Определение по дело №275/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по частна жалба от Д. С. К., предявена Ч. А. Г. Ю. против определение № 1831/7.7.2011 г., постановено по гр.д. № 1016 по описа за 2010 г. на РС-С.

Сочи се от жалбоподателя, че определението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила.Съдът неправилно е счел, че няма данни за това дали ищецът е наследник на Л. К., на наследниците на които е възстановена собствеността върху имота предмет на делото, тъй като с исковата молба е представено удостоверение за наследници. Представят ново удостоверение за наследници с частната жалба и сочат, че от него е видно, че Д. К. има 1/3 ид.ч. от имота. Писмените доказателства според жалбодателя установяват вероятната основателност на иска. Извода на РС, че няма доказателства дали имотът е нанесен в действащата кадастрална карта не е основание за отвърляне на обезпечителната претенция, тъй като идентичността на възстановения имот на наследниците на Л. К. и описания в нотариалният акт на ответниците, ще се установява в самото исково производство Ч. експертиза.

Жалбата е допустима. Подадена е от надлежно лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в предвидения от закона едноседмичен срок. Същата е основателна.

С атакуваното определение РС е отхвърлил като неоснователно искането на Д. К. за обезпечаване на исковете му с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и чл. 537, ал. 2 ГПК предявени срещу И. С. М. и Т. С. А..

Счел е, че иска е допустим, но е вероятно неоснователен. Позовал се е, че от доказателствата не може да се установи ищецът да е наследник на Л. К.; дали е собственик на целия имот и дали реституирания имот е нанесен в действащата кадастрална карта респ. регулационния план на с. П..

Окръжният съд счита постановения акт за незаконосъобразен като краен резултат.

В производството по допускане на обезпечение, съдът, съобразно чл. 390 във вр. с чл. 391, ал. 1 от ГПК следва да установи правото за обезпечаване на иск, като провери дали искът е допустим и вероятно основателен, и налице ли е интерес /нужда/ от неговото обезпечаване. В случая настоящият състав споделя извода на РС, според който представените с исковата молба доказателства не сочат на вероятната основателност на предявения иск.

От исковата молба и от представените писмени доказателства се установява, че с решение на ОСЗ на наследниците на Л. К., измежду които е и ищеца - е възстановено правото на собственост върху нива с площ от 2 800 кв.м. в землището на с. П., която нива през 1957 г. е включена в строителните граници на населеното място и заснета в кадстралния план с пл. № 607. В решението е отразено, че имот № 607 участва с 1 148 кв.м. в парцел ХХІІІ и с 1 652 кв.м. в парцел ХХІV. За парцел ХХІV ответниците са се снабдили с нотариален акт. В решението на ОСЗ и в издаденото удостоверение не се сочи от кои имоти са образувани реституираните имоти. Дали само от възстановения на наследниците на Л. Карабашева имот или и от други имоти.Самият жалбоподател сочи, че едва при назначаване на експертиза, ще се установи идентичността между възстановения от ОСЗ имот и имота, за които ответниците имат нот. акт. С оглед изложените обстоятелства настоящият състав счита, че доказателствата представени на този етап на производството не водят до извода за вероятната основателност на предявения иск. В тази връзка и предвид, че К. е един от наследниците на Линка Карабашева, настоящата съдебна инстанция споделя и съображенията на РС относно невъзможността ищецът да брани чужди права. Макар обаче доказателствата да не обосновават вероятната основателност на иска, то обезпечение следва да се допусне при условието на внасяне на парична гаранция. Съобразно чл. 390 във вр. с чл. 391, ал. 1 от ГПК в изискването за вероятната основателност на иска законът има предвид искът да е подкрепен с писмени доказателства, доказващи факта, пораждащ претендираното право, а когато ищецът не разполага с такива документи, да може да удостовери вероятната основателност на иска, като изрази готовност да представи гаранция и съотв. се допусне обезпечение по т. 2 на чл. 391, ал. 1 от ГПК.

По този начин при недостатъчно доказателства за извода за вероятната основателност на иска законът балансира интересите и на двете страни по делото – от една страна ищецът да може да обезпечи изпълнението на евентуално решение в негова полза, а от друга - ответникът предвид интеревенцията в правната му сфера– да обезпечи евентуална претенция за обезщетение за причинените му вреди. Затова и допускането на обезпечението следва да стане при условията на гаранция. С оглед данъчната оценка на имота съдът определя тази гаранция в размер на 1000 лв. Исканата обезпечителна мярка е адекватна като се съобрази характера на иска.

По изложените съображения съдът

О п р е д е л и:

Отменя определение № 1831/7.7.2011 г., постановено по гр.д. № 1016 по описа за 2010 г. на РС-С.и вместо него постановява:

ДОПУСКА обезпечение на предявените искове от Д. С. К. срещу И. С. М. и Т. С. А. с правно основание чл. 124, ал. 1 и чл. 537, ал. 2 ГПК, за които е образувано гр. д. № 1016/2010 г. по описа на РС-С. Ч. налагане на обезпечителна мярка “възбрана” върху УПИ 24 в кв. 14 по плана на с. П., общ. С. с площ от 5 700 кв.м., при съседи: улици, УПИ 25 и УПИ 23 в кв. 14 по плана на селото.

ОПРЕДЕЛЯ парична гаранция в размер на 1 000 лв., вносима от Д. С. К. по сметка на РС-С. като след представяне на доказателства за внасянето й ще се издаде обезпечителна заповед.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника – от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от службата при вписвания пред ВКС.

Председател: Членове: