№ 1112
гр. Пловдив, 18.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на
осемнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно частно гражданско
дело № 20215300502535 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. във връзка с чл.248 от
ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на Н. МЛ. Н. от ***********,
ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. Д.Б., против Определение
№263464/16.08.2021г., постановено по гр.д.№12961/2020г. по описа на
Районен съд- Пловдив, 22-ри гр.с., с което е било допълнено протоколно
определение от 30.06.2021г. за прекратяване на производството по делото,
като жалбоподателката е била осъдена да заплати на „Неткредит“ ООД,
ЕИК *********, сумата от 300 лв.- разноски по делото. В жалбата се
излагат съображения за неправилност на обжалваното определение, като
се иска отмяната му и решаване на въпроса по същество молбата на
„Неткредит“ ООД за допълване на определението бъде оставена без
уважение.
Ответната страна по жалбата- „Неткредит“ ООД, ЕИК *********,
чрез пълномощника си по делото адв. А.А., в писмен отговор на същата
иска оставянето й без уважение.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на
обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на
1
страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на
обжалване. Разгледана по същество, е неоснователна.
С протоколно определение от 30.06.2021г. първоинстанционният съд
е прекратил производството по делото поради отказ от предявения иск,
направен от ищцата Н. МЛ. Н.. В срока по чл.248, ал.1 от ГПК
ответникът „Неткредит“ ООД е поискал допълване на определението за
прекратяване, като в негова полза се присъдят направените по делото
разноски. С обжалваното в настоящото производство определение съдът
е уважил посочената молба, като е осъдил ищцата Н. МЛ. Н. да заплати
на „Неткредит“ ООД сумата от 300 лв.- разноски по делото за
заплатено адвокатско възнаграждение.
С частната жалба са изложени доводи, че определението е
неправилно, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение е било
заплатено от „Неткредит“ ООД в полза на Адвокатско дружество „П.,М.
и партньори“, с което дружество е бил сключен договор за правна
защита и съдействие, а процесуалните действия по делото от името на
страната са били извършени от адв. А.А., който не е член на
посоченото адвокатско дружество и е бил упълномощен от страната, а
не от дружеството. Тези доводи са неоснователни. От представените по
делото писмени доказателства е видно, че на 10.01.2021г. между
„Неткредит“ ООД и Адвокатско дружество „П.,М. и партньори“ е бил
сключен договор за правна защита и съдействие по гр.д.№12961/2020г. по
описа на Районен съд- Пловдив, 22-ри гр.с., в който е било уговорено
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. По делото
няма спор, че посочената сума е била заплатена на адвокатското
дружество, а и този факт се установява от представеното „авизо местен
превод“ от дата 24.02.2021г. С писмена молба от 22.04.2021г. по делото е
представено пълномощно без дата, с което „Неткредит“ ООД е
упълномощило адвокатското дружество, заедно с още шестима адвокати,
сред които адв. А.А., да го представлява по гр.д.№12961/2020г. по описа
на Районен съд- Пловдив, 22-ри гр.с. Няма спор, че всички процесуални
2
действия по делото от името на „Неткредит“ ООД са били извършени от
адв. А.А. въз основа на посоченото пълномощно. От приложения към
отговора на частната жалба договор от 01.01.2017г., сключен между
Адвокатско дружество „П.,М. и партньори“ и адв. А.А., е видно, че със
същия дружеството е възложило, а адвокатът е приел да полага личен
труд за дружеството, като извършва правно обслужване на клиентите му.
В чл.3, т.2 от договора е уговорено, че в случаите на процесуално
представителство клиентът упълномощава дружеството, което чрез своя
управител има право да преупълномощи адвоката или да посочи
адвокатът да бъде директно упълномощен от клиента наред с
дружеството. При тези данни не може да се приеме, че заплатеното от
„Неткредит“ ООД адвокатско възнаграждение в полза на Адвокатско
дружество „П.,М. и партньори“ не следва да бъде присъдено като
разноски по делото, тъй като дружеството не било извършило
процесуални действия по делото чрез адвокат, който членува в него.
Аргумент за подобен извод не може да бъде изведен от разпоредбата на
чл.71, ал.1 от Закона за адвокатурата, предвиждаща че в случай на
упълномощаване на адвокатско дружество управителят му
преупълномощава един или няколко съдружници. Посочената разпоредба
е диспозитивна и урежда реда за процесуално представителство на
страната в случаите, когато тя е упълномощила адвокатско дружество,
като предвиденият в нея ред не изключва нито общите разпоредби за
преупълномощаването, нито забранява на адвокатското дружество да
осъществи процесуалното представителство и чрез друг адвокат, който
не е член на дружеството, но е надлежно преупълномощен от
последното или упълномощен от страната. Настоящият случай е именно
такъв, тъй като процесуалното представителство, което адвокатското
дружество се е задължило да извърши със сключения договор за правна
защита и съдействие и за което е получило съответното възнаграждение,
е било извършено от ангажирания от него адв. А.А., който е бил
упълномощен директно от страната наред с дружеството.
Обстоятелството, че същият е бил посочен именно от адвокатското
дружество, а не е бил ангажиран самостоятелно от страната, се
установява от факта на упълномощаването му с едно пълномощно наред с
дружеството, както и от посочването на адреса на адвокатското
3
дружество като съдебен адрес на страната и на адв. А.А.. Ето защо и
заплатеното от страната адвокатско възнаграждение на адвокатското
дружество съставлява разноски за процесуалното й представителство по
делото, които следва да й бъдат присъдени съгласно разпоредбата на
чл.78, ал.4 от ГПК предвид направения от ищцата отказ от предявения
иск. За присъждането на посочените разноски в тежест на насрещната
страна са без значение вътрешните отношения между адвокатското
дружество и адвоката, който е извършил процесуалните действия по
делото.
Предвид горното обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №263464/16.08.2021г., постановено
по гр.д.№12961/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив, 22-ри гр.с., с
което е било допълнено протоколно определение от 30.06.2021г. за
прекратяване на производството по делото, като Н. МЛ. Н. е била осъдена
да заплати на „Неткредит“