Р Е Ш Е Н И Е
№952/26.5.2022г.
гр. Пловдив, 26.05.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХIІ състав, в открито заседание на двадесет и осми април през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ
ПАСКОВ
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря Севдалина Дункова и участието на прокурора
Здравена Янева, като разгледа
докладваното от съдия Николова КАНД № 586 по описа за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във
връзка с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, предявена от М.С.С., ЕГН **********,
чрез адв.Т. - Д., против Решение № 260438/05.04.2021 г., постановено
по АНД №
3622/2020 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е потвърдено
Наказателно постановление № 19-0432-000292 от
30.10.2019г. на Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ 01 Пловдив с което на М.С.С.
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание Глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 12 месеца за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Твърди се, че решението е неправилно поради нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила. Сочи се, че неприлагането на
документ с техническа спецификация на дрегера Алкотест, с който е направена
проверката на водача не доказва по
категоричен начин каква е била концентрацияна на алкохол в издишания въздух от
водача. Твърди се, че не е вписано и видимото състояние на водача, което е
задължителен реквизит на АУАН и това нарушение е съществено. Изложени са
доводи, че МПС-то е било управлявано от Христо С.С. и че в АУАН не е отразено
на кого и пред кого са представени документи за самоличност за да бъде
идентифицирана самоличността на нарушителя. Твърди се, че АУАН не е подписан от
М.С. и не връчен на него. Изразено е
несъгласие за това как районен съд е кредитирал показанията на разпитаните по
делото свидетели. Иска се отмяна на решението, както и отмяна на НП.
Ответникът по касационната жалба, в писмена молба изразява
становище за неоснователност на касационната жалба.
Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна
прокуратура гр. Пловдив, изразява становище за неоснователност на жалбата и
моли съда да потвърди решението на РС - Пловдив, като правилно и
законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок
от лице, имащо правен интерес, за която решението е неблагоприятно, поради
което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното Решение № 260438/05.04.2021 г., постановено по АНД № 3622/2020 г., Пловдивски районен
съд е потвърдил Наказателно постановление
№ 19-0432-000292 от 30.10.2019г. на Началник РУ към ОДМВР Пловдив, РУ 01
Пловдив с което на М.С.С. на основание чл.53 от ЗАНН и чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание Глоба в размер на 1000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение по чл.5, ал.3, т.1
от ЗДвП.
За да постанови този резултат, Районен
съд Пловдив е приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на НП, не са
допуснати съществени процесуални нарушения и че обжалваното НП е издадено в
срок, от компетентен орган, като съдържа всички задължителните реквизити,
предвидени в чл.57 от ЗАНН. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите К.К.(актосъставител),
Н.Н.(съпруг на собственичката на процесното МПС) и частично показанията на
Христо С. (брат на касатора). Съдът е посочил, че по делото липсват данни да е
имало нужда да се прави справка по БДС относно личните документи, както и че
лицето обект на проверка, не е представило лична карта. Съдът е приел за
безспорно, че от страна на М.С. е осъществен състав на административно
нарушение по смисъла на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Употребата на алкохол е установена по надлежния ред, а именно съгласно разпоредбите на чл.1, ал.3,
пр.1 от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози с техническо средство –
с Дрегер „Алкотест 7410+” с фабричен № ARSM 0099. Направен е извод, че правилно АНО е приложил и съответната на
нарушението санкционна разпоредба – на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДВП, предвиждаща
налагане на административни наказания в конкретно определени размери – глоба в
размер на 1000 лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок от 12 месеца, за управляващия МПС с концентрация на алкохол
над 0.8 промила до 1.2 промила вкл. Според районния съд, случаят не следва да
се квалифицира като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Решението е правилно.
Въз основа на правилно установени факти и след преценка на
всички събрани по делото доказателства районният съд е направил обосновани и
съответни на материалния закон изводи, които се споделят от настоящата
инстанция и няма да бъдат преповтаряни. Районният съд е събрал доказателства,
обсъдил е фактите по отделно и в тяхната съвкупност. Изводите на районния съд
са напълно обосновани и съответни както на установените факти, така и на
приложимите материално-правни норми.
Не се споделя възражението на касатора, че той не е
подписвал АУАН-а и същият не е връчен на него. В тази насока правилно районен
съд е кредитирал показанията на разпитаните по делото свидетели К.К.(актосъставител), Н.Н.(съпруг на собственичката на
процесното МПС) и частично показанията на брата на касатора-Х. С. (с изключение
на частта в която се твърди, че той е управлявал посоченото в НП МПС, а не
неговия брат). Както е посочено и в мотивите на оспорения съдебен акт
показанията на Х.С. в тази им част не кореспондират с посоченото от свидетел К.,
който като съставител на акта и на талона за изследване не е ползвал справка
БДС за установеност на самоличността на лицето спрямо което са били съставени. Ето защо въз основа на събраните по делото
доказателства, районен съд е направил обоснован извод, че категорично е
доказано, че МПС-то е управлявано именно от М.С..
Що се отнася до възражението на касатора,
че неприлагането
на документ с техническа спецификация на дрегера Алкотест, с който е направена
проверката на водача, не доказва по категоричен начин каква е била концентрация
на на алкохол в издишания въздух от водача, следва да се отбележи, че такова
възражение е направено едва пред касационна инстанция. Отделно от това
безспорно се установява, че при проверката на касатора е издаден талон за мед.изследване № 0062769 и ако не е бил съгласен с резултатите/показанията на
дрегера, М.С. е могъл да направи и медицинско изследване. В случая няма данни
да е направено такова изследване.
Обжалваното пред касационната инстанция
решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно, и като такова следва
да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 260438/05.04.2021 г., постановено по АНД № 3622/2020 г. по описа на Пловдивски
районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: