О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№260087/16.02.2021
Варненски
апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 16.
02.2021г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като
разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№41/21г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид
следното.
Производството е по реда на чл.274 и
сл. от ГПК.Образувано по подадена частна жалба от М.Т.Г., малолетна, действаща
чрез своя родител и законен представител Т.С.Г., чрез процесуалния представи
-тел адв.Е.М., против определение №260712/16.12.2020г., постановено по
гр.д.№2250/19г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставена без уважение молба
вх.№ 271038/11.12.2020г., подадена от М.Т.Г., малолетна, действаща чрез своя
родител и законен представител Т.С.Г., за осво -бождаване от заплащане на
дължимата държавна такса по въззивна жалба вх.№ 270276/26.11.2020г., на осн.
чл.83, ал.2 от ГПК.В жалбата се твърди, че определе -нието е неправилно по
изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което молбата на страната с пр.осн. чл.83, ал.2 от ГПК
бъде уважена.
Съдът, след като съобрази събраните по делото
доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна
страна следното.
Производството по гр.д.№2250/19г. по описа на
ВОС, гр.о. е образувано по пре -дявените от „Здравец тур-комерс“ЕООД, гр.Варна,
представлявано от управителя Е.Т.Г., против М.Т.Г. искове с пр.осн. чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.С решение №260650/26.10.2020г., постановено по гр.д.№2250/
19г. по описа на ВОС, гр.о., първият от предявените искове е уважен изцяло,
съответно ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от 62 248 евро,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.10.2019г. до
окончателното изплащане, а вторият иск за заплащане на сумата от 3 706,
04лв. е отхвърлен.
Против цитираното решение в неговата
осъдителна част М.Г. е подала в срок въззивна жалба вх.№270276/26.11.2020г.С
разпореждане №262404/ 01.12.2020г. въззивната жалба е оставена без движение от
администриращия я първоинстанционен съд и са дадени указания за отстраняване на
нередовностите й, а именно за представяне на доказателства за внасяне по сметка
на ВАпС на държавна такса в размер на 2 434, 93лв./2% от 62 248
евро/.За разпореждането на ВОС страната е уведомена надлежно на 08.12.2020г.
чрез процесуалния си пред -ставител адв.Е.М..С молба вх.№271038/11.12.2020г.,
депозирана в рамките на дадения срок, М.Г. чрез процесуалния си представител е
претендирала да бъде освободена от заплащане на такси и разноски в
производството по подадената въззивна жалба.Молбата е обоснована с обстоятелствата,
че страната е малолетна, законният й представител получава минимално трудово
възнаграждение в брутен размер от 566, 02лв. до 617, 32лв., към датата на
депозиране на въззивната жалба законният представител е изчерпал изцяло
финансовите си авоари предвид множес- твото водени дела/гр.д.№2250/19г. и
гр.д.№2024/20г. по описа на ВОС, в.т.д. №624/18г. по описа на ВАпС и множество
изпълнителни/ между наследниците на починалия й съпруг Тинко Г.Г..
Според представената към въззивната жалба и
копие от същата към молба вх.№ 271038/11.12.2020г. декларация за материално и
гражданско състояние законният представител на малолетната получава месечен
доход в размер на 610лв., представляващо трудово възнаграждение, осигурява
издръжката на едно лице, не притежава недвижими имоти, притежава л.а. „Ауди“,
дата на производство 01.03. 2001г./така и съгласно представеното удостоверение
за регистрация на л.а./, не притежава парични влогове, не получава
дивиденти.Според представеното удосто -верение за брутни/нетни доходи в периода
м.12.2019г.-м.11.2020г. средномесечният нетен доход на Т.Г. за същия възлиза на
306лв., като за последните 4 месеца от периода е получавала нетно месечно
възнаграждение в размер на 479, 03лв./ явяващо се и най-високото за периода/.Според
представеното удостоверение за наследници Т.
Г.Г./баща
на М.Г./ е починал на 16.12.2015г.В хода на производството по гр.д.№2250/19г.
по описа на ВОС е прието за безспорно между страните, че недвижимият имот,
придобит от М.Г. с договор за покупко-продажба, обективиран в
н.а.№126/31.08.2015г., е бил продаден през 2016г.
Целта на нормата на чл.83, ал.2 от ГПК е да
се даде възможност за защита на лични и имуществени интереси на лица, чието
материално положение не позволява
поемането на разходите за съдебното производство.Материалното положение
на тези лица се преценява с оглед доходи, имущество, трудова заетост, семейно и
здравословно състояние, възраст.След установяване на материалното положение
същото следва да бъде съпоставено с дължимите за конкретното производство в
развитието му такси и разноски.
Според формираната трайна задължителна
съдебна практика преценката на съда за материалното състояние на страната не
може да бъде извършвана въз основа на предположение за възможността на лицето
да полага труд и да реализира доходи от това, както и от възможността
евентуално в бъдещ момент да реализира доходи от притежаваното от него
имущество или да реализира в бъдеще приходи от осъществявана търговска дейност,
т.к. преценката следва да бъде извършвана с оглед материалното състояние на
лицето към датата на подаване на молбата с пр.осн. чл.83, ал.2 от ГПК.Имущественото състояние на лицето, обаче не може да не бъде съобразявано
след като е въздигнато от законодателя като критерий по чл.83, ал.2, т.2 от ГПК
- да се приеме противното би означавало, че във всеки случай, когато страната
не разполага с преки парични вземания, същата е материално затруднено лице и
следва винаги да бъде освобождавано от такси и разноски, без оглед другите
материални активи, които притежава в патримониума си.
При съвкупния анализ на така установеното
материално състояние и от друга с вложените от законодателя социални
съображения за подпомагане на материално затруднени страни по делата в нормата
на чл.83, ал.2 от ГПК, съдът приема, че са налице предвидените в същата
предпоставки за освобождаването на жалбопо -дателя от заплащането им.Този извод
се налага от съпоставката между от една страна размера на дължимата по
въззивната жалба държавна такса - 2 434, 93лв. и от друга притежаваните
имущества, съответно получаваните доходи, вкл. и от законният представител,
който, като единствен родител понастоящем на страната, осигурява сам издръжката
й, вкл. е задължен на осн. чл.125 от СК да се грижи за нейните имуществени
интереси.
В първоинстанционното производство е
представен договор за правна защита и съдействие от 23.09.2020г., съгласно
който на процесуалния представител на ответ -ницата адв.Е.М. е било заплатено в
брой адв. възнаграждение в размер на 4 000лв.
По
въпроса представлява ли заплащането на адвокатско възнаграждение за
завеждане на иск основание да бъде отказано искане по чл.83, ал.2 от ГПК при
наличие на доказателства, че ищецът не разполага със средства за заплащане на
държавна такса в определение №612/12.08.2010г. на ВКС ІІ т.о. по
ч.т.д.№564/2010г., постановено по реда на чл.274, ал.3, т.2 от ГПК, е прието,
че по молба за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 от ГПК
съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване
на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за
имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст,
здравословно състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към
възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на
държавна такса за производ - ството по делото като обстоятелството, че
заявителят е ангажирал адвокатска защита и е внесъл адвокатско възнаграждение в
договорения размер не е основание за отказ да му се признае правото за
освобождаване от внасяне на държавна такса.В определение №318/12.07.2012г. по
ч.гр.д.№293/2012г. на ІІ гр.о на ВКС е прието, че разходите, които лицето е
извършило за ангажиране на адвокатска защита, необходима за съобразеното с
изискванията на закона упражняване на правото на иск, т.е. за упражняване на
признато и гарантирано от закона право, следва да бъдат взети предвид, но сами
по себе си не биха могли да обосноват извод за липса на основание за признаване
на правото за освобождаване от задължението за заплащане на държавна такса и
разноски по делото.Прието е, че съдът следва да извърши преценката си с оглед
на всички обстоятелства, изброени в чл.83, ал.2 от ГПК, вкл. като съпостави
размера на платеното адвокатско възнаг - раждение с цената на иска /дали същото
е в минималния размер или значително го надхвърля/ и с размера на дължимата
държавна такса, както и с възможностите на лицето наред с платеното адвокатско
възнаграждение да заплати и съответно дължимата държавна такса.Изложени са съображения,
че имущественото състояние на лицето може да позволява заплащане на адвокатско
възнаграждение в минимален размер, поради което и лицето не е поискало правна
помощ, но да не позволява заплащане на държавната такса, особено ако същата е
значителна.Освен това е прието, че съдът е длъжен да вземе предвид и
обстоятелствата около заплащането на адвокатското възнаграждение, вкл. и
договорения начин на плащане.
Материалният
интерес в първоинстанционното производство възлиза на 125 452,
54лв.Минималният предвиден размер на адв.възнаграждение при този интерес в
чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/04г. на ВАдвС възлиза на 4 039, 05лв. или
догово -реното и заплатено възнаграждение е под минималния
размер.Обстоятелството, че към момента на заплащане на това възнаграждение с
цел осигуряване квалифици -рана адвокатска защита по предявените против
малолетното лице осъдителни искове, страната, действаща чрез законния
представител, е разполагала с посоче -ната сума и е заплатила възнаграждение,
явяващо се под минималния размер, само по себе си, видно от горните разрешения
в практиката на ВКС/непроменяна впоследствие/ не е основание за отказ от
освобождаване заплащането на дължима -та по въззивната жалба, подадена
м.11.2020г., държавна такса, явяваща се такава в значителен размер - 2 434,
93лв.Съобразявайки така установените обстоятелства по чл.83, ал.2 от ГПК и
дължимата по въззивната жалба държавна такса, съдът приема, че молбата е
основателна и следва да бъде уважена.
Предвид несъвпадане изводите на настоящата
инстанция с тези на ВОС, обжал -ваното определение следва да бъде отменено и
вместо него постановено друго за освобождаване на жалбоподателката от дължимата
по въззивната жалба държавна такса.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №260712/16.12.2020г.,
постановено по гр.д.№2250/19г. по описа на ВОС, гр.о., и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА М.Т.Г., ЕГН **********,
малолетна, действаща чрез своя родител и законен представител Т.С.Г., ЕГН **********,
от заплащане на дължимата държавна такса по въззивна жалба
вх.№270276/26.11.2020г., подадена против части от решение №260650/26.10.2020г.,
постановено по гр.д.№2250/19г.
по описа на ВОС, гр.о., на осн. чл.83, ал.2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: