№ 660
гр. Разград, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на трети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20223330101156 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл.344 ал.1 т.1 , т. 2 и т.3 КТ.
Депозирана е искова молба от М. С. Н., с която са предявени обективно
съединени искове срещу ПГИ „Робер Шуман” - гр. Разград за отмяна на
заповед № РД 14-431/11.05.2022г. и заповед № РД 21- 432/11.05.2022г. с
които трудовото правоотношение на ищцата е прекратено на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда считано от 11.05.2022г.; за възстановяване
на същата на преди заеманата длъжност „технически секретар", код на
длъжността по 11К11Д 4120 2006 в ПГИ „Робер Шуман” - гр. Разград и за
заплащане на обезщетение за времето, през което е останала без работа в
размер на 7797.00 лв,. Претендира и за заплащане на разноските по
делото.Твърди, че постъпила на работа в ПГИ „Робер Шуман” на 04.12.2017г.
на длъжност „технически секретар” по трудов договор със срок на изпитване
№ РД 21-229/ 04.12.2017г. и на 01.06.2018г. с постоянен трудов договор за
същата длъжност № РД 21- 703/03.06.2018г. , че винаги стриктно е
изпълнявала служебните си задължения, че на 26.01.2022r. преживяла
спонтанен аборт, след което е била в отпуск поради временна
нетрудоспособност, след това я диагностицирали със заболяване, поради
което изпратила по ел. поща молба за отпуск, но на 05.05. получила писмо с
което й поискали обяснение поради каква причина не се явила на работа на
03.05. и на 04.05.2022г. , както иче след това отново била в отпуск по болест,
че на 23.05.2022г. вечерта, около 19,00 часа, пред дома й директорката на
училището г-жа Х.П. заедно с още трима от учителите - Р.Б., Р.Ц. и С.К. й
връчили процесиите заповеди за „дисциплинарно уволнение”, като в гях е
записано, че е уволнена считано от 11.05.2022г. Счита, че тези заповеди не
могат да й бъдат връчвани по време на отпуск за временна
нетрудоспособност. Сочи, че на заеманата длъжност получавала брутно
трудово възнаграждение в размер на 1299,50 лв. месечно, че вследствие
незаконното уволнение останала без работа по трудово правоотношение.
Ответникът счита исковата молба за нередовна, т.к. от нея става ясно от
1
съдържанието на исковата молба коя заповед се атакува с иска по чл.344, ал.1,
т.1 от KT-Заповед №РД 14- 431/11.05.2022г. или Заповед №РД 14-
432/11.05.2022г. По същество счита исковете за неоснователни. Признава, че
ищцата е назначена на длъжност „технически секретар” в ПГИ „Робер
Шуман” град Разград, твърди, че за допуснати нарушения на трудовата
дисциплина са съставени надлежно констативни протоколи, както следва:-
констативен протокол от 14.12.2021г. за установено присвояване на парична
сума в размер на 1977.50 лева, представляваща членски внос на училищната
организация на КНСБ;-констативен протокол №03/19.01.2022г. за
неизпълнение на задълженията на ищцата да опише входящите документи в
дневника ЕДСД за периода 02.08.2021г.-06.01.2022г. и изходящите документи
за периода 21.05.2021г.- 08.12.2021 г. в дневника ЕДСД;-констативен
протокол №04/19.01.2022г. за допуснато от ищцата неотчитане на служебен
аванс за закупуване на работно облекло;-констативен протокол
№05/15.03.2022г. за допуснато от ищцата неизпълнение на длъжностни
задължения и неиздаване на удостоверение за завършен първи гимназиален
етап на средно образование на ученик от XI д клас;-констативен протокол
№06/14.04.2022г. за допуснато от ищцата неизпълнение на длъжностни
задължения и допусната от нея грешка при въвеждане на задължителна
информация в издадени удостоверения за завършен първи гимназиален етап
на средно образование за Хб клас, която грешка не е сведена до знанието на
