№ 75
гр. Шумен, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Геновева П. Стоева
като разгледа докладваното от Теодора Енч. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223600500282 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на П. К. П. от гр. Шумен, действащ чрез
пълномощника адв. Р. П. от ШАК срещу решение № 260022/17.03.2022 г. по гр.д. №
2936/2020 г. по описа на ШРС.
Жалбоподателят намира решението за неправилно - незаконосъобразно и
постановено в противоречие с доказателствения материал по делото и материалния закон,
по съображения, подборно изложени в жалбата му, с оглед на което моли въззивният съд да
го отмени и уважи предявения от него иск, като му присъди направените по делото разноски
за всички съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият Община – Шумен, представлявана от
кмета Л.Д.Х., чрез пълномощника юрисконсулт И. К. е депозирал отговор по жалбата, в
който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение, както и за
присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение по делото.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК третото лице помагач М. В. П., действащ чрез
пълномощника адв. Б.З. от ШАК е депозирал отговор на въззивната жалба, в който я оспорва
като изцяло неоснователна.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
1
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна и допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:
Жалбоподателят е предявил срещу въззиваемия иск за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищецът, в качеството му на единствен наследник на П.К.В. е
собственик, въз основа на реституция и решение № 10А/17.06.1996 г. на ПК – Шумен на
502/827 ид.ч. от недвижим имот с идентификатор № 83510.654.214, целия от 827 кв.м., в
землището на гр. Шумен, местност „ .... /, във връзка с който иск първоначално е било
образувано гр.д. № 3559/2018 г. по описа на ШРС.
В исковата си молба, ищецът е изложил твърдения, че с решение № 10А/17.06.1996
г. на ПК – Шумен е възстановено на наследниците на П.К.В. / негов дядо / правото на
собственост в съществуващи стари реални граници върху недвижим имот нива от 2 дка, кат.
ІІІ, находяща се в терен по пар.4 на гр. Шумен, в местност „ .... „. Със заявление от
09.11.2016 г. поискал от кмета на Община – Шумен, на основание пар.4к, ал.7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ и чл.28, ал.1 от ППЗСПЗЗ, вр. пар. 4б, ал.1, изр.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на
влязъл в сила план за новообразуваните имоти за местността „ .... /, да му бъде възстановено
правото на собственост върху новообразувани ПИ с идентификатор №№ 83510.654.213,
83510.654.214 и 83510.654.215. Със заповеди на кмета на Община – Шумен от 18.11.2016 г.
му били възстановени два от имотите, а именно ПИ №№ 83510.654.213 и 83510.654.215,
съответно с квадратури 928 кв.м. и 570 кв.м., т.е. от общо възстановимите му 2 000 кв.м., му
били възстановени 1 498 кв.м.. Относно заявлението му за възстановяване на останалите 502
кв.м. от имот с идентификатор № 83510.654.214, целия от 827 кв.м., с писмо от 18.11.2016 г.
му било указано от Община – Шумен, че следва да представи одобрен проект за изменение
на КК за реална подялба на имота, съгласно претенцията му за частта от имота, какъвто
проект бил изготвен и представен в СГКК – Шумен. С писмо от 20.01.2017 г. бил уведомен
от Община – Шумен, че за ПИ № 83510.654.214 е налице хипотезата на пар. 4к, ал.8, т.1 от
ПЗР на ЗСПЗЗ и за продължаване на производството по изменение на кадастралната карта е
необходимо решение на Комисията по пар. 4к, ал.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С решение по т.3 от
протокол № 1/09.03.2017 г. Комисията по пар.4к, ал.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ отказала да приеме
внесеното изменение в КККР, като приела за основателно възражението на ответника, че е
собственик на 500 кв.м. от имота в източната му част, върху които е построена сграда от
трето лице. Със заявление от 08.06.2017 г. поискал да му бъдат възстановени 502/827 ид.ч.
от ПИ № 83510.654.214, като с писмо от 29.06.2017 г. бил уведомен за отказ за издаване на
исканата заповед. С писмо от 13.09.2018 г., получено на 25.09.2018 г. бил уведомен от
ответника за внесен от него проект за разделяне на процесния ПИ на два нови имота, а
именно ПИ с идентификатор № № 83510.654.329, целия от 327 кв.м., образуван от западната
част на ПИ № № 83510.654.214, който става собственост на наследници на П.В.К., на
основание цитираното решение на ПК – Шумен от 1996 г. и ПИ с идентификатор №
83510.654.330, целия от 300 кв.м., образуван от източната част на ПИ № № 83510.654.214,
който става собственост на Община – Шумен. До момента на одържавяване на имота от
дядо му в началото на 60-те години на миналия век за същия не е съществувал план.
2
Първият план за земеустройство на местността бил от 1964 г.. Във връзка с 12-во ПМС от
31.01.1963 г. за оземляване на работници, служители и пенсионери и представен протокол от
УС на ТКЗС – Шумен от 05.04.1965 г., върху частта от плана за земеустройство, където се е
намирал имота на наследодателя му били създадени т.нар. терени по пар.4 от ЗСПЗЗ. На
основание Протокол от 07.03.1967 г. на Комисия за ТПС с 500 кв.м. от ПИ № 83510.654.214
бил оземлен М.К.М., като в протокола, с който се дава за ползване имотът е бил
идентифициран като парцел 1994а. С разрешение за строеж № 118/02.07.1982 г. на ГНС и
акт за узаконяване № 26/30.12.1987 г. на отдел ТСУБ при ОбНС – Шумен, М.К.М. построил
в имота масивна двуетажна сграда за сезонно ползване със ЗП 72 кв.м., която през 2007 г.
продал на трето лице. Ползвателят не се е възползвал от правото да закупи имота, предвид
което и, че с ответника не са могли да постигнат доброволно уреждане на отношенията им
във връзка със съсобствеността върху имота, счита, че има правен интерес от завеждане на
положителен установителен иск за собственост.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът е оспорил предявения иск като изцяло
неоснователен, с възражение, че е собственик на реална част от ПИ № 83510.654.214,
намираща се в източната част, с площ от 500 кв.м., която част е идентична с имот с проектен
№ 83510.654.330 и върху която съществува законна сграда, собственост на М. В. П.. В тази
връзка е поискал привличане на последния като трето лице помагач по делото.
С решение № 1230/19.12.2019 г. по гр.д. № 3559/2018 г. по описа на ШРС е било
признато за установено по отношение на Община – Шумен, че П. П. К. е собственик на 502
кв.м., които представляват 502/827 ид.ч. от недвижим имот, целия от 827 кв.м., в землището
на гр. Шумен, местност „ .... „, който имот по КК и КР, одобрени със заповед № РД-18-
52/25.11.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК, съгласно скица № 15-
542510/04.011.2016 г. на СГКК – гр. Шумен, представлява ПИ с идентификатор №
83510.654.214 в землището на гр. Шумен, трайно предназначение на територията –
земеделска, начин на трайно ползване – за земеделски труд и отдих, като ответникът е бил
осъден да заплати на ищеца деловодни разноски в размер на 930 лева. Решението е било
обжалвано от третото лице помагач М. В. П., по повод на което е било образувано в.гр.д. №
2936/2020 г. по описа на ШОС.
С определение № 325/10.07.2020 г. по посочено въззивно гражданско дело, съдът е
оставил исковата молба без движение, поради констатирани противоречия между
изложеното в обстоятелствената част и петитума й, като е предоставил възможност на
ищеца да уточни коя точно реална част от процесния имот претендира и къде се намира тя.
В предоставения му срок, ищецът е заявил, че искането му е да бъде признато за установено
по отношение на ответника, че, като единствен наследник на П.К.В., б.ж. на гр. Шумен, той
е собственик, въз основа на реституция и решение № 10А/17.06.1996 г. на ПК – Шумен за
възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи / възстановими / стари
реални граници на 502 кв.м. в източната част на недвижим имот с идентификатор №
83510.654.214, в землището на гр. Шумен, местност „ .... /, представляващ съгласно проект
за поправка на КК на гр. Шумен, с възложител П. К. П., ПИ с проектен идентификатор №
3
83510.654.327. С решение № 260045/29.10.2020 г. по в.гр.д. № 71/2020 г. по описа на ШОС
решение № 1230/19.12.2019 г. по гр.д. № 3559/2018 г. по описа на ШРС е било обезсилено
като постановено по непредявен иск и недопустимо и делото е било върнато за ново
разглеждане от друг състав на ШРС.
След връщане на делото е било образувано гр.д. № 2936/2020 г. по описа на ШРС, по
което ищецът е поддържал предявения от него иск.
Ответникът Община – Шумен е оспорил иска като неоснователен, твърдейки, че е
собственик на 500 кв.м. от спорната реална част.
Третото лице помагач М. В. П. е оспорил иска като неоснователен и е навел
възражение за материална незаконосъобразност на решение № 10А/17.06.1996 г. на ПК –
Шумен в частта, засягаща предмета на делото – ПИ с проектен идентификатор №
83510.654.327, с оглед на което и на основание чл.17, ал.2 от ГПК е поискал съдът да
осъществи косвен контрол за материална законосъобразност на реституционното решение.
Наред това е заявил, че собственик на построената в имота сграда е лицето И.М.В., а той
има запазено пожизнено право на ползване и обитаване върху нея.
С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от П. К. П.
срещу Община – Шумен, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. пар.4б, ал.1 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, за признаване за установено между страните, че П. К. П., ЕГН ********** е
собственик по наследяване и възстановяване на право на собственост на 502 кв.м. в
източната част на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор № 83510.654.214 по КК на
гр. Шумен, местност „ .... „, целия с площ от 827 кв.м., трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – за земеделски труд и отдих / съгласно
пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ като неоснователен и недоказан и е осъдил П. К. П. да заплати на
Община – Шумен деловодни разноски в размер на 590.00 лева, като е посочил, че решението
е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ответника – М. В. П.,
ЕГН **********.
Решението се обжалва изцяло от страна на ищеца.
При проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно, но недопустимо, поради следното:
От приложените по делото удостоверения за наследници се установява, че соченият
от ищеца като наследодател П.К.В., роден на 09.02.1978 г. е починал на 11.02.1964 г. и
оставил за свои наследници децата си: 1/ К.П.К. – син, починал на 09.07.1984 г. и оставил за
наследници С.Г.К. – преживяла съпруга, починала на 22.08.2008 г. и син – П. К. П. и 2/
М.П.Д. – дъщеря, починала на 22.06.2013 г. и оставила за наследник пленника си П. К. П..
Съгласно „ Продавателно „, с нотариална заверка на подписите от 27.01.1900 г.,
имащо характер на предварителен договор за покупко-продажба, П.К.В. е закупил лозе от 2
дка в местността „ .... „ от землището на гр. Шумен, при граници: ….., имоти на две
физически лица и хендек. С нотариално заверена декларация рег. № 1562/03.07.1958 г. на
съдия при РС – Коларовград и декларация за притежавани непокрити недвижими имоти
4
наследодателят е декларирал като собствен имот от 2 дка в същата местност, но без да са
конкретизирани граници.
С решение № 10А/17.06.1996 г. на наследници на П.К.В. е било възстановено в
съществуващи стари реални граници правото на собственост върху нива от 2 дка, ІІІ
категория, находяща се в терен по пар.4 на гр. Шумен в местността „ .... „, заявен с пореден
номер 2 от заявлението. В представеното от ПК решение, подписано от членовете й, не са
били посочени граници на имота и към него не е била изготвена скица. По делото е
приложен и неподписан от членовете на ПК екземпляр от същото решение, в който е била
нанесена корекция от гл. спец. „ ПИЛ „ Б.Б. без дата, съгласно която за граници / съседи / на
имота са били вписани „ 83510.654.213, 654.215, 654.214 „.
Със заявление вх. № ОС-19-004/09.11.2016 г. ищецът поискал на основание пар.4к,
ал.7 от ПЗРЗСПЗЗ и чл.28, ал.1 от ППЗСПЗЗ, вр. пар.4б, ал.1, изр.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз
основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти на местността „ .... / да бъде
възстановено на наследниците на П.К.В. правото на собственост върху новообразувани
имоти с идентификатори: 83510.654.213, 83510.654.214 и 83510.654.215, извън строителните
граници на гр. Шумен.
Със заповеди на кмета на Община – Шумен №№ РД-25-2325/18.11.2016 г. и РД-25-
2324/18.11.2016 г. на ищеца, в качеството на наследник на П.К.В. било възстановено
правото на собственост върху ПИ №№ 83510.654.213 и 83510.654.215.
С писмо изх. № ОС-19-004/18.11.2016 г. на кмета на Община – Шумен ищецът бил
уведомен, че по отношение на ПИ № 83510.654.214 следва да представи в Дирекция „ УТ „
към общината одобрен проект за изменение на КК.
По възлагане на ищеца била открита процедура по изменение на КК относно ПИ №
83510.654.214, като бил изготвен проект за разделянето му и обособяване от на два нови
самостоятелни имоти, а именно ПИ № 83510.654.327, с площ от 502 кв.м. и ПИ №
83510.654.326 , с площ от 325 кв.м.. Община – Шумен възразила срещу представения проект,
поради което процедурата била прекратена.
С уведомление изх. № 20-77291/30.12.2016 г. на началника на СГКК ищецът бил
уведомен, че започва производство по поправка на КК в обхвата на ПИ № 83510.654.214,
което се състои в делба на имота и обособяване на два нови проектни ПИ с площ от 502
кв.м. и 325 кв.м., с което да се прекрати съсобствеността, като, в случай, че не е съгласен с
изменението, му бил предоставен срок за доказване на претендираните от него права.
