№ 2458
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20241100503932 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Р. А. Г. чрез
процесуален представител адв. Д. Ч., ответник в първоинстанционното
производство срещу решение № 1 331/24.01.2024 г. на СРС, 27 състав,
постановено по гр.д. 33 464/2023 г. в частта, в която е признато за установено,
че дължи сума в размер на 550, 75 лв. – главница, представляваща потребени
ВиК услуги за имот в гр. София, ж.к. „********* 1+, бл. ********* за периода
26.04.2017 г. до 22.02.2020 г., както и за мораторна лихва в размер на 84, 80 лв.
за периода 26.04.2017 г. – 22.02.2020 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 24.06.2020 г. по
ч.гр.д. 24 911/2020 г. по описа на СРС, 27 състав.
В жалбата са наведени възражения, че фактическите констатации на
СРС са абсурдни, тъй като липсвало доказателство за вещно право на имота.
Изложени са твърдения, че справката от декларация по чл. 14 от ЗМДТ не
може да се приеме за безспорно и категорично доказателство за качеството на
ищеца като вещен ползвател на имота респ. потребител. Заявени са твърдения,
че единствено вещните ползватели на имота са задължени лица, но не и
„голите“ собственици. Заявени са възражения, че не е установено изпадането
1
в забава през процесния период. Иска се отмяна на първоинстанционото
решение в обжалваната част и се претендират сторените съдебни разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ищеца
в първоинстанционното производство „Софийска вода“ АД.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма,
по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни,
поради което е валиден и допустим.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Предмет на производството са искове с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 79 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Правно-релевантните обстоятелства, подлежащи на установяване са
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
повод доставка на питейна вода през процесния период, изпълнение на
задължението по доставка на питейна вода в конкретно количество в
процесния топлоснабден имот.
Спорът, формиран между страните касае наличието на качеството
„потребител на питейна вода“ в лицето на въззивника – ответник в
първоинстанционното производство.
Дефинитивната разпоредба на §1 ал.1 т.2 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги определя, че потребители са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Идентично е
разрешението, дадено и в нормата на чл. 3 ал.1 т.1 от Наредба 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК услуги
са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на водоснабдявани имоти.
2
За да приеме за установено обстоятелството, че въззивника – ответник
в първоинстанционното производство е собственик на процесния имот за
процесния период, СРС е кредитирал справка от СО, Дирекция „Общински
приходи“ с вх. № 331673/20.11.2023 г., от съдържанието на която се
установява, че за периода 27.03.2012 г. – 22.02.2020 г. действащата партида за
имота, с оглед подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ, с която е декларирано
неговото придобиване е на Б.А.Г. и Р. А. Г. от по ½ идеална част. Вярно е, че
удостоверените данни не съставляват титул за собственост, но това не ги
лишава от доказателствена стойност с оглед задължението на съда да извърши
съвкупен анализ на всички ангажирани от страните доказателства. Данъчната
декларация съставлява по естеството си извънсъдебно признание относно
съдържащите се в нея обстоятелства и факти, и има характер на частен
свидетелстващ документ.Съобразно нормата на чл. 11 от ЗМДТ данъчно
задължени лица по отношение депозиране на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ
са собствениците на недвижимите имоти. Разпоредбата на чл. 18 ал.1 от
ЗМДТ, на свой ред, вменява задължение на служителя на общинската
администрация да провери подадената декларация вкл. да изисква
допълнителни данни за имота, да сверява данните от декларацията със
счетоводните книги, с планове, скици и документи. Няма данни служителят на
общинската администрация да е установил някакво несъответствие в
подадената декларация. Няма данни служителят на общинската
администрация да не е изпълнил това свое задължение. Липсват данни, а и не
се твърди между страните през процесния период да е настъпило събитие,
попадащо в приложното поле на чл. 51 ал.1 от ЗМДТ, а именно прехвърляне,
изменение или прекратяване на вещното право на собственост върху
процесния недвижим имот с оглед служебното задължение на Служба по
вписванията да уведоми съответната община за това в седмодневен срок.
Поради което, настоящият съдебен състав намира, че въпреки липсата на
представен писмен документ за правото на собственост, то следва да се
приеме, че данъчната декларация по чл. 14 от ЗМДТ удостоверява
притежавано от декларатора вещно право на собственост. В рамките на
настоящото производство самата ответница – въззивник в декларацията си за
материално и гражданско състояние изрично съдебно е признала правото си
на собственост върху жилище в гр. София като е посочила и неговия адрес:
София, ж.к. „*********“, бл. *********, на който адрес са й връчвани съдебни
3
книжа и същият съставлява неин постоянен/настоящ адрес по смисъла на ЗГР,
видно от изготвената от СРС служебна справка по реда на Наредба 14/2009 г.
Съжденията, заявени във въззивната жалба относно правото на
ползване и „голия“ собственик са неотносими. Данни за учредено вещно
право по смисъла на чл. 56 от ЗС по отношение на процесния имот за
процесния период в полза на трето за спора лице нито се твърди от страните,
нито се установява по делото.
Съвкупният анализ на ангажираните по делото доказателства
обосновава извод, че въззивникът – ответник е собственик на процесния
недвижим имот през исковия период, поради което страните по делото са във
валидно облигационно правоотношение.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от действащата Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К
услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в
конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К
услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Изпълнение на
задължението за заплащане на потребена питейна вода, относно процесните
задължения не се твърди да е реализирано. Не са заявени възражения относно
начина на изчисление на задълженията, попадащи в периода на погасителна
давност, поради което настоящият съдебен състав не намира причина да ги
ревизира.
Съобразно чл. 33 ал.2 от ОУ потребителите се задължават да заплащат
дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след
датата на издаване на фактурата. Изпълнение на това задължение, както беше
посочено в хода на настоящото производство не се установява. Поради което е
основателен и акцесорния иск за мораторна лихва. Правилно съобразено е
правопогасяващото възражение за изтекла погасителна давност от състава на
първоинстанционния съд.
В частта, в която претенциите на ищеца са отхвърлени решението е
влязло в сила като необжалваемо.
Поради съвпадане на крайните изводи на съда в решаващия му състав с
тези на първоинстанционния съд, постановеното решение в обжалваната му
4
част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззиваемата страна не е заявила искане за присъждане на разноски,
поради което такива не следва да й бъдат присъждани.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1 331/24.01.2024 г. на СРС, 27 състав,
постановено по гр.д. 33 464/2023 г. в частта, в която е признато за установено
по исковете на „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, че Р. А. Г., ЕГН
********** дължи сума в размер на 550, 75 лв. – главница, представляваща
потребени ВиК услуги за имот в гр. София, ж.к. „********* 1+, бл. *********
за периода 26.04.2017 г. до 22.02.2020 г., както и за мораторна лихва в размер
на 84, 80 лв. за периода 26.04.2017 г. – 22.02.2020 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 24.06.2020
г. по ч.гр.д. 24 911/2020 г. по описа на СРС, 27 състав.
В останалата си част, решението на СРС е влязло в сила като
необжалвано.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5