РЕШЕНИЕ
№ 685
гр. Пловдив , 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Васил А. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил А. Тасев Административно наказателно
дело № 20215330200187 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-0438-001468/23.10.2020 год.
издадено от ВПД ***** РУ към ОД на МВР гр. П., Трето РУ гр.П., с което на
Ч. П. А., с ЕГН ********** е наложено административно наказание - ГЛОБА
в размер на 50 лева за нарушение на разпоредбите на чл.137А, ал.1 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП
и административно наказание - ГЛОБА в размер на 50 лева за нарушение на
разпоредбите на чл.133, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.181, т.7 от ЗДвП,
както и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат общо 6 точки.
Жалбоподателят, в жалбата оспорва издаденото НП като незаконосъобразно и
недопустимо, и иска неговата отмяна. В допълнителни мотиви към жалбата и
в съдебно заседание чрез **** адв.Т. навежда доводи в подкрепа на
направеното с жалбата искане. Претендира присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна Трето РУ при ОДМВР гр.П. – редовно призована, не
изпраща представител. В депозирани до съда молби-становища излага
твърдение за неоснователност на жалбата и прави искане за оставянето й без
1
уважение и потвърждаване на НП. При условията на евентуалност прави
възражение за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на
другата страна до минимално предвидения размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е основателна.
С акт за установяване на административно нарушение от 17.10.2020 год.
било установено, че на същата дата около 21:20 часа в гр.Пловдив по
ул.“Г.Бенев“ до № 14 в посока на движение от запад на изток,
жалбоподателят Ч. П. А. управлявал лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег.
№ **** собственост на „" И С Ю“ ООД, БУЛСТАТ *********, като по време
на движение не използва обезопасителен колан, с който МПС е
оборудвано.Констатирано било още, че водачът превозва по-голям брой
пътници от определения в СРМПС.
Записано било от актосъставителя, че по този начин са нарушени
разпоредбите на чл.137А, ал.1 и чл.133, ал.1 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно
постановление, в което административнонаказващият орган /АНО/ е възприел
залегналата в акта фактическа обстановка и е подвел нарушенията под
разпоредбите на чл.137А, ал.1 и чл.133, ал.1 от ЗДвП, като е постановил
налагане на глоба в размер на 50 лв., на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от
ЗДвП, съответно глоба в размер на 50 лв., на основание чл.181, т.7 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства, които Съдът кредитира като последователни и
обективни.
При извършената служебна проверка, съдът установи, че в хода на
административнонаказателната процедура е допуснато съществено
нарушение, което опорочава процедурата по съставяне на процесния АУАН,
въз основа на който е издадено атакуваното НП, което е основание за отмяна
на постановлението, като незаконосъобразно. В случая липсват доказателства
за териториалната компетентност на актосъставителя, от значение за
съставянето на един годен акт, който да сложи началото на
административнонаказателното производство срещу жалбоподателя и да
завърши с налагане и изпълнение на държавна санкция за деяние
представляващо административно нарушение, извършено в гр.Пловдив на
2
посочения в акта и НП административен адрес.
Според чл. 189, ал.1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията
по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол,
предвидени в този закон. Процесният АУАН е съставен от полицейски
служител на длъжност „*******“ при РУ-К., който съгласно представената по
делото Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи е оправомощен с компетентност на полицейските органи да съставя
АУАН и фишове – в рамките на обслужваната територия. т. е. компетентност
да издават актове за установяване на административни нарушения имат и
оправомощени от министъра длъжностни лица в службите за контролна
дейност по ЗДвП. В този смисъл е налице предвидена в закона възможност за
делегиране на правомощия по тази дейност.
Съгласно чл. 42, ал. 4 от ЗМВР, районните управления в областните дирекции
на МВР се създават със заповед на министъра на вътрешните работи, а
съгласно ал. 5, районите на действие на управленията по ал. 4 се определят
със заповед на министъра на вътрешните работи според състоянието на
престъпността и на обществения ред.
Видно от официалната интернет страница на МВР, РУ – К. обслужва
територия с площ 110 кв. км. с население 63000 души, които живеят в
градовете К., К.,Б.,К.и С. и 23 села. Предвид на тази информация и с оглед
посочената по-горе заповед, териториалната компетентност на младши
автоконтрольор при РУ гр.К. да съставя АУАН и фишове е по отношение
само на сочените населени места, т.е. рамките на обслужваната територия.
