№ 565
гр. Плевен, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ****, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Борислава Ил. Якимова
при участието на секретаря ВАЛЯ Х. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Борислава Ил. Якимова Административно
наказателно дело № 20214430201185 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Постъпила е жалба от ***, от гр. Плевен, ЕГН:********** против НП
№ 20-0938-003114/20.07.2020 на *** сектор към ОДМВР - гр. Плевен, *** -
Плевен, упълномощен със Заповед №8121з- 515/14.05.2019г., с което на
жалбоподателя А., на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл.179, ал.1, т.5 пр.4 от
ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 35, ал. 2
от ЗДвП и за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от
ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20.00 лева.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който го обжалва и моли съда да бъде отменено, като
неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание не се явява,
представлява от адв.***, процесуален представител по пълномощно.
Ответникът по съдебното производство - ОД МВР Плевен, редовно
призован, не се представлява в съдебно заседание. В съпроводително писмо, с
което е изпратил административно - наказателната преписка в съда, е изразил
становище, че жалбата следва да остане без последствие, а наложеното
наказание следва да се потвърди.
1
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
С оглед датата на връчване на наказателното постановление и датата на
депозиране на жалбата пред наказващия орган, съдът счита, че последната е
подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и
следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Акт за установяване на административно нарушение Серия ОА №
276751/10.07.2020 г. е съставен на жалбоподателя, за това, че на 10.07.2020г.
в 14:15 часа в ***, като от лявата страна на пътното платно извършва маневра
завой на дясно, за да навлезе в пункт за годишни технически прегледи и не
пропуска движещият се от дясната страна товарен автомобил „**** и го удря
странично, като допуска ПТП с материални щети. Автомобилът не бил
представен на годишен технически преглед към момента на проверката, с
което е извършил нарушения на чл. 35, ал. 2 от ЗДвП и чл. 147, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят отказал да подпише АУАН, като в полето за
възражения е отразил, че в тридневен срок ще представи по надлежен ред
възражения.
Въз основа на акта било издадено обжалваното НП № 20-0938-
003114/20.07.2020 на *** сектор към ОДМВР - Плевен, *** - Плевен, в което
е пренесена фактическата обстановка, отразена в АУАН, а именно, че на
10.07.2020г. в 14:15 часа в ****, като от лявата страна на пътното платно
извършва маневра завой на дясно, за да навлезе в пункт за годишни
технически прегледи и не пропуска движещият се от дясната страна товарен
автомобил **** и го удря странично, като допуска ПТП с материални щети.
Автомобилът не бил представен на годишен технически преглед към момента
на проверката - нарушения по чл.35 ал.2 и чл. 147 ал.1 от ЗДвП.
За извършените нарушения жалбоподателят бил на основание чл. 179,
ал. 2, , вр. чл.179, ал.1, т.5 пр.4 от ЗДвП с глоба в размер на 200 лева и на
основание чл.185 от ЗДвП с глоба в размер на 20.00 лева.
Административно-наказващият орган е наложил на А. наказания, за
следните нарушения: на чл.35, ал.2 от ЗДвП - Не пропуска ППС,
преминаващи от дясно, при завой на дясно от друга пътна лента. ПТП; на
2
чл.147, ал.1 от ЗДвП - водач управлява ППС, което не е представено на
технически преглед.
В хода на съдебното следствие са разпитани в качество на свидетели -
полицейските служители В. В. КР. /актосъставител/ и М. ПЛ. Н. /свидетел по
съставянето на АУАН/.Същите са изпълнявали служебните си задължения,
като на посочената в акта дата получили сигнал от О*** до пункт за годишен
технически преглед и подробно пресъздават своите възприятия при
посещение на ПТП. Констатациите, които са направили при тяхното
посещение, свидетелите са отразили в АУАН №276751/10.07.2020г. и в
съставения Протокол за ПТП №1- 755366 от същата дата. Показанията им
според съда са в противоречие не само със снимковия материал по делото,
мястото на удара, но и по отношение на материалните щети по автомобилите.
В тази връзка съдът счита, че е налице нарушение на императивните
разпоредби на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител оспорва
фактическите обстоятелства изложени в Наказателното постановление и
навежда доводи, че НП е незаконосъобразно, издадено при допуснати
съществени процесуални нарушения, твърди, че не е извършил визираното в
АУАН и НП нарушение. Прилага снимки от мястото на ПТП.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
От представените по делото писмени доказателства и от свидетелските
показания не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на
виновно извършено от жалбоподателя нарушение, като ответникът не
ангажира доказателства в подкрепа на установената в НП фактическа
обстановка. НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка за място на
нарушението, като е посочена **** Допуснато е съществено процесуално
нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Процесуалното нарушение, свързано с точното посочване на мястото на ПТП
и нарушената разпоредба на чл.40, ал.3 от ЗАНН, представлява самостоятелно
основание за отмяна на обжалваното наказателното постановление,
доколкото АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел. В съдебно
заседание се установи, че АУАН е съставен от тях, но е имало и свидетел -
очевидец, който е искал да бъде посочен като такъв, но това не било сторено
3
при издаване на АУАН.
Съдът намира, че НП е издадено при съществено нарушение на
процесуалните правила. По отношение на вменено нарушение, изразяващо се
в извършване на маневра завой надясно, за да навлезе в пункт за ГТП, не
пропуска движещ се от дясната страна автомобил, жалбоподателят не
оспорва, но спори, че не е посочено правилно мястото, на което е извършено
нарушението - дали това е станало на пътното платно или на циментовата
площадка на пункта за прегледи. Релевирано е и възражение, че описания в
акта административен адрес не съвпада е този, на който е извършено
нарушението. Съдът споделя възраженията на жалбоподателя, относно
допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с коректно и пълно
описание на нарушението -място на извършване на нарушението, липса на
посочени свидетели-очевидци в съставения акт за нарушение.
НП е издадено при неизяснена фактическа обстановка и не могат да
бъдат направени категорични изводи за авторството на деянието и място на
извършване. Самото съставяне на акта представлява единствено официална
констатация за извършеното нарушение, за неговия автор и за
доказателствата, които го установяват. Именно в това се изразява така
наречената констативна функция на акта. Самият акт, обаче не може да бъде
доказателство в подкрепа на един или друг извод, при липса на първични
такива, които да носят достоверна информация за релевантните за спора
факти.
В този смисъл актосъставителят е процесуален орган на
административното обвинение, чиято основна функция е да разследва
нарушението, да събира доказателства, да разобличава нарушителя и да
създава процесуално условие за издаване на законосъобразно и обосновано
наказателно постановление. От своя страна, преди да издаде НП, наказващият
орган е трябвало да направи самостоятелна проверка на обстоятелствата по
случая и да извърши разследване на установените спорни обстоятелства.
Нарушението е съществено и съставлява самостоятелно основание за отмяна
на издаденото НП, поради обстоятелството, че е било привлечено към
отговорност и наказано лице, без да е доказано по несъмнен начин
извършеното нарушение. НП по същество се явява необосновано, тъй като
събраните по делото доказателства са противоречиви и от тях не се
4
установява по безспорен начин, че А. е извършил нарушенията, за които му е
ангажирана административно-наказателната му отговорност по начина,
описан в НП.
Поради изложеното, съдът намира, че липсват категорични
доказателства за обстоятелствата във връзка с извършване на твърдяното
нарушение, които да послужат за съставяне на акта. Самото съставяне на акта
представлява единствено официална констатация за извършеното нарушение,
за неговия автор и за доказателствата, които го установяват. Именно в това се
изразява така наречената констативна функция на акта. Самият акт, обаче не
може да бъде доказателство в подкрепа на един или друг извод, при липса на
първични такива, които да носят достоверна информация за релевантните за
спора факти. Било е привлечено към отговорност и наказано за нарушение
лице, без да е доказано по несъмнен начин извършеното нарушение.
Отделно от това е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила като наказващият орган не е съобразил Регламент(ЕС) 2020/698 на
Европейския парламент и Съвета от 25 май 2020г. в ал.(6) където е посочено,
че поради трудности при извършването на периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност в резултат на извънредните
обстоятелства, причинени от СОVID-19, започнало в някои държави членки
от 1 февруари 2020г. периодичните технически прегледи за проверка на
техническа изправност, които е трябвало да бъдат извършени между 1
февруари и 31 август 2020г следва да бъдат извършени на по-късна дата, но
не по- късно от седем месеца след първоначалния срок и съответните
удостоверения следва да останат валидни до тази по-късна дата. Съгласно
горната разпоредба, съдът счита, че собственика *** е имал правото да
представи ППС до седем месеца след изтичането на този срок, т.е до
08.02.2021г. Следователно към датата на съставяне на АУАН - 10.07.2020г.,
водачът не е извършил нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП.
По делото е направено искане от адв.П. за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от
2019 г.): „В съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“, а
според правната норма, отразена в чл. 143, ал.1 от ЗАП: „Когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
5
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ“. Видно
от приложения по делото договор за правна помощ е че адв. **** е
осъществил правна помощ в настоящото производство на жалбоподателя ***.
Съгласно чл. 8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВАС: „За процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела с определен
материален интерес възнаграждението при интерес до 1000 лв. /какъвто е
настоящият случай/ е 300 лв.
Видно от материалите по делото, адв.П. е представлявал жалбоподателя
при две разглеждания на делото пред Районен съд гр.Плевен-веднъж от I
наказателен състав по НАХ№28/2021г. и втори път от *** наказателен състав
/настоящото производство/. По време на двете разглеждания на делото
адвокатът е представил два договора за правна защита и съдействие, всеки по
350лв. Съдът намира, че хонорарът не е завишен, а размерът е справедлив
обоснован.
По отношение направените разноски пред Административен съд
гр.Плевен в договорът за правна защита и съдействие е отбелязано , че
възнаграждението е по чл.38 ал.2,вр.ал.1 т.3 пр.2 от Закон за адвокатерата.
Според този текст адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на материално затруднени лица; В този случай, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право
на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна
да го заплати. Т.е. размерът на възнаграждението се определя в договор
между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В случая това е
300лв.,съгласно чл.8 ал.1 т.1от Наредба №1/09.07.2004г.
Поради изложеното и на осн. чл. 63, ал3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от
2019 г.), Съдът намира, че ОДМВР – Плевен, представлявана от *** следва да
бъде осъдена да заплати на ***, ЕГН ********** сумата от 700,00 лева,
съобразно пълномощните, за направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение на адвокат **** пред РС-Плевен.
Отделно от това ОДМВР – Плевен, представлявана от *** следва да
6
бъде осъдена да заплати на адвокат **** /който безплатно е представлявал
жалбоподателя пред Адм.съд/ сумата от 300,00 лева, за процесуалното
представителство пред Административен съд -Плевен на *** при
касационното разглеждане на НАХД №28/2021г. по описа на РС Плевен
/КАНХД№297/21г на АС Плевен/
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0938-003114/20.07.2020
на *** сектор към ОДМВР - гр. Плевен, *** - Плевен, упълномощен със
Заповед №8121з- 515/14.05.2019г., с което на ***, от гр. Плевен,
ЕГН:********** на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл.179, ал.1, т.5 пр.4 от ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 35, ал. 2 от
ЗДвП и за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП
му е наложена глоба в размер на 20.00 лева, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 63, ал.3 вр. с чл. 38 ал. 2 вр. с ал.1 от ЗА вр. с 8,
ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, издадена от ВАС ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на
МВР – Плевен, представлявана от *** да ЗАПЛАТИ на ***, ЕГН
********** сумата от 700,00 лева, съобразно пълномощните, за направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат **** пред РС-
Плевен.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Плевен,
представлявана от *** да ЗАПЛАТИ на адвокат **** сумата от 300,00 лева,
за процесуалното представителство пред Административен съд -Плевен на
*** при касационното разглеждане на НАХД №28/2021г. по описа на РС
Плевен /КАНХД№297/21г на АС Плевен/
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Плевен в
14 дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7