди с
неистинската диплома за средно образование посочена по-горе. Така от
неустановено по делото лице, в момент неустановен по делото, той се сдобил
с тази диплома, която на 09.02.2021г. в гр.П. ползвал пред органите по
контрол на автомобилния транспорт. Свид. Г.а обаче се усъмнила в
автентичността на документа и сигнализирала колегите си, а по случая се заел
инспектор от КАТ. След извършената проверка се установило, че всъщност С.
така и не успял да завърши средно образование и не му е била издавана
процесната диплома. Последната била предмет и на изследване в съдебно-
почеркова експертиза, която също достигнала до извод за неавтентичност на
2
същата.
Първоинстанционният съд е приел, че гореизложената фактическа
обстановка се установява от самопризнанието на подсъдимия, направено в
съдебно заседание, с което потвърждава описаните факти в обвинителния акт,
от обясненията на подсъдимия С. депозирани в хода на досъдебното
производство, от показанията на разпитаните като свидетели в досъдебната
фаза на процеса Р.Л. Г.а, Е.Н.В., К.А.К., както от събраните по делото
писмени доказателства и протоколи за процесуално-следствени действия.
Районният съд е кредитирал с доверие обясненията на подсъдимия и
показанията на всички свидетели като обективни, безпристрастни и
кореспондиращи помежду си.
Анализирайки и съпоставяйки обясненията на подсъдимия,
свидетелските показания и писмените доказателства, първостепенният съд е
стигнал до правния извод, че подсъдимият И. С. е извършил както от
обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по чл. 316 вр.
чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, тъй като на 09.02.2021 г. в гр. Пловдив,
съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – диплома за
средно образование, Серия *** ** с рег. *** г., на който е придаден вид, че е
издаден от СПТУ по дървобработване и вътрешна архитектура ”Хр.Б.” – гр.
П. на името на И. Г. С., ЕГН:**********, като от него за самото му съставяне
не може да се търси наказателна отговорност.
ПРС е приел, че представяйки инкриминираната диплома за средно
образование пред свид. Р.Л. Г.а – ** на сектор „ПП“ – ОДМВР Пловдив, подс.
С. съзнателно се е ползвал от неистински официален документ. По безспорен
начин е било установено, че тази диплома не е издавана от СПТУ по
дървобработване и вътрешна архитектура ”Хр.Б.” – гр. П., а подс. С. не е
завършил там средно образование. С тези мотиви първоинстанционният съд е
приел, че деянието на подс. С. е съставомерно от обективна страна.
ПРС е приел, че е налице съставомерният квалифициращ признак по чл.
308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, а именно – че се касае за документ за завършено
образование.
Изхождайки от обстоятелството, че се касае за формално, а не за
резултатно престъпление, ПРС е изложил съображения защо в случая не е
налице маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, респ. защо не се
касае за деяние с явно незначителна обществена опасност по смисъла на чл. 9,
ал. 2 от НК. ПРС е приел, че деянието не се отличава от останалите случаи на
този вид престъпления. По този начин ПРС е отговорил и на възраженията на
защитата, които се поддържат и пред настоящата инстанция.
От правна страна ПРС е приел, че подс. И. е осъществил всички
обективни и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 308,
ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Районният съд е приел, че от субективна страна подс. С. е извършил
3
деянието при форма на вината пряк умисъл – деецът е искал настъпването на
общественоопасните последици.
При определяне на наказанието първостепенният съд е приел като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на дееца,
добрите характеристични данни, направеното самопризнание, семейната и
трудовата му ангажираност. ПРС е отчел липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства и е определил наказание в размер на
предвидения в закона минимум – 3 месеца лишаване от свобода, което е
отложил с изпитателен срок от 3 години. ПРС е приел, че целите на
наказанието ще бъдат постигнати и без ефективното му изтърпяване.
Направен е извод, че не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват приложението
на чл. 55 от НК при индивидуализацията на наказанието.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по вещественото
доказателство – 1бр. диплома за средно образование, постановявайки да
остане по делото, а разноските е присъдил в тежест на подсъдимия.
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция намира за
установено следното:
Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от
въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за
повдигнатото обвинение срещу подсъдимия С., първата инстанция е
извършила необходимите процесуално – следствени действия, изясняващи
значимите факти относно използването на инкриминираната неистинска
диплома.
Правилно съдът е дал вяра на показанията на свидетелите и
самопризнанието на подсъдимия и е намерил тези показания за
последователни, ясни, точни, непротиворечиви и безпристрастни и ги е
кредитирал.
Присъдата е обоснована, основният съд е анализирал всички събрани
доказателства, обсъдил ги е поотделно и в тяхната съвкупност и е направил
верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност
на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в
мотивите. Делото е протекло по реда на глава 27 от НПК и правилно ПРС е
приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от всички останали
доказателства, събрани на досъдебното производство.
Изводите на първата инстанция по въпросите на чл. 301, ал. 1, т. 1, 2, 5,
11 и 12 от НПК са основани на установените фактически положения при
спазване изискванията на процесуалния закон, като в съответствие с тях
законосъобразно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия по
предявеното му обвинение. Тези изводи за приложение на закона се споделят
и от настоящият състав.
4
Въз основа на приетите за установени фактически положения
първоинстанционният съд е стигнал до правилния правен извод, че
подсъдимият С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. От събраните доказателства
по безспорен начин се установява, че на инкриминираната дата подс. С. е
използвал неистинската диплома за средно образование, представяйки я на
свид. Р.Л. Г.а – ** на сектор „ПП“ – ОДМВР Пловдив, за да си извади
СУМПС.
Неоснователно е възражението на защитата, че се касае за
малозначително деяние. Използването на неистински официален документ за
завършено образование пред длъжностно лице от системата на МВР не е и не
може да бъде деяние с незначителна обществена опасност. Не може да бъде
споделено и заявеното от защитата, че се касае за маловажен случай, тъй като
се касае за типичен случай на използване на неистински официален документ,
който по нищо не се различава от останалите такива. Наличните смекчаващи
отговорността обстоятелства са отчетени от първоинстанционния съд при
индивидуализация на наказанието. На подс. С. е наложено минималното
предвидено в закона наказание – 3 месеца лишаване от свобода и същото е
отложено с минималния изпитателен срок от 3 години. И според въззивната
инстанция това наказание е в справедлив размер, който ще постигне целите
по чл. 36 от НК. Правилен е изводът на ПРС, че целите на наказанието могат
да се постигнат и без ефективното му изтърпяване.
Присъдата е правилна и по отношение на произнасянето по
вещественото доказателство и разноските.
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно
основание за отмяна на атакуваната присъда. По изложените по-горе
съображения, Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав счита,
че присъда следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6, вр.с чл.338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 114 от 16.11.2021г. по НОХД №
6905/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, 14 н.с.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6