Решение по дело №114/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е касационно по чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. чл. 227, ал. 1 и ал. 2, вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение № 11 от 09.01.2024 г. по АНД № 20231320201358 на Районен съд – Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление №22-0953-000473 от 11.05.2022год. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Видин, с което на К.А.С. *** за извършено административно нарушение по чл.43, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00лева /сто/ на основание чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП и за административно нарушение по чл.119, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100.00лева /сто/ на основание чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП. На основание Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети общо осем точки. Със същото решение административно наказаното лице е осъдено да заплати на ОД на МВР Видин сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение от 80,00лева на осн. Чл.63д, ал.3 във вр. Ал.1 от ЗДвП,

Касационният жалбоподател К.А.С. ***, редовно призован се явява лично, ведно с надлежно упълномощения адвокат И.Ц. ***. В жалбата и по съществото на делото поддържа наведените касационни основания за постановяване решението на въззивния съд при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Излага доводи свързани с постановяване на въззивното решение след отмяна на предходно решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - липса на мотиви по арг. Чл.348, ал.3, т.2 във вр. Ал.1,т.2 НПК и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане, тъй като въззивния съд е разгледал делото по общия ред и същото е започнало с повторен разпит на актосъставителя, без да са проверени представените доказателства. Отделно от това решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, с оглед приетите копия на писмените доказателства, допуснати множество нарушения по чл.57, ал.1,т.5, т.6 и т.8 и ал.3 от ЗАНН, тъй като не е описан видеозаписа и установените от него обстоятелства при издаване на НП, не е посочено местонахождението на пешеходеца, разстоянието на заснемане, описанието на останалите МПС с оглед еднопосочния режим на движение в този пътен участък. Твърди се, че не са взети предвид отегчаващите и смекчаващите обстоятелства при определяне на наказанието и е ограничено правото на защита на административно наказаното лице. Твърди се, че приобщените доказателства сочат на несъставомерност на извършените административни нарушения, като се отрича наличието на изпреварване по см. Чл.41 от ЗДвП във вр. Чл.15, ал.2,т.2 от ЗДвП, поради еднопосочност на улицата и използване за движение на най-удобната пътна лента от страна на административно наказаното лице. Отрича се допуснато нарушение и по чл.119, ал.1 ЗДвП, тъй като пешеходеца е понечил да стъпи на пешеходната пътека. Сочи се липса на мотиви на първоинстанционното решение и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски по представен списък в настоящето производство и при предходното разглеждане на делото.

Ответника по касационната жалба ОД на МВР – Видин редовно призовани не се явяват, от надлежно упълномощения гл. юрисконсулт Т*** Т*** е постъпила писмена молба, с която оспорва касационната жалба, моли да се остави в сила въззивното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящата съдебна инстанция и депозира възражение за прекомерност при претендирано адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, правилно е приложен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Извършеното нарушение е доказано по категоричен и несъмнен начин, поради което атакуваното решение следва да се потвърди като обосновано и мотивирано.

С Определение № 2253/27.02.2024 г. по адм. дело № 2070/2024 г. по описа на ВАС, по реда на чл. 133, ал. 6, т. 2 от АПК, делото е изпратена за разглеждане на Административен съд – Монтана.

С Решение № 193 от 18.10.2023 г. по КАНД № 197/2023 г. на АдмС – Видин е отменено Решение № 137 от 07.04.2023 г. по АНД № 603/2022 г. на Районен съд – Видин и на основание чл. 227, ал. 2 АПК е образувано АНД № 20231320201358 на Районен съд – Видин предмет на настоящето касационно производство.

Настоящото производство се развива по реда на чл. 227, ал. 2 АПК.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

В настоящото производство не са събрани относими към предмета на делото доказателства по реда на чл. 219, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Районния съд е приел за установена пред него следната фактическа обстановка: на 07.01.2022г. около 16.24 часа в гр.Видин по ул. Ц*** С*** В*** с посока на движение от МОЛ Видин към музей Конака жалбоподателя е управлявал товарен автомобил марка „Шкода“, модел „Фабия“ с рег.№ Р*** , собственост на „АГРИОН ИНВЕСТ“ АД , като пред пешеходна пътека на кръстовището с ул. „Общинска“ е предприел изпреварване на товарен автомобил марка „Кия“, модел „Сиид“ с рег. №С*** , който закрива видимостта към пешеходната пътека и е спрял да пропусне минаващият по пътеката пешеходец, при което К.С. не е спрял и не е пропуснал стъпилия и минаващ по пешеходната пътека пешеходец.

С оглед събраните писмени доказателства по делото, законен повод за започване на административно наказателното производство е подаден сигнал от В*** Н*** до Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР гр.Видин заведен с вх. №953000-162 от 11.01.2022г. приложен по делото, с оглед факта, че същият е станал свидетел на пътно нарушение на водач на лек автомобил рег.№ Р*** в гр.Видин на ул.“Ц*** С*** В*** “ в участъка на МОЛ, които е заснел с видеорегистратор и е предоставил записа им. Във връзка със сигнала са снети сведения от Н*** и са изискани данни за водача на товарния автомобил от собственика „АГРИОН ИНВЕСТ“ АД. От приложена декларация от „АГРИОН ИНВЕСТ“ АД е установено, че товарния автомобил е управляван от касатора.

За констатираното е съставен АУАН серия GA №278445 за извършено административно нарушение по чл.43, т.5 от ЗДвП – изпреварва автомобил на пешеходна пътека без видимост и по чл.119, ал.1 от ЗДвП – не пропуска преминаващите пешеходци. АУАН е подписан лично от касатора без възражение, но такива са постъпили в законоустановения срок, в които се отричат извършените административни нарушения. След като е извършена проверка по възражението е изготвена докладна записка с рег. №953р-2057 от 21.04.2022г. за неговата неоснователност, с оглед предоставения видеозапис и приложения снимков материал е издадено оспореното НП за вменените с АУАН административни нарушения.

На основание така направените фактически констатации и правни изводи въззивният съд е потвърдил обжалваното НП, като законосъобразно.

Следва да се посочи, че при разглеждане на настоящето касационно производство е налице, законова забрана за повторно връщане на делото на въззивния съд по арг. Чл.227, ал.1 от АПК, с оглед наведените доводи в жалбата за липса на мотиви на въззивното решение.

Изложените в касационната жалба доводи за допуснато съществено нарушение от страна на първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото, след връщането му от АС – Видин, не се споделят от настоящия касационен състав, тъй като при връщане на делото не е посочено от кое процесуално действие следва да продължи новото разглеждане на делото, поради което правилно и законосъобразно, производството е започнало с изготвено разпореждане за неговото насрочване и събиране на гласни доказателства, с оглед непосредствено възприемане от този състав на въззивния съд на фактите и обстоятелствата свързани с извършеното административно нарушение и проверка на доводите изложени в първоначалната жалба. Видно от Определението в о.с.з. съдът е приел не само цялата административна преписка по издаване на НП и доказателствата. Именно въз основа на събраните гласни и писмени доказателства и изготвената при предходното разглеждане на делото видео - техническа експертиза, правилно и законосъобразно е стигнал до извода за извършените административни нарушения по чл.43, т.5 от ЗДвП – изпреварва автомобил на пешеходна пътека без видимост и по чл.119, ал.1 от ЗДвП – не пропуска преминаващите пешеходци.

Изводите на Районния съд за доказаност на елементите от състава на описаните в НП административни нарушения и за спазване на всички кумулативни изисквания на процедурата по установяване на този вид нарушения, изцяло се споделят от настоящата инстанция, като касационният съд намира, че мотивите на въззивния съд в тези насоки не следва да се преповтарят, съгласно чл. 221, ал. 2 от АПК.

По делото по безспорен начин е установено, че касатора е управлявал лекия автомобил собственост на „АГРИОН ИНВЕСТ“ АД , като пред пешеходна пътека на кръстовището с ул. „Общинска“ е предприел изпреварване на товарен автомобил марка „Кия“, модел „Сиид“ с рег. №С*** , който закрива видимостта към пешеходната пътека и е спрял да пропусне минаващият по пътеката пешеходец, при което К.С. не е спрял и не е пропуснал стъпилия и минаващ по пешеходната пътека пешеходец. Тази фактическа обстановка е безспорно установено не само от показанията на разпитания св.И*** Й*** – актосъставител, но и от разпитания при предходното разглеждане на делото св.Владимир Н*** , показанията на тези свидетели изцяло кореспондират с поисканата от жалбоподателя и назначена при предходното разглеждане на делото съдебно видео – техническа експертиза, която не е оспорена от страните, както и възпроизведения в съдебно заседание видеозапис, представляващ по същество веществено доказателство по делото.

Всички тези гласни, писмени и веществени доказателствени средства водят на извода за съставомерност на извършените административни нарушения по чл.43, т.5 от ЗДвП – изпреварва автомобил на пешеходна пътека без видимост и по чл.119, ал.1 от ЗДвП – не пропуска преминаващите пешеходци, както от обективна, така и от субективна страна. Касационната инстанция намира решението на РС за правилно постановено. Фактическите констатации на РС са основани на доказателства, събрани и обсъдени по приложимия процесуален ред. Районният съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства и е попълнил делото с такива, установяващи значимите в производството пред него факти. Доказателствените източници, писмени и гласни, не са противоречиви и откъслечни. Напротив, в пълна, логична и ясна последователност и точност те свидетелстват за съставомерността на деянията. Разпитаните свидетели са установили факти, които са възприели лично, като, под страх от наказателна отговорност, добросъвество и точно са изложили всичко, което знаят по случая. Противно на твърденията в касационната жалба показанията на свидетелите са в пълна коресонденция с фактите, установени в АУАН.

По приложението на материалния закон, съдът прецени следното: отговорността на касатора е ангажирана за извършено нарушение на чл.43, т.5 от ЗДвП, съгласно която, изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено пред пешеходна пътека, когато изпреварваното превозно средство закрива видимостта към пешеходната пътека. По смисъла на чл. 41, ал. 2 от ЗДвП, за да е налице изпреварване, водачът на пътното превозно средство трябва да е напуснал пътната лента, в която се е движил, да е навлязъл в съседната пътна лента изцяло или частично, да е преминал покрай движещото се в същата посока пътно превозно средство и да се е върнал в напуснатата лента. От събраните гласни и веществени доказателства на очевидеца на нарушението безспорно се установява извършеното от К.С. нарушение, тъй като е предприел изпреварване на товарен автомобил марка „Кия“, модел „Сиид“ с рег. №С*** , като е отнел предимството на пешеходеца стъпил на пешеходната пътека и го е застрашил, като е създал предпоставки за възникване на ПТП. При така събраните доказателства, правилно въззивния съд е приел, че е осъществил нарушение на чл. 43, т. 5 от ЗДвП, като неизпълнението на това задължение е скрепено с налагането на глоба в размер на 100,00 лева на основание чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Правилен е и втория извод на РС - Видин за законосъобразност на НП относно посочената като нарушена разпоредба на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, която установява за водача на нерелсово пътно превозно средство задължението при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре, а неизпълнението на това задължение е скрепено с налагането на глоба в размер на 100,00 лева на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП.

На основание всичко гореизложено, касационния състав намира въззивното решение за постановено при правилно приложение на материалния закон.

Отнемането на контролните точки, за констатираното нарушение, не представлява административно наказание, тъй като същото е извършено на основание чл.157, ал.3 от ЗДвП вр. с Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Съгласно чл.157, ал.3 от ЗДвП „Министърът на вътрешните работи определя с наредба първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение”. Отнемането на контролните точки при реализиране на административно наказателната отговорност по чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП е извършено на основание чл.6, ал.1, т.14 вр. чл.1 от Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012г. Съгласно този текст, за управление на моторно превозно средство, за неосигуряване на предимство при преминаване през пешеходна пътека , следва да се отнемат 8 контролни точки, което е сторил и административно наказващия орган.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като споделя напълно направените въз основа на тях правни изводи. Административно наказващия орган е наложил предвидените в приложимия материален закон административни наказания, които са в рамките и границите предвидени в санкционната норма, при точно отчитане на степента на обществена опасност на нарушението и личността на нарушителя.

По същество на спора, съдът намира фактът на извършените нарушения и авторството за безспорно доказани. Разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП постановява, че редовно съставеният АУАН възпроизвежда фактически данни, които следва да се зачетат от съда. Така въведената презумпция е оборима, а тежестта да опровергае установените с акта факти е на санкционираното лице. В настоящия случай, такива годни доказателства не са противопоставени. При тези обстоятелства, след като е анализирал представените по делото доказателства, съдът е формирал подробна и правилна фактическа обстановка, която се възприема и от касационния състав.

По безспорен начин е установено извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, тоест налице са условията на чл.53, ал.2 ЗАНН за налагане на административно наказание.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон в случая ЗДвП или съществено нарушение на процесуалните правила – релевираните с жалбата касационни основания. АУАН и НП са издадени от компетентен орган. Като е потвърдил процесното НП, първоинстанционният съд се е произнесъл с един мотивиран, обоснован и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Предвид изложеното касационната инстанция не констатира наличието на поддържаните от касатора основания за отмяна на проверяваното решение на Районен съд – Видин, други такива не бяха установени и при служебно дължимата проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон.

С оглед очерталия се изход на делото, в полза на ОД на МВР - Видин, съгласно чл. 63д, ал. 4 във вр. ал. 5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено поисканото юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, като съобрази фактическата и правна сложност на делото, в размер на по 100.00 лева /сто/, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, респективно по реда на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и заявените такива при предходното разглеждане на делото по АНД №603/2022г. по описа на РС – Видин и КАНД №197/2023г. на АС – Видин в размер на по 100.00 лева /сто/ за всяка от съдебните инстанции, на осн. чл.227, ал.3 АПК, както и 5,00 лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН и чл.63д от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 11 от 09.01.2024 г. по АНД № 20231320201358 на Районен съд – Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление №22-0953-000473 от 11.05.2022год. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Видин.

ОСЪЖДА К.А.С. *** да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Видин сумата от общо 300,00лв. /триста/ представляваща сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция и при предходното разглеждане на делото, както и 5,00лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.