№ 2796
гр. София, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Д.Н.
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 202....10200861 по описа за 2022
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на ИВ. Т. К., ЕГН: ********** срещу Наказателно
постановление (НП) № 21-4332-026456/21.12.2021г. издадено от началник на
сектор в отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 и чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания,
както следва „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 от
ЗДвП и „глоба“ в размер от 100,00 лева, както и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от един месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„в“ от ЗДвП.
Подадена е жалба лично от лицето, в която е посочено, че не е съгласен с
обжалвания акт, в частност с изложената в него фактическа обстановка.
Твърди, че на процесната дата и час е управлявал автомобила, спазвайки
всички правила за движение – не е реализирал ПТП и не е напускал такова.
Иска от съда да отмени обжалвания акт.
1
В съдебното заседание, редовно призован жалбоподателят И.К., се явява
лично. Представлява се от адв. М. – редовно упълномощена. Същата
поддържа жалбата по изложените в нея аргументи, вкл. твърдението, че не са
установени материални щети. Иска от съда да отмени обжалваното
наказателно постановление.
Въззиваемата страна – Началник група към отдел „Пътна полиция“,
СДВР, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 18.11.2021г. жалбоподателят ИВ. Т. К. управлявал в гр. София, ж. к.
„.....“ собствения си лек автомобил марка „Ф.“, модел „Б.“ с рег. № ХХХХХХ.
Около 07:00 часа на обособеното като паркинг пространство пред бл. ....,
поради това, че не контолирал непрекъснато МПС допуснал ПТП с паркиран
там лек автомобил марка „Ф.“ с рег. № ХХХХХХ По това време от прозореца
си, случващото се наблюдавал св. А.С., който се развикал, направил снимки
от терасата си и казал на К. да потърси съседа му, който е собственик на
автомобила. Жалбоподателят реагирал като слязъл от автомобила си и
огледал другия автомобил, не констатирал щети, след което се качил обратно
и потеглил. Св. С. уведомил собственика на автомобил „Ф.“, който
сигнализирал органите на реда.
Установявайки посочените обстоятелства въз основа на сведението,
дадено от св. С. и декларацията, дадена от жалбоподателя, А.С. на длъжност
„мл. автоконтрольор“ в ОПП СДВР съставил АУАН серия АВ бл. № 043658
от 08.12.2021г. В същия като свидетели били посочени – АЛ. В. СТ. –
свидетел на нарушението, който не е подписал акта, а в графата за нейния
подпис е посочено, че същият е дал сведение и св. Е.З.П. – присъствал само на
съставяне на АУАН. Същият бил връчен на жалбоподателя на същата дата –
08.12.2021г. и подписан от него без възражения. Такива не постъпили и в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения акт на 21.12.2021г било издадено наказателно
постановление (НП) № 21-4332-026456/21.12.2021г. от началник на сектор в
отдел „Пътна полиция“ при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 185 и чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата
2
(ЗДвП) са наложени административни наказания, както следва „глоба“ в
размер на 20 лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и „глоба“ в размер от
100,00 лева, както и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един
месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен
начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: показанията на свидетеля А.С. и св. К.а, докладна, справка – картон
за водача И.К., заповед № 8121К-13318/23.10.2019г., заповед № 81213-
515/14.05.2018г.
Анализирайки събраните по делото доказателства настоящият съдебен
състав намира, че изложената в процесния АУАН и обжалваното НП
фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото
доказателства, приобщени от съда към доказателствената съвкупност по
делото. В този смисъл основното доказателствено средство се явяват
показанията на свид. А.С.. Същият е била непосредствен свидетел и е
възприел настъпилото на процесната дата, час и място съприкосновение
между лек автомобил марка „Ф.“, модел „Б.“ с рег. № ХХХХХХ и
паркирания лек автомобил марка „Ф.“ с рег. № ХХХХХХ От гледна точка на
съдържанието им, показанията на свидетелката съответстват и на останалите
събрани по делото доказателства.. Същите не се опровергават от показанията
на св. К.а, които съдът кредитира в частта им относно установената от страна
на жалбоподателя липса на повреди по засегнатия лек автомобил. Следва да
бъде дадено доверие на всички, приобщени от съда по реда на чл. 283 НПК
писмени доказателства
При така установеното от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал.2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ
на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
3
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това
административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при
допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на
закона. Съгласно т.1.3 на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра
на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор”
в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно
т. 2.10 наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на
група АНД в отдел „Пътна полиция” в СДВР. В този смисъл актосъставителят
и наказващия орган са материално компетентни да установят нарушението и
да наложат за него административно нарушение.
Поради допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на
АУАН следва изцяло да бъде отменено НП.
Съдът намира, че в случая актосъставителят неправилно е съставил акта
в присъствие само на един свидетел, който не е очевидец на деянието и не е
присъствал при установяване на нарушенията. Независимо от
обстоятелството, че в акта е вписано името на очевидеца на деянието св. С.,
същият не е присъствал при съставяне на акта в сградата на ОПП СДВР и не
се е подписал на него. Следователно актът е съставен в присъствието само на
един свидетел, което е допустимо единствено в случаите по чл. 40, ал. 3
ЗАНН, когато единственият свидетел е очевидец или е присъствал при
установяване на нарушението. Не е налице и хипотезата на чл. 40, ал. 4 от
ЗАНН, доколкото значителна част от приложените документи, доказващи
нарушението, нямат официален характер /сведението от св. С. и декларацията
от жалбоподателя/. В тези два документа се съдържат основните
информационни източници, установяващи фактическата обстановка и преди
всичко поведението на жалбоподателя и механизма на деянието, поради което
не би могло да се приеме, че актът е съставен въз основа на официални
документи. Предвиденото в закона ограничение на правилото на чл. 40, ал. 1
от ЗАНН, не следва да се тълкува разширително. Именно поради отсъствието
на предпоставките на чл. 40, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН, съдът прие, че съставянето
4
на акта в отсъствие на двама свидетели представлява съществено
процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй
като е опорочило цялото производство.
Предвид посоченото безпредметно е обсъждането на вменените на
жалбоподателя нарушения.
От процесуалния представител на жалбоподателя не е отправено искане
за присъждане на разноски за адвокатска защита, поради което и съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 21-4332-
026456/21.12.2021г. издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция“
при СДВР, с което на ИВ. Т. К., ЕГН: ********** на основание чл. 53 от
ЗАНН и чл. 185 и чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) са наложени административни наказания, както следва „глоба“ в
размер на 20 лева за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и „глоба“ в размер от
100,00 лева, както и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един
месеца за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5