Решение по дело №1901/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 2217
Дата: 19 декември 2019 г. (в сила от 12 ноември 2020 г.)
Съдия: Лилия Александрова
Дело: 20197040701901
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Бургас, №2217 / 19 декември 2019г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на деветнадесети ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                      СЪДИЯ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

 

при секретар С.Атанасова, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 1901 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Жалбоподателят Г.Ж.Д. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат М.М., БАК е оспорил отказ на директора на Регионална дирекция по горите – Бургас, обективиран в писмо с изх. № РДГ03-4567/02.08.2019г., да му възстанови правото на лов, като му върне ловен билет, членска карта и удостоверение за подборно ловуване, притежавани от жалбоподателя, отнети му по повод извършено от него административно нарушение.

В жалбата се твърди, че оспореният отказ е незаконосъобразен, тъй като ловния билет, членската карта и удостоверението за подборно ловуване са му били иззети на 22.07.2016г. със съставения на същата дата АУАН № 048008, поради което от този момент Д. е бил лишен от възможността да упражнява правото на ловуване и срока на наложеното му наказание „лишаване от право на ловуване за срок от три години“ е изтекло на 22.07.2019г. Жалбоподателят иска съдът да отмени оспорения отказ и да бъде задължен административния орган да му върне иззетите с АУАН № 048008 на 22.07.2016г. ловен билет № СР 914, членска карта № А 002422 и удостоверение за подборно ловуване № 070235.

В открито съдебно заседание жалбоподателят чрез представител по пълномощие адвокат М., поддържа жалбата, иска отмяна на отказа като незаконосъобразен. Депозира писмени бележки. Претендира разноски и представя списък за същите.

Ответникът – директор на Регионална дирекция по горите – Бургас, редовно призован не изпраща представител. Депозира становище по хода на делото.

ФАКТИ:

С наказателно постановление № 1068 от 15.12.2016г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Бургас на жалбоподателя за нарушение на чл.84, ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД), на основание чл.84, ал.2 и чл.94, ал.1 от ЗЛОД е наложено наказание глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право на ловуване за срок от три години (л.26).

От представения акт за установяване на административно нарушение, съставен на 22.07.2016г. въз основа на който е издадено наказателното постановление, се установява, че освен вещите предмет или средство на нарушението – „Митсубиши Паджеро“ сиво дълга база с рег. № А 1943 КН и ловна карабина „Блазер“ 308 WIN R075303 с монтирана на нея терокамера, от жалбоподателя са иззети и ловен билет № СР 914, членска карта № А00242 и удостоверение за подборно ловуване № 070235 (л.27). Този факт не се оспорва от ответника.

Във връзка с установеното с АУАН № 048008 от 22.07.2016г. извършено от жалбоподателя нарушение на чл.84, ал.1 от ЗЛОД директора на ТП „Държавно горско стопанство – Средец“ е изискал от председателя на Сдружение на ловци и риболовци „ЛРД – Средец“ да предприеме действия по реда на чл.23а, ал.1, т.2 от ЗЛОД (л.49).

С протокол № 20 от 22.09.2016г. на управителния съвет на СЛР „ЛРД – Средец“ е взето решение по т.4 за изключване на лицето Г.Ж.Д. от СЛР „ЛРД – Средец“ за извършено нарушение на ЗЛОД, прието с 16 гласа „за“, 1 глас „против“ (л.51-55).

С протокол № 5 от 30.05.2017г. общото събрание на СЛР „ЛРД – Средец“ е потвърдило решението на УС от 22.09.2016г. за изключване на лицето Г.Ж.Д. от СЛР „ЛРД – Средец“ за извършено нарушение на ЗЛОД (л.56-62).

Наказателното постановление е било обжалвано по съдебен ред. С решение № 28 от 30.03.2018г. постановено по АНД № 507/2016г. Районен съд – Средец е изменил наказателното постановление, в частта относно размера на наложената глоба, като вместо 800 лв. е наложил глоба в размер на 100 лв. и е потвърдил наказателното постановление в останалата част (л.30-34). Решението на Районен съд – Средец е обжалвано. С решение № 1523 от 25.07.2018г. по КАНД № 1175/2018г. Административен съд – Бургас е оставил в сила решението на Районен съд – Средец (л.35-39).

Жалбоподателят, след изтичане на тригодишния срок, считано от 22.07.2016г., когато ефективно му е отнет ловния билет, е подал молба до директора на РДГ – Бургас с искане да му бъдат върнати ловния билет, членската карта и удостоверението за подборен лов (л.25).

В отговор директора на РДГ – Бургас е издал обжалвания отказ, където е посочил, че тригодишния срок на наложеното му наказание лишаване от право да ловува започва да тече от влизане в сила на наказателното постановление – 25.07.2018г., когато е постановено решението на Административен съд – Бургас и изтича на 25.07.2021г. (л.24).

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирано лице – адресат на обжалвания отказ, поради което е допустима за разглеждане.

Съдът счита, че оспореното писмо представлява отказ на директора на РДГ - Бургас да върне билета за лов, членската карта и удостоверението за подборно ловуване на жалбоподателя, с което да му възстанови правото на лов поради изтичане (с оглед твърдението в жалбата) на срока, за който му е наложено наказание лишаване от право на лов по реда на ЗАНН. Това според съда е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. С волеизявлението на административния орган, което се съдържа в писмото се засягат права на жалбоподателя.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Основният спор по делото е от кога тече тригодишния срок на наложеното с НП административно наказание „лишаване от право на ловуване“ за срок от 3 години – от момента на фактическото изземване с АУАН на ловния билет или от момента на влизане в сила наказателното постановление.

По делото няма спор, че на жалбоподателя е било наложено наказание „лишаване от право на ловуване“ за срок от три години на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД с наказателно постановление № 1068/05.12.2016г. на директора на РДГ - Бургас. Наказателното постановление е било обжалвано по реда на ЗАНН и е влязло в сила на 25.07.2018г., когато е постановено окончателното решение по спора – Решение №1523/25.07.2018г. по КАНД №1175/2018г. на АСБ. От този момент насетне наказателното постановление произвежда своето действие, т.е. следва да започне изтърпяването на двете кумулативно наложени санкции, аргумент от чл.74 от ЗАНН, съгласно който в тридневен срок от влизане в сила на наказателното постановление административнонаказващият орган, съответно съдът, предприема действие за привеждането му в изпълнение.

Не е спорно по делото, че билета за лов, членската карта и удостоверението за подборен лов на жалбоподателя са били фактически отнети още на датата на установяване на нарушението, когато е съставен АУАН, т.е. на 22.07.2016г., което обстоятелство е вписано в самия АУАН.

Единствена изрична норма в ЗАНН свързана с изпълнението на наказанието временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност е тази на чл.81, ал.1 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление или решението на съда, с което е постановено временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, се изпълнява от органите, които признават това право и контролират упражняването му, и от ръководителя на предприятието, учреждението или организацията, където наказаният работи.

В специалния закон – Закона за лова и опазването на дивеча относно административното наказание „лишаване от право на ловуване“ се съдържа също една единствена разпоредба, а именно разпоредбата на чл.94, ал.1 от ЗЛОД, която предвижда, че лице, извършило нарушение по чл.84, ал.1 и 2, чл.85 и чл.86, ал.1, се лишава и от право на ловуване за срок от три години.

Анализът на тези норми сочи, че както в ЗАНН така в ЗЛОД липсва изрична норма, уреждаща началото на течение на срока на наказанието „лишаване от право на упражняване на определена дейност – в случая на ловуване“, когато лицето фактически е било лишено от това право още със съставянето на АУАН. При това положение и на основание препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, е приложим НК, като в разпоредбата на чл.59, ал.4 от НК е предвидено, че при изпълнение на наказанието лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност се приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс от възможността да упражнява тези права. Следователно за всички случаи, когато към момента на влизане в сила на наказателното постановление, нарушителят е бил лишен от правото да упражнява съответната дейност, като му е иззет ловния билет – както е в случая, приложим е чл.59, ал.4 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН. При изпълнение на наказанието „лишаване от право на ловуване“ следва да се приспада времето, през което за същото нарушение лицето наказано с НП е било лишено от възможността да упражнява това право чрез изземването на ловния му билет.

Предвид изложеното в настоящия случай връщането на ловния билет, членската карта и удостоверението за подборен лов е било дължимо от момента на изтичането на три години от изземването им с АУАН, а именно от 22.07.2019г., защото жалбоподателят от тази дата фактически търпи наказанието. Обратното разбиране, изложено от органа в обжалвания отказ води до необосновано и незаконосъобразно завишаване на размера на наложеното наказание „лишаване от право на ловуване“.

Проведената процедура по реда на чл.23а, ал.1, т.2 от ЗЛОД няма отношение към основанията за връщане на ловния билет, членската карта и удостоверението за подборно ловуване на Д.. Тя е следствие от ефективното налагане на наказанието „лишаване от право на ловуване“. Обстоятелството, че ловния билет, членската карта и удостоверението за подборно ловуване фактически се намират при директора на ТП „Държавно горско стопанство – Средец“, а не при директора на РДГ – Бургас, не обосновава извод, че последният е некомпетентен орган. Искането на жалбоподателя отправено до директора на РДГ – Бургас за връщане на ловния билет, членската карта и удостоверението за подборно ловуване произтича от факта на изтърпяване на наложеното наказание, за това компетентен да се произнесе е именно директора на РДГ – Бургас.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че срокът по чл.23а, ал.1, т.2, изречение второ от ЗЛОД също е изтекъл – изключването от състава на ловно сдружение е влязло в сила на 30.05.2017г.(л.63), а двегодишният срок е изтекъл на 31.05.2019г.

При този изход на спора разноски на жалбоподателя се дължат в доказания общ размер от 610 лв., от които за платена държавна такса – 10 лв. (л.18-19) и за платено адвокатско възнаграждение – 600 лв. (л.70).

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Бургас

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ отказ на директора на Регионална дирекция по горите – Бургас, обективиран в писмо с изх. № РДГ03-4567/02.08.2019г., да възстанови правото на лов на Г.Ж.Д., като му върне ловен билет, членска карта и удостоверение за подборно ловуване, притежавани от него, отнети му по повод извършено от него административно нарушение.

ВРЪЩА административната преписката на директора на РДГ - Бургас да се произнесе по искане вх.№РДГ03-4396/24.07.2019г. на Г.Ж.Д. при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона изложени в настоящото решение.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: