Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. С., 01.08.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на двадесет и осми март през
2017 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Попколева
ЧЛЕНОВЕ: Таня
Орешарова
Сава Шишенков
при
секретаря Антоанета П., като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 276 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Въззивното производство е образувано по
въззивна жалба от 07.11.2016 г. на ответника И.Ц.Ц. срещу решението от 19.10.2016
г. по гр.д. № 58227/2014 г. на Софийския районен съд, 28 състав, с което е
признато за установено по предявения от Л.Н.К. и И.П.Д. срещу ответниците Ц.И.Ц.,
Е.Н.Ц. и И.Ц.Ц., отрицателен установителен иск, че ответниците не са изключителни
собственици на таванско помещение – сушилня №13, с площ от 27 кв.м., изградено
в жилищна сграда, находяща се в гр.С., бул. „*********, а същото представлява
обща част на собствениците на апартаменти № 4, 6 и 7 по договора за делба от
1946 г.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, тъй като в противоречие с ТР №8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, първоинстанционният
съд е приел, че ищците имат правен интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск за собственост, т.е. с оглед наведените пороци на решението,
следва да се приеме, че жалбоподателят твърди недопустимост на решението, поради
липса на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Според
жалбоподателя, от страна на ищците не са представи доказателства, че притежават
право на собственост върху процесното таванско помещение, вкл. че последното
представлява общо по предназначение помещение за конкретни самостоятелни обекти
на сградата в режим на етажна собственост. На следващо място се поддържа, че
решението и необосновано, тъй като съдът не е взел предвид показанията на
разпитания по делото свидетел В.Н., че процесното таванско помещение – сушилня
е било преградено преди около 50 г. и след като Ц.Ц. го закупил, го ползвал за
складиране на материали. Освен това съдът не бил обсъдил и останалите събрани
по делото писмени доказателства, а именно договор за покупко-продажба от
27.12.2000 г., съгласно който държавата е продала на ответника Ц.Ц. апартамент,
заедно с таванско помещение, представляващо сушилня № 13 с площ от 27
кв.м.,както и нот. акт № 142/2002 г., съгласно който ответникът И.Ц. е закупил
от другите двама ответници - негови родители спорното таванско помещение и от
този момент го владее на годно правно основание повече от 10 години до
завеждане на исковата молба. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния
съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения установителен иск,
както и да му присъди направените разноски.
С молба
от 14.02.2017 г. необжалвалия ответник Ц.Ц. е поискал присъединяване към
жалбата на ответника И.Ц. по реда на чл.265, ал.1 ГПК.
Въззиваемите
страни Л.Н.К. и И.П.Д. оспорват жалбата и молят същата да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Противопоставят се
на искането на Ц.Ц. за присъединяване към жалбата на ответника И.Ц. с доводи,
че решението на СРС в частта, с която е уважен предявения отрицателен
установителен иск по отношение на ответниците Ц.Ц. и Е.Ц. е влязло в сила, тъй
като не е обжалвано от тях, т.е. поддържат, че срещу тези ответници е предявен
отделен отрицателен установителен иск, поради което въззивникът Ц.Ц. не може да
се присъедини към въззивната жалба на И.Ц..
С
определение от 28.03.2017 г. въззивният съд е допуснал присъединяване на
ответника Ц.Ц. към жалбата на ответника И.Ц. по реда на чл.265, ал.1 ГПК, като
е приел, че първоинстанционният съд е сезиран от ищците със субективно съединени
отрицателни установителни искове за собственост, насочени както срещу
приобретателя на процесното таванско помещение, така и срещу неговите
праводатели, които са си запазили правото на пожизнено ползване върху процесния
имот, с цел осигуряване на максимална по обем защита, тъй като постановеното
решение ще формира сила на пресъдено нещо освен по отношение на приобретателя
на процесното помещение, така и по отношение на праводателите му, като ответниците
имат качеството на обикновени другари по предявените срещу тях установителни
искове. Така предявените субективно съединени искове са допустими с оглед разрешението,
дадено в т.3Б от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, според което е налице правен
интерес от предявяване на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило
със спорния имот преди завеждане на исковата молба. Въпреки че всеки от
другарите действа самостоятелно, като неговите процесуални действия и
бездействия нито ползват, нито вредят на останалите, ако бъде проведено докрай,
правилото за самостоятелността на другарите би осуетило самото другарство.
Именно поради това законът въвежда изключения от това правило, които отразяват
общото между съединените дела, като общото между делата на отделните другари
може да се състои преди всичко в наличността на т.нар. общи факти. Принципът за
дирене на истината изисква общите факти да бъдат установени еднакво спрямо
всички другари – чл.217 ГПК. Затова въпреки чл.216, ал.1 ГПК процесуалните
действия на един от другарите, с които се изнасят или доказват общи факти, са
от значение и за другарите, които не са извършили такива действия. Еднаквите
фактически констатации ще наложат еднакви правни изводи, така че, доколкото
зависи от общите факти, решението трябва да бъде еднакво спрямо всички другари.
Изхождайки от това положение, законодателят предвижда, че жалбата на един от
другарите пречи решението да влезе в сила спрямо всички, като съдът може да
отмени решението и спрямо необжалвалия необходим другар – чл.271, ал.3 ГПК,
даже и той да не се е присъединил към жалбата. Правилото на чл.271, ал.3 ГПК /
в редакцията след изменението му ДВ, бр.50/2008 г./ обаче не важи за
обикновените другари. При обикновеното другарство, за да станат страна във
въззивното производство, необжалвалите решението другари, следва да се
присъединят към въззивната жалба на обжалвалия решението другар, т.е. въззивното
решение ще важи само по отношение на обжалвалия обикновен другар и на този,
който макар и необжалвал решението, се е присъединил към жалбата. При тези съображения,
въззивният съд е приел, че решението по установителния иск за собственост срещу
необжалвалия ответник Ц.Ц. не е влязло в сила, както и че искането му по
чл.265, ал.1 ГПК е допустимо и основателно. Единствено необжалвалата и
неприсъединила се към въззивната жалба ответница е обвързана от влязлото в сила
първоинстанционно решение спрямо ищците по делото
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима в частта, с която се обжалва решението на СРС, с което са
уважени предявените установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК срещу ответниците Ц.Ц.
и Ц.Ц..
Въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част съобразно
разпоредбата на чл.269 ГПК. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото
в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Неоснователни са доводите на въззивника, че решението е недопустимо, поради
липса на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на исковете, а
именно наличие на правен интерес за ищците от водене на отрицателни
установителни искове. Съгласно т.1 от ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други
вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се
оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие
права, ако отрече правата на ответника. В конкретния случай е налице първата
хипотеза – ищците твърдят, че притежават права върху спорното таванско
помещение, за което поддържат, че има характер на обща част по предназначение,
тъй като са собственици на индивидуални обекти в сградата в режим на етажна
собственост и поради факта, че при възникване на етажната собственост това
помещение е предназначено за общо ползване от конкретно посочени етажни
собственици, между които са и ищците.
Обжалваното решение обаче е неправилно по
следните съображения:
От представените с исковата молба писмени
доказателства се установява, че процесното таванско помещение – сушилня № 13 се
намира в сграда в режим на етажна собственост, възникнала през 1946 г. по
силата на договор за съдебна делба на съсобствен недвижим имот по чл.4 и чл.4а
от Наредба-закон за етажната собственост / отм. На 19.11.1951 г./ Видно от
договора за доброволна делба, на М.А.Ц.е
предоставен в дял и изключителна собственост апартамент № 4, състоящ се
от пет стаи, хол, кухня, баня, находящ се на първия етаж над партера, в дясно,
с площ от около 190 кв.м., при съседи ап. № 5, стълбище и от три страни двор,
заедно със зимнично помещение № 7, при съседи: мазета на С.Ц.д-р К.и И. Д.,
коридор и двор, заедно с едно таванско помещение № 3, при съседи от две
страни тавани с №№ 2 и 4 на С.Ц.д-р К., общата сушилня на таванските помещения
с №№ 1,2,3 и 4 и двор, заедно с 19/190 ид.ч. от общите части на сградата
съгласно чл.2 от закона за етажната собственост и от общото дворно място, които
притежава нот.акт № 111, том VI, дело № 1021/1946 г.
По силата на същия договор за доброволна делба, С. А.Ц. по мъж д-р К. е получила в свой дял и изключителна
собственост апартамент № 6, състоящ се от пет стаи, хол, кухня, баня,
находящ се на втория етаж над партера, в дясно, с площ от около 190 кв.м., при
съседи: ап. № 7 на С. К., стълбище и от три страни – двор, заедно с едно зимнично
помещение № 1, при съседи: стълбище, мазе № 2, двор и коридор, таванско
помещение № 4 при съседи: обща сушилня № 13, таван № 3 на М.Ц., № 5 и двор
и гараж № 1, находящ се в севрната част на двора, заедно с 19/190 ид.ч.
от общите части на сградата съгласно чл.2 от закона за етажната собственост и
от общото дворно място, които притежава нот.акт № 111, том VI,
дело № 1021/1946 г., както и апартамент № 7, състоящ се от пет стаи,
хол, кухня, баня, клозет и пр., находящ се на втория етаж над партера, в ляво,
с площ от около 210 кв.м., при съседи: калкан, ап. № 6, стълбище и от две
страни-двор, заедно с едно зимнично помещение № 8, при съседи: общото
централно отопление, мазе № 7, коридор и двор; таванско помещение №1,
при съседи: стълбище, таван № 2, двор и обща сушилня № 13; още един таван №
2, при съседи: таван № 1, таван № 3 на М.Ц. и от два страни-двор; гараж №
2, находящ се в севрната част на двора, заедно с 19/190 ид.ч. от общите части
на сградата съгласно чл.2 от закона за етажната собственост и от общото дворно
място, които притежава нот.акт № 111, том VI,
дело № 1021/1946 г.. В договора за делба изрично е записано, че на апартаменти
с №№ 4, 6 и 7 / т.е. тези, които са индивидуална собственост съответно на М.А.Ц.и
на С. А.Ц. по мъж д-р К., се определя и
предоставя в обща собственост и ползване: пералня № 15, находяща се
в зимника с площ от 9 кв.м., при съседи: обща пералня № 14, стълбище, двор и
коридор и сушилня № 13, находяща се на тавана с площ от 27 кв.м., при
съседи: обща сушилня № 14, тавани на М.А.Ц.и С. А.Ц. по мъж К. и коридор.
Записано е също така, че общите части освен тези по чл.2 от закона за етажната
собственост са и пералните и сушилните, по начина, описан в п.11 и 12 на
договора, портиерското помещение, състоящо се от ап. № 1 от една стая, кухня,
клозет, нахощящ се в партера в ляво от главния вход, с площ от около 33 кв.м.,
със зимнично помещение № 16 и таванска стая№ 10, както и зимнично помещение,
служещо за парното отопление и склад за въглища, а също така и топловодната
инсталация.
С нот.акт за продажба на недвижим имот № 118,
том VIII, дело № 388/1959 г. от 28.05.1959 г. М.Ц. е продала на Л.Н.К.
следния свой недвижим имот/ 68,75% ид.ч. от апартамент в гр.С., бул. „*******състоящ
се от пет стаи, хол, кухня, баня, находящ се на първия етаж над партера, в
дясно, с площ от около 190 кв.м., при съседи ап. № 5, стълбище и от три страни
двор, заедно с ½ ид.ч. от зимнично помещение № 7, при съседи: мазета на С.Ц.д-р
К. и И.Д., коридор и двор, заедно с едно таванско помещение № 3, при съседи от
две страни тавани с №№ 2 и 4 на С.Ц.д-р К., общата сушилня на таванските
помещения с №№ 1,2,3 и 4 и двор, заедно с 13/190 ид. ч. от общите части на
сградата съгласно чл.2 от закона за етажната собственост и от общото дворно
място, които имот е част от етажна собственост в гр.С., бул.“Ленин“. Страните
по договора са се споразумели да ползват реално съсобствения им апартамент като
следва: купувачката ще владее и ползва реално: главния вход с гардеробното
антре, хола, двете стаи към бул.“Лелин“, стаята към двора с вход откъм хола,
кухнята, слугинската стая, клозета, терасата пред кухнята и килера в терасата,
а продавачката, чрез коридора започващ от черния вход към стълбището и свършващ
между банята и двете стаи на северната част на сградата, ще ползва този коридор
и тези стаи, заедно с банята. Впоследствие, през 1959 г. е издаден и
позволителен билет за извършване на преустройство на апартамента – разделяне на
основание заповед № 1987/19.08.1959 г. на началник служба за жилищно
настаняване.
С нот.акт № 8, том VIII,
дело № 1202/1958 г. Г.А.В.продава на Ц.И.Ц. собствения си недвижим имот,
находящ са на бул.“*******в гр.С., а именно: апартамент на втория надпартерен
етаж от сградата – етажна собственост, състоящ се от две стаи-едната от тях е
хол, кухня, два килера-единият от които е баня-клозет и коридор, заедно с едно
избено помещение и едно таванско помещение, при съседи: и заедно с 9/190 ид.ч. от общите части на
сградата и от мястото, образуващо парцел VI,
кв.1, м. „Трета извънградска част“ по плана на гр.С.. При сключване на договора
продавачът се е легитимирал с нот.акт № 64, том XII,
дело № 2211/1952 г.
От представените по делото саморъчно
завещание от 22.02.1973 г. на С.на А.К., акт за държавна собственост №
12000/12.07.1994 г., издаден на основание завещание по нот.дело № 236/1973 г.,
открито на 08.06.1986 г. и акт за държавна собственост № 01752/14.09.1999 г.,
издаден на основание чл.3, чл. 4, чл.68 и чл.70, ал.1 ЗДС, се установява, че С.на
К. е завещала на държавата следния свой недвижим имот: апартамент с площ от 126
кв.м. на втори надпартерен етаж в сграда на бул.“*********, състоящ се от две
стаи, вестибюл, кухня, баня, тоалетна, ведно с 10/190 ид.ч. от общите части на
сградата и мястото, представляващо парцел VI,
кв.1, м. „Трета извънградска част“ по плана на гр.С. и заедно с едно таванско и
едно зимнично помещение, като в актовете последните са описани като „сушилно“
№13 с площ от 27 кв.м., при съседи: общо сушилно №14, таван, таван на И.Ц. и
коридор, и като „перално“ с площ от 9 кв.м., при съседи общо перално № 14,
стълбище, двор и коридор.
С договор за покупко-продажба от 27.12.2000
г., сключен между областния управител на област С. и Ц.И.Ц., последният е
придобил собствеността на следния държавен жилищен имот, актуван с АДС №
01752/14.09.1999 г.: апартамент с площ от 126,17 кв.м. на втори надпартерен
етаж в сграда на бул.“*********, състоящ се от две стаи, вестибюл, кухня, баня,
тоалетна, заедно с таванско помещение, представляващо „сушилно“ №13 с площ от 27 кв.м., зимнично
помещение, представляващо „перално“ с площ от 9 кв.м. и заедно с 10/190 ид.ч.
от общите части на сградата и мястото.
С договор за покупко-продажба, обективиран в
нот.акт № 142, том I, рег. № 1544,
дело № 117/2002 г., Ц.Ц. и съпругата
му Е.Ц. са продали на И.Ц.Ц. придобития по време на брака им на името на Ц.Ц.
недвижим имот: апартамент, находящ се на втори надпартерен етаж в сграда на
бул.“*********, а съгласно данъчната оценка – апартамент № 10, състоящ се от
две стаи, вестибюл, кухня, баня, тоалетна, застроен на площ от 126,17 кв.м.,
заедно с таванско помещение, представляващо
„сушилно“ №13 с площ от 27 кв.м., зимнично помещение, представляващо
„перално“ с площ от 9 кв.м. и заедно с 10/190 ид.ч. от общите части на сградата
и мястото.
По отношение на ап. № 6, собственост на С.на К.
по делото се установява, че към настоящия момент той е собственост на И.П.Д.,
която го е придобила по силата на договор за продажба, обективиран в нот.акт
№49, том I, рег. № 792, дело № 41/2014 г., заедно с избено
помещение, с площ от 17,80 кв.м., заедно с 21/190 ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което е построена сградата.
Таванското помещение под № 4, което е било принадлежност към този апартамент съгласно
договора за доброволна делба, не е предмет на договора за продажба, като по
отношение на него се установява, че към настоящия момент е собственост на
ответника И.Ц.Ц., съгласно нот.акт. № 80, том IVрег.
№ 9988, дело № 614/2015 г., като го е придобил по силата на договор за
покупко-продажба от Ц.Ц. и Е.Ц..
От заключението на съдебно-техническата на
вещо лице Ц. се установява, че бившия ап. № 4 на първи надпартерен етаж е
разделен на два апартамента със сегашна номерация № 7 и 8, единият от които е
собственост на ищцата Л.К.; бившия ап.№ 6 на втори надпартерен етаж в дясно сега
е под № 11 и е собственост на ищцата И.Д.; бившия апартамент № 7 на втори
надпартерен етаж в ляво е разделен на два апартамента с номерация № 10 и № 11 и
са собственост съответно на ответника И.Ц. и на ответника Ц.Ц.. Вещото лице е
установило след преглед плана на покрива, находящ се на стр.59 от първоинстанционното
дело, одобрен с поправки на 04.06.1942 г. и повдигането на границите, че
разпределението на таванските помещения според плана, не отговаря на границите
на таванските помещения, посочени в договора за доброволна делба от 1946 г.,
като по-важните несъответствия са показани в приложение № 3 към заключението и
се изразяват в следното: в плана не са посочени общите помещения сушилня № 13 и
сушилня № 14; номерирането на таванските помещения е ставало обратно на
часовниковата стрелка по ред, като се вижда, че по реда липсва таван № 4, като същият
е номериран на място, където би трябвало, в съответствие с границите от
договора за доброволна делба от 1946 г., да бъде обща сушилня № 13; в
съответствие с границите по договора за доброволна делба, би следвало означения
на скицата / приложение № 2/ към експертизата, таван без номер да бъде таван №
1, съответно таван № 1 да бъде таван № 2, таван № 2 да бъде таван № 3 и таван №
3 би следвало да бъде таван № 4. При огледа на място вещото лице е
констатирало, че фактическото положение на границите на таванските помещения към
настоящия момент, не отговаря на границите, посочени в договор за доброволна
делба от 1946 г., като таваните, означени от експерта с №№ 1,2,3 / а по
оригиналния план таван без номер, тавани № 1 и №2/ се владеят от ответниците,
таван № 4, означен от експерта с червен цвят / а по оригиналния план с № 3/ се
владее от ищцата Л.К., а общото помещение сушилня № 13 / по оригиналния план с
№4/ се владее от ответника И.Ц.. От огледа на място е установено, че достъпа до
тавани с №№ 1, 2, 3 и 4 по приложение 2 към заключението има само през общото
помещение –сушилня № 13. Според вещото лице обозначения на оригиналния план
таван с № 4 не би следвало да е там, където е означен, нито по граници, нито по
реда на номерацията.Там където е отразен на плана, таван с № 4 се явява общо
помещение и през него е необходимо да се минава до другите три тавански помещения.
С оглед времето на извършване на
преустройствата на апартаментите в сградата чрез разделянето им на такива с
по-малка площ и съответно извършването на разпоредителни сделки с тях в полза
на трети лица, може да се направи извод, че това е предизвикано от влизане в
сила на Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост /
отм. на 02.07.1962 г./
При съобразяване на заключението на вещото
лице следва извод, че към момента на възникване на етажната собственост, а
именно със заверяване на подписите от нотариуса на договора за доброволната
делба от 1946 г., процесното помещение – сушилня №13 е имало характер на обща
част по предназначение по смисъла на чл.2, ал.2 от Наредба – закон за етажната
собственост /отм./, сега чл.38, ал.2 ЗС, само на лицата, чиито помещения
обслужва, а именно на М.А.Ц.и на С. А.Ц.. Общите части поначало имат
несамостоятелно значение, следват главната вещ и не могат да се делят. Относно
подпокривното пространство с ТР № 34/83 г. на ОСГК на ВС е разяснено, че когато
то има нужната височина и в него могат да се изградят складови помещения или
такива са изградени, се приема, че е обща част по предназначение. Промяната в
предназначението може да се извърши по общо съгласие на собствениците, за
което не се изисква особена форма, като може да бъде дадено и мълчаливо или да
следва недвусмислено от поведението им – ТР № 39/1987 г. на ОСГК на ВС. Съгласно
задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 743/14.03.2011 г. по
гр.д. № 1720/2009 г., решение № 224/04.01.2012 г. по гр.д. № 1420/2010 г. и
решение № 118/07.01.2015 г. по гр.д. № 3138/2014 г. на ГК, общите части по
предназначение могат да преминат в самостоятелна собственост на някои от
собствениците или на трети лица, а също и да се придобиват по давност. Такава
обща част по предназначение може да бъде придобита по давност от лице, което
има собствено жилище в сградата.
При съобразяване на данните за извършените
преустройства на апартаментите в сградата след 1946 г., чрез разделянето им и
обособяването на нови такива с по-малка площ и съответно придаване на сервизни
помещения / тавански и зимнични помещения/ към тях, както и на представяния от
ответниците Ц. и Е. Ц. титул за собственост – договор за продажба на недвижим
имот, ведно с обслужващо таванско помещение с площ от 27 кв.м. – сушилна № 13,
сключен на 27.12.2000 г. между тях и държавата, следва да се приеме, че
предназначението на таванското помещение – сушилня № 13 по договора за доброволна
делба от 1946 г., е променено от етажните собствениците или от един от тях, като
най-вероятно това е направено от държавата, която се легитимира като собственик
на самостоятелен обект в сградата по силата на завещание, оставено от С. К., открито
на 08.06.1986 г. и издаден въз основа на него АДС № 01752/14.09.1999 г. за този
недвижим имот, ведно с прилежащи обслужващи помещения, между които и процесното
таванско помещение, който акт се ползва с материална доказателствена сила,
която не е оспорена от ищците и респ. не е опровергана. По делото липсват и данни
останалите етажни собственици да са се противопоставили на промяната в
предназначението на таванското помещение, поради което следва да се приеме, че
то е престанало да бъде обща част по предназначение по смисъла на чл.38, ал.2
ЗС.
Дори и да се приеме, че извършената от
държавата сделка на разпореждане не е породила правни последици по отношение на
процесното таванско помещение и последното не е преминало в индивидуална
собственост на ответниците Ц. и Е. Ц., а е останало съсобствено между тях и
другите етажните собственици, на които е предоставено за общо ползване, то
основателно се явява направеното от ответника И.Ц.Ц. възражение за придобивна
давност. Последният твърди, че при условията на чл.79, ал.1 вр. чл.82 ЗС /присъединавяне
на владението, осъществявано от неговите праводатели/, е упражнявал такова от
27.12.2000 г. От събраните по делото доказателства – показанията на свидетеля В.Н.,
който живее в сградата от раждането си /1946 г./, се установи, че процесното
помещение, предвидено за сушилно помещение е ползвано първоначално от С.на К.,
а след това от нея и ответника Ц., който придобил апартамент в сградата. След
като закупил и втори апартамент от държавата, след смъртта на К., единствено
той ползвал процесното помещение, което било преградено с дървена стена и му
служело за складиране на материали.
Няма спор, че през 2002 г. ответникът И.Ц. е
придобил чрез договор за покупко-продажба процесното таванско помещение като
принадлежност към апартамент № 10, находящ се в сградата, като неговите
праводатели Ц. и Е. Ц., са си запазили пожизнено и безвъзмездно правото на
ползване върху него. Дори и да се приеме, че сделката не е породила
транслативен ефект по отношение на цялото таванското помещение, тъй като
праводателите му не са били изключителни собственици, то същото е придобито по
давност от приобретателя по сделката. Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на собственост
по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, а според ал. 2 ако владението е добросъвестно – в
продължение на 5 години. Според чл. 68 ЗС владението се характеризира с два
основни признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта и
субективен – намерение да се държи вещта като своя. В конкретния случай се
установява, че в периода от м.12.2000 г. и до м.04.2002 г., фактическата власт
върху процесното помещение имот е упражнявана единствено от праводателите на
ответника И.Ц., а след м.04.2002 г. от последния, чрез неговите родители. По
отношение на субективния елемент на владението в чл. 69 ЗС е установена оборима
презумпция – предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго. Както е изяснено и в ТР № 1/6.08.2012 г. на ОСГК
– ВКС презумпцията на чл. 69 ЗС е приложима на общо основание и в отношенията
между съсобствениците в случаите, при които един от тях е започнал да упражнява
фактическата власт на основание, което изключва владението на останалите, като
тя следва да се счита за оборена само ако основанието, на което е установена
фактическата власт, показва съвладение. Следователно, меродавно за преценката
дали изначално е оборена или не презумпцията по чл. 69 ЗС, е обстоятелството
дали основанието, на което е придобито владението, само по себе си води до
извод за намерение за изключително своене или за намерение за съвместно своене
заедно с други лица. В конкретния казус е несъмнено, че основанието, на което е
придобито владението върху таванското помещение, както от ответниците Ц. и Е. Ц.,
така и от ответника И.Ц. – договори за покупко-продажба, води до извод за
изключително своене, а не за съвместно такова с други лица, т.е. презумпцията
по чл.69 ЗС е приложима, поради което е достатъчно да се докаже, че съсобственикът
е упражнявал фактическа власт върху таванското помещение в срока по чл.79 ЗС. При
това положение, следва да се приеме, че ответникът И.Ц. е придобил таванското
помещение с изтичането на кратката петгодишна давност, след присъединяване на
основание чл.82 ЗС на периода на владение на предходните добросъвестни владелци,
считано от м.12.2000 г., когато имотът е закупен от тях от държавата, т.е. придобивната
давност е изтекла през м.12.2005 г., т.е. преди предявяване на иска за
собственост / 27.10.2014 г./
При
така установеното от фактическа и правна страна, въззивният съд приема, че предявения
срещу И.Ц.Ц. отрицателен установителен иск за собственост е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен, поради което в тази част решението на СРС следва да
бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде
отхвърлен. Решението на СРС следва да бъде отменено и в частта, с която ответникът
И.Ц. е осъден да заплати на ищците разноски за производството пред СРС.
Безспорно е, че към настоящия момент
ответниците Ц. и Е. Ц. не са собственици на процесното помещение, тъй като са
се разпоредили с него в полза на ответника И.Ц. през 2002 г. Ето защо,
решението на СРС в частта, с която е уважен предявения от ищците отрицателен
установителен иск срещу Ц.Ц., присъединил се към въззивната жалба на въззивника
И.Ц., следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на жалбоподателя И.Ц.
следва да се присъдят своевременно поисканите разноски за производството пред СРС
за адвокатско възнаграждение в размер на 333,33 лв. по договор за правна защита
и съдействие от 02.11.2015 г., както и разноските за въззивната инстнация в
размер на 76,62 лв.-за държавна такса по въззивната жалба.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 19.10.2016 г. по гр.д. № 58227/2014
г. на Софийския районен съд, 28 състав в
частта, с която е признато за установено по предявения от Л.Н.К. и И.П.Д.
срещу И.Ц.Ц., отрицателен установителен иск, че И.Ц.Ц. не е изключителен
собственик на таванско помещение – сушилня №13, с площ от 27 кв.м., изградено в
жилищна сграда, находяща се в гр.С., бул. „*********, както и в частта, с която И.Ц.Ц. е осъден да заплати на разноски по
делото, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.Н.К.
ЕГН ********** с адрес ***, първи надп.етаж и И.П.Д. с ЕГН ********** и адрес ***,
втори надп.етаж срещу И.Ц.Ц., ЕГН *********** и адрес ***, втори надп.етаж отрицателен
установителен иск за признаване за установено, че И.Ц.Ц. не е собственик на
таванско помещение – сушилня №13, с площ от 27 кв.м., изградено в жилищна
сграда, находяща се в гр.С., бул. „*********, при съседи по нот.акт № 142/2002
г.: общо сушилно № 14, таван, таван, което помещение е описано в акта за
собственост като прилежащо към апартамент № 10, находящ се в гр.С., бул. „*********,
втори надп.етаж с идентификатор на апартамента 68134.10.5.1.10. съгласно кадастралната
карта и регистри, одобрени със заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на изп.директор
на АГКК.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 19.10.2016
г. по гр.д. № 58227/2014 г. на Софийския районен съд, 28 състав в частта, с която
е уважен предявения от Л.Н.К. и И.П.Д. срещу Ц.И.Ц., отрицателен установителен
иск за собственост по отношение на имот, представляващ таванско помещение –
сушилня №13, с площ от 27 кв.м., изградено в жилищна сграда, находяща се в гр.С.,
бул. „*********.
ОСЪЖДА Л.Н.К., ЕГН **********
с адрес ***, първи надп.етаж и И.П.Д. с ЕГН ********** и адрес ***, втори
надп.етаж да заплатят на И. Ц.Ц. с ЕГН *********** и адрес ***, втори надп.етаж,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, разноски в размер на 409,95 лв. за производството пред СРС и СГС.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в 1-месечен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.