С писмо изх. № 20-2988/20.01.2017 г. на началника на СГКК – Шумен, ищецът бил
уведомен, че за визирания ПИ е налице хипотезата на пар.4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
поради което за продължаване на производството по изменение на КК е необходимо да бъде
получено решение на Комисия по пар. 4к, ал.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за нуждите на което
преписката се изпраща по компетентност.
С решение по протокол № 1/09.03.2017 г. на Комисията по пар. 4к, ал.12 от ПЗР на
ЗСПЗЗ било отказано приемане на внесения проект за изменение на КККР за ПИ №
5
83510.654.214, тъй като Община – Шумен възразила, че е собственик на 500 кв.м. в
източната част на имота, върху която е построена сграда, собственост на физическо лице и
не са налице документи, доказващи, че заявителят е собственик на мястото в източната част
на имота.
Със заявление вх. № 19-004-002/08.06.2017 г. до кмета на Община – Шумен ищецът
поискал да бъде издадена заповед за възстановяване правото му на собственост върху
502/827 ид.ч. от ПИ № 83510.654.214.
С писмо изх. № 00-19-004/29.06.2017 г. ищецът бил уведомен, че не може да бъде
издадена заповед за възстановяване на собствеността върху имота, тъй като от събраните по
преписката документи е видно, че Община – Шумен е собственик на 500 кв.м. в източната
част на имота, върху която е построена сграда, собственост на физическо лице по н.а. №
..../2007 г. на СВ и започва действия по изготвяне на проект за изменение на КККР и
отделянето им като самостоятелен имот с нов идентификатор.
С писмо изх. № 20-61897/13.09.2018 г. на началника а СГКК ищецът бил уведомен,
че започва производство по изменение на КККР досежно ПИ № 83510.654.214, като същият
бъде разделен два нови ПИ, а именно ПИ № 83510.654.329, с площ от 327 кв.м., образуван
от западната част на ПИ № 83510.654.214, който става собственост на наследници на П.В.К.
и ПИ № 83510.654.330, с площ от 500 кв.м., образуван от източната част на ПИ №
83510.654.214, който става собственост на Община – Шумен.
С писмо до СГКК от 01.10.2018 г. ищецът възразил срещу поисканото от Община –
Шумен изменение на КККР.
Между страните не се спори и от приложените по делото доказателства се
установява, че с решение на Комисия за ТПС по протокол № 1 от 07.03.1967 г., във връзка с
21-во ПМС от 31.01.1963 г. за оземляване на работници, служители и пенсионери, на М.К.М.
е било предоставено ползването на нива от 0.500 дка в местността „ Лозевско шосе „,
представляваща парцел 1990а, при граници: река, площадка за обръщане и скат. Въз основа
на разрешение за строеж № 118/02.07.1982 г. на посоченото лице е било разрешено да
застрои в имота стопанска постройка с площ от 20 кв.м., като с акт за узаконяване №
26/30.12.1987 г. същата е била узаконена за 35 кв.м.. С нотариален акт № .....2007 г. на
нотариус рег. № 222, вписан в СВ под вх.рег. № ....2007 г., М.К.М. и З.Г.М. са били признати
за собственици на масивна сграда със застроена площ от 72 кв.м., състояща се от приземен
етаж със складови и сервизни помещения и втори етаж, състоящ се от стая, дневна и кухня,
тераса на изток и масивно външно стълбище, обозначена като самостоятелен обект с
идентификатор № 83510.654.214.1, ведно с подобрения и насаждения, намиращи се в ПИ с
идентификатор № 83510.654.214 с площ от 500 кв.м., местност „ Лозевско шосе „ – терен от
ДПФ, предоставен за безвъзмездно ползване с протокол от 07.03.1967 г. на ОбНС – Шумен,
при граници: от изток – път и площадка за обръщане, от север – река, от юг – път и от запад
– скат.
С н.а. № ....007 г. на нотариус рег. № 024, вписан в СВ под вх.рег. № 222/17.04.2007
6
г., акт № ..../2007 г., Марин и Златка Маринови продали описаната жилищна сграда на сина
си М. В. П..
С н.а. № ....2020 г. на помощник нотариус рег. № 717, вписан в СВ с вх.рег. №
4268/25.09.2020 г., акт № 189, т.12, д. № 2592/2020 г. М. В. П. и Г.И.П..а дарили сградата,
представляваща самостоятелен обект с идентификатор № 83510.654.214.1, застроена в ПИ №
83510.654.214 на сина си И.М.В., като дарителят М. В. П. си запазил пожизнено правото на
ползване и обитаване върху целия имот, предмет на дарението.
Според заключението на вещото лице С.К. по допуснатата по гр.д. № 3559/2018 г. на
ШРС съдебно техническа експертиза, посочената в решение № 10А/17.06.1996 г. на ПК –
Шумен нива от 2 дка е била отразена в плана на гр. Шумен от 1964 г. като терен по пар.4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, с граници: имот 2076 – дере, имот 2003, имот залесено / ДПФ /, имот 363 –
овощна градина. Същата попада частично в: 1/ ПИ № 83510.654.213, с площ от 928 кв.м., 2/
ПИ № 83510.654.214, с площ от 827 кв.м., като площта на съвпадение е 327 кв.м. в западната
част на имота, 3/ПИ № 83510.654.215, с площ от 570 кв.м., 4/ ПИ № 83510.654.150,
представляващ път с площ от 1 600 кв.м. и 5/ в източната част на ПИ 83510.654.212, с площ
от 593 кв.м., като засегнатата площ е 25 кв.м.. На зададени му въпроси в открито съдебно
заседание, вещото лице отговаря, че най-ранният план за местността „ .... “ от землището на
гр. Шумен е от 1964 г., като според него процесната нива е била включена в един общ
държавен имот.
Според заключението на вещото лице В. Г. по допълнителната СТЕ, допусната по
гр.д. № 3559/2018 г. на ШРС, посочената в решение № 10А/17.06.1996 г. на ПК – Шумен
нива от 2 дка не е била нанесена в плана от 1964 г.. След изработване на план на
новообразуваните имоти за м. „ .... „, включваща и местностите „ Лозевско шосе „, „ .... „ и „
.... „, имотът е бил идентифициран като имоти с №№ 83510.654.213, 83510.654.214 и
83510.654.215. Този план е бил нанесен в КК и КР на гр. Шумен със заповед № КД-14-
2701527/27.05.2008 г. на началника на СГКК. В плана от 1964 г. под № 1999а е нанесен
предоставения за ползване на М.К. имот под № 144 от 0.500 дка по протокол от 07.03.1967
г., който представлява част от ПИ № 83510.654.214 по КККР на гр. Шумен.
Според заключението на вещото лице П.П. по СТЕ, допусната по гр.д. № 2936/2020 г.
на ШРС, в решение № 10А/17.06.1996 г. на ПК - Шумен са вписани три имота, - ПИ №
83510.654.213, ПИ № 83510.654.214 и ПИ № 83510.654.215, съответстващи на нива от 2 дка.
В подадените от П.К.В. декларация за притежавани непокрити земеделски имоти и
декларация от 03.07.1958 г. не са посочени граници на имота. Същият не е бил нанесен и в
плана от 1964 г., поради което не може да бъде отразено еднозначно положението му на КК.
При съпоставка на плана от 1964 г. с графиката към ПНИ и КК, въпросният имот включва
ПИ № 83510.654.213, ПИ № 83510.654.214 и ПИ № 83510.654.215. Предоставеният за
ползване на М.К.М. недвижим имот № 1994а по плана от 1964 г. застъпва четири имота по
КК, а именно ПИ № 83510.654.214, ПИ № 83510.654.216, ПИ № 83510.654.150 и ПИ №
83510.654.149.
Според заключението на вещото лице Л. И. по допуснатата във въззивното
7
производство СТЕ, към настоящия момент в ПИ № 83510.654.214 има изградени: 1/ вилна
сграда на един етаж със сутерен и таванско помещение със ЗП 72 кв.м.; 2/ масивна сграда,
построена от западната страна на вилната сграда, също на един етаж, със ЗП 21 кв.м.; 3/
стопанска постройка със ЗП 20 кв.м.; 4/ навес с оградни стени / барбекю / със ЗП 21 кв.м.; 5/
тоалет със ЗП 2.5 кв.м. и 6/ стопанска постройка с площ от 6 кв.м., от които първите три са
били построени към 29.11.2016 г., а последните две – след тази дата. В общия устройствен
план на гр. Шумен, територията по пар. 4, в която попада имота е земеделска с „ допустима
промяна на предназначението за жилищни функции с максимална височина 7 м. „. За
местността, в която се намира имота е изготвен План на новообразуваните имоти, ободрен
със заповед на областния управител № РД-15-52/10.04.2008 г.. За територията не е създадено
селищно образувание с административен акт и тя е със статут на земеделска по пар.4, ал.2 от
ЗСПЗЗ. В ПИ № 83510.654.214 е било разрешено да се построи сезонна постройка от 20
кв.м., след което е узаконена на 35 кв.м.. В момента застрояването на имота е на 113 кв.м.
без да са включени сгради с номера 4, 5 и 6. Имотът може да се раздели на два имота, като
първият включва застроената част със земя за ползване към сградите, с обща площ 325 кв.м.,
а вторият – останалата незастроена част, с площ от 502 кв.м.. Частта от ПИ № 83510.654.150
– второстепенна улица, земеделска територия, разположена от южната страна на ПИ №
83510.654.214, представлява пътека с ширина около 1.20 м., като в края се губи.
Вещите лица сочат, че при извършените от тях проверки не са установили данни за
датата на одържавяване на процесната нива от два дка, като такива не са събрани и в хода на
делото.
В полза на ищеца са разпитани свидетелите А.В.Й. / първи братовчед на ищеца / и
Стефан Х. Стефанов, които заявяват, че са посещавали имота на П.К.В. в местността „ .... „
като деца и си спомнят, че до него не имало път, а се стигало до там по тясна пътека през
други имоти. От дясно имота граничел с дере и имало орехи, а над него била разположена
борова гора. Имота бил незастроен и се обработвал от семейството на дядо П. На
свидетелите не им е известно същият да е бил одържавяван или внасян в ТКЗС.
При така установените факти, съдът достига до следните правни изводи:
За уважаване на положителен установителен иск за собственост, какъвто е
предявеният, ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е
носител на правото на собственост върху имота на валидно правно основание.
Според практиката на ВКС по чл.290 от ГПК, за да бъде уважен положителен
установителен или ревандикационен иск за собственост, основан на земеделска реституция,
ищецът трябва да се легитимира като собственик към момента на приключване на съдебното
дирене в последната инстанция по същество. При незавършена процедура по възстановяване
на собствеността по ЗСПЗЗ липсва правен интерес от търсената защита с иска за
собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК или 108 ЗС, защото ищците не могат да се легитимират
като собственици. При спор за собственост по отношение на Общината е приложим
основния принцип за равнопоставеността на страните, заложен в чл. 9 ГПК.
8
Също според практиката на ВКС, с изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ /ДВ, бр.
68 от 30.07.1999 г., в сила от същата дата/ ОСЗГ не възстановява правото на собственост на
бившите собственици, респ. на наследниците им, които са притежавали земя в терени,
раздадени за ползване по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, за които са налице условията на § 4 - § 4л от
същия закон, а само признава правото на собственост в съществуващи реални граници.
Нормата на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е конкретизирана с чл. 28а ППЗСПЗЗ, която
предвижда възстановяването, съответно придобИ.е правото на собственост върху всеки от
новообразуваните имоти да се извършва със заповедта на кмета, с която този имот се
индивидуализира. Разпоредбата се отнася както за лицата, на които е признато правото на
възстановяване с решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, така и за правоимащите по § 4а и § 4б
от ПЗР на ЗСПЗЗ. Възникналата колизия между двете групи лица относно това дали са били
налице предпоставките за трансформиране на прекратеното право на ползване в право на
собственост, респ. дали са били налице основанията за възстановяване на правото на
собственост в съществуващи реални граници в очертанията на конкретния имот съставляват
спорове за материално право на собственост по смисъла на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Този спор се разрешава по съдебен ред с предявяване на иск за собственост, решението по
който ще бъде основание за изменение на плана на новообразуваните имоти. Предпоставка
за предявяване на този иск ще е издаването на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за една
от страните, тъй като с тази заповед ще е приключила процедурата за възстановяване на
собствеността за тази площ. За другата страна, в полза на която не е издадена заповедта по §
4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но тя претендира, че е следвало да бъде адресат на тази заповед
/което би съставлявало спора за материално право/, ще е достатъчно да й е било признато
правото на собственост в съществуващи стари реални граници с решение по чл. 14, ал. 1, т.
3 ЗСПЗЗ, ако е бивш собственик, респ. наследник на такъв или да е влязла в сила оценката
на земята и да е налице издаден документ за плащане, ако е правоимащ по § 4а или § 4б от
ПЗР на ЗСПЗЗ. Предмет на доказване в този спор ще е наличието на материалноправните
предпоставки за възникване правото на собственост, с оглед правилното му отразяване в
плана на новообразуваните имоти с последващо решението изменение. Искът по § 4к, ал. 8,
т. 1, изр. 2 ПЗР ЗСПЗЗ е положителен установителен иск, който има за предмет установяване
между страните на признато право на придобИ.е по § 4а или 4б ПЗР ЗСПЗЗ, съответно на
признато право на възстановяване при условията на § 4 - 4л ПЗР ЗСПЗЗ върху конкретен
имот, към момента на приемане на помощния план с оглед установяване непълнота или
грешка в него, която е от значение за предвижданията на плана на новообразуваните имоти
и за приключване на административната процедура по възстановяване, съответно придобИ.е
на правото на собственост. Областният управител, одобрил плана за новообразуваните
имоти и АГКК, която следва да отрази имота в кадастралната карта, не са легитимирани
ответници по иска по § 4к, ал. 8, пр. 2 ПЗР ЗСПЗЗ или по иск за собственост към настоящия
момент. Тяхното задължение да зачетат правата на ищеца при уважаване на иска и да
предприемат предвидените по закон действия за изменение на плана за новообразуваните
имоти, респ. за нанасяне на имота в кадастралната карта и кадастралните регистри, следва от
нормата на чл. 297 ГПК. След като задължителната сила на влязлото в сила съдебно
9
решение по отношение на държавните учреждения и общините следва от закона, то липсва
правен интерес от предявяване на иск против органите, които следва да предприемат
съответните законови административни процедури във връзка с установеното със съдебното
решение право на ищеца. Въпреки наличието на специалните способи за защита по § 4к, ал.
6 и § 4и, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е допустимо по общия исков ред да се разреши спор за
собственост между лица, на които правото за възстановяване е признато с решение на ОСЗ,
и лица, които се позовават на придобИ.е право на собственост по реда на § 4а или § 4б от
ПЗР на ЗСПЗЗ. Правно средство за защита при конкуренция на права между бивши
собственици и ползватели спрямо имот в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е и отрицателният
установителен иск, предявен от лицата по чл. 10 ЗСПЗЗ. Правната възможност за неговото
предявяване произтича от разпоредбата на § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ вр. чл. 28в, ал. 2
ППЗСПЗЗ, съобразно която може да бъде изменен влезлият в сила план на новообразуваните
имоти след разрешаване на възникналия спор за материално право. Допустима форма на
защита е и положителният установителен иск, когато той има за предмет не прякото
отричане на правата на ответниците - ползватели, а защита на правото за възстановяване на
собствеността, вече признато с решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ като право на поземлен
имот, включен в плана на новообразуваните имоти, но което се оспорва с издадената на
ползвателите заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Предмет на доказване по този иск е
наличието на материалноправните предпоставки за възникване на правото на собственост,
което от своя страна е обусловено от разрешаване на спора дали са били налице
предпоставките на § 4а или § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за изкупуване на имота от ползвателите.
Възникналата колизия на права между двете групи лица представлява спор за материално
право, при което правната квалификация на иска е чл. 124, ал. 1 ГПК вр. § 4к, ал. 8, т. 1,
предл. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Искът по по § 4к, ал. 8, т. 1, предл. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ е
установителен иск за собственост, като осъдителният петитум се явява преждевременно
предявен в случай, че на ищците не е издадена заповед за възстановяване на имота. Лице,
чието право на възстановяване на собствеността в територия по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ е
признато след одобряване плана за новообразуваните имоти, има възможност да защити
правата си чрез предприемане на посочените в закона действия, без които реституцията не
би могла да бъде завършена. При конкуренцията на права между бивш собственик и
ползувател, незавършената административна процедура - т.е. липсата на издадена заповед на
кмета по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ или издадена такава в полза на ползувателите на
терени, не може да обуслови липса на правен интерес от защита с отрицателен
установителен иск.
В случая ищецът се позовава на реституция по ЗСПЗЗ, като твърди, че, с решение №
10А/17.06.1996 г. на ПК - Шумен, в качеството на наследник на П.К.В., му е възстановено
правото на собственост в стари реални граници върху имот – нива от 2 дка, ІІІ категория,
находящ се в терен по параграф 4 на гр. Шумен, в местността „ .... „, като материалната
законосъобразност на посоченото реституционно решение се оспорва от третото лице
помагач по реда на чл.17, ал.2 от ГПК.
10
Съгласно постановеното с ТР № 1 по гр.д. № 11/1997 г., ОСГК на ВКС, решенията на
общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСП33 и по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ
за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници или в нови реални граници с план за земеразделяне
имат конститутивно действие.
Според практиката на ВКС, решенията на поземлените комисии за възстановяване на
земи, намиращи се в терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадени преди изменението на чл. 14,
ал. 1 ЗСПЗЗ с ДВ бр. 68 от 1999 г., по правило имат конститутивно действие - доколкото
възстановеният имот е индивидуализиран. Когато това е извършено чрез посочване на
граници и местонахождение или номер по стар план не възниква съмнение, че решението на
поземлената комисия има вещноправен ефект. Когато в хода на съдебно производство по
установителен или осъдителен иск за собственост на възстановения имот се установи по
недвусмислен начин кой точно е той, съдът не може да отрича конститутивното действие на
постановеното решение. За случаите, когато по никакъв начин не може да се установи кой е
възстановеният имот, се приема, че решението на поземлената комисия няма конститутивно
действие и по същество е такова, с което само се признава правото на възстановяване на
собствеността. За тези случаи се приема, че процедурата по възстановяването приключва в
по-късен момент (от момента на влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, с
издаването на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ). На новата редакция на чл. 14, ал. 1,
т. 3 от ЗСПЗЗ законодателят не е придал обратно действие, поради което тя намира
приложение само за висящите административни производства, по които процедурата по
възстановяване на собствеността не е приключила с влязло в сила решение на ПК.
Съгласно ТР № 9/07.11.2012 г. по т.д. № 9/2012 г., ОСГК на ВКС, ако трето лице се
явява заинтересовано и счита, че правото му на собственост по отношение на определен
недвижим имот е засегнато от позитивно решение на ОСЗ, то това лице може в спорния
исков процес за собствеността на имота да повдигне възражение срещу валидността и
материалната законосъобразност на реституционното решение, възможност произтичаща от
действащия чл. 17, ал. 2 ГПК. В спорове за собственост на земи в терени по § 4 ПЗР на
ЗСПЗЗ, по които ищци са лица с възстановени права по ЗСПЗЗ, а ответници - бивши
ползватели, са допустими възражения срещу валидността на решенията на ОСЗ, с които се
легитимират ищците. Ответниците могат да възразяват и срещу материалната
законосъобразност на тези решения, но само в рамките на своите противопоставими права -
т. е. че е била налице пречка за реституцията, тъй като имотът е бил изкупен при условията
на § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ в законните срокове. В тези случаи съдът е длъжен да
упражни косвен съдебен контрол върху решението на ОСЗ /ОСЗГ, ПК/ и да не зачете
неговото конститутивно действие, ако възражението е основателно. Ответникът обаче не
разполага с други възражения срещу законосъобразността на решението на ОСЗ и по-
специално - че ищецът или неговият наследодател не са били собственици на имота към
момента на образуване на ТКЗС или че няма идентичност между притежавания и
възстановения имот. По отношение на тези възражения косвеният съдебен контрол по чл.
11
17, ал. 2, пр. 2 ГПК е ограничен. Това ограничение не е пряко формулирано в закона, но то
произтича от принципите на реституцията по ЗСПЗЗ и целите, които преследва този закон.
Само ако е упражнил правото си на изкупуване, ползвателят има противопоставимо на
бившия собственик право върху конкретния имот, което може да брани в един исков процес.
Неговата защита следва да се ограничи само в рамките на противопоставимите му права.
Тъй като не повдига спор по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, той не може да оспорва решението на ОСЗ
/ОСЗГ, ПК/ с възражение, че лицето, на което е възстановено правото на собственост, респ.
неговият наследодател, не е бил собственик на имота към момента на образуване на ТКЗС,
или че възстановеният имот не е идентичен с притежавания преди колективизацията. В
противен случай може да се достигне до резултат, който е неприемлив от гледна точка на
ЗСПЗЗ - в имота да остане ответникът - бивш ползвател, който е с прекратено право на
ползване и не е придобил права по § 4а или § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, а не ищецът, който се
легитимира с решение на ОСЗ /ОСЗГ, ПК/ за възстановяване на собствеността.
Според константната практиката на ВКС, при наличие на възражение за нищожност
или за материална незаконосъобразност на решение на ОСЗ въззивният съд е длъжен да
упражни косвен съдебен контрол, ако тази преценка има значение за съществуването или
несъществуването на спорното право. Когато по иск за собственост ищецът основава
претендираното право на успешно проведена административна процедура по
възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, приключила с постановяване на позитивно
решение по чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ, защитата на ответника, който не е бил страна в
административното производство, срещу реституционния ефект на решението е по пътя на
косвения съдебен контрол. Да се откаже упражняването на такъв контрол по възражения,
наведени своевременно с отговора на исковата молба, би означавало, ответникът да се
обвърже от резултата на административното производство по реституцията, в което не е
могъл да участва и да се защити.
Също според практиката на ВКС, правното действие на решенията на поземлените
комисии за възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи следва да се
преценява съобразно действащата към момента на постановяването им редакция на закона.
До изменението на чл.14, ал.1 ЗСПЗЗ в ДВ, бр. 45/1995 г. наличието на скица към решението
на поземлената комисия не е елемент от фактическия състав на реституцията на имотите в
съществуващи /възстановими/ реални граници. Но и след въвеждането на това изискване
липсата на скица не сочи на незавършена процедура по възстановяване на собствеността в
съществуващи /възстановими/ реални граници, ако в текстовата част на решението на
органа по поземлена собственост възстановеният имот е достатъчно индивидуализиран чрез
посочване на неговия номер по стар кадастрален план или по действащ към момента на
постановяване на решението подробен устройствен план.
Съгласно чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, в редакцията му, която е действала към датата на
постановяване на решение № 10А/17.06.1996 г. на ПК – Шумен / обн. ДВ, бр. 45/1995 г. /,
Общинската поземлена комисия се произнася с решение за: 1. възстановяване на правото на
собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални граници.
12
В решението се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение
(граници, съседи) и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това.
Към решението се прилага скица на имота и 2. възстановяване на правото на собственост
върху земеделски земи в нови реални граници с план за земеразделяне. В решението се
посочват размерът и категориите на земеделските земи и местността на землището, в която
са се намирали.
С изменението на правната норма на чл.14 от ЗСПЗЗ в ДВ, бр.68/1999 г. се
предвижда и възможност, при която ПК се произнася с решение за признаване на правото на
собственост при условията на § 4 - 4л. В решението се описват размерът и местността, в
която са се намирали земеделските земи. Според задължителната практика на ВКС, в тази
хипотеза в компетенциите на ОСЗ са само признаване правото на собственост при условията
на пар.4 - 4л с описание на размера и местността, в която се намират имотите, но не и на
границите им. Възстановяването, респ. придобИ.ето право на собственост в този случай се
извършва със заповед на кмета въз основа на влязъл в сила ПНИ, съгласно пар.4к, ал.7 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, която има конститутивно вещно действие и завършва процедурата по
възстановяване на земеделските земи. За реституция на имотите, за които е било
постановено решение по чл.14 от ЗСПЗЗ преди изменението на разпоредбата в ДВ,
бр.68/1999 г. без да са индивидуализирани границите им е необходима заповед по пар.4к,
ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като такава не е необходима само ако реституционната процедура е
приключила преди влизане в сила на посоченото изменение.
Съгласно чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ / в редакцията му обн. ДВ., бр.45/1995 г. /, когато се
открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за
постановяване на решението по този член, общинската поземлена комисия може по свой
почин или по искане на заинтересуваните лица да го измени в срок до една година от
открИ.е на новите обстоятелства или от новите писмени доказателства, но не по-късно от 3
години от постановяване на решението. Впоследствие, до датата на предявяване на
настоящия иск, разпоредбата е била изменяна, както следва: 1/ ДВ, бр.79/1996 г. - Когато се
установят закононарушения и/или се открият нови обстоятелства, нови писмени
доказателства от съществено значение за постановяване на решението по ал.1, поземлената
комисия по свой почин или по искане на заинтересуваните лица се произнася с решение да
го измени в срок до 1 година от открИ.е на новите обстоятелства или от новите писмени
доказателства, или от установяване на закононарушенията, но не по-късно от 2 години от
постановяване на решението; 2/ ДВ, бр.98/97 г. - При открИ.е на нарушения на този закон и
правилника за неговото прилагане, на нови обстоятелства, нови писмени доказателства от
съществено значение за постановяване на решението по ал. 1, поземлената комисия по
искане на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа или по искане на
заинтересуваните лица се произнася с решение да го измени в срок до 1 година от открИ.е
на новите обстоятелства или от новите писмени доказателства, но не по-късно от 2 години
от влизане в сила на плана за земеразделяне или от постановяването на решението на
поземлената комисия по чл. 14, ал. 1, т. 1.; 3/ ДВ, бр.61/2015 г. - При открИ.е на нарушения
13
на този закон и на правилника за неговото прилагане, на нови обстоятелства или на нови
писмени доказателства от съществено значение за постановяване на решението по ал. 1, в
срок до една година от открИ.е на нарушенията, на новите обстоятелства или на новите
писмени доказателства, но не по-късно от три години от влизането в сила на плана за
земеразделяне или от постановяването на решението на общинската служба по земеделие по
ал. 1, т. 1, министърът на земеделието и храните по своя инициатива или по искане на
заинтересуваните лица отменя решението на общинската служба по земеделие или
разпорежда на общинската служба по земеделие да го измени. Останалите изменения в
разпоредбата касаят единствено промяна наименованието на общинските служби по
земеделие и на съответното ресорно министерство на РБ.
Според задължителната практика на ВКС, посочването в решението само на имената
на съседите на имота към момента на образуване на ТКЗС, без посочване на трайни
топографски белези, или граници по стар план, не удовлетворява изискването за
индивидуализиране на възстановим в реални граници имот. Разпоредбата на чл. 14, ал. 7
ЗСПЗЗ е приложима само в хипотезата на постановено окончателно решение за
възстановяване на правото на собственост в съществуващи реални граници, но не и когато
правото на собственост не е възстановено, а само е признато за възстановяване.
Съгласно чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗСПЗЗ / в редакцията от ДВ, бр.45/1995 г. /,
възстановяването на собствеността става в реалните граници там, където те съществуват или
е възможно да бъдат установени. Собствеността върху земите, чиито граници не
съществуват, се възстановява в реални граници върху равностойни по количество земи в
землището на съответното населено място или в съседно землище, а със съгласието на
собствениците - и в друго землище след завършване на земеразделянето и уедряване на
имотите в него.
Съгласно чл.18а от ППЗСПЗЗ, съществуващи на терена стари реални граници на
имоти са тези, които представляват топографски елементи, като слогове, пътища, огради,
трайни насаждения, брегови линии на водни течения и водни площи, оврази, дерета и други
подобни, при условие, че не е променено местоположението им след включването на земите
в ТКЗС или в ДЗС.
Съгласно чл.18б от ППЗСПЗЗ / в редакцията му от ДВ, бр.95/1995 г. /, възстановими
на терена стари реални граници на имота са тези, които е възможно да бъдат установени
чрез кадастрален план, комасационен план или частичен земеустройствен план преди
образуването на ТКЗС и ДЗС.
Съгласно пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, / ДВ, бр. 95 от 1995 г. /, прекратява се правото на
ползуване върху земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на
Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет.
Съгласно пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ / ДВ, бр. 59 от 1995 г. /, гражданите, на които е
предоставено право на ползване върху земи по предходния параграф, придобиват право на
собственост върху същите, когато са построили сграда върху земята, ако до 30 септември
14
1994 г. заплатят земята на собственика чрез общинския съвет по цени, определени от
Министерския съвет съобразно пазарните цени на съответния район. Когато сградата е със
застроена площ над 35 кв. м или е по-висока от един етаж, гражданинът, който придобива
правото на собственост по силата на този закон, заплаща в полза на държавата и
прогресивно нарастваща такса съобразно разгънатата застроена част на сградата в размер,
определен от Министерския съвет. Тази такса не се заплаща, ако построената сграда към 1
януари 1992 г. е единствено жилище на семейството на собственика, включващо съпрузите
и ненавършилите пълнолетие техни деца. Когато на собственика не бъде заплатена
стойността на земята при условията и по реда на ал. 1, той придобива собствеността на
сградата, ако я заплати чрез общинския съвет на ползувателя, построил сградата, или на
неговите наследници, в срок до 31 март 1995 г. по цена, определена от Министерския съвет
съобразно пазарните цени за съответния район. Когато стойността на земята и сградата
не бъдат заплатени, ползувателят, построил сградата, придобива правото на собственост
само върху нея, отделно от мястото, като заплати таксата по ал. 2. Когато правото на
ползувателя е учредено от посочените в § 4 актове върху общинска земя или държавна земя,
правото на собственост върху която не се възстановява на граждани, ползувателят
придобива правото на собственост, след като заплати чрез общинския съвет стойността на
земята по цени, определени от Министерския съвет по реда на ал. 1, в срок до 30 септември
1994 г. или внесе в държавния или общинския поземлен фонд равностойна по количество и
качество собствена земя.
Съгласно пар.4б от ПЗР на ЗСПЗЗ / ДВ, бр. 59 от 1995 г. /, възстановява се правото на
собственост на гражданите върху незастроени земеделски земи, върху които е предоставено
право на ползуване съгласно актовете, посочени в § 4, освен ако те представляват лозе,
овощни градини или са засети с етеричномаслени култури или ако земеделската земя е
единствена на семейството на ползувателя, който живее постоянно в населеното място, в
чието землище е имотът. В тези случаи ползувателят не може да придобие право на
собственост, ако земята е на по-малко от 30 км за градовете с население над 300 хил. жители
или на 10 км от крайбрежната морска ивица. Когато собствеността върху предоставената за
ползуване земя не се възстановява съгласно предходната алинея, ползувателят може да
придобие собственост върху нея, ако заплати земята на собственика чрез общинския съвет
до 30 септември 1994 г. по цени, определени съгласно § 4а, ал. 1. Когато ползувателят
придобива право на собственост върху земя съгласно § 4а и ал. 1 на този параграф, вместо
да заплаща земята, може да предостави на собственика на получената от него земя своята
земя, собствеността на която му се възстановява, ако собственикът пожелае това.
С изменението на закона в ДВ, бр.98/1997 г. е създаден пар.4к от ПЗР на ЗСПЗЗ,
който в сегашната му редакция предвижда, че за земите, предоставени за ползване на
граждани въз основа на актове по § 4, се изработват помощен план и план на
новообразуваните имоти. Помощният план по съдържа данни както за имотите,
предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на
трудовокооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства.За
15
установяване на границите на имотите преди образуване на трудовокооперативните
земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства могат да се ползват всички
информационни източници - аерофотоснимки, фотосхеми, фотопланове, кадастрални
планове, комасационни планове и други графични материали и данни. При липса на
информация за границите на имотите в тези източници данните се набират с анкети при
условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. Съдържанието на
плановете по ал. 1 и редът за тяхното изработване, приемане и съобщаване на
заинтересуваните се определят с правилника за прилагането на закона. Планът на
новообразуваните имоти се одобрява от областния управител. Заповедта се обнародва в
"Държавен вестник", разгласява се чрез средствата за масово осведомяване, включително
чрез два централни ежедневника, и се обявява на подходящи места с публичен достъп в
сградите на общината и кметството. Жалби срещу одобрения план на новообразуваните
имоти могат да се подават пред административния съд в 14-дневен срок от обнародването на
заповедта в "Държавен вестник". Възстановяването, съответно придобИ.ето на правото на
собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината,
която се съобщава по реда на Гражданския процесуален кодекс. В заповедта се описват
местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и
основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота. Влязъл в сила план на
новообразуваните имоти може да се изменя: 1. когато помощният план, въз основа на който
е изработен, съдържа съществени непълноти или грешки; при спор за материално право
заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред; 2. когато планът съдържа
явна фактическа грешка; 3. когато планът е изработен при съществени закононарушения,
освен ако има влязло в сила решение на съда или планът е приложен; 4. по предложение на
съда по дела за делба на имоти; 5. със съгласието на всички пряко заинтересувани
собственици. Когато заповедта за одобряване на плана на новообразуваните имоти по ал. 6
влезе в сила, след като за съответната територия са одобрени кадастралната карта и
кадастралните регистри и е обявено въвеждането на имотния регистър, новообразуваните
имоти се нанасят в кадастъра, а заповедта по ал. 7 се вписва в имотния регистър по реда на
Закона за кадастъра и имотния регистър. Измененията в случаите на ал. 8, т. 1, 2 и 3 се
извършват въз основа на решенията на комисия, назначена със заповед на кмета на
общината, в която се включват представители на областната администрация, на
техническата служба на общината и на службата по геодезия, картография и кадастър. Въз
основа на решенията на комисията по ал. 12: 1. до одобряване на кадастралната карта и
кадастралните регистри кметът на общината издава заповед за изменение на плана на
новообразуваните имоти; заповедта подлежи на съобщаване и обжалване по реда на
Административнопроцесуалния кодекс; 2. след одобряване на кадастралната карта и
кадастралните регистри началникът на службата по геодезия, картография и кадастър издава
заповед за нейното изменение.
В конкретната хипотеза се установи, че в решение № 10А/17.06.1996 г. на ПК –
Шумен не са били посочени граници и съседи на възстановения на наследници на П.К.В.
земеделски имот – нива от 2 дка, нито е била изготвена скица, в която да бъдат
16
индивидуализирани. В един от преписите от решението, който не е бил подписан от
членовете на ПК са били дописани граници еднолично от служител на ОСЗ – Шумен, който
не разполага с компетенциите и служебните правомощия на колективния орган по чл.14 от
ЗСПЗЗ. От друга страна се установи, че, според цитираното решение на ПК, подлежащият
на реституция имот попада в терен по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, като от страните не се твърди
и не се доказва, че соченият за ползвател на част от имота е упражнил правото си на
изкупуване, респ. е придобил права по пар.4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ върху него.
Същевременно от доказателствата по делото не се установява между ищеца и ползвателя да
е бил решен съдебен спор, въз основа на решението по който ПК да не е могла да постанови
позитивно решение за индивидуализиране границите на имота преди влизане в сила на
чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ. Не се установи и ищецът да е искал постановяване на такова
решение, респ. изменението му по реда на чл.14, ал.7 от ЗСПЗЗ. Не се установи също
ищецът да е обжалвал плана на новообразуваните имоти или отказа на компетентния орган
да издаде заповед по пар.4к, пар.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за имота. Предвид това и, че, видно от
доказателствата по делото към датата на завеждане на иска е била започната и не е била
приключила процедура по изменение на КК по отношение на спорния имот, съдът приема,
че не е довършена и процедурата по неговата реституция, започната с решение №
10А/17.06.1996 г. на ПК – Шумен, с оглед на което не е възможно индивидуализиране на
спорното право на собственост, като по същата причина спорът между страните подлежи на
разрешаване по друг ред. В допълнение следва да се посочи, че поради липса на
индивидуализация на подлежащия на реституция имот към момента не е възможно да се
установи дали и доколко той е идентичен с претендираната реална част от ПИ №
83510.654.214, дали върху тази част съществуват права за третото лице – ползвател или за
ответника Община – Шумен и подлежи ли същата на възстановяване по реда на чл.14 от
ЗСПЗЗ и, и ако да – при какви условия, което с категоричност изключва възможността за
признаване на собственост върху нея.
Поради горното, съдът приема, че с представеното от ищеца решение №
10А/17.06.1996 г. на ПК – Шумен не е приключила реституционната процедура по
възстановяване на заявения имот в местността „ .... „ и то не го легитимира като собственик.
С това решение само е признато правото на възстановяване на собственост в съществуващи
/възстановими/ реални граници, но не е извършено окончателно възстановяване на
собствеността по отношение на конкретен имот. То би следвало да се извърши по реда на
пар.4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, като видно от доказателствата по делото тази процедура не е
приключила, което препятства определянето предметния обхват на правото на защита на
страните, и релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид изложеното и задължителната практика на ВКС, настоящата инстанция
приема, че предявеният установителен иск се явява предявен при липса на правен интерес,
която предпоставка е от категорията на абсолютните за валидно упражняване правото на иск
и, за която съдът следи служебно. Ето защо, счита, че предявеният положителен
установителен иск следва да бъде оставен без разглеждане, а производството досежно него
17
да се прекрати.
В съответствие с изложеното, достига до извод, че първоинстанционното решение, с
което е разгледан по същество недопустим иск за собственост е също недопустимо, поради
което следва да се обезсили, като вместо него бъде постановено друго, с което предявеният
положителен иск да бъде оставен без разглеждане, а производството досежно него – да се
прекрати.
На основание чл.78, ал.3, вр. ал.8 от ГПК жалбоподателят ще следва да заплати на
въззиваемия юрисконсулско възнаграждение в производството в размер на по 100.00 лева –
за първа инстанция по гр.д. № 3559/2018 г. и гр.д. № 2936/2020 г. на ШРС и в размер на по
100.00 лева – за втора инстанция по в.гр.д. № 192/2022 г. и в.гр.д. № 282/2022 г. на ШОС,
или общо 400.00 лева, както и деловодни разноски в размер на 150.00 лева по гр.д. №
3559/2018 г. на ШРС, 230.00 лева по гр.д. № 2936/2020 г. на ШРС и 200.00 лева по в.гр.д. №
282/2022 г. на ШОС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо решение № 260022/17.03.2022 г. по гр.д. № 2936/2020
г. по описа на Районен съд – Шумен, като вместо него постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като недопустим, предявения от П. К. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. .... № 1, вх.2, ет.5, ап.31, срещу Община –
Шумен, ЕИК *********, представлявана от кмета Л.Д.Х., положителен установителен иск за
собственост, за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е
собственик по наследство и реституция на реална част от 502 кв.м., разположени в
източната част на ПИ с идентификатор № 83510.654.214 по КК на гр. Шумен, местност „
.... „, целия с площ от 827 кв.м., трайно предназначение на територия – земеделска, начин на
трайно ползване – за земеделски труд и отдих / попадащ в терен по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ /
и ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото досежно него.
ОСЪЖДА П. К. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Шумен, ул. .... № 1, вх.2,
ет.5, ап.31, да заплати на Община – Шумен, ЕИК *********, представлявана от кмета
Л.Д.Х., юрисконсултско възнаграждение по гр.д. № 3559/2018 г. и гр.д. № 2936/2020 г. на
ШРС и по в.гр.д. № 192/2022 г. и в.гр.д. № 282/2022 г. на ШОС в размер общо на 400.00
лева, както и деловодни разноски в размер на 150.00 лева по гр.д. № 3559/2018 г. на ШРС,
230.00 лева по гр.д. № 2936/2020 г. на ШРС и 200.00 лева по в.гр.д. № 282/2022 г. на ШОС.
Решението е постановено с участието на третото лице помагач М. В. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Шумен, ул. .... № 8, ет.3, ап.12.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок
от връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
18
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19