Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260023
гр.
Пловдив, 18.08.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 10.08.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 4436/2020 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на ТК
ЕУРОТРАНС ГРУП ЕООД против Наказателно постановление № 36-0000075, издадено от и.д Началник отдел Контрол към РД "АА"
- Пловдив, с което на ТК ЕУРОТРАНС ГРУП ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на чл. 91б,
ал.1, т.1 ЗАвтП
С
жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност
на НП и се моли за неговата отмяна
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
ЗА ПРОЦЕСУАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА ДЕЛОТО
ПРЕД РАЙОНЕН СЪД.
Следва да
се изложат и изрични съображения за липсата
на процесуални пречки делото да протече в отсъствието на страните.
Съгласно чл. 61 ЗАНН, вр. чл. 329 НПК в съдебна фаза на административно- наказателното производство неявяването без уважителни причини на
страна, която е редовно призована, не съставлява причина за отлагане на делото.
В тази
връзка следва да се посочи, че всички страни по делото са редовно призовани.
Призовката
до въззиваемата страна е връчена на 28.07.2020г., като наказващия орган е подал
нарочно писмено становище, с което моли за потвърждаване на НП в отсъствие на техен представител.
Призовката до
жалбоподателя е връчена лично на управителя на наказаното лице на дата
06.08.2020г.
С оглед
гореизложеното е изцяло голословно твърдението на управителя, изложено в
молбата от датата на съдебното заседание,
че бил нередовно призован.
В молбата не са изложени никакви твърдения, които да обуславят нередовност на
връчването, а и такива не се съзират при извършена от съда служебна
проверка.
Само за
пълнота на изложението следва да се посочи, че ако управителят извежда нередовността на призоваването си от
неспазване на срока по чл. 56 ГПК, то такъв довод не може да бъде споделен.
Това е така, доколкото съгласно чл. 84 ЗАНН субсидиарно приложение в процеса по ЗАНН намират правилата на НПК, а
не тези по ГПК.
Не
подлежи на съмнение в теорията и
съдебната практика, че производството
по чл. 61 и сл. ЗАНН има характер въззивно такова, а в правилата
уреждащи въззивното производство по НПК липсва
изискване за призоваване на жалбоподателя повече от седем дни преди съдебното
заседание, подобно на изискването на чл. 56 ГПК.
В тази
връзка следва да се отбележи, че изискване за призоване на жалбоподателя повече
от 7-дни преди съдебното заседание не може да се изведе и от нормата на чл.
247б НПК, предоставяща възможност на подсъдимия в седем дневен срок да подаде отговор срещу обвинителния акт.
Седмодневния
срок по чл. 247б НПК цели да предостави на подсъдимия възможност да се запознае с повдигнатото му обвинение и да
организира защитата си. Аналога в административно –наказателния процес
на срока по чл. 247Б НПК е тридневния
срок за подаване на възражения срещу АУАН, доколкото именно АУАН е
процесуалния документ в процеса по ЗАНН, съответстващ на обвинителния акт по НПК, с който се
повдига и предявява административното обвинение. Допълнителна възможност за
нарушителя да организира защитата си е и седмодневния срок след връчване на НП
за подаване на въззивна жалба.
В
конкретния случай, както АУАН, така и НП
са надлежно връчени срещу тях е подадена
мотивирана жалба, поради което и не може да се говори за каквото и да било
засягане на правата на наказаното лице.
В тази
връзка противоречи на принципа за добросъвестно упражняване на процесуалните
права дори да се твърди, че жалбоподателят не е могъл да се подготви за производство, което се провежда изцяло по негова
инициатива, поради подадена от него въззивна жалба, при положение, че
всички документи в хода на преписката са му надлежно връчвани.
В този
смисъл е й трайната съдебна практика, както на Административен съд Пловдив, така и на административните
съдилища от цялата страна, в която се приема точно по аргументите изложени по-горе, че срока по чл. 56 ГПК не
намира приложение в процеса по ЗАНН.
Така
изрично Решение № 1342 от 18.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 1243 / 2019 г. на
XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2413 от 19.12.2016 г. по
н. д. № 2303 / 2016 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 832 от 24.03.2014 г. по н. д. № 419 / 2014 г. на XXIII състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 2449 от 12.11.2013 г. по н. д. №
2203/2013 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
Така и практиката на административните съдилища
от апелативния район- Решение от 15.04.2015 г. по н. д. № 89 / 2015 г.
на I състав на Административен съд - Стара Загора,Решение от 06.12.2017 г. по
к. адм. н. д. № 372 / 2017 г. на II състав на Административен съд - Стара Загора,
Решение от 27.12.2018 г. по к. адм. н. д. № 984 / 2018 г. на Административен
съд - Хасково, Решение № 101 от 07.10.2009 г. по
к.н.а.х.д. № 104/2009 г. на Административен съд Смолян
Така и
практиката на административните
съдилища от цялата страна- Решение № 6161 от 22.10.2019 г. по адм. д. №
2949/2019 г. на Административен съд - София, Решение № 3908 от 11.6.2018 г. по
адм.д. № 4033/2018 г. на Административен съд - София, Решение № 3007 от
04.5.2018 г. по адм.д. № 1474/2018 г. на Административен съд – София, Решение №
690 от 30.03.2016 г. по н. д. № 551/2016 г. на Административен съд – Варна,
Решение от 22.04.2014 г. по н. д. № 60 / 2014 г. на IV състав на
Административен съд - Русе, Решение от 11.07.2014 г. по н. д. № 191 / 2014 г.
на VII състав на Административен съд – Русе, Решение от 16.03.2011 г. по а.н.д.
№ 58/2011 г. на Административен - съд Плевен,Решение № 104 от 18.11.2010 г. по
к.а.н.д. № 105/2010 г. на Административен съд Разград.
Освен това от
жалбоподателя нито са изложени твърдения, нито са представени доказателства за
наличието на уважителни причини, които да са попречили на явяването му в
съдебно заседание.
В тази
връзка следва да се отбележи, че тъй като преценката дали да се даде ход на
делото се прави в началото на съдебното заседание, то именно към този момент
следва да са изложени твърденията за наличие на извинителни причини и да са
представени доказателствата за това, като евентуалното им представяне в
по-късен момент не може да санира пропуска това да се направи в надлежния процесуален
момент.
По-късното представяне на
доказателства за налични уважителни причини би било относимо към евентуално
наложени глоби за неявяване в съдебно заседание, но не и за преценката дали да
се даде ход на делото, доколкото тя вече е направена съобразно наличните към
този момент доказателства по делото. Да се приеме обратното би било равнозначно
на това да се допусне със закъсняло процесуално поведение страните да шиканират
процеса, което е несъвместимо с принципа за добросъвестно упражняване на процесуалните
права.
ПО
СЪЩЕСТВОТО НА МАТЕРИАЛНО ПРАВНИЯ СПОР.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери,
че са налице основания за неговата отмяна
по следните съображения:
Както в АУАН, така и в НП се
сочи, че допуснатото нарушение се изразява в следното: на 15.10.2019 г. около
09:31 часа в гр. Пловдив, бул. "Христо Ботев" № 82 в Областен отдел
"Автомобилна администрация" - Пловдив, ТК ЕУРОТРАНС ГРУП ЕООД като
превозвач притежаващ удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров
превоз на пътници № 10882/04.02.2014 г., извършва следното нарушение: 1. След
изпратено писмо изх. № 14-00-23-998/2/09.10.2019 г. и получено на ръка на
10.10.2019 г. от управителя, с което се уведомява за изискани документи, съгласно извършвана комплексна
проверка от 11.09.2019 г., не представя документите описани в писмото по т. 1,
отнасящи се за лек таксиметров автомобил Дачия Логан с per. № ***** вписан в
списъка към удостоверението за регистрация за извършване на таксиметров превоз
на пътници, с което осуетява проверката.
Съдът намира, че гореописаната фактическа обстановка
отговаря на осъщественото в действителността, доколкото изцяло съответства
на приложените по делото писмени доказателства. Тези несъмнено установени по
делото факти, обаче не са достатъчни, за да се ангажира отговорността на жалбоподателя
по чл. 91б, ал.1 ЗавтПр.
Общ принцип в административния
процес е, че административният орган
може да определя срок за изпълнение на дадено правнодължимо действие само в случай, че срокът не е определен
в нормативен акт. В случай, че административния орган незаконосъобразно е определил по-кратък срок от този,
определен в нормативен акт, изтичането
на по-краткия срок не може да бъде свързано с негативни правни последици за дееца
( в случая ангажиране на административно-наказателната му отговорност) след
като определеният в нормативния акт
срок за изпълнение на задължението все още не е бил изтекъл.
В тази връзка по конкретния
случай следва да се съобрази, че съгласно чл. 91а, ал.1 от Закона за
автомобилните превози изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" извършва контролни проверки на пътя и в предприятията.
Според ал.4 от същия член изпълнителната агенция "Автомобилна
администрация" може да изиска от
предприятията представяне в определен срок на документацията, свързана
с елементите на проверките. В чл. 91б, ал.1 Завт.Пр е уредено корелативното задължение на
превозвача да предоставя на служителите от Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" за проверка всички документи, свързани с
превозите на пътници и товари във връзка с извършваните проверки. Съгласно
изричната норма на чл. 91а, ал.11 ЗавтПр. редът
за провеждане на проверките се урежда с нарочна наредба на Министърът
на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
В изпълнение на законовата
делегация е приета НАРЕДБА № Н-14 от
27.08.2009 г. за начина на провеждане, обхвата и организацията на
контролните проверки на пътя и в предприятията и за класифицирането на
превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка. В чл. 12,
ал.4 от Наредбата е преповторено законовоуреденото в чл. 91а, ал.4 и 91б, а.1
ЗавтПр. положение, че при извършване на комплексните и тематичните проверки (а
в настоящия случай в НП изрично е отбелязано , че проверката е комплексна),
органите на ИААА могат да изискват от проверявания субект да представи всички
необходими за проверката документи. В чл. 12, ал.5 от Наредбата изрично е
посочено, че изисканите документи се
представят в седемдневен срок от получаване на уведомлението. От гореизложеното
следва, че по нормативен ред е
определен срок за представяне на изисканите документи –а именно 7
дневен от получаване на уведомлението и определянето на по-кратък срок от
контролния орган не може да доведе до ангажиране на
административно-наказателната отговорност на проверяваното лице.
Сведено към фактите по конкретния
казус гореизложените принципни съображения водят до следните изводи:
Поканата за представяне на
документи е отбелязана като връчена лично
на управителя на дата 10.10.2019г. Нормативно
определения срок за представяне на документите изтича на 17.10.2019г. В
същото време в поканата е посочено, че лицето следва да представи изисканите документи
на дата 15.10.2019г., тоест определен
му е по-кратък срок за изпълнение на задължението от този предоставен му от
закона.
Безспорно е, че на 15.10.2019г.
изисканите документи не са представени. Именно
тази дата-15.10.2019г. е посочена в АУАН и НП като дата на извършване на
нарушението. Доколкото обаче към тази дата все още не е бил изтекъл
нормативно определения седмодневен срок, то
към нея, деянието на наказаното лице е било все още несъставомерно. Действително нарушение е извършено, но на по-късна дата- на 18.10.2019г., когато
вече е бил изтекъл законоустановения срок за изпълнение на задължението за
представяне на документи.
В случая обаче за съда не съществува процесуална възможност да
накаже дееца за дата на извършване на нарушението, различна от тази, която е
вменена с АУАН и НП.
Безспорно е, както в теорията, така и в
съдебната практика, че АУАН е акта в
административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в
наказателния процес, който определя предмета
на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически
признаци от обективна и субективна страна, връзката между
инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва
да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита
изисква той да бъде запознат с тях още от началото на
административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване
на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл.
43, ал.1).
Наказателното постановление от
своя страна е властническия
правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива
санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно
наказателния процес на ПРИСЪДАТА
от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата
форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към
АУАН.
В този изричен смисъл са и
задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността
на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически
положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация
следва да се съдържа в самия
правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по
делото.
Датата /времето/ на извършване на деянието е не само основен
съставомерен признак, но и белег на деянието, който го отграничава от всички останали
действия/бездействия реализирали се в действителността. Това следва от същността
на деянието като съвкупност от телодвижения (при действие) или липса на правнодължимо
поведение (при бездействие) , извършени под контрола на съзнанието в дадено време, на дадено място
при единство на обстановката и в резултат на единно или подновяващо се решение.
От дадената дефиниция следва, че
ако се приеме друга, различна от тази посочена в АУАН и НП, дата на извършване
на нарушението, то деецът би се оказал наказан за съвсем различно деяние, от
това за което му е повдигнато административното нарушение, което е несъвместимо
с правото му на защита.
Следва да се отбележи също така и
че съгласно задължителната тълкувателна практика на стария върховен съд и на
ВКС, всяко установяване за първи път
на етап съдебно следствие на
съставомерен факт, различен от
тези, които до този момент са
предявени на дееца по надлежния процесуален ред, по своята правна
същност представлява съществено
изменение на обстоятелствената част на повдигнатото обвинение.
Така изрично Тълкувателно решение
№ 57 от 4.XII.1984 г. по н. д. № 13/84 г., ОСНК на ВС, Тълкувателно решение №
61 от 13.XII.1977 г. по н. д. № 60/77 г., ОСНК на ВС.
В същото време съгласно изричния
текст на разпоредбата на чл. 287 НПК отговорността на дееца може да се ангажира
в условията на съществено изменение на обстоятелствената част, само ако
е предприето надлежно изменение на обвинението по смисъла на този член.
Съгласно трайната съдебна
практика обаче, изменение на обвинението е недопустимо пред въззивната и
касационната инстанция, а доколкото производството по реда на чл. 63 от ЗАНН
има характер на въззивно такова, то института
на изменение на обвинението не може да намери приложение при оспорване на
наказателни постановления пред съда, тоест съдът не може за първи път да установи нови съставомерни фактически
положения и да реализира отговорността на дееца въз основа на тях, щом
те не са предявени до този момент на нарушителя по надлежния процесуален ред.
Така изрично Решение
№ 250 от 23.06.2015 г. по н. д. № 657 / 2015 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 405 от 16.02.2015 г. по нак. д. № 1299/2014 г. на Върховен касационен
съд,
От всичко гореизложено следва, че
за съда не съществува възможност да потвърди НП
въз основа на нови съставомерни фактически положения, които са разкрити или доуточнени за първи път на етап съдебно следствие и
които не са надлежно предявени на дееца с АУАН и НП.
Да се процедира по обратен начин
означава деецът да бъде поставен в положение да разбере кои са действителните
съставомерни фактически положения, за които
се наказва, едва от акта на въззивната инстанция, след като
наказанието вече реално му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му
на защита.
Не на последно място следва да се
посочи, че ако съдът служебно
установи и накаже дееца за релевантните фактически обстоятелства, при
положение, че те са погрешно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в непреодолимо
противоречие с контролно- отменителните си правомощия в производството по чл.
63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и встъпил в правомощията на
наказващия орган.
Действително в чл. 53, ал. 2 ЗАНН
е предвидена възможност с НП да се санират пороци, допуснати в административно
наказателното производство, стига да са установени по
несъмнен начин извършването на деянието, нарушителят и неговата вина. Доколкото обаче, в процесния
случай, както в АУАН, така и в НП е посочена дата, към която деянието все още е било несъставомерно, то този ред е
неприложим.
Налице е още едно самостоятелно основание за отмяна на НП. От граматическото
тълкуване на сочената като нарушена норма на чл. 91б ЗавтПр е видно, че нарушението се осъществява чрез
бездействие като форма на изпълнителното деяние. От това следва, че независимо колко от изискваните с една и съща покана,
в рамките на една и съща проверка,
документи не са представени би се
касаело за едно единно нарушение, тъй като изпълнителното деяние би се състояло в едно и също правно значимо бездействие.
Това е така, доколкото всички изисквани документи касаят една и съща проверка,
на един и същи правен субект, изискани са с една и съща покана, като е
определен общ срок за представянето им,
а задължението за това произтича от една и съща правна норма чл. 91, ал.1, т.1
ЗАвт.Пр.
Приемането, че с непредставянето
на всеки един документ, изискан с една и съща покана, в рамките на една и съща
комплексна проверка, се извършва самостоятелно нарушение, което следва да бъде отделно
санкционирано недопустимо утежнява
положението на наказаното лице чрез мултиплициране на едно единно нарушение, за което следва да
се наложи единно наказание.
Така изрично Решение № 958 от
30.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 711 / 2018 г. на XIX състав на Административен
съд - Пловдив,Решение № 892 от 23.04.2018 г. по к. адм. н. д. № 385 / 2018 г.
на XIX състав на Административен съд – Пловдив.
В конкретния случай видно от
приложената като доказателство по делото покана
изх. № 14-00-23-998/2/09.10.2019 г. от наказания субект са изискани цял
набор от документи, като за да е правомерно поведението му, той следва да
представи всеки един от тях. Задължението
е единно и неделимо, като същото няма да е изпълнено дори да не е
представен и само един от документите.
Непредставянето на повече от един от изисканите документи
само завишава степента на обществена опасност на извършеното, но не създава
множественост на нарушенията. Това е така, доколкото, както вече се отбеляза, става
въпрос за единно фактическо поведение, изразило се в противоправно бездействие,
извършено при неизменност на обстановката и решението. Този извод намира
подкрепа и в текста на санкционната разпоредба на чл. 97 от ЗАвт.Пр., от която
е видно, че се предвижда единна
санкция и при множество на непредставените документи.
Тоест налице са всички условия да
се приеме, че с непредставяне на всички изискани с покана изх. № 14-00-23-998/2/09.10.2019 г. документи
дееца е извършил едно единно нарушение, за което е следвало да му се наложи
едно наказание по реда на чл. 97 от закона.
В същото време, видно от
приложенията към жалбата, за това единно нарушение са издадени 13
самостоятелни НП, на обща
стойност 65 000 лева.
По този начин неправилното
приложение на материалния закон е довело и до явна несправедливост на
наказанието поради неговата прекомерна тежест.
Основен принцип както на
наказателния, така и на административно-наказателния процес е, че целите на наказанието
могат да се постигнат само, ако е запазен баланса
между обществената опасност на извършеното и интензитета на употребената
държавна репресия. В конкретния случай този баланс е нарушен флагрантно,
което обуславя безусловна отмяна на НП.
В тази връзка следва да бъде
съобразено Решение № 672 от
09.04.2020 г. по к. адм. н. д. № 3994 / 2019 г. на XXII състав на
Административен съд – Пловдив, с което е оставено в сила решение на
настоящия състав, в което са изложени напълно идентични фактически и правни
доводи за незаконосъобразност на НП при аналогична фактическа обстановка.
При този изход на спора право
на разноски би имал жалбоподателя.
Доколкото обаче разноски нито са поискани, нито
са представени доказателства за осъществено представителство от адвокат или от
юрисконсулт, то разноски не следва да се присъждат.
Само за пълнота на изложението
следва да се отбележи, че доколкото разноските се присъждат с решението, то доказателствата за реално използване на
адвокатски услуги или юрисконсулт е следвало да се представят най-късно в
съдебното заседание, преди даване ход по същество, като този пропуск не
може да се санира на по-късен етап
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 36-0000075, издадено от и.д
Началник отдел Контрол към РД "АА" - Пловдив, с което на ТК
ЕУРОТРАНС ГРУП ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за нарушение на чл.
91б, ал.1, т.1 ЗАвтП
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С.Д.