Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
Гр. София,
11.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО,
IV “Д” въззивен състав, в
публичното заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 16502 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение №
172158 от 22.07.2019
г. по гр. д.
№ 74259/2018 г. по описа на СРС, ГО, 145 състав, съдът е признал
за установено по исковете, предявени
от „Т.С." ЕАД, ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление:***, срещу Е.П.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че Е.П.Б. дължи на „Т.С." ЕАД сумата
от 1 464,51 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот е абонатен № 277269, за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва от 05.07.2017 г. до
погасяването, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д.№ 44914/2017 г. по описа на СРС, 145 състав.
С решението съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД, предявен от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***,
срещу Е.П.Б., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, за заплащане на
обезщетение за забава върху вземането за стойността на потребена
топлинна енергия в размер от 196,29 лв. за периода 15.09.2015 г. - 22.06.2017
г.
С решението Е.П.Б. е осъдена да заплати
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК по съразмерност на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******,
сумата 550,11 лв., представляваща разноски в исковото производство, както и
сумата 71,40 лв. - разноски по ч. гр. д. № 44914/2017 г. по описа на СРС, 145
състав, а „Т.С.” ЕАД е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Е.П.Б.,
ЕГН **********, сумата 23,64 лв. за адвокатско възнаграждение в исковото
производство по съразмерност.
Недоволен
от така постановеното
решение, в ЧАСТТА, с която са
отхвърлени установителните искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД, както и в частта за разноските е останал ищеца в
производството „Т.С.“ ЕАД, който чрез процесуалния
си представител юрк. Р.С.го обжалва при твърдения, че
решението е неправилно и постановено в нарушение на материалния закон.
По-конкретно поддържа, че в ОУ на дружеството от 2014 г. е определен реда и
срока, по който купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните суми за ТЕ, а
именно в 30 дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
Продавача, т.е. след изтичане на 30 дневния срок от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон. На следващо място твърди, че във
връзка с удостоверяването на публикуването на интернет страницата за дължими
суми за ТЕ са съставени констативни протоколи на основание чл. 593 ГПК на
съответните дати на публикуването им, като в първоинстанционното
производството не им е указано да представят същите като доказателство. Искането
към съда е да отмени решението в обжалваната част и да уважи исковете изцяло.
Претендира разноски и юрк. възнаграждение.
Въззивна жалба е депозирана и от ответницата в първоинстанционното производство Е.П.Б., с която се обжалва
решението на СРС като неправилно и необосновано. По-конкретно поддържа, че в
срок е представила възражение по чл. 414а ГПК с приложени доказателства за
плащане, поради което счита, че СРС е трябвало да прекрати производството по
делото и да обезсили издадената заповед за изпълнение. Искането към съда е да
отхвърли исковете изцяло.
Третото лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД
не взема становище по въззивните жалби и не представя
доказателства.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд
многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. №
1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.;
№ 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011
г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09
г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния
съд; относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на
правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното
решение.
Предявените пред първоинстанционният
съд искове са установителни, при правна квалификация чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ГПК, за дължимост
на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него
топлинна енергия на процесния адрес.
Производството се развива след
постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т.С.”
ЕАД.
Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за
ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се
явява процесуално допустимо.
Решаващият въззивен
състав приема, че в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване пораждането и съществуването на правото му да получи плащане
на процесната сума, заявена в ИМ по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК по предявените установителни
искове.
Въззивната инстанция намира, че в правилно приложение на
материалния закон, чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката
първостепенният съд приема за установено договорното отношение между главите
страни, досежно процесния топлоснабден обект, намиращ се в сграда етажна собственост
и от това, че в исковия период ищецът подава в нея топлоенергия за битови
нужди. По делото е установено, а и не е било спорно между страните, че процесният имот е бил топлофициран
и че сградата - етажна собственост /в която се намира процесният
имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа. Поради
това и съобразявайки анализът на събраните по делото доказателства, обоснован
се явява извода на първостепенния съд, че ответницата Е.Б. е собственик на процесния топлоснобден имот и има
качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т. 42 от ЗЕ
(отм. 2012 г.), който предвижда, че потребител на топлинна енергия за битови
нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
топлинна енергия. Действително с изменението на посочената дефиниция на § 1, т.
42 (отм.) ЗЕ през 2006 г. е изменена първоначалната дефиниция от приемането на
закона, която гласи, че потребителят на топлинна енергия за битови нужди е
физическо лице, което е собственик или титуляр на вещното право на ползване за топлоснабдения имот. Замяната на изискването лицето да е
титуляр на вещно право на ползване с по-широкото понятие ползвател, не променя
смисъла, който следва да се влага в понятието ползвател, т.е. само лице, което
е титуляр на вещно право на ползване, именно поради липсата на промяна в
дефиницията, дадена в чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Тази разпоредба е променена едва през
2012 г. и то само с оглед промяната на използвания в закона термин от
потребител на клиент. При все това и досега под клиент на топлопреносното
предприятие по отношение на имотите в сграда в режим на етажна собственост се
разбира собственикът на имота или лицето, притежаващо вещно право на ползване.
Следователно от приемането на ЗЕЕЕ
(отм.) през 1999 г. и досега със ЗЕ под потребители на топлинна енергия за
битови нужди се разбират само собствениците и лицата с вещно право на ползване
(ползватели в този смисъл) на топлоснабдените имоти в
сградите в режим на етажна собственост.
Договорът за възлагане на услугата
топлинно счетоводство сключен между етажната собственост от една страна и
помагача на ищеца от друга има действие и по отношение на ответника Е. Бибишкова. Валидната представителна власт на лицето, което
го е подписало за всички етажни собственици, е последица от решението на Общото
събрание на ЕС за избор на търговец, който да извършва дяловото разпределение –
дружеството помагач.
На основание чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката, в сила от 09.12.2003 г., ДВ, бр. 107/2003, отношенията по повод
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие и потребителят на същата се уреждат от публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника
по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ съдът намира, че приетите от „Т.С.“ ЕАД и одобрени от
Комисията общи условия за процесния период,
публикувани най-малко в един местен и един централен всекидневник са обвързващи
между ищеца и ответника. Следователно решението е обосновано в частта, с която
СРС приема за доказано основанието (източниците на вземанията, предмет на установителните искове).
Решението е обосновано и правилно в
частта, в която районният съд приема за доказан размера на задължението за цена
на топлинна енергия по отношение на ответника Е. Б.за сума в размер на 1 464,51
лв. за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г.
Претендираните вземания не са установени единствено от счетоводните
записвания на ищцовото дружество и представените
едностранно съставени частни документи. Изводът на СРС е направен при съвкупна
преценка на събраните по делото писмени доказателства и изслушаните експертизи.
От заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд СТЕ
се установява, че дяловете за отопление на процесния
имот, топла вода и сградна инсталация са били
изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Вещото
лице е посочило, че дяловото разпределение в имота е извършвано на база реален
отчет на разпределителите по т.6.4. от Приложението към Наредба № 16- 334 от
06.04.2007 г. Поради липса на уреди топлинната енергия за отопление на стълбите
е начислявана на база екстраполация по максималния специфичен разход на
сградата съгласно т.6.5. от Приложението към чл. 61, ал. 1 от посочената
наредба, а топлинната енергия от щранг-лирата е
изчислявана по т.6.5 от Приложението. Топлата вода е начислявана по реален
отчет по т.5.2. от Приложението, а топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, е изчислена в съответствие с
разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката към нея на база
отопляемия обем на жилището.
Действащата през процесния
период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на
топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна
енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни -
след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени
по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална
месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период
топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този
период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното
количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните
уреди за измерване. При съобразяване на резултата от изравнителните сметки,
изготвяни в края на всеки отчетен период, се установява, че стойността на
реално консумираната топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016
г. е в размер на 2 171,36 лв.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните в първоинстанционното производство, се установява, че
ответницата е заплатила за процесния период общо сума
в размер на 706,84 лв., като е останала задължена за сума в размер на 1 464,51
лв.
По отношение на претенциите с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
настоящият съдебен състав намира следното:
Основателността на иска за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и забава
в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните.
Според чл. 33, ал. 4 от Общите условия
на ищцовото дружество от 2014 г. продавачът на
топлинна енергия начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва
само върху задълженията по чл. 32, ал. 2, които не са изплатени в срок, тоест
само върху общо дължимата сума за съответния отчетен период на база на
изготвената изравнителна сметка.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от общите условия
клиентите са длъжни да заплащат стойността на сметките за съответните отчетни
периоди, формирани след извършване на изравняването, в тридесетдневен срок от
публикуването им на интернет страницата на продавача. С оглед на това съда
приема, че за да изпаднат в забава клиентите, ищецът следва да публикува
сметките им и да измине предвиденият тридесетдневен срок. В настоящия
случай ищецът не е ангажирал доказателства
на коя дата сметките на ответника са били публикувани на сайта му, поради което
и е останал недоказан факта на поставянето на ответника в забава по
отношение изпълнението на задължението за заплащане на сумите по чл. 32, ал. 2
от Общите условия от 2014 г. в размер на 196,29 лв. и за периода от 15.09.2015
г. до 22.06.2017 г.
В заключение, съдът приема, че
задължението на ответника е определено според отчетното количество и подадената
топлоенергия съобразно законовите изисквания.
В упражнение на правомощията си по чл.
271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди
решението в обжалваните му части.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 172158 от 22.07.2019 г. по
гр. дело № 74259/2018 г. по описа на СРС, ГО, 145 състав, вкл. в частта за
разноските.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.