Видно е, че към тях не попада гр.П., където са констатирани процесните
нарушения, поради което съдът намира за основателно възражението на
жалбоподателя за липса на териториална компетентност на органа, издал
АУАН. Отделно от това по делото не бяха представени доказателства,
сочещи, че към момента на установяване на нарушението, териториалната
компетентност на актосъставителя е била променена, като например
утвърдени графици, заповед за командироване и др., тъй като както беше
посочено по-горе, същият е младши автоконтрольор в РУ-К., а нарушението е
установено на територията на гр.П..
Предвид посоченото, настоящият състав на съда намира за установено, че
процесния АУАН е издадено от териториално некомпетентен орган за целта,
което обуславя незаконосъобразността на обжалваното НП.
3
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че в хода на настоящото
производство не бяха представени доказателства оборващи констатациите в
АУАН по отношение на вмененото на жалбоподателя нарушение на чл.137А,
ал.1 от ЗДвП. Нарушената от жалбоподателя разпоредба указва на водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и
N3, когато са в движение да използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани. Като е управлявал процесния
лек автомобил на датата и мястото, посочени в акта и НП, без да използва
обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС, жалбоподателят А. е
нарушил горецитираната разпоредба от ЗДвП, за което правилно е бил
санкциониран на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП с глоба във
фиксиран в закон размер от 50 лв.
По отношение на това нарушение съдът счита, че не би могло да се приложи
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за маловажен случай, доколкото съответното
деяние не се явява с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обичайните случаи на такива нарушения.
Що се отнася до второто нарушение по чл.133, ал.1 от ЗДвП настоящият
съдебен състав намира, че липсва коректно, пълно и ясно описание на
нарушението, така както изискват императивните норми на чл.42, т.4 и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН. Разпоредбата на чл.133, ал.1 от ЗДвП забранява
превозването на по-голям брой пътници от определения в свидетелството за
регистрация на моторното превозно средство. В случая нито е посочен
установения от контролния орган брой пътници към момента на проверката,
надвишаващ определения в СРМПС брой, нито по делото беше представено
свидетелството за регистрация на процесното МПС, от което да бъде
установено разрешения в него брой пътници за превоз. Допуснатото
съществено нарушение на процесуалните правила, нарушава правото на
защита на санкционираното лице и води до незаконосъобразност на НП в тази
му част.
Предвид изложеното, съдът приема за незаконосъобразно обжалваното НП
поради липса на териториална компетентност на актосъставителя, водеща до
отмяна на същото.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на жалбоподателя. По делото е
направено искане за присъждане за разноски и е представен договор за
правна защита и съдействие за процесуално представителство и защита на
4
жалбоподателя от адвокат, видно от който е било уговорено и заплатено в
брой възнаграждение в размер от 600 лв.
Според чл.63, ал.4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Според
чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, размерът на възнаграждението се
определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид
работа, каквато в случая се явява Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Случаят попада в
хипотезата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, като при интерес до 1000 лв. –
минималното възнаграждение е 300 лв. При това положение и с оглед на
действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените
процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното
адвокатско възнаграждение е прекомерно, поради което направеното в тази
връзка възражение от въззиваемата страна е основателно и така
претендираният размер от 600 лева следва да бъде намален до 300 лева. За
разноските следва да се осъди юридическото лице, в чиято структура е
издателят на процесното НП, каквото в случая се явява ОД на МВР- П..
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 20-0438-001468/23.10.2020 год.
издадено от ВПД ***** РУ към ОД на МВР гр. П., Трето РУ гр.П., с което на
Ч. П. А., с ЕГН ********** е наложено административно наказание - ГЛОБА
в размер на 50 лева за нарушение на разпоредбите на чл.137А, ал.1 от Закона
за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП
и административно наказание - ГЛОБА в размер на 50 лева за нарушение на
разпоредбите на чл.133, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.181, т.7 от ЗДвП,
както и на основание Наредба №Iз-2539 на МВР се отнемат общо 6 точки.
5
ОСЪЖДА ОД на МВР гр.П. да заплати на Ч. П. А., с ЕГН ********** сумата
в размер на 300 лв., представляваща сторените разноски в производството
пред РС-П..
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен
съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6