Решение по дело №1443/2016 на Районен съд - Стара Загора

       Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№               13.07.2016г.           град Стара Загора

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД            ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ състав

На 29 юни                              2016 г.

В публично заседание в следния състав:

 

                                  Председател: ТАНЯ ИЛКОВА                                                     

 

Секретар: Е.Д.

Прокурор:

като разгледа докладваното от СЪДИЯ  ИЛКОВА

гр. дело № 1443, по описа за 2016 година

       

          Предявени са следните обективно съединени искове: за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, по чл.344, ал.1, т.3 от КТ.

   Ищцата М.Т.Г. твърди в исковата си молба, че на 02.10.2006г. между нея, в качеството й на служител, и ответното дружество, в качеството му на работодател, бил сключен Трудов договор № 131 / 02.10.2006г. за неопределено време за длъжността „Счетоводител”. С Допълнително споразумение от 14.12.2007 г. била изменена длъжността, заемана от ищцата, като същата заела длъжността „Главен счетоводител”. Размерът на трудовото възнаграждение бил последователно изменян с Допълнително споразумение № 265/19.09.2011 г.,  Допълнително споразумение № 362/19.05.2012г., Допълнително споразумение № 142/02.01.2013 г., Допълнително споразумение № 108/10.01.2014г., като последно договореното между страните основно трудово възнаграждение с допълнително споразумение от месец януари 2016 г. било в размер на 1217 лв. Към настоящия момент ищцата имала придобит трудов стаж и професионален опит - тридесет и три години. С оглед на това допълнителното й месечно трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит са равнява на 401, 61 лв. - 33% х 1217 лв. По силата на КТД, действащ в предприятието, ищцата получавала 40 лв. месечно за социални разходи, както и ваучери за храна в равностойността на 60 лв. месечно. На 01.02.2016 г. на ищцата била връчена Заповед № 2016 - 10/01.02.2016 г. съгласно която, считано от 02.02.2016 г., на основание чл.328, ал.1,т.6 от КТ бил прекратен трудовият й договор. Поради отказ на ищцата да получи гореописаната Заповед № 2016-10/01.02.2016г., последната била подписана от двама свидетели - Пенка Славова М. и Д. С.Х., като същите удостоверили отказа на М.Г. да получи връчената й заповед. На основание чл.220, ал.1 от КТ на ищцата било изплатено обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение. Ищцата оспорва законността на уволнението, тъй като счита, че същото е незаконосъобразно и следва да бъде отменено като такова. Трудовото правоотношение било прекратено едностранно от работодателя на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, а именно, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, в частност необходимото образование. В мотивите на заповедта било посочено, че във връзка с разширяване на дейността на дружеството чрез включване в предмета му на дейност извършването на автобусен превоз, значителното увеличаване обема на документооборота в дружеството и с цел създаване на оптимални условия и организация и подобряване на работата на сектор „.Финансово-счетоводен и административен” на дружеството, със Заповед № 27/29.01.2016г., считано от 01.02.2016г., била извършена промяна в длъжностното щатно разписание на „Тролейбусни и автобусни превози” ЕООД гр. Стара Загора, относно изискването за образователно-квалификационна степен и специалност за заемане на длъжността „главен счетоводител”, в сила от 01.02.2016 г., за заемане на посочената длъжност се изисквала образователно-квалификационна степен „магистър” по специалност „счетоводство и контрол”. Сочи се, че за променените изисквания служителката била изрично уведомена писмено чрез връчване на длъжностната характеристика, с която била запозната срещу подпис на 01.02.2016 г. Тъй като служителката притежавала образователно-квалификационна степен „магистър” по специалност „Аграрна икономика”, видно от представената пред работодателя й Диплома за висше образование на Тракийски университет Стара Загора, Аграрен факултет, per. № 833/2004г., серия ТрУ - 2003, ищцата не отговаряла на изискванията за образование и квалификация за заемане на длъжността „главен счетоводител” в „Тролейбусни и автобусни превози” ЕООД, Стара Загора, в сила от 01.02.2016 г. Поради това следвало да бъде прекратен на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ - поради липса на образование и професионална квалификация за изпълняваната работа. Посоченото от работодателя основание за едностранно прекратяване на трудовото му правоотношение с ищцата било неприложимо в настоящия случай, според ищцата. В този смисъл следвало да се посочи, че задължителната практика на ВКС, която провежда разграничение между основанията за уволнение по чл.328, ал.1, т.6 и чл.328, ал., т. 11 КТ, дава изчерпателен отговор на въпроса за приложението на всяко едно от тях. Според ВКС разграничението между хипотезите по чл.328, ал.1. т. 6 КТ и чл.328, ал.1, т. 11 КТ, която, според ищцата, е приложимата правна норма в процесния случай, се изразява в следното: Съгласно чл.328, ал.1, т.6 КТ, работодателят може да прекрати трудовия договор едностранно, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Съгласно чл.328, ал.1, т. 11 КТ, за работодателя възниква право да прекрати трудовия договор при промяна в изискванията за заемане на длъжността, ако работникът или служителят не отговаря на тях. Разликата между така уредените в закона възможности следва от съдържанието на самите текстове - в първия случай (чл.328, ал.1, т.6 КТ), трудовият договор е сключен при липса на необходимото образование или квалификация на работника/служителя за изпълнение на длъжността. Втората хипотеза (чл.328, ал.1. т. 11 КТ) визира настъпването на промяна в изискванията, т.е. изменението е настъпило след сключване на трудовия договор, каквато е настоящата хипотеза /така Решение № 295 / 09.12.2014г. по гр.д. № 979 / 2014г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК/. Процесният трудов договор № 131 за длъжността „Счетоводител” бил сключен на 02.10.2006г. и бил изменен с Допълнително споразумение от  14.12.2007 г., с което била изменена длъжността, заемана от ищцата, като по силата на посоченото допълнително споразумение същата изпълнявала длъжността „Главен счетоводител”. За заемане на посочената длъжност работодателят бил поставил изискване за завършено икономическо образование, степен „магистър”, на което видно от приложената към исковата молба Диплома с рег.№ 822 / 2004г., Серия ТрУ - 2003 за завършено висше образование, ищцата отговаряла към момента на сключване както на трудовия договор с работодателя, така и на последващото допълнително споразумение от 14.12.2007 г. Промяната в длъжностното щатно разписание на ответното дружество относно изискването за образователно-квалификационна степен и специалност за заемане на длъжността, послужила като основание за прекратяване на трудовото правоотношение със служителката, поради факта, че същата не отговаряла на променените изисквания, в сила от 01.02.2016 г. Длъжностната характеристика, с която ищцата била уведомена за настъпилата промяна била връчена срещу подпис също на 01.02.2016 г. Следователно се касае за последваща промяна в изискванията за заемане на длъжността, на които ищцата не отговаря. И двете хипотези - по чл. 328, ал.1, т. 6 и по чл.328, ал., т.11 КТ, включват изисквания за заемане на длъжността - образование и квалификация, в това число и квалификация за компютърна грамотност, квалификация като водач на превозно средство, владеене на чужди езици и др. и уреждат възможността за прекратяване на трудовия договор с работника/служителя, който не отговаря на изискванията за заемане на определена длъжност, в зависимост от това дали трудовият договор е сключен при начално несъответствие на изискванията за заемане на длъжността или тези изисквания са променени впоследствие, както било и в процесния случай. Според ВКС основанието по т.11 на чл.328 КТ не е частен случай на основанието по т.6 на чл.328 КТ. Извод, че в основанието по т. 11 на чл.328 КТ са включени само други изисквания, извън тези за образование и квалификация, не следва както от прочита на текстовете на закона, така и от систематичната им подредба, нито от тълкуването им с оглед изчерпателното уреждане на възможностите за извънсъдебно упражняване на потестативното право за прекратяване на трудовия договор. Да се приеме, че чл.328, ал.1, т.11 КТ обхваща само случаите, когато са въведени нови изисквания извън образование и квалификация, би означавало да се изключи възможността да бъде прекратен трудов договор, сключен при начална липса на съответните изисквания, каквито ограничителни условия няма и не би могло да бъдат предвидени от законодателя. Разбирането, че чл.328, ал.1, т.6 КТ е приложим само в случаите, когато липсата на образование или квалификация се явява след сключване на трудовия договор, би изключило възможността работодателят да прекрати трудовия договор, сключен при липсата на тези изисквания. Договорът, сключен при липса на необходимото образование или квалификация, е недействителен само в случаите, когато тези изисквания са нормативно установени, като във всички други случаи, когато работодателят е определил изискванията с вътрешен устройствен акт или с длъжностна характеристика, трудовият договор е валиден, независимо, че назначеният служител не отговаря на изискванията за длъжността и именно в тези случаи, работодателят разполага с възможността да прекрати трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ. В настоящата хипотеза, според ищцата, е безспорно и видно дори от мотивите на процесната заповед, че към момента на сключване на трудовия договор и допълнителното споразумение към него за промяна на длъжността, ищцата е отговаряла на изискванията за образование и квалификация, както и за специалността, която е задължителна характеристика на придобитото висше образование и има отношение към професионалната квалификация, по отношение на длъжността, на която е била назначена - „Главен счетоводител”. Следователно трудовият й договор не би могъл да бъде прекратен на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ за промени в изискванията, настъпили след заемане на длъжността. Изменението в изискванията за образование, и по-конкретно за специалността, е било въведено от работодателя на 01.02.2016 г., непосредствено преди връчване на процесната заповед. Изменението в изискванията за заемане на длъжността съставлявало основание за прекратяване на трудовия договор при условията на чл.328, ал.1, т.11 КТ, поради което извършеното на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ уволнение подлежало на отмяна като незаконно. В допълнение ищцата посочва Решение № 248/23.04.2010г. по гр.д. № 254/2009 г. ВКС и Решение № 4 / 27.01.2014г. по гр.д. № 4608 / 201 Зг. ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, които разглеждат промяната, касаеща образователния ценз и специалността, като попадаща в обхвата на разпоредбата на чл.328. ал.1, т. 11 КТ. Това представлявал допълнителен аргумент в подкрепа на твърденията, изложени с настоящата искова молба, а именно, че приложимото основание за едностранно прекратяване на процесния трудов договор от работодателя с оглед обстоятелствата в конкретния случай, е именно разпоредбата на чл.328. ал. 1, т. 11 от КТ. С оглед всичко гореизложено, ищцата счита, че процесната заповед следва да бъде отменена като незаконна, без да бъде разглеждан спорът по същество на основание чл.344, ал.3 във връзка с чл.333, т. 2 КТ. Към момента на връчване на процесната заповед ищцата е била трудоустроена. Когато с решението на ТЕЛК е определен процент на намалена работоспособност и са посочени противопоказни условия на труд, работникът/служителят е трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал.1, т.2 КТ - наличието на заболяване, налагащо трудоустрояване е установено по законния ред и от органа по чл.1, ал.1 от Наредбата за трудоустрояване (ДВ, бр.7 от 27.01.1987г.). Без правно значение за обхвата на предварителната закрила по чл. 333, ал.1, т.2 КТ е и дали работникът или служителят заема длъжност, определена за трудоустроени. Трудоустрояването на работника се изразява в съобразяване на изпълняваната работа с противопоказанията за заболяването му, респ. преместването му на подходяща работа, поради което, когато изпълняваната работа е подходяща за здравословното състояние на служителя, трудоустрояването му е фактически изпълнено. Задължението за вземане на предварително становище на ТЕЛК и разрешение на инспекцията по труда за предстоящото уволнение е с оглед преценката за евентуалното отражение на смяната на работата върху здравословното състояние на трудоустроения работник и възможностите му за адаптация на ново работно място, предвид което предварителната закрила по чл. 333, ал.1, т.2 КТ за трудоустроени работници и служители обхваща всички случаи, когато лицето страда от заболяване, налагащо облекчени условия на труд, независимо дали заема длъжност, определена от работодателя за трудоустроени. Когато трудоустрояването е за определен срок, след изтичане на срока работникът или служителят следва да бъде преосвидетелстван, като с новото решение на органа по чл.1, ал.1 от Наредбата за трудоустрояване, трудоустрояването му може да бъде продължено. Единствено в случаите, когато такова преосвидетелстване не е извършено, след изтичане на срока за трудоустрояване, работодателят няма задължение за изпълнение на изискванията за предварителна закрила. Съгласно представеното с настоящата искова молба експертно решение № 0334 от 05.02.2014 г. на ТЕЛК, II състав, към УМБАЛ ,.Проф. д-р Ст. Киркович’, гр. Стара Загора ищцата е била освидетелствана, като оценката за работоспособността й била 86 % трайно намалена работоспособност с дадени предписания за противопоказни условия на труд. Срокът на определения процент трайно намалена работоспособност бил за две години до 01.02.2016 г. Видно от представеното с исковата молба експертно решение № 53 от 07.01.2016 г. на втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ ,.Проф. д-р Ст. Киркович”', гр.Стара Загора, ищцата е била преосвидетелствана като процентът на трайно намалена работоспособност бил 76 на 100. Дадени били противопоказания за условия на труд. Срокът на определения процент на трайно намалена работоспособност бил за две години до 01.01.2018 г. Следователно към момента на прекратяване на трудовото правоотношение ищцата е била с надлежно констатирана и установена трайно намалена работоспособност, с оглед на което се ползвала с предварителна закрила при уволнение на основание чл.333, ал. 1, т. 2, във връзка с чл.328, ал.1, т. 11 КТ, което било приложимото правно основание за уволнение в настоящия случай. Не само не било взето предварително съгласие за освобождаване на ищцата от инспекцията по труда, но също така не било взето и мнението на ТЕЛК преди уволнението. Следователно съгласно разпоредбите на чл.344, ал.3 от КТ, във връзка с чл.333, ал.1, т. 2, във връзка с чл.328. ал.1, т.11 КТ процесната заповед следвало да бъде отменена като незаконна само на това основание. Ето защо, прекратяването на трудовото правоотношение в настоящия случай било незаконно, тъй като не били спазени императивните изисквания на чл. 333, ал.1, т.2 и ал.2, във връзка с чл.328. ал.1, т.11 КТ. С оглед на това заповедта следвало да бъде отменена само на това основание, без да се разглежда спорът по същество, предвид обстоятелството, че ищцата безспорно попадала в обхвата на закрилата по чл.333, ал.1, т.2 и ал.2 от КТ.

 На следващо място, в случай, че съдът прецени, че спорът следва да бъде разгледан по същество, ищцата счита, че в настоящия случай е налице злоупотреба с право от страна на работодателя. Според практиката на ВКС изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност могат да бъдат предвидени в закон, в друг по-нисък по степен нормативен акт или в длъжностната характеристика. Когато изискванията са предвидени в закон или друг нормативен акт, работодателят е длъжен да се съобрази с тези изисквания в длъжностната характеристика - изисквания за минимална степен на образование и квалификация за изпълнение на определени трудови функции. Видно от приложената към исковата молба длъжностна характеристика, работодателят бил спазил изискванията на чл. 18 от Закона за счетоводството, както й минималните изисквания за заемане на длъжността по НКПД. Видно от приложените Дипломи за бакалавърска и магистърска степен на ищцата, същата е отговаряла на изискванията за заемане на длъжността „Главен счетоводител”. С оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието, работодателят можел да въведе и по-високи изисквания за образование или квалификация за заемане на определена длъжност. В настоящия случай не се касае за повишени от работодателя изисквания, а за тяхната спецификация чрез детайлизиране на изискванията, касаещи специалността. Решението на работодателя за промени в изискванията за образование и квалификация за определена длъжност било въпрос на целесъобразност и това правомощие не подлежало на съдебен контрол. Само в случаите на въведен от работника/служителя довод за злоупотреба с право, какъвто бил процесния случай, предмет на делото е и установяването на това, дали работодателят е действал добросъвестно при промяна в изискванията за заемане на длъжността. Предмет на проверка от съда е дали изменението в изискванията е било въведено с оглед нуждите на работата и доколко работодателят е действал добросъвестно в съответствие с чл.8, ал.1 КТ, което обуславяло преценката за законност на уволнението. Относно това, трябва ли работодателят да установи наличие на обективно възникнала необходимост от предприетата промяна в изискванията за определена длъжност, то в този случай волята на работодателя била подчинена на негова суверенна преценка - съдът не бил компетентен да се произнасял какво образование и/или квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна, стига с нея да не се нарушават императивни правни норми, каквато била именно злоупотребата с право (чл.8, ал.1 КТ). Дали е налице злоупотреба с право от страна на работодателя било конкретен фактически въпрос по конкретното дело. Разширяването на дейността на ответното дружество чрез включване в предмета му на дейност извършване на автобусен превоз, представляващо според работодателя предпоставка за промяна на изискванията относно специалността за заемане на длъжността „Главен счетоводител”, било извършено с Решение № 1460/11.09.2014г. на Общински съвет Стара Загора. С посоченото решение бил допълнен предметът на дейност „Тролейбусни превози” ЕООД с „автобусен превоз на пътници”, който да се чете: „извършване на тролейбусен и автобусен превоз на пътници в Община Стара Загора и други дейности, незабранени от закона, а за тези дейности, за които се изисква разрешителен или лицензионен режим, след съответно разрешение”. Променено било и наименованието на дружеството, както били извършени и съответните промени в Учредителния акт. Промените в щатното разписание, длъжностната характеристика и връчването на заповедта за уволнение във връзка с това били извършени на 01.02.2016 г. Следователно за период от година и четири месеца ответното дружество е реализирало разширения си предмет на дейност и ищцата е осъществявала трудовите си функции на главен счетоводител в дружеството, без да бъдат променени изискванията за специалността за длъжността. У ищцата буди недоумение фактът, как за такъв продължителен период от време, след като вече предметът на дружеството е бил допълнен и дейността е била разширена, не са били извършени промени, касаещи специалността за заемане на длъжността „Главен счетоводител” и същите тези промени в предмета на дейност на дружеството, година и четири месеца, след като са били извършени, внезапно са  довели до промяна в изискванията за придобита от главния счетоводител друг вид икономическа специалност. Сочи, че до момента на връчване на заповедта за уволнение, вкл. и периода от време (година и четири месеца) след разширяване предмета на дейност на дружеството и оттук и документооборота, тя е изпълнявала трудовите си функции добросъвестно, проявявайки изключително висок професионализъм. Като доказателство за това ищцата посочва годишните финансови отчети на дружеството, изготвени от нея в качеството й на „главен счетоводител”. Професионалното им изготвяне безспорно се потвърждавало от резултатите при извършвания независим финансов одит и изготвените одиторски доклади. Отчетите, формата им, приложенията им и оповестяването им, били изготвени съгласно Счетоводен стандарт 1, приложим при обявяване на годишните финансови отчети в Търговски регистър. Не била допусната масовата грешка при изготвянето им, а именно формата им да бъде съгласно изискванията, регламентирани със Закона за статистиката, който е приложим за формата на отчетите, подавани до НАП. На следващо място всички срокове, плащания, подаване на необходимите декларации, свързани с дейността на дружеството, били спазени и надлежно извършени без каквито и да било пропуски. В този смисъл всички задължения, произтичащи от трудовата функция на ищцата, били професионално изпълнени при изпълняване на длъжността й. Освен това, по време на заемане на длъжността от ищцата и след разширяване предмета на дейността на дружеството, същото успешно реализирало проекти по Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013” и Оперативна програма „Околна среда 2007-2013’, като по Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013” през 2015г. били доставени 14 броя тролейбуси, а по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013” били доставени 8 броя тролейбуси в дружеството. Последното плащане по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013” било извършено през януари месец 2015 г., а всички плащания по Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013” били приключили преди връчване на процесната заповед за освобождаване на ищцата. По-конкретно отчитането на финалната документация за постъпилите плащания следвало да бъде извършено на 05.02.2016 г. Всичко това показвало безупречното изпълнение на задълженията на ищцата, произтичащи от длъжността й на „Главен счетоводител” в ответното дружество, вкл. и именно в периода след разширяване предмета на дейност на дружеството. Независимо от факта, че ищцата не е участвала в екипа по изготвяне и управление на проектите, финансовите средства, които били постъпили от европейските фондове за финансиране на дружеството, неизменно пряко се отразявали върху счетоводната дейност на дружеството и финансовите отчети, които били част от дейността и компетенциите именно на главния счетоводител. Именно във връзка с разширяване предмета на дейност и по време на изпълняване на длъжността „Главен счетоводител” от ищцата ответното дружество е закупило и общо 55 броя дизелови автобуса висок екологичен клас за нуждите на обществения транспорт в гр. Стара Загора (50 бр. дизелови соло автобуси и 5 бр. дизелови съчленени автобуси). Във връзка със закупуването на 55 бр. автобуси именно ищцата, ведно с управителя, са представлявали дружеството в качеството му на възложител по договорите за обществена поръчка в цялата процедурата по осъществяване на обществените поръчки по ЗОП. Макар в мотивите на процесната заповед да се сочи, че промяната в изискванията за вида икономическа специалност за заемане длъжността „главен счетоводител” е с цел създаване на оптимални условия и организация и подобряване на работата на сектор „Финансово-счетоводен и административен” на дружеството, то подобна обективна необходимост не е съществувала нито преди разширяване предмета на дейност на дружеството, нито близо година и половина след това. Ищцата поставя въпроса за действителните цели и намерения на работодателя при внезапната и спонтанна промяна на изискванията за вида специалност, необходима за заемане на длъжността „Главен счетоводител”. Като свидетелство за високите професионални качества на ищцата като „Главен счетоводител” към исковата молба са приложени  докладни записки, от съдържанието на които става ясно високото ниво на компетентност на същата, отличното познаване на нормативната база, регламентираща счетоводната дейност и нейното добросъвестно спазване и прилагане от страна на ищцата. Посочените и приложени докладни записки и резолюции на заявките за поемане на задължения, според ищцата, са основателно съмнение за добросъвестността на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение с нея и неговите истински намерения. Ищцата твърди, че опитът за освобождаването й на посоченото основание - чл.328, ал.1, т.6 КТ, а не на приложимото в случая - чл.328, ал.1, т.11 КТ, е злоупотреба с право от страна на работодателя с цел заобикаляне на законовата уредба, даваща предварителна закрила на ищцата. По време на упражняване на дейността си, ищцата редовно подготвяла заповеди и препоръки, касаещи финансовата дисциплина в ответното дружество, която гарантира регулярни и ритмични парични постъпления в дружеството. Ищцата самостоятелно изготвила и разработила система за финансово управление и контрол, задължителна за публичните дружества, каквото било и ответното. Създала правила за предотвратяване на риска при упражняване дейността на дружеството, изготвила редица предложения до управителя на ответното дружество за целите, които да се поставят, за визиране на риска, както и за начините за минимизирането му. Ищцата счита, че посочените обстоятелства за пореден път разкриват нейното отговорното и компетентно професионално поведение и са индиция за наличие на злоупотреба с право от страна на работодателя при внезапната промяна на изискванията за специалността за заемане на длъжността „Главен счетоводител”.  В случаите на въведен от работника или служителя довод за злоупотреба с право, предмет на делото е и установяването на това, дали работодателят е действал добросъвестно при извършването на промяна в изискванията за заемане на длъжността - дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и доколко е действал добросъвестно в съответствие с чл.8, ал.1 от КТ, което обуславя преценката за законност на уволнението. Ищцата счита, че с оглед всичко гореизложено за безупречното й и успешно изпълнение на трудовите й задължения по време на дългогодишното заемане на длъжността „главен счетоводител” в ответното дружество, вкл. и след разширяване предмета му дейност, е ясно, че спонтанното решение на работодателя за промяна на изискванията относно специалността е било напълно неоправдано и буди основателно съмнение за действителната му цел. Искът по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ бил с обуславящо значение за обусловения от него иск по чл.344, ал.1, т. 3 КТ. С оглед на това, ищцата счита, че поради основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 следва да бъде уважена и претенцията по т.3 от същия член. Сочи, че в константната практика на ВКС е прието, че достатъчно доказателство за оставането без работа на незаконно уволнен работник или служител е обстоятелството, че в трудовата книжка няма отбелязване за исковия период, той да е започнал работа при друг работодател. Последното основно месечно възнаграждение, получено от ищцата било в размер на 1217 лв., ведно с допълнително месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит - 401,61 лв., както и социални придобивки под формата на ваучери за храна в равностойност на 60 лв. месечно, както и 40 лв. месечно за социални разходи. Следователно последното получено брутно трудово възнаграждение от ищцата е било в размер на 1 718, 61 лв. Затова и претенцията на ищцата по чл.344. ал.1, т. 3 във връзка с чл.225, ал.1 към датата на подаване на исковата молба в съда е в размер на 10 311, 66 лв., представляваща размера на последното получено от нея брутно трудово възнаграждение за период от шест месеца.

С оглед всичко гореизложено, ищцата моли съда да постанови решение, с което  на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ. да признае уволнението й  за незаконно и да постанови неговата отмяна;  на основание чл.344, ал.1, т. 3 от КТ, ответното дружество да бъде осъдено да й заплати сума в размер на 10 311, 66 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода от 02.02.2016 г. до 02.08.2016 г., ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното плащане. Претендира за направените по делото разноски.

 Ответникът „ТРОЛЕЙБУСНИ И АВТОБУСНИ ПРЕВОЗИ” ЕООД гр. Стара Загора, чрез пълномощника си,  е депозирал писмен отговор  на исковата молба, в който взема становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва изцяло. Според ответника прекратяването на трудовия договор на ищцата е законосъобразно - налице било посоченото в заповед №2016- 10/01.02.2016 г. фактическо и правно основание за прекратяване на трудовия договор и при прекратяване на трудовото правоотношение били спазени императивните разпоредби на КТ. Оспорва се становището на ищцата за неприложимост на разпоредбата на чл.328, ал.1, т.6 от КТ при конкретните фактически основания, на които било прекратено трудовото правоотношение на ищцата със заповед №№2016-10/01.02.2016 г. и незаконосъобразност на прекратяването на трудовия договор. Не се спори относно обстоятелството, че към 14.12.2007 г. ищцата е отговаряла на изискванията за образование и професионална квалификация за заемане на длъжността „Главен счетоводител”, установени с длъжностното щатно разписание в дружеството, действало към посочената дата и длъжностната характеристика за длъжността „главен счетоводител”. Ответното дружество оспорва становището на ищцата, изразено в исковата молба, относно приложимите фактически основания за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.6 и чл.328, ал.1, т.11 от КТ. В трайната практика на ВКС, включително и задължителната практика на ВКС по чл.290 от ГПК по приложението на чл.328, ал.1, т.6 и чл.328, ал.1, т.11 от КТ е направено категорично разграничаване на фактическите основания за прекратяване на трудовия договор на посочените две правни основания. Приема се, че фактическо основания за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.б от КТ е настъпила по време на трудовото правоотношение, т.е. след сключване на трудовия договор, промяна на изискванията за образование или професионална квалификация за заеманата длъжност в случаите, когато работникът или служителят не отговаря на новите изискванията за образование или професионална квалификация. Според трайната практика на ВКС, ако работникът или служителят не е отговарял на изискванията за образование или професионална квалификация за заеманата длъжност още при сключване на трудовия договор за съответната длъжност, то правната последица е недействителност на трудовия договор по см. на чл.74 от КТ. Фактическо основание за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.11 от КТ е налице при промяна на изискванията за изпълнение на длъжността извън тези по т.б, ако работникът или служителят не отговаря на тях. Предвид посочената трайна практика на ВКС, ответното дружество счита, че прекратяването на трудовия договор на ищцата по чл.328, ал.1, т.6 от КТ е законосъобразно. Оспорва се становището на ищцата за незаконност на прекратяването на трудовия договор поради нарушение на чл.333, ал.1, т.2 от КТ, тъй като посочената разпоредба не се прилага при прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Оспорва се твърдението на ищцата за недобросъвестно поведение на работодателя и нарушение на чл.8, ал.1 от КТ и за липса на обективна необходимост, продиктувана от нуждите на работата в предприятието след разширяване предмета му на дейност при въвеждане в експлоатация на новозакупените тролейбуси и автобуси за изменение на изискванията за заемане на длъжността. Оспорват се също така изложените в исковата молба доводи на ищцата за изключителния й принос при реализиране на оперативните програми, по които са били закупени от дружеството новите тролейбуси и автобуси, тъй посочените ДМА били закупени по Договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативни програми, по които договори бенецифиент била Община-Стара Загора, която осигурила финансирането на недопустимите разходи по проектите като собствен принос. Придобитите по проектите активи били предоставени на „Тролейбусни и автобусни превози” ЕООД чрез увеличение на капитала със стойността на ДМА по ОП „Околна реда” и финансов трансфер по ОП „Регионално развитие.” Оспорва се твърдението на ищцата, че тя е изпълнявала задълженията като гл.счетоводител в продължение на близо година и половина след разширяване предмета му на дейност - реалното разширяване на предмета на дейност на дружеството чрез изпълнението на обществен превоз на пътници по утвърдени автобусни линии от общинската транспортна схема било извършено в периода от 23.11.2015 г. до 18.12.2015 г. въз основа на възлагателни писма от Община-Стара Загора, когато били въведени в експлоатация новите 55 броя автобуси. Оспорват се доводите на ищцата, че представените от нея пред управителя на дружеството докладни записки и резолюции на гл.счетоводител на заявки за поемане на задължения са били действителния мотив за извършената промяна на изискванията за образование и професионална квалификация за заемане на длъжността „Главен счетоводител”. Визираните докладни записки и резолюции имали чисто оперативен характер и касаели незначителни текущи производствени въпроси, свързани с доументооборота в дружеството. Оспорва се иска по чл.225, ал.1 от КТ както по основание, така и по размер. Получаваните по силата на КТД в дружеството месечни суми като социални разходи и под формата на ваучери за храна не са били елемент на брутното трудово възнаграждение по см. на чл.228 от КТ. Не се  спори относно посочения в исковата молба размер на основно и допълнително възнаграждение за професионален опит на ищцата. С Решение №1460 на Общински съвет-Стара Загора по Протокол №36 от 11.09.2014 г. бил допълнен предметът на дейност на ответното дружество с дейността „автобусен превоз на пътници”, а наименованието на дружеството било променено на „Тролейбусни и автобусни превози” ЕООД. Решение №1460 било предизвикано от намерението на общинската администрация и общинския съвет да се реализират проекти по Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013г.” и ОП „Околна среда 2007-2013” за закупуване на нови автобуси и тролейбуси за нуждите на Община-Стара Загора и ремонт на ТИС и ВКМ на дружеството. Реализирането на проекти по посочените програми било успешно и ответното дружество закупило 22 броя нови тролейбуси и 55 броя нови автобуси, чиято доставка била извършена поетапно през 2014 г. и 2015 г. Автобусите били доставени в периода от 22.10.2015 г. до 09.12.2015 г., за което имало оформени 2 броя протоколи за окончателно приемане на доставки на автобуси от 09.12.2015 г. и от 10.12.2015 г. Последната партида автобуси била доставена на 03.12.2012 г. Реалното изпълнение на автобусен превоз на пътници от дружеството наложило значително увеличение на личния състав на дружеството с оглед ресурсното обезпечаване на дейността. Със заповед №130/20.10.2015 г. на Управителя на дружеството била извършена промяна на числеността на персонала чрез увеличение на щатните бройки по длъжностно щатно разписание от 157 на 398,5 щатни бройки, считано от 20.10.2015 г. В периода от 20.10.2015 г. до 31.12.2015 г. бил извършен приема на новите работници и служители, а в периода от 23.11.2015 г. до 18.12.2015 г. въз основа на възлагателни писма от Община-Стара Загора дружеството започнало осъществяването на дейността „автобусен превоз на пътници” по маршрутни линии на градския транспорт от общинската транспортна схема. В резултат на въвеждане в експлоатация на новите автобуси обемът на транспортната дейност бил увеличен значително в сравнение с м.10.2015 г.: за м.10.2015 г. броят на извършените курсове бил 11029 с изминати километри 75031.788 км, а за м.01.2016 г. броят на извършените тролейбусни и автобусни курсове бил 30030, а изминатите километри 310110.133 km. В резултат на реализираните проекти по Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.” и ОП „Околна среда 2007-2013” за закупуване на нови автобуси и тролейбуси за нуждите на Община-Стара Загора и извършените ремонти и рехабилитация на токоизправителни станции /ТИС/ и въздушно-контактна мрежа /ВКМ/ по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма „Регионално развитие BG 161Р0001/1.5-03/2011- 003 и въвеждане на активите в действие, ДМА на дружеството се увеличили от 9 759 946.57 лв. към 01.01.2015 г. на 54 169 699.19 лв. към 01.01.2016 г. Въвеждането на тези ДМА в действие и разширения предмет на дейност на дружеството довело до изключително голямо увеличение на документооборота в дружеството, подлежащ на счетоводна и икономическа обработка, поради което числеността на персонала в сектор „Финансово-счетоводен и административен” била увеличена от 6 на 11.5 броя длъжности, подчинени на гл.счетоводител /без управител и зам.управител/, от които 1 зам.гл.счетоводител и 3 счетоводители, считано от 20.10.2015 г. До началото на 2016 г. щатните длъжности по щатното разписание на дружеството били заети почти напълно, а дружеството започнало изпълнението на разширения предмет на дейност в пълен обем. Счетоводната обработка на документацията на дружеството през м.януари показала наличието на някои проблеми от обективен характер, произтичащи от увеличения обем на документооборота и налагащи извода, че за създаване на оптимални условия и организация и подобряване на работата на сектор „Финансово- счетоводен и административен’ на дружеството е необходимо длъжността „Главен счетоводител” да се заема от лице, притежаващо образователно-квалификационна степен „Магистър’ по специалност „Счетоводство и контрол”, а останалите счетоводителски длъжности да се заемат от лица, притежаващи образователно-квалификационна степен „Магистър” по специалности „Счетоводство” или „Счетоводство и контрол”. Поради това със Заповед №27/29.01.2016 г., считано от 01.02.2016 г., била извършена промяна в длъжностното щатно разписание на "Тролейбусни и автобусни превози” ЕООД, Стара Загора, относно изискването за образователно-квалификационна степен и специалност за заемане на длъжността „Главен счетоводител”, като съобразно длъжностната характеристика за длъжността „Главен счетоводител”, в сила от 01.02.2016 г., за заемане на посочената длъжност се изисквала образователно-квалификационна степен „Магистър” по специалност „Счетоводство и контрол”. За променените изисквания ищцата била изрично уведомена писмено чрез връчване на длъжностната характеристика, с която била запозната срещу подпис на 01.02.2016 г., независимо че веднага след подписване на връчената й длъжностна характеристика ищцата скъсала подписания от нея екземпляр в присъствието на служители на дружеството. В новата длъжностна характеристика били вменени и нови задължения за длъжността, произтичащи от спецификата и нуждите на предприятието. Ищцата притежавала образователно-квалификационна степен „Магистър” по специалност „Аграрна икономика”, видно от диплома за висше образование на Тракийски университет-Стара Загора, Аграрен факултет, регистрационен №822/2004, серия ТрУ-2003, която специалност била с насоченост „агробизнес и аграрна политика”, поради което не отговаряла на изискванията за образование и квалификация за заемане на длъжността „Главен счетоводител” в „Тролейбусни и автобусни превози”-ЕООД, Стара Загора, в сила от 01.02.2016 г. Поради това трудовият й договор за длъжността „Главен счетоводител” бил прекратен по чл. 328, т.б от КТ - поради липса на необходимото образование и професионална квалификация за изпълнявана работа със заповед №2016-10/01.02.201бг., която ищцата отказала да получи. Отказът бил удостоверен със свидетелски подписи.

Предвид гореизложеното ответното дружество счита, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива, а на ответника да бъдат присъдени всички направени по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата се представлява от упълномощения си представител, който изцяло поддържа предявената искова молба. За ответното дружество се явява пълномощникът му, който поддържа застъпеното в писмения отговор становище и моли предявените обективно съединени искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

    

     Не се спори по делото, а и видно от представения трудов договор № 131/02.10.2006г. ищцата е работила по трудово правоотношение за неопределено време, с уговорен в полза на работодателя изпитателен срок – до 31.03.2007г., на длъжност „Счетоводител” към „Тролейбусни превози” ЕООД гр. Стара Загора. С Допълнително споразумение от 14.12.2007 г. заеманата от ищцата длъжност е  изменена на длъжността „Главен счетоводител”. Размерът на трудовото възнаграждение е последователно изменян- с Допълнително споразумение № 265/19.09.2011 г.,  Допълнително споразумение № 362/19.05.2012г., Допълнително споразумение № 142/02.01.2013 г., Допълнително споразумение № 108/10.01.2014г., като последно договореното между страните основно трудово възнаграждение с допълнително споразумение от месец януари 2016 г. е в размер на 1217 лв.

       Видно от приложената длъжностна характеристика, утвърдена към 01.11.2006г., към момента на подписване на допълнителното споразумение за промяна в длъжността на ищцата „Главен счетоводител” е било изискуемо висша степен на образователно обучение, с образователна степен „Бакалавър” или „Магистър” и професионално направление „Икономика”.  

      По делото се установява, че с Решение № 1460 на Общински съвет – Стара Загора по Протокол № 36/11.09.2014г. е допълнен предметът на дейност на дружеството, в което ищцата е започнала работа през 2006г., като е променено и наименованието от „Тролейбусни превози” ЕООД на „Тролейбусни и автобусни превози” ЕООД гр. Стара Загора.  Именно Управителят на „Тролейбусни и автобусни превози” ЕООД гр. Стара Загора със Заповед № 2016 - 10/01.02.2016 год. прекратява трудовото правоотношение с ищцата, считано от 02.02.2016г., на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ – поради промяна на изискванията в длъжностната характеристика, свързани с вида на професионалното направление на висшето образование и съответстващата професионална квалификация, на които служителят не отговаря. Заповедта е мотивирана с посочване, че  дейността на дружеството – работодател е разширена, чрез включване в предмета му извършването на автобусен превоз, значително увеличаване обема на документооборота , поради което е извършена промяна в длъжностното щатно разписание на дружеството, относно изискването за  образователно – квалификационна степен и специалност за заемане на длъжността „Главен счетоводител”, в сила от 01.02.2016г., а именно изискване за образователно – квалификационна степен „Магистър” по специалност „Счетоводство и контрол”. Със заповедта е разпоредено изплащането на обезщетения по чл. 224, ал.1 от КТ и по чл. 220, ал.1 от КТ. При връчването на заповедта на ищцата, последната е отказала да я получи, което е удостоверено от двама свидетели.

        Ищцата представя два броя експертни решения съотв. №0334/05.02.2014г. и № 053/07.01.2016г., издадени от Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф. д-р Ст.Киркович” АД гр. Стара Загора, от които се установява, че М.Г. считано от 05.02.2014г. е със 86 % и впоследствие със 76% трайно намалена степен работоспособност.

       Представени са копия от диплома на ищцата за завършено средно специално образование и квалификация „Икономист – счетоводител и ревизор на МОЛ” в „Теникум по икономика” гр. гр. Стара Загора, специалност „Счетоводство и контрол”, както и диплома за завършено висше образование  с образователно – квалификационна степен „Бакалавър” по специалност „Аграрна икономика” в Тракийски университет гр. Стара Загора, и диплома за образователно – квалификационна степен „Магистър” по специалност „Аграрна икономика” към Тракийски университет гр. Стара Загора.  

       Ответникът представя щатно разписание, в сила от 01.09.2015г., с численост на персонала от 157 броя, и щатно разписание, в сила от 01.01.2016г. с численост на персонала от 398.5 броя. В двете разписания е посочено, че необходимата образователно – квалификационна степен за длъжността „Главен счетоводител” е Висше икономическо образование. Промяната в числеността на персонала е извършена със Заповед № 130/20.10.2015г. на Управителя на „Тролейбусни и автобусни превози” ЕООД гр. Стара Загора. Не е спорно, а и видно от представените от ответника писмени документи се установява, че за периода 20.10.2015г. до 31.12.2015г. е извършен прием на нови работници и служители, като с възлагателни писма Община Стара Загора е възложила на дружеството да осъществява обществен превоз на пътници по утвърдени автобусни линии. Със Заповед №27/29.01.2016 г. /представена по делото/ , считано от 01.02.2016 г., е извършена промяна в длъжностното щатно разписание на "Тролейбусни и автобусни превози” ЕООД гр. Стара Загора, относно изискването за образователно-квалификационна степен и специалност за заемане на длъжността „Главен счетоводител”, като съобразно длъжностната характеристика за длъжността „Главен счетоводител”, в сила от 01.02.2016 г., за заемане на посочената длъжност се изисква образователно-квалификационна степен „Магистър” по специалност „Счетоводство и контрол”. За променените изисквания ищцата е  уведомена на 01.02.2016г. , като е посочено, че при връчването ищцата скъсала подписания от нея екземпляр в присъствието на служители на дружеството.

 

 Първото направено от ищцата възражение, касаещо незаконността на уволнението й, е относно непосочването на действителното основание за прекратяването на трудовия й договор по чл. 328, ал.1, т.11 от КТ. Възражението е неоснователно:

 Като основание за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата в заповедта за уволнение е посочена нормата на чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Тази разпоредба предвижда прекратяване на трудовото правоотношение, ако работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Касае се за несъответствие между изискуемото и притежаваното от  работника или служителя образование, настъпило по начало в резултат на изменение в изискванията за заемане на длъжността след възникване на трудовото правоотношение. Налице е обаче и задължителна практика на ВКС, изразена в решение № 436/23.08.2010 г. по гр.д.№ 441/2009 г., ІV г.о., ГК на ВКС по чл.290 ГПК, съобразно която работодателят може едностранно да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, след като работникът или служителят нямат изискуемото се образование, както при сключване на трудовия договор, така и след това.

 Разпоредбата на чл.328, ал.1, т.6 от КТ е приложима при промяна на изискванията за образование и квалификация, а разпоредбата на чл.328, ал.1, т.11 от КТ засяга всички останали изисквания извън посочените по чл.328, ал.1, т.6 от КТ /например изискване за притежаване на определен стаж, за владеене на определен език, за компютърна грамотност и т.н./.        Изискването за образование за заемане на определена длъжност се предвижда в законите и другите нормативни актове, в Длъжностните характеристики или следва от тях. Няма обаче законна пречка това изискване да бъде определяно и от работодателя. Право на работодателя е да промени изисквания за образование към дадена трудова функция и това му решение не подлежи на съдебен контрол. Преценка на работодателя по целесъобразност е какви изисквания ще въведе по отношение на работниците си. Съдът извършва проверка за законност на уволнението - били ли са налице всички факти, съдържащи се в съответната правна норма, при условията на която работодателят е упражнил потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение.

       Прекратяването на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.6 от КТ е безвиновно. Обективният характер на отговорността предпоставя задължение Заповедта да бъде мотивирана, т. е. в нея да се съдържат конкретните данни, които са формирали волята на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение. Изискването е съществено, тъй като само в рамките на изложените мотиви работникът, като знае обстоятелствата, на които се основава безвиновното му уволнение, може да ги обори при оспорването на законността му пред Съда, а Съдът може да извърши преценката за законност, като провери съществуването на фактите в обективната действителност, както и правилното им квалифициране.

      За законосъобразното упражняване на потестативното право на работодателя на едностранно прекратяване на Трудовия договор на соченото в Заповедта безвиновно основание /чл.328, ал.1, т.6 от ТК/ следва да се установи промяна в изискванията за образование за изпълняваната работа, на които работникът не отговаря, която промяна да е настъпила след датата на сключване на трудовия договор.

     От доказателствата по делото се установява, че ищцата притежава образователно – квалификационна степен „Магистър” по специалност „Аграрна икономика”. В действащата до 01.02.2016г. година Длъжностна характеристика за длъжността „Главен счетоводител” е имало изискване за висше икономическо образование степен „Магистър” или „Бакалавър”, но с  новата утвърдена длъжността характеристика, в сила от 01.02.2016г. е въведено ново изискване по отношение на образованието за заемането на длъжността: степен „Магистър” по специалност „Счетоводство и контрол”. Безспорно ищцата не притежава образование по изискваната специалност, поради което съдът правилно е прекратил трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ. В обжалваната Заповед изрично е посочено, че се прекратява трудовото правоотношение с ищцата поради липса на изискуемото за заемане на длъжността „Главен счетоводител  образование.

  В случая, след възникване на трудовото правоотношение с ищцата е настъпило изменение в изискванията за заемане на длъжността „Главен счетоводител”, относно професионалното направление на изискуемото образование. Това, както бе посочено по- горе,  е напълно допустимо от закона, поради което не може да се обоснове извод, че действителното основание за прекратяване на трудовия договор на ищцата е по чл. 328, ал.1,т.11 от КТ.Налице е промяна в изискването н за образование на съответната длъжност, ищцата не притежава необходимото образование по изискваната специалност, поради което са налице предпоставките за прекратяване на трудовия й договор на соченото основание – чл. 328, ал.1, т.6 от КТ.

  Следва да се посочи, че задължението на работодателя по чл.127, ал.1, т.4 от КТ за връчване на новата Длъжностна характеристика на ищцата няма отношение към законността на уволнението по чл.328, ал.1, т.6 от КТ - предмет на установяване в трудовия спор за законност на уволнението е притежавала ли е ищцата изискващото се за длъжността образование, поради което факта на незапознаване с Длъжностната характеристика е без правно значение /в този смисъл е Решение № 215 от 08.07.2010 година на ВКС по гр.д.№166/2009 година, IV г.о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева/.С оглед на изложеното, не следва да се обсъждат показанията на св. Д. Х., които касаят изцяло  начинът на връчване на новата длъжностна характеристика на ищцата.

  С оглед на изложеното по- горе, съдът приема за несъстоятелно възражението на ищцата, че не са спазени изискванията на разпоредбата на чл. 333, ал.1, т.2 и ал.2 от КТ.  Закрилата по цитираната разпоредба е неприложима при прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал.1, т.6 от КТ.

 

        Друго направено от ищцата възражение, касаещо незаконността на уволнението й, е че работодателят в нарушение на чл. 8, ал.1 от КТ, поради злоупотреба с право, е прекратил трудовото й правоотношение.  Възражението е неоснователно:

  Съобразно трайната практика на ВКС правото на работодателя да променя изискванията за образование за определена длъжност не подлежи на съдебен контрол, тъй като тези преценка се извършва по целесъобразност. Недопустимо е обаче работодателят да злоупотребява с това си правомощие по смисъла на чл.8, ал.1 КТ, като установява изисквания, които са напълно неотносими към характера на работата /в този смисъл са Решение № 8 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 598/2009 г., III г. о., ГК и Решение № 1355 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 978/2009 г., IV г. о., ГК, двете по чл.290 ГПК/. Според посочената съдебна практика следва да е налице фрапиращо несъответствие между логично относимите изисквания за заемане на определена длъжност и въведените нови такива, сочещо на използване на правната възможност по чл.328, ал.1, т.6 КТ целенасочено за уволнение на конкретен служител.

   В случая, ищцата навежда доводи за злоупотреба на работодателя с правото му да промени изискванията за образование за заемане на длъжността „Главен счетоводител”. Доводът на ищцата е, че е изпълнява съвестно професионалните си задължения в продължение на година и половина, след разширяване предмета на дейност на дружеството – работодател. Безспорно по делото се установява, че с Решение № 1460 на Общински съвет – Стара Загора по Протокол № 36/11.09.2014г. е в предмета на дейност на работодателя е включено изпълнението на обществен превоз на пътници по утвърдени автобусни линии от общинска транспортна схема наред с тролейбусния транспорт.

  Видно от представения по делото окончателен Одитен доклад на Вътрешен одит при Община Стара Загора, ведно с таблица с препоръки за подобряване на одитираната дейност към този доклад, са направени препоръки касаещи осъществяване на  контролните дейности в ответното дружество, като е констатирана: липса на регламентиран контрол върху приходи от продажба; липса на ефективен контрол върху разходите за резервни части; липса на осъществяване на предварителен контрол по чл. 13, ал.3, т.5 от ЗФУКПС. Направен е извод, че в дружеството е започнало изграждането на системата  за финансово управление  и контрол при осъществяване на дейността, но същата подлежи на допълване и усъвършенстване.

  Видно от показанията на изслушания по делото св. М.Д.К., с разширяване предмета на дейност на ответното дружество – 2014г. - 2015г. са настъпили промени в работния цикъл – увеличили се  документооборота, счетоводните операции и счетоводните записи в софтуерната система, като промяна настъпила и в „Счетоводен отдел”. С оглед увеличения обем на работа на дружеството са се увеличили и въпросите, свързани с работата, на които би следвало да отговаря главния счетоводител. Свидетелят твърди, че в повечето случаи не е получавал отговор на въпросите от ищцата, заемаща длъжността „Главен счетоводител”, като практически това ставало със забавяне от 2- 3 дни. Според свидетеля, установеното от одиторите неправилно осчетоводяване на гориво, е довело до неверен финансов резултат, който е от съществено значение за попълването на годишната данъчна декларация.

    Съгласно разпоредбата на  чл.8 ал.2 от КТ, налице е презумпция, че работодателят е действал добросъвестно при извършеното уволнение, като оборването на тази презумпция е изцяло в тежест на работника/служителя. Съдът счита, че в  хода на производството ищцата не доказа твърдението си за наличие на злоупотреба с право от страна на работодателя при прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ. Ирелевантно се явява обсъждането на представените от ищцата писмени доказателства – докладни записки, Протокол № 4/24.01.2015г., с които ищцата обоснова отговорното си изпълнение на трудовите функции по длъжността си. В такава насока са и показанията на св. Мирослава Сергеева Шолова и по- конкретно, че през периода 2014г. – м.02.2016г. е поддържала служебни отношения с ищцата, като последната е изпълнявала активна роля в движението и управлението на паричните средства за финансиране на СМР на транспортно депо, изграждане на автомивка, закупуване на тролейбуси, автобуси и др., макар да е имало забавяния в плащането от страна на ответното дружество.Всички споменати и други доказателства, събрани по делото, касаят вътрешно организационната дейност на дружеството – работодател, но не могат да обосноват извод, че управителят на „Тролейбусни и автобусни превози” ЕООД гр. Стара Загора умишлено и целенасочено е предприел действия по изменение  изискването за специалност на образованието в новата длъжностна характеристика. Още повече, че въведените със Заповед № 27/29.01.2016г. изисквания за конкретна  специалност – „Счетоводство и контрол” касаят всички длъжности в дружеството от съответната сфера – „Главен счетоводител”, „Зам.- главен счетоводител”, „Счетоводител”.   Напълно логично и допустимо е за заемането на този вид длъжности да се изисква образование по определената от работодателя „Счетоводство и контрол”. Не е налице фрапиращо несъответствие между логично относимите изисквания за заемане на длъжността „Главен счетоводител” и въведените нови такива от работодателя.  В задължителната си практика по чл. 290 от ГПК ВКС приема, че при наличие на връзка между новите изисквания и част от задълженията на служителя, както е и в случая-ищцата упражнява счетоводна длъжност, а изискваното образование и квалификация предоставя повече знания в областта на счетоводството и контрола, не може да се направи несъмнен извод, че работодателят е злоупотребил с правомощието си.

  От събраните по делото доказателства, не може да обоснове извод за злоупотреба на работодателя, по смисъла на чл.8, ал.1 КТ, с правото си да измени изискванията за съответна специалност на образованието за заемане на длъжността. Както вече е упоменато, въвеждането на нови изисквания е въпрос на целесъобразност и собствена преценка за работодателя, като доколкото интересът на работодателя да установи специфични  изисквания за образование може да бъде обоснован с по-качественото изпълнение на трудовата функция от лице, притежаващо образование в определена професионална област.

  Като взе предвид изложените мотиви,  съдът намира, че са налице всички елементи на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, визирано в разпоредбата на чл. 328, ал.1, т.6 от КТ. Поради това съдът счита, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата на соченото основание е законосъобразно, като издадената по този повод Заповед № Заповед № 2016 – 10/01.02.2016г. на Управителя на „Тролейбусни автобусни превози” ЕООД гр. Стара Загора е законосъобразна. Предявеният иск с правно осн. чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 Неоснователността на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ е предпоставка за неуважаване и на иска за присъждане на обезщетение при незаконно уволнение по чл.225, ал.1 от КТ.

 

На основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъдена ищцата да заплати на ответника направените по делото разноски  за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева.

       Водим от горните мотиви, съдът

 

      

  Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Т.Г., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, сутерен, чрез адв. А.К.,  против „ТРОЛЕЙБУСНИ И АВТОБУСНИ ПРЕВОЗИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ж.к. Индустриален, „Тролейбусно депо”, представлявано от инж. Димитър Авджиев, обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване незаконността на уволнението на М.Г., извършено със Заповед № 2016 – 10/01.02.2016г. на Управителя на „Тролейбусни автобусни превози” ЕООД гр. Стара Загора, и с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ  за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 10 311.66 лв. за периода 02.02.2016г. – 02.08.2016г., ведно с искането за присъждане на законна лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА М.Т.Г., ЕГН ********** ***, да заплати на „ТРОЛЕЙБУСНИ И АВТОБУСНИ ПРЕВОЗИ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ж.к. Индустриален, „Тролейбусно депо”, представлявано от инж. Димитър Авджиев, сумата от 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

 

        Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от 13.07.2016г., пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

                  

                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: