РЕШЕНИЕ
№ 520
гр. Пловдив, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело №
20225001000524 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по подадена
въззивна жалба от А. Й. А. срещу постановеното решение №33 от 19.05.2022
г. по търг.дело №61/2021 г. по описа на Окръжен съд П..
С постановеното решение е отхвърлен искът с правно основание чл.432,
ал.1 от КЗ, предявен от А. Й. А. срещу З.А.Д. Д.Б.Ж.З. АД, ЕИК *********, за
заплащане на сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие пътен инцидент на
10.11.2019 г. в гр.П., причинен от Е.Р., като водач на лек автомобил марка Р.,
модел М.С., peг. N ** **** **, за който е сключена валидна застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите при З.Д.Б.Ж.З. АД по
застрахователна полица N BG/30/************ с период на действие от
15.09.2019 г. до 14.09.2020 г.
С постановеното решение е и отхвърлен искът с правно основание
чл.86 от ЗЗД, предявен от А. Й. А. срещу З.А.Д. Д.Б.Ж.З. АД за заплащане на
законна лихва за забава върху главницата от 26 000 лв., считано от
1
27.12.2019г., когато ответникът е уведомен от ищцата за настъпване на
застрахователното събитие, до окончателното изплащане на сумата.
Присъдени са и разноски - 1056 лв. в полза на застрахователното
дружество.
Жалбоподателят А. Й. А., действаща чрез процесуалния си
пълномощник адвокат М. Д., е останала недоволна от постановеното решение
в отхвърлителната му част за сумата от 12 000 лв. В останалата част над
12 000 лв. до 26 000 лв. решението не е обжалвано, поради което е влязло в
сила, като необжалвано.
Счита решението в обжалваната му отхвърлителна част за сумата от
12 000 лв. за неправилно, незаконосъобразно и необосновано Не е съгласна с
изводите на първоинстанционния съд по приложението на чл.52 от ЗЗД, тъй
като не са обсъдени в цялост тежестта на причинените травми и
последващите физически и психически страдания, както и не са отчетени
всички фактори, за да се достигне до справедлив размер на обезщетение за
неимуществени вреди, като конкретните икономически условия, размерите
на минималната и средна работна заплака, както и нивата на
застрахователното покритие към момента на увреждането. Счита и, че са
неправилни изводите на съда за съпричиняване на вредоносния резултат от
нейна страна. Изложила е подробни съображения, като моли да се отмени
решението в обжалваната отхвърлителна част и се уважи претенцията и за
сумата от 12 000 лв., ведно със законната лихва, начиная от 27.12.2019 г. до
окончателното изплащане. Претендират се разноските и адвокатско
възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв.
Срещу въззивната жалба е постъпил отговор зЗ.А.Д. Д.Б.Ж.З. АД, чрез
юрисконсулт Б. М., в който се оспорва същата. Моли да се потвърди
решението в обжалваната му отхвърлителна част за сумата от 12 000 лв.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Първоинстанционното решение е връчено на ищцата на 08.06.2022 г.
Въззивната жалба е подадена по пощата с пощенско клеймо от 22.06.2022 г.,
което е в двуседмичен срок от връчване на решението. Ето защо е депозирана
2
в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден
съдебен акт.
Видно от данните по делото, ищцата А. Й. А. претендира заплащане
на застрахователно обезщетение за причинените и неимуществени вреди –
болки и страдания от телесни увреждания, претърпени вследствие ПТП от
10.11.2019 г. в гр.П., причинено от Е.Р., като водач на лек автомобил марка
Р., модел М.С., peг. N ** **** **, за който е сключена валидна застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите при З.Д.Б.Ж.З. АД по
застрахователна полица N BG/30/************ с период на действие от
15.09.2019 г. до 14.09.2020 г.
За случая е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица
№1000р-12599/15.11.2019 г., както и наказателно постановление №19-1006-
004527 от 20.11.2019 г., с което на виновния водач е наложена глоба в размер
на 200 лв. за виновно нарушение на чл.25,ал.1 от ЗДвП, влязло в сила на
17.12.2019 г.
Твърди, че в резултат на ПТП е получила следните травматични
увреждания: контузия в областта на гръдния кош в областта на 7,8,9 ребра в
ляво по аксиларна линия и корема, със силни болки и съмнения за фрактура
на ребра. Приета е за лечение в МБАЛ П. АД, хоспитализирана за периода
10.11.2019 г. – 13.11.2019 г. с назначено медикаментозно лечение. В
следващите седмици болките в гръдния кош не стихнали, а се увеличили.
Състоянието и все влошило, като се установило травматично увреждане,
довело до бронхопневмония. Отново била приета в болница за периода
06.01.2020 г. – 13.01.2020 г. След изписването лечението и продължило при
домашни условия, като и е бил назначен постелен режим. Била
неработоспособна до 26.01.2020 г. През това време била силно притеснена,
страхувала се за живота си, болките и се увеличавали, а дишането и ставало
по-силно затруднено, сънувала кошмари, страхува се при пресичане и
преминаване на превозни средства, ежедневието и е променено и са
възпрепятствани ежедневните и работи.
Твърди, че е отправила застрахователна претенция до застрахователя
на виновния водач за ПТП с вх.№4142 от 27.12.2019 г., по която и е заплатена
на 19.03.2020 г. сумата 560 лв. – обезщетение за имуществени вреди – разходи
за лечение и за унищожения и велосипед, които не са предмет на делото, тъй
3
като обезщетение за неимуществени вреди не е било заплатено.
С оглед обжалваемия интерес, очертан във въззивната жалба,
понастоящем се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на
12 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 27.12.2019 г. до
окончателното плащане.
Ответното застрахователно дружество оспорва исковата молба и
прави възражение за съпричиняване по чл.51,ал.2 от ЗЗД.
По делото са представени писмени доказателства, назначени са
комплексна съдебно медицинска и автотехническа експертиза, разпитани са и
свидетели за инцидента и за състоянието на ищцата.
Първоинстанционният съд е приел за доказана хипотезата на чл.45 от
ЗЗД, а именно извършено виновно и противоправно деяние от водача на лек
автомобил марка Р., модел М.С., Е.Р., изразяващо се в нарушение на
чл.25,ал.2 от ЗДвП, съгласно която разпоредба при извършване на маневра,
свързана с навлизане изцяло или отчасти в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея,
както и че ответникът дължи обезщетение вместо застрахованото лице за
извършеното от него непозволено увреждане. При съблюдаване на принципа
по чл.52 от ЗЗД приема, че дължимото обезщетение се явява в размер на 1000
лв. Приема и, че ищцата обективно и в много голяма степен е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат, създавайки условия за настъпването му
– управлявала велосипеда си привечер, на смрачаване, без поставена
светлоотразителна жилетка и без наличие на светлоотразители и фар. Така,
нарушени са чл.79,т.3 и т.5, чл.80,ал.1 от ЗДвП, както и чл.20,ал.1 и ал.2,
чл.127,ал.1,т.3 от същия закон, като е определен принос в размер на 50 %, въз
основа на който остава дължима сумата от 500 лв. от ответното
застрахователно дружество. Тъй като обаче вече е заплатена сумата от 560 лв.
и не се установява тази сума да е за имуществени вреди /съобразно
възражение на ответника/ се е достигнало до отхвърляне на предявения иск.
По делото се установяват деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, описани в исковата молба, които следва да се вземат
предвид при разрешаване на гражданските последици от деянието. Видно от
констатациите на комплексната съдебна експертиза, описан е най-вероятният
механизъм на ПТП, като е определено движението на двамата участника -
4
велосипедистът се е движил в лявата част на улицата в посока север, откъм
градската градина, автомобилът от паркирано положение в дясно на улицата е
извършил маневра завой наляво и е навлязъл в лявата лента за движение на
пътя с намерение да извърши движение назад и след това да обърне посоката
на движение. Липсват обективни данни за осъществен контакт - удар между
двете превозни средства. Липсват явни повреди по двете превозни средства.
Маневрата обратен завой не може да бъде извършена без автомобилът да
извърши допълнителна маневра на заден ход. Извършването на тази маневра
от своя страна предполага именно изнасяне на автомобила в лявата част на
улицата, след което на заден ход да навлезе в пътната отбивка в дясно на
улицата. Велосипедистът се е движел в лявата част на пътното платно, поради
паркирали в дясно автомобили. Видно от констатациите на вещото лице
автоексперт, изчислени са вероятните скорости на лекия автомобил и на
велосипеда, съответнно отстоянието между тях, като в момента на реакция на
двамата водачи за спиране, те не са имали техническата възможност за
избегнат произшествието със спасителна маневра. Водачът на лекия
автомобил е имал техническата възможност преди и при предприемане
маневрата завой на ляво да възприеме в един предходен момент движението
на велосипедиста в лявата част на пътното платно. Велосипедистът попада в
обхвата на нормативно определената зона на видимост от лявото странично
огледало. В момента преди настъпване на произшествието, траекторията на
движение на велосипедиста е била в предната лява част на пътното плаатно.
Същото е било с неравен участък. Предприетото рязко снижение на скоростта
на движение на велосипеда е предизвикало загуба на равновесие и падане. От
техническа гледна се посочва, че основните причини за процесното ПТП са
предприетата от водача на лекия автомобил маневра в момент и на място,
когато зад автомобила и от ляво на него по пътното платно в непосредствена
близост се движи велосипед, както и липсата на своевременна реакция от
страна на ищцата като водач на велосипеда, виждайки движението на
автомобила, да намали скоростта на движение и да спре безопасно, а така
също и неправилно прикрепения към велосипеда товар, заради който и при
намаляване на скоростта настъпва лесно загуба на устойчивостта и
равновесието и като краен резултат падане.
От констатациите на експертизата се установяват настъпилите
травматични увреждания на ищцата, които отговарят да са получени при
5
настъпилото ПТП, а именно контузия на лявата половина на гръдния кош и
корема без открита рана и охлузвания в лявата гръдна половина. Установява
се, че е проведена консервативна медикаментозна терапия с обезболяващи и
отхрачващи средства, вливания и нискомолекулярен хепарин. Изписана е
домашна терапия, като няма данни за това същата да е била прилагана от
ищцата. Ищцата е изпитвала най-силни болки по време на инцидента, при
оказване на първа помощ и при медицинската обработка при приемането и в
болницата. Чувствала е умерена болка при дишане и лека болка при
инвазивните мероприятия - изследвания, венозни манипулации и др. Болката
постепенно се е редуцирала под въздействие на изписаната и проведена
обезболяваща терапия. В момента ищцата не страда и не се очаква за в
бъдеще да страда от постоянен или преходен болков синдром. Установява се,
че не е имало основание ищцата да търпи ограничения от битов характер.
Възстановителният период за охлузванията е една седмица, а за контузията на
гръдния кош – от две до три седмици. Травмата не е оставила белези по
тялото на ищцата. В случая възстановителният период е продължил най-
вероятно 54 дни, в зависимост от продължителността на издадения болничен
лист за временна нетрудоспособност. Развитието на двустранна
бронхопневмония около два месеца след инцидента няма връзка с получените
при процесното ПТП травматични увреждания. От рентгеновите изследвания
не се установява контузия на бял дроб или фрактури на ребра, които да
компресират белия дроб. В съдебното заседание се уточнява, че вследствие на
продължителното тютюнопушене в продължение на 20 години, ищцата кашля
непрекъснато, което може да обяснява по-изразеното усещане за болка, което
се явява субективно.
По делото е разпитана свидетелката В. Я., приятелка и съседка на
ищцата, относно състоянието на ищцата след ПТП и към настоящия момент.
Видно от показанията и, ищцата била в болница около една седмица след
инцидента, като след изписването и не можела да се движи и я болял белия
дроб. 10 дни стояла при нея непрекъснато, денонощно, а след това само през
деня, като се грижила за нея – готвела чистила, къпела я, помагала и да отиде
до тоалетна. След втория месец направила бронхит, после пневмония,
излизала само с мъжа си да ходи на лекар, пиела аналгин и аспирин за
болките. В момента е добре, но като застудее има болки. Като се сети за
катастрофата изпитва страх. Престанала е да кара колело.
6
Съдът намира, че следва да кредитира констатациите на вещите
лица, като се има предвид, че експертизата е изготвени от специалисти на
база данните по делото и приложените медицински документи. Спрямо тях
следва да преценяват свидетелските показания В. Я., както по отделно, така и
в тяхната съвкупност. Страните на практика не спорят, че на ищцата следва
да се заплати застрахователно обезщетение, т.е. за основанието на иска.
Спорят за неговия размер съобразно въведения предмет на въззивното
обжалване.
Следва да се пристъпи към преценяване размера на
застрахователното обезщетение в съответствие с чл.52 от ЗЗД. Имайки
предвид настъпилите увреждания на ищцата в резултат на ПТП, установени
от назначената експертиза, както претърпените болки и страдания
непосредствено след инцидента, по време на три дневното болнично лечение
и след това по време на оздравителния процес с краен срок до три седмици,
тези конкретни обстоятелства следва да бъдат взети предвид при определяне
размера на обезщетение, като се отчетат интензитетът им и влиянието им
върху личността на пострадалата, нейната жизнеспособност, както и
нормативно определените лимити на застрахователните компании, социално
икономическите условия в страната към момента на настъпване на ПТП. При
отчитане на всички тези критерии, справедлив размер за обезщетение за
неимуществени вреди в съответствие с чл.52 от ЗЗД се явява сумата от 1 000
лв. В тази връзка не се установяват в пълнота наведените от ищцата
увреждания в исковата молба и твърдения за състоянието и вкл. към момента
на инцидента и към настоящия момент. Уврежданията не са причинили
трайно затруднение за ищцата, продължило над един месец. Същите са леки
по своя характер и са напълно отшумели. С оглед техния характер и
интензитет не са изисквали денонощни грижи. Не се установяват трайни
психически увреждания. Следва да се пристъпи към преценяване на
възражението за съпричиняване на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД.
Съгласно посочената норма, когато увреденият е допринесъл за
увреждането, обезщетението може да се намали. Това означава, че той с
конкретно установено действие или бездействие трябва да е оказал влияние
върху вредите, т.е да има причинно следствена връзка между неговото
поведение и настъпилите вреди.
7
В случая възражението на ответника се основава на поведението на
ищцата, като в отговора си е посочил разпоредбите от ЗДвП, които счита, че
са нарушени – чл.79,т.1,2,3,5,чл.80,т.1 и т.2. В условие на евентуалност
посочва, че ищцата не е провела правилно лечение за травмите си, като е
неглижирала сериозността им.
Съдът е приел в обжалваното решение, че са нарушени чл.79,т.3 и т.5,
чл.80,ал.1 от ЗДвП, както и чл.20,ал.1 и ал.2, чл.127,ал.1,т.3 от същия закон.
При преценка на повдигнатото възражение следва да се посочи, че е от
значение същото да е направено в срока на отговор на исковата молба в
съответствие с чл.370 от ГПК. Ако не е сторила това в посочения от закона
срок, ответникът губи възможността да направи възражения. Ето защо, в
случая следва да се разгледат подвигнатите в отговора възражения, свързани
с нарушение на чл.79 и чл.80 от ЗДвП, на база изводите на съдебните
експертизи по делото и свидетелските показания.
Видно от назначената експертиза, велосипедът на ищцата не е
представен за изследване пред вещото лице. В същото време на страната на
ответното застрахователно дружество е разпитана като свидетел водачът на
лекия автомобил, която посочва „беше 5 часа след обед, смрачаваше се, но се
виждаше, не видяш колелото да има светлоотразителни елемеенти, жената
нямаше жилетка, направи ми впечатление, че колелото е натоварила и много
тежеше, мисля, че колелото беше синьо или нещо такова, нямаше фарове“. От
заключението на експертизата се установява, че велосипедът се е движил в
лявата част на платното за движение. Няма оборващи доказателства спрямо
така установените от свидетеля и вещото лице обстоятелства.
Съгласно чл.79,ал.1,т.3 и 5 от ЗДвП е следвало велосипедът да е
оборудван с устройство за излъчване на светлина отпред и отзад, както и с
бели или жълти светлоотразяващи елементи отстрани на колелетата. Също
така водачът на велосипеда е длъжен да ползва светлоотлазителна жилетка,
когато управлява валосипеда при намалена видимост, както и да се движи
най-близо до дясната граница на платното за движение, които задължения са
разписани в чл.80,т.1 и т.2 от посочения закон.
В случая, ищцата е управлявала велосипеда привечер в лявата част на
платното за движение, на смрачаване, без поставена светлоотразителна
жилетка, без наличие на светлоотразители и фар. Т.е. в нарушение на
8
посочените по-горе правила. Разминавайки се с лекия автомобил, е изгубила
контрол върху баланса и равновесието, с което е допринесла за настъпването
на вредоносния резултат. Следва да се приеме, че е налице съпричиняване на
увреждането от пострадалата съгласно чл.51,ал.2 от ЗЗД, като се определи
степен на съпричиняване 20 % в съответствие с посочените нарушения, които
са наведени в отговора срещу исковата молба. След приспадане на този
процент /равняващ се на 200 лв./ от определеното обезщетение /1000 лв./ се
получава сумата от 800 лв. Тази сума се дължи от застрахователното
дружество за причинените увреждания на ищцата.
По делото се установява и, че застрахователното дружество е
превело по банковата сметка на ищцата сумата от 560 лв. на 19.03.2020 г.
Видно от отправената покана до застрахователя, ищцата е претендирала
справедливо обезщетение за претърпените от нея имуществени и
неимуществени вреди, като е приложила констативен протокол и медицински
документи – епикриза и болничен лист. Няма приложени доказателства за
разходи във връзка със закупуване на лекарства или за поправка на
велосипед. Застрахователят е уважил претенцията за сумата от 560 лв., които
е превел на посочената дата, съгласно авизо местен превод. По образуваната
щета, съгласно приложените молба от ищцата и уведомление от
застрахователя, и по делото няма данни за претърпени имуществени вреди,
вкл. и за разходи в тази връзка. Доколкото ищцата се позовава на принципа на
справедливост в молбата до застрахователя, възражението на ответника в тази
връзка и при така очертаната фактическа обстановка, следва да се приеме, че
заплатената сума от 560 лв. се включва в размера на дължимата от
застрахователя сума 800 лв. Остава разлика в размер на 240 лв., която следва
да се присъди на ищцата. Това налага частична отмяна на решението в
обжалваната му част – за сумата от 240 лв., като подадената въззивна жалба
се явява частично основателна - относно оплакванията за приетото
съпричиняване на вредоносния резултат.
По отношение на разноските -
За процесуалното представителство на ищцата е претендирано
адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв., съгласно
приложен списък по чл.80 от ГПК за двете инстанции и договор за правна
помощ за оказване на безплатна адвокатска помощ. В съответствие с
9
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
адвокат М. И. Д. следва да се присъдят 300 лв. за първата и 300 лв. за
въззивната инстанция /общо 600 лв./
Ответникът е претендирал пред първата инстанция юрисконсултско
възнаграждение, както и депозит за САТЕ – 500 лв., депозит за свидетел – 10
лв., ДТ за съдебни удостоверения – 15 лв. по приложен списък по чл.80 от
ГПК. Следва да му бъде заплатено юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300 лв. за първата инстанция, както и 525 лв.направени разноски. За
въззивната инстанция е претенрирал юрисконсултско възнаграждение, което
е основателно за размер 300 лв. /общо1125 лв./. Съобразно отхвърлената част
му се дължи 1114,61 лв.
За уважената част от иска застрахователното дружество следва да
заплати ДТ в размер на 50 лв. на основание чл.78,ал.6 от ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното решение №33 от 19.05.2022 г. по търг.дело
№61/2021 г. по описа на Окръжен съд П. В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен
искът с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, предявен от А. Й. А. срещу
З.А.Д. Д.Б.Ж.З. АД, ЕИК *********, за заплащане на сумата от 240 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие пътен инцидент на 10.11.2019 г. в гр.П., причинен от Е.Р., като
водач на лек автомобил марка Р., модел М.С., peг. N ** **** **, за който е
сключена валидна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите
при З.Д.Б.Ж.З. АД по застрахователна полица N BG/30/************ с
период на действие от 15.09.2019 г. до 14.09.2020 г., ведно със законната
лихва, начиная от 27.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З.А.Д. Д.Б.Ж.З. АД, ЕИК *********, да заплати на А. Й. А.
сумата от 240 лв., представляваща обезщетение за
неимуществнеимуществени вреди - болки и страдания, вследствие пътен
инцидент на 10.11.2019 г. в гр.П., причинен от Е.Р., като водач на лек
10
автомобил марка Р., модел М.С., peг. N ** **** **, за който е сключена
валидна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите при
З.Д.Б.Ж.З. АД по застрахователна полица N BG/30/************ с период на
действие от 15.09.2019 г. до 14.09.2020 г., ведно със законната лихва, начиная
от 27.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №33 от 19.05.2022 г. по
търг.дело №61/2021 г. по описа на Окръжен съд П. В ЧАСТТА МУ, с която е
отхвърлен искът с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, предявен от А. Й. А.
срещу З.А.Д. Д.Б.Ж.З. АД, ЕИК *********, за заплащане на сумата над 240
лв. до 12 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
болки и страдания, вследствие пътен инцидент на 10.11.2019 г. в гр.П.,
причинен от Е.Р., като водач на лек автомобил марка Р., модел М.С., peг. N **
**** **, за който е сключена валидна застраховка Гражданска отговорност
на автомобилистите при З.Д.Б.Ж.З. АД по застрахователна полица N
BG/30/************ с период на действие от 15.09.2019 г. до 14.09.2020 г.,
ведно със законната лихва, начиная от 27.12.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Осъжда з. а. д. Д.Б.Ж.З. АД да заплати на адвокат М. И. Д. адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв.
Осъжда А. Й. А. да заплати на застрахователното акционерно
дружество Д.Б.Ж.З. АД направени разноски по съразмерност в размер на
1114,61 лв.
Осъжда застрахователното акционерно дружество Д.Б.Ж.З. АД да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт ДТ в размер на 50 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11