ръководството на учебното заведение; Твърди, че неявяването на ищцата на
работа на 03.05.2022г. и 04.05.2022г. е констатирано лично от директора на
учебното заведение, поради което и същия лично е поискал обяснения от
ищцата с електронно писмо, връчено на ищцата и по което същата е дала
също писмено обяснение чрез писмо изпратено от електронната си поща на
05.05.2022г., че след края на 2021 година ищцата започва да представя
поредица от болнични листи в учебното заведение с които оправдава
отсъствието си от работа за периода 26.01.2022г.-18.05.2022г., като част от
болничните листи са обжалвани от учебното заведение по надлежния ред и са
отменени, а по друга част предстои да се произнесат компетентните органи на
медицинската експертиза; че за дните 03.05.2022г. и 04.05.2022г. ищцата не
представя болнични листи; признава твърдението в исковата молба, че е
изпратила заявление на електронната поща на училището, че желае да и бъде
разрешен отпуск, като заявлението е изпратено на 03.05.2022г. в 18:11 часа
извън работното време на учебното заведение, като адреса на който е
изпратено същото е *******@***.***., че ползването на отпуск не е
разрешено от работодателя, като за решението служителя е уведомен с писмо
с обратна разписка ищцата. Сочи, че с писмо изх.№196/05.05.2022г. от
ищцата са поискани писмени обяснения на основание чл.193 от КТ за
неявяването на работа на 03.05.2022г. и на 04.05.2022г., че писмените
обяснения са депозирани от ищцата с вх.№966/05.05.2022г., като не се
представят каквито и да било писмени доказателства за уважаване на
отсъствията, а едва на 05.05.2022г. ищцата представя в деловодството на
учебното заведение Болничен лист №Е20220493 809, който учебното
заведение е оспорило по надлежния ред пред ТЕЛК. Също така сочи, че
представената компютърна томография на лумбални прешлени от
03.05.2022г. на МБАЛ „Русе” АД за пръв път достига до знанието на
работодателя. Оспорва съдържанието на този документ и иска на основание
чл.193 от ГПК Съда да открие производство по неговото оспорване в случай,
че ищцата представи оригинала на същия и заяви, че ще се ползва от него.
2
Твърди, че връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение” е извършено чрез изпращане на същата на електронната поща на
ищцата ******************@***.*** на 11.05.2022г. в 13:08 часа, а така
също е изпратена на адрес чрез лицензиран пощенски оператор „Български
пощи” ЕАД, но пратката като непотърсена е върната на подателя, което е
наложило връчването на адреса на ищцата и в присъствието на свидетелите
С.К., Р.Ц. и Р.Б.. Сочи, че ищцата е запозната лично със съдържанието на
констативните протоколи, цитирани в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание, че преди налагане на дисциплинарното наказание
от служителя са поискани писмени обяснения включително и за неявяването
й на работа на 03.05.2022г. и на 04.05.2022г., като писменото искане е
връчено на същата чрез изпращане на електронно писмо на електронната
поща на ищцата ******************@***.***, до който през месец март
2022г. също е изпращано писмо за искане на писмени обяснения и от който са
постъпили такива, че ищцата е отговорила с електронно писмо на 05.05.2022г.
в 12:16 часа, което е входирано в деловодството на учебното заведение с вх.
№966/05.05.2022г., като обясненията й не са приети, след което работодателят
е пристъпил към издаване на заповед за налагане на дисциплинарно
наказание, при което е преценил вида, тежестта и броя на допуснатите
нарушения на трудовата дисциплина от страна на ищцата и е наложил най-
тежкото дисциплинарно наказание. Иска присъждане на разноски по делото.
При условия на евентуалност в случай, че съда приеме уволнението за
незаконосъобразно, прави възражение за прихващане между претендираното
от ищцата обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в
размер на 7 797.00 лева и изплатеното й обезщетение при прекратяване на
трудовото правоотношение за неползван платен годишен отпуск за
58/петдесет и осем/ дни в размер на 3 589.10 лева, като получено от нея без
основание, до размера на по-малкото от двете насрещни вземания.
Съдът счита така подадената искова молба за редовна. За прекратяването на
трудовото правоотношение работодателят е издал две заповеди, като с едната
е наложил дисциплинарно наказание, а с другата е прекратил трудовото
правоотношение. Издаването на последната е без правни последици, но т.к.
такава е издадена с основание ищцата е посочила и двете в исковата молба.
След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи
следните фактически обстоятелства: Ищцата е работила по трудово
правоотношение с ПГИ по икономика „Робер Шуман“ гр.Разград от
04.12.2017 г. по трудов договор като технически секретар при пълно работно
време /8-часов работен ден/.Към трудовия договор са сключени редица
допълнителни споразумения, най-често за промяна на трудовото
правоотношение.
Според длъжностната характеристика за длъжността технически секретар
/л.177/, препис от която е получен от ищцата в задълженията на същата са
включени: получаване и регистриране на постъпващата кореспонденция,
водене и съхраняване на административната документация, изготвяне и
предоставяне за подпис на удостоверения.При започване на трудовото
правоотношение с приемателно-предавателен протокол друг служител на
работодателя е предал на ищцата печат, както и редица документ, сред които
дневници за входяща и изходяща кореспонденция и класьори към тях.
Със заповед №РД 14-431/11.05.2022 г., издадена от директора на с ПГИ по
икономика „Робер Шуман“ гр.Разград на ищцата е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ за следните допуснати нарушения на трудовата
3
дисциплина: 1. За това, че е присвоила на сумата 1977,50 лв., която е
предоставена за съхранение от Председателя на КНСБ в гимназията –
нарушение на чл.197, ал.1, т.8 от КТ; 2. За това, че не е описала входящите
документи в дневника ЕДСД за периода 02.08.2021 г. – 06.01.2022 г. и
изходящите документи за периода 21.05.2021 г. – 08.12.2021 г. в съответния
дневник ЕДСД – нарушение на чл.187, ал.1, т.3 от КТ ; 3. За това, че не е
отчела предоставен служебен аванс за закупуване на работно облекло -
нарушение на чл.187, ал.1, т.7 от КТ;4.Предоставяне на нов срок и
неизпълнение в срок - нарушение на чл.187, ал.1, т.7 от КТ; 5.За това, че не е
издала удостоверение за завършен първи гимназиален етап - нарушение на
чл.187, ал.1, т.3 от КТ и чл.37 от Правилника за вътрешния трудов ред; 6. 6.
За това, че е допуснала техническа грешка при въвеждане на задължителна
информация в издадени удостоверения - нарушение на чл.187, ал.1, т.3 от
КТ; 7. За това, че ищцата е отсъствала поради временна нетрудоспособност,
удостоверена с болнични листи, които са анулирани с решение на ТЕЛК в
периода 26.01.2022 г. – 18.05.2022 г. В тази заповед е посочено, че със
заявление от 04.05.2022 г. ищцата е заявила, че желае да ползва отпуск за
периода 03-04.05.2022 г. на осн. чл.155, ал.1 от КТ, а при отказ от страна на
директора – по чл.160, ал.1 от КТ, че това заявление е изпратено по ел. поща
на 03.05.2022 г. в 18,11 ч. след установеното работно време на
администрацията на ПГИ, че отпускът не е разрешен, като за решението
ищцата е уведомена по пощата с обратна разписка. Същото така е посочено,
че са искани и дадени обяснения, но не са представени доказателства за
уважаване на отсъствията.
Искането от ищцата до ответника за разрешаване ползването на платен
годишен отпуск на 03 и 04.05.2022 г. е върнато на същата с резолюция, че
отпуск не се разрешава на осн. чл.173, ал.1 и чл.160, ал.1 от КТ /л.39/.
В отделна заповед №РД 21 -432 /11.05.2022 г. работодателят е записал, че
прекратява трудовото правоотношение с ищцата на осн. чл.330, ал.2 т.6 от
КТ, считано от 11.05.2022 г. поради допуснати нарушения на трудовата
дисциплина, изброени подробно в горепосочената заповед №РД 14-
431/11.05.2022 г. В тази заповед е записано също така, че на ищцата следва да
се изплати обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 3
589,10 лв. И в двете заповеди е посочено, че служителят е отказал да получи
заповедите, като в първата е посочена и дата – 23.05.2022 г. и отказът е
удостоверен с подпис на трима свидетели. Съставен е и протокол /л.132/,
подписан от свидетелките К. и Ц., както и от Р. Р. за извършено посещение на
адреса на ищцата в гр.Разград, ул.“*******“, №124, като е посочено, че
същото е с цел връчване на документи, сред които и двете горепосочени
заповеди и след отказа на същата да получи документите,й е оставен плик със
същите.
Според представените документи на 03.05.2022 г. ищцата е била на
изследване – компютърна томография на лумбални прешлени, а от 05.05.2022
г. е издаден болничен лист.
По делото е представено известие за доставяне до ищцата с дата 23.05.2022 г.,
в което е вписан подател – ответника, но не и какво се изпраща.
С писмо по ел поща от 05.05.2022 г. ответникът е поискал от ищщцата
писмени обяснения за неявяването на работа на 03 и 04 .02.2022 г. /л.34/. На
същата дата, отново по ел. поща ищцата е пояснила /л.33/, че е било
необходимо на 03. и 04.05.2022 г. да се направят допълнителни изследвания,
за да бъде потвърдена медицинската диагноза. Също така е посочила, че
4
директорът на ответното училище й е попречил да ползва болничен и
медицинска помощ в продължение на две години и половина.
В отговор на зададените от ответника на ищцата въпроси, последната обясни,
че не са й искани обяснения по констативните протоколи, представени по
делото; че не е съставен документ, който да удостоверява предаването й на
парични средства; че същите са били възстановени; че по време на
пандемията с разрешение на директора е записвала в тефтери входящата и
изходящата поща; че самата тя закупила регистри през м.януари; че е
представили фактури за облеклото след получаването на покана за това; че не
е имало отговорник, към когото да се обърне за издаване на удостоверение за
ученик в свободна форма на обучение; По отношение на техническите грешки
в удостоверенията сочи, че винаги ги е представяла на класния ръководител
за проверка, а за болничните – че директора на ответното училище знае за
здравословните й проблеми.
Във връзка със записаните в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение нарушения са разпитани свидетелите С.К. и Р.Ц.. В
показанията си същите съобщават, че им е известно за липса на парична сума
на синдиката, оставена за съхранение на ищцата, че след прекратяването на
трудовото правоотношение установили, че разбрали, че ищцата не е отчела
получените от нея суми за облекло, а представили необходимите фактури по-
късно, че голяма част от входящите и изходящи документи не са заведени, а
са били записани в тефтери, че липсвали самите документи, че
удостоверенията били сгрешени, Свид. К. пояснява, че тези удостоверения се
подписват от директора. За липсващата парична сума свид.К. знае от
констативни протоколи, сведени до знанието на педагогическия съвет,но не
знае по какъв начин паричните суми са предадени на ищцата, същата
свидетелка е виждала в дневника за кореспонденция отразени номер и дата
без пояснение за какво се отнасят, разбрала и за издадено удостоверение с
грешно записана специалност. По отношение на последните същата пояснява,
че се изготвят от ищцата, преглеждат се и се подписват от класния
ръководител, след което се подписват и от директора.
По делото са представени констативни протоколи от 14.04.2022 г. за грешна
информация, вписана в издадените удостоверения за завършен първи
гимназиален етап /л.42/, обясненията на класните ръководители за тези
грешки, констативен протокол за неиздаване на удостоверение/л.44 – от
15.03.2022 г./, констативен протокол за сигнал от счетоводството за това, че
ищцата не е изпълнила задължението си да представи фактури /л.48 – от
18.01.2022 г./, за нерегистриране и неописване на документи в дневниците за
входяща и за изходяща кореспонденция /л.49 – от 19.01.2022 г./, за
непредаване на сумата 1977,50 лв., за които е записано, че са били оставени
на съхранение у ищцата /л.50 – от 14.12.2021 г./, както и за това, че същата по
размер сума е предадена на общинската структура на синдиката от трето за
делото лице и платежни документи за това /л.51/ Също така са представени
уведомление от гл. счетоводител и секретаря за неотчитане на служебен
аванс, получен от ищцата /л.53 – 10.05.2022 г./ и покана до ищцата да
извърши това /л.54 – 18.02.2022 г.
Издаденият на ищцата и представен от нея на ответника болничен лист
№Е20220493809 за периода 05.05.2022 г. – 18.05.2022 г. е обжалван от
ответника пред ТЕЛК.
Работодателят е обжалвал и предходни болнични листове. Така БЛ
№Е20213404606 е бил потвърден от ТЕЛК /л.68/, както и БЛ №Е20203169017
5
/л.80/. Съответно БЛ №20203168932 е анулиран /л.87/, както и БЛ
№Е20203168804,
Според представената по делото счетоводна справка /л.36/ брутната трудово
възнаграждение на ищцата за м.януари 2022 г., който е последният отработен
месец преди уволнението е 1328,49 лв.
След прекратяване на трудовото правоотношение през м.май 2022 г. на
ищцата й е изплатено обезщетение по чл.224 от КТ /за неползван платен
годишен отпуск/ в размер на 3 589 лв.
След прекратяването на трудовото правоотношение на 04.08.2022 г., ищцата
се е регистрирала като безработна в „Бюро по труда“.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи
следните правни изводи:
По първия от предявените искове – за установяване незаконността на
уволнението, нашият КТ е възприел принципа за законоустановеност на
основанията за уволнение. Това означава на първо място, че трудовото
правоотношение може да бъде прекратено само на изчерпателно изброените в
КТ основания сред които е и "дисциплинарно уволнение". По отношение на
процедурата, която следва да спази работодателят, разпоредбата на чл.193 КТ
сочи, че работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му
обяснения и да събере и оцени посочените доказателства, а следващият текст
- ал.2 – че когато работодателят предварително не е изслушал работника
или служителя или не е приел писмените му обяснения, съдът отменя
дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.
Следователно искането на обясненията е абсолютна предпоставка за
законосъобразността на налагането на наказанието.
В настоящия случай Съдът счита, че не е спазена разпоредбата на чл.193 от
КТ, т.к. обяснения са искани от ищцата единствено и само за едно от
нарушенията – неявяване на работа на 03 и 04.05.2022 г., но не и за
останалите нарушения.
Всичко това води до извода, че не е спазена разпоредбата на чл.193, ал. от КТ,
което е абсолютно основание за отмяна на уволнението без Съдът да
разглежда въпроса по същество / В този смисъл е и Решение № 313 от
19.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 42/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията
Ц.Г. „непосочването на отделните нарушения в поканата за обяснения е
равнозначно на липса на такава“ /.
Предвид гореизложеното съдът намира уволнението, наложено с двете
процесни заповеди за незаконосъобразно, поради което същото следва да
бъде отменено.
Във връзка с тези две заповеди съдът счита, че следва да отбележи и
следното: Разпоредбата на чл.195, ал.3 от КТ сочи, че дисциплинарното
наказание се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на
работника или служителя или от деня на нейното получаване, когато е
изпратена с препоръчано писмо с обратна разписка. Следователно в случая
следва да се приеме, че това е 23.05.2022 г. – денят, в който е удостоверен
отказът на ищцата да получи заповедта. Същата дата е отбелязана и на
обратната разписка. Същевременно обаче в издадената заповед с №РД 21-
432/11.05.2022 г. е записано, че същата прекратява трудовото
правоотношение , считано от 11.05.2022 г.,
Предвид тази отмяна ищцата следва да бъде възстановена на преди заеманата
от нея длъжност – “технически секретар“.
6
Ищцата има право на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за времето, през което
е останала без работа след уволнението. Оставането без работа в настоящия
случай е удостоверено с писмени доказателства, издадени от БТ. Размерът на
обезщетението следва да се изчисли на базата на брутно месечно трудово
възнаграждение от 1328,49 лв. и то следва да бъде присъдено от
първоинстанционния съд от датата на прекратяване на трудовото
правоотношение – 23.05.2022 г. до датата на провеждане на последното
съдебно заседание по делото – 03.10.2022 г. /тъй като Съдът следва да вземе
предвид всички факти, осъществили се до този момент/ и е в размер на
5712,51 лв. / за четири месеца и 6 работни дни/. Сумата следва да бъде
присъдена ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, както
е поискано. В останалата част, искът на ищцата следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Предявеното с писмения отговор възражение за прихващане с изплатеното от
работодателя обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ е неоснователно. Това
обезщетение се дължи безусловно към датата на уволнението и не е в
зависимост от законосъобразното му извършване. При евентуално завръщане
на работа, работникът или служителят вече не може да претендира реалното
ползване на отпуска. Отношенията между страните са уредени в съответствие
с правата им към един предходен момент и въпросът за отпадането на
правото не стои. / В този смисъл е Решение № 174 от 27.06.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 964/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С.С./.
С оглед основателността на исковете, на основание чл.78 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищцата сумата 700 лв. за направените разноски.
За двата неоценяеми иска ответникът следва да заплати държавна такса в
размер на по 30 лв. /при определяне размера на същата Съдът взе предвид, че
ответникът е с бюджетно финансиране/, а за оценяемия – 228,50 лв.
Разноски по делото от бюджета на съда не са направени.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА уволнението, наложено на М. С. Н., ЕГН ********** с адрес
гр.Разград, ул.“*******“, №124 със заповед №РД-14-431/11.05.202 г. и
заповед №РД 21-432/11.05.2022 г. на директора на Професионална гимназия
по икономика „Робер Шуман“ – Разград, ЕИ ********* с адрес гр.Разград,
ул.“Камчия“, №1 за НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВЪЗСТАНОВЯВА М. С.
Н., ЕГН ********** на преди заеманата от нея длъжност “ технически
секретар ”.
ОСЪЖДА Професионална гимназия по икономика „Робер Шуман“ – Разград,
ЕИ ********* с адрес гр.Разград, ул.“Камчия“, №1 ДА ЗАПЛАТИ на М.
С. Н., ЕГН ********** с адрес гр.Разград, ул.“*******“, №124 сумата
5712,51 лв. /пет хиляди седемстотин и дванадесет лева и петдесет и една
стотинки/ обезщетение на основание чл.225 ал.1 от КТ за периода 23.05.2022
г. -03.10.2022 г. вкл. ведно със законната лихва от 08.06.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата и 700 лв. /седемстотин лева/ разноски по
делото и ОТХВЪРЛЯ ИСКА в останалата част до размера на 7797,00 като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Професионална гимназия по икономика „Робер Шуман“ – Разград,
ЕИ ********* с адрес гр.Разград, ул.“Камчия“, №1 ДА ЗАПЛАТИ по
7
сметка на Районен съд – Разград държавна такса 288,50 лв. /двеста осемдесет
и осем лева и петдесет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от 17.10.2022 г.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
8