О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 453
град Велико Търново, 07.10.2022
г.
Административен съд – Велико Търново, IХ - ти състав, в закрито съдебно
заседание на седми октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Калчев адм. дело № 414/2022 г. по описа на Административен съд –
Велико Търново, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по жалба
на Г.В.В., със статут на лишен от свобода, изтърпяващ наказание понастоящем в
затвора в гр. Плевен, срещу отказ на главния директор на ГДИН да му бъде
предоставена информация по заявление от 06.12.2021 г. за това дали са валидни и
актуални към настоящия момент или са отпаднали мотивите за издаване на заповед
№ Л-5220/20.12.2018 г. Жалбоподателят излага доводи, че е депозирал искане за
предоставяне на тази информация, пряко отнасяща се до изпълнението на
наказанието му по смисъла на чл. 76, ал. 1 от ЗИНЗС, но вместо отговор до него
на 23.12.2021 г. му бил прочетен документ, адресиран до началника на затвора,
от който най-общо разбрал, че получава отказ за предоставяне на исканата
информация. С оглед тези аргументи жалбоподателят иска да бъде задължен
ответника да предостави на жалбоподателя исканата от него информация съгласно
заявлението му от 06.12.2021 г.
От приложените от ответника материали
се установява, че на жалбоподателя Г.В.В. е наложено наказание „доживотен
затвор без право на замяна“. Със заповед № Л-5320/20.12.2018 г. на главния
директор на ГД „Изпълнение на наказанията“ на основание чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС е разпоредено Г.В.В. да бъде преместен от затвора гр. Ловеч в затвора гр.
Плевен. В мотивите на
заповедта са изложени съображения, основани на данни за нарушаване на правилата
за безопасност и застрашаване на сигурността в пенитенциарното заведение, вкл.
на оперативни данни за търсене на начини за бягство от затвора, съдържащи се в
писмо, издадено от структурите на МВР, с правно основание за класифициране чл.
28, ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 3 от ЗЗКИ. Жалбоподателят е уведомен за заповедта
на 28.12.2018 г., като няма данни да е обжалвал същата.
На 06.12.2021 г. жалбоподателят е
подал заявление до главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, с което
е поискал да му бъде предоставена информация, а именно справка за посочените в
заповед № Л-5320/20.12.2018 г. на главен директор на ГДИН мотиви за издаването
ѝ актуални ли са и валидни ли са към настоящия момент или са отпаднали и
от кога са отпаднали, на хартиен носител. Във връзка с подаденото искане
/възприето като искане за предоставяне на информация във връзка с преместването
на жалбоподателя в затвора гр. Плевен/ е изготвено писмо рег. №
13260/22.12.2021 г. на зам.-главен директор на ГДИН, адресирано до началника на
затвора гр. Плевен, за което няма данни да е връчено на жалбоподателя, а му е
било прочетено на 23.12.2021 г. според изнесеното в жалбата. Писмото е със
следното съдържание: „След запознаване с материалите по случая се установи, че
л. св. В. е преместен от затвора гр. Ловеч в затвора гр. Плевен на основание
чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС със заповед № Л-5320 от 20.12.2018 г. на главния
директор на ГДИН по предложение на началника на затвора гр. Ловеч. Основанията,
мотивирали издаването на заповедта, са изчерпателно посочени в
обстоятелствената част на административния акт, с който В. е запознат на
28.12.2018 г. Част от тях се базират на оперативни данни, обективирани в
документ, съдържащ класифицирана информация. Л. св. В. е запознат с реда и
сроковете за оспорване на посочената заповед. В случай, че осъденият се е
възползвал от това си право, при постановяване на съдебен акт същият ще бъде
изпълнен своевременно“.
С оглед изложените
факти настоящият съдебен състав намира, че жалбата е недопустима, поради което
следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото –
прекратено по следните съображения:
Според настоящия състав искането е процесуално недопустимо поради липса
на подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл.
159, т. 1 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.
76, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, лишените от свобода могат да искат информация за
въпроси, свързани с изпълнението на присъдата. Доколкото в закона няма
установени правила за реда, по който органът е длъжен да се произнесе по искане
за предоставяне на информация, следва да се приеме приложимост на общите
правила на АПК. Писмото на главния директор на ГДИН рег. № 13260/22.12.2021 г.
не съдържа изрично отрицателно волеизявление относно искането да бъде
предоставена информация, поради което липсва изричен отказ по чл. 21, ал. 1-4
от АПК. В случая не се касае и за мълчалив отказ по смисъла на чл.
58, ал. 1 от АПК, който да подлежи на оспорване по съдебен ред. От
съдържанието на депозираното заявление е видно, че искането на Г.В. не касае
издаването на индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21 от АПК. За да е налице мълчалив отказ е необходимо да бъде безспорно
установено, че административният орган, след като е имал задължение да се
произнесе по направено пред него искане, не го е сторил в нормативно
установения срок. В конкретния случай искането не се основава на
правоотношение, чието регулиране се извършва с издаването на ИАА, поради което
не може да се възприеме като отказ по смисъла на горецитираната разпоредба и не
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност – така напр. по аналогичен
казус Определение № 11442 от 3.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7303/2020 г., III
о. и цитираната в него съдебна практика.
Освен това съдът намира, че поисканата от жалбоподателя справка относно
това дали мотивите за издаване на заповед № Л-5320/20.12.2018 г. на главен
директор на ГДИН са актуални и валидни към настоящия момент
или са отпаднали и от кога са отпаднали, не представлява информация за въпроси,
свързани с изпълнението на наказанието. Дали мотивите за издаване на въпросната
заповед, с която е разпоредено преместването на Г. В. ***, са „валидни“ и „актуални“
или са отпаднали /абстрахирайки се от неяснотата на запитването на В. предвид
изложените многобройни факти в обстоятелствената част на заповедта/, са
въпроси, които нямат отношение и правно значение към изпълнението на наложеното
наказание. От значение е единствено мотивите да съответстват на действителното
фактическо и правно положение към момента на издаване на посочената заповед,
което може да бъде проверено от съда единствено по пътя на нейното обжалване.
Още повече, че в ЗИНЗС не е предвидено обратното преместване на лишения от
свобода в първоначалния затвор в случай на евентуалното отпадане на факти,
послужили като основание за преместването му /което отпадане всъщност е обичайната
цел на преместването по чл. 62, ал. 1, т. 4 от ЗИНЗС/. За пълнота следва да се
посочи, че ако жалбоподателят евентуално желае да научи дали за него все още
има информация, че търси начини за осъществяване на бягство от затвора, такива
сведения категорично не попадат в хипотезата на чл. 76, ал. 1, т. 1-3 от ЗИНЗС.
Според чл. 2, т. 1 от ЗИНЗС, изпълнението на наказанията е
насочено към постигането на неговите цели чрез осъществяване на контрол върху
поведението на осъдените за ограничаване на възможността да извършват други
престъпления и да причиняват вреди на обществото. В тази връзка ЗИНЗС и ППЗИНЗС
съдържат изрични разпоредби, уреждащи случаите, при които лишените от свобода
могат и следва да получат определени актове/информация. След като търсената от
жалбоподателя информация не попада в приложното поле на закона, то непредоставянето
ѝ не представлява отказ, който да подлежи на съдебен контрол.
В
случая не са нарушени законни права и интереси на жалбоподателя, нито са
останали неосъществени вменени от закона задължения на административния орган,
за да се приеме че е налице отказ, вкл. и мълчалив такъв, който да подлежи на
оспорване. Жалбата се явява недопустима, на основание чл.
159, т. 1 и 4 от АПК, и производството по делото следва да се прекрати.
Воден от горното и на
основание чл. 159, т. 1 и 4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на Г.В.В., със статут на лишен от свобода, изтърпяващ наказание понастоящем в
затвора в гр. Плевен, срещу отказ на главния директор на ГДИН да му бъде
предоставена информация по заявление от 06.12.2021 г. за това дали са валидни и
актуални към настоящия момент или са отпаднали мотивите за издаване на заповед
№ Л-5220/20.12.2018 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 414/2022 г. по описа на Административен
съд - Велико Търново.
Определението може да
се обжалва с частна жалба пред тричленен състав на Административен съд – гр.
Велико Търново, в седмодневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: