№ 108
гр. Велико Търново, 29.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20224001000136 по описа за 2022 година
С Решение № 8/28.01.2022 год. по т. д. № 37/2021 год. Ловешкият окръжен съд
осъдил на осн. чл. 432 ал. 1 във вр. с чл. 477 от КЗ „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД - гр. София да заплати на О. Т. В. от гр.
Луковит сумата 12 800 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди (болки и страдания) от телесни увреждания, в резултат на ПТП
на 27.06.2017 г., причинено при управление на автомобил марка „Ситроен“, модел
„Исара Пикасо“, с ДК №ОВ 79****, управляван от К. М. В., чиято отговорност е
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве“ АД, ведно със законната лихва
от 09.10.2020 год. (датата на предявяване на претенцията пред застрахователя) до
окончателното изплащане.
Отхвърлил иска за разликата до пълния му размер от 40 000 лв.
Осъдил „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да заплати на адв. И.К. сумата 914
лв. адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА, а в полза на бюджета на съдебната
власт (по см. на ЛОС): 512 лв. ДТ върху уважения размер на иска, 67.20 лв. разноски и
5 лв. ДТ за издаване на изпълнителен лист.
Осъдил О. Т. В. да заплати на „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД сумата
241.40 лв. разноски съобразно отхвърлената част на иска и 360 лв. юрисконсултско
1
възнаграждение по чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Въззивна жалба против решението в частта, с която предявеният иск е уважен за
разликата над 8 000 лв. до 12 800 лв., ведно със съответната законна лихва, е подадена
от „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД чрез пълномощника юрисконсулт Н. Г.. Счита
го за неправилно и необосновано, постановено при допуснати нарушения на
материалния закон. Счита присъденото обезщетение за прекомерно завишено, предвид
неправилно определения процент съпричиняване. Съдът правилно е приел, че
справедливият размер на обезщетението възлиза на 16 000 лв., но погрешно е счел, че
приносът на ищеца е 20%, вместо 50%. Съдът правилно е приел, че е налице
съпричиняване в резултат на непоставен обезопасителен колан и на непроведено
лечение във връзка с фисурата на дясна ключица. Съдът обаче не е отчел, че от
доказателствата по делото се установява, че ищецът не е провел никакво лечение по
отношение на нито едно от уврежданията. Медицинската документация за лечението е
била изискана от „МБАЛ – Червен бряг“ ЕООД, но се оказва, че такава няма. Няма
нито един документ, от който да се проследи проведеното лечение. Не е доказано, че
ищецът е закупувал и приемал предписаните медикаменти, че е провеждал
рехабилитация и/или физиотерапия, което е оказало влияние върху продължителността
на възстановителния процес. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и
вместо това да отхвърли исковата претенция за разликата от 4 800 лв. Направено е
искане за присъждане на разноски съгласно представени списък по чл. 80 от ГПК.
В срок е постъпил отговор от ответника О. Т. В. чрез пълномощника адв. И.К..
Счита жалбата за неоснователна и моли съда да я остави без уважение. В съдебно
заседание пълномощникът поддържа доводите за неоснователност на жалбата.
Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА.
Въззивният съд, като взе предвид изложеното в жалбите и доказателствата по
делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното от фактическа и
правна страна:
Ищецът О. Т. В. е предявил пред ЛОС иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ
за осъждане на ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД да му заплати сумата
40 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания
от телесни увреждания, причинени в ПТП на 27.06.2017 г., настъпило по вина на водач
на л. а. „Ситроен“, модел „Исара Пикасо“, с ДК № ОВ 79****, чиято отговорност е
застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве“ АД, ведно със законната лихва
от 09.10.2020 год. до окончателното изплащане.
В частта, с която искът е уважен за сумата 8 000 лв., ведно със съответната
законна лихва и в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 12 800 лв. до
пълния предявен размер от 40 000 лв., решението не е обжалвано от страните и е
2
влязло в сила.
Въззивният съд намира, че решението в обжалваната част е валидно, допустимо
и правилно, а подадената жалба - неоснователна.
С оглед предмета на въззивната жалба, съдът обсъжда само размера на
обезщетението за неимуществени вреди, което следва да бъде присъдено на ищеца, при
това само за разликата над 8 000 лв. до уважения размер от 12 800 лв. Механизмът на
ПТП, отговорността на деликвента и наличието на хипотезата на чл. 432 ал. 1 от КЗ не
са спорни и не следва да бъдат обсъждани. Доколкото жалбоподателят изрично
заявява, че общият размер на обезщетението – 16 000 лв., е правилно определен от
първостепенния съд, съдът обсъжда единствено приноса на пострадалия за настъпване
на вредоносния резултат и неговия размер.
Като е съобразил всички релевантни факти и обстоятелства, установени по
делото и е приложил принципа за справедливост, въведен в чл. 52 от ЗЗД,
първоинстанционният съд е приел, че справедливият размер на обезщетението, което
се дължи на ищеца за претърпените от него болки и страдания в резултат на
получените при ПТП увреждания, възлиза на 16 000 лв. Счел е за основателно
направеното от застрахователя възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
поради непоставен обезопасителен колан и е определил 20% съпричиняване.
Въззивният състав изцяло споделя извода на първостепенния съд относно
размера на приноса на ищеца и не намира основания за увеличаването му, в каквато
насока е искането на жалбоподателя.
От заключенията на автотехническата и на съдебномедицинската експертизи,
приети от първоинстанционния съд, се установява причинната връзка между липсата
на поставен от ищеца обезопасителен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван, и
получените увреждания. Ако такъв е бил поставен, движението на тялото в автомобила
след удара би било ограничено, въпреки инерционните сили, а това би оказало влияние
върху естеството на получените увреждания. С оглед на това, правилен е извода на
първостепенния съд, че като е пътувал в автомобила без поставен обезопасителен
колан, нарушавайки законовото изискване на чл. 137а ал. 1 от ЗДвП, ищецът е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и този принос следва да бъде
определен на 20%.
Основното оплакване във въззивната жалба е, че съдът не е отчел
съпричиняването на вредата от страна ищеца, изразяващо се в непровеждане на
лечение на травмите и рехабилитация.
На първо място, видно от отговора на исковата молба, ответникът е направил
възражение по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване единствено поради нарушение на
чл. 137а от ЗДвП – поради непоставен предпазен колан, но не и поради бездействие
при лечението и възстановяването от травмите (т. 2.4. от отговора). Това бездействие
3
на ищеца по отношение на оздравителния процес е коментирано в предходния абзац от
отговора на исковата молба във връзка с общото оспорване на получените телесни
увреждания и причинната им връзка с ПТП.
Независимо от това, дори и да се приеме, че своевременно и надлежно е
направено възражение за съпричиняване поради неположена от ищеца грижа за
собственото му здраве, за адекватно лечение на травмите и за правилно проведен
оздравителен процес, то същото е недоказано - от жалбоподателя-ответник, чиято е
доказателствената тежест.
Действително, в заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена
от вещото лице д-р М. Г., се установява, че ищецът не е постъпвал в стационар на
болницата. Извършен е преглед на 28.06.2017 г. в Спешна помощ – Луковит, отразен в
журнала с диагноза: контузия на гръден кош, а на 29.06.2017 г. е проведено рентгеново
изследване в МБАЛ – Червен бряг, като в документите не е отразено лечение. Този
факт обаче, сам по себе си, не може да аргументира извод, че съпричиняването е
доказано.
По делото не е доказано какво конкретно лечение на получените от ищеца
травми е следвало да бъде проведено. Вещото лице д-р Г. заявява в съдебно заседание,
че лечението на ключицата е оперативно с метална остеосинтеза, а консервативното
лечение е с S-образна превръзка, но дали в конкретния случай, съобразно конкретните
увреждания на ищеца, е следвало да бъдат проведени тези лечения, е въпрос, на който
не е даден отговор. Експертизата е направена по данни в делото и в медицинските
документи – така както е направено доказателственото искане от ответника, поради
което вещото лице не е извършило преглед на ищеца, за да се установи състоянието му
към днешна дата – налице ли е възстановяване, в каква степен, евентуално-да се даде
отговор дали конкретна медицинска процедура, лечение или рехабилитация биха били
от значение за възстановяване от травмата или за по-кратък и по-лек оздравителен
процес. Ответникът е следвало да докаже със съответните доказателствени средства
тези факти, но не го е направил (при изслушване на вещото лице процесуалният
представител на ответника е оспорил заключението на съдебномедицинската
експертиза само относно извода за наличие на причинна връзка между ПТП и
уврежданията). Ето защо, не може да си приеме за доказан факта, че с бездействието
по отношение на лечението и оздравяването си ищецът е допринесъл за търпените
болки и страдания от получените при инцидента увреждания, съответно – не е налице
основание за завишаване размера на възприетия от първоинстанционния съд процент
на съпричиняване.
С оглед на изложеното, подадената въззивна жалба се явява неоснователна, а
атакуваното съдебно решение – правилно в обжалваната част, поради което същото
следва да бъде потвърдено.
4
При този изход на делото, в полза на адв. К. – процесуален представител на
въззиваемия, следва да бъде присъдено възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА за
въззивната инстанция в размер на 566 лв., определено съобразно чл. 7 ал. 2 т. 2 от
Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
съобразно обжалваемия интерес (4 800 лв.).
Така мотивиран и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8/28.01.2022 год. на Окръжен съд – Ловеч по т. д.
№ 37/2021 год. по описа на същия съд, в обжалваната част, с която „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“ АД - гр. София е осъдено да заплати
на О. Т. В. от гр. Луковит на осн. чл. 432 ал. 1 от КЗ разликата над 8 000 лв. до 12 800
лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди (болки и
страдания) от телесни увреждания, в резултат на ПТП на 27.06.2017 г., причинено при
управление на автомобил марка „Ситроен“, модел „Исара Пикасо“, с ДК № ОВ 79****,
управляван от К. М. В., чиято отговорност е застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при „ЗАД Далл Богг: Живот и здраве“
АД, ведно със законната лихва върху тази разлика от 09.10.2020 год. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“
АД - гр. София, ЕИК *********, да заплати на адв. И.К. – ЛАК, сумата 566 лв.
(петстотин шестдесет и шест лева) възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА за
осъществено процесуално представителство на О. Т. В. пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд на
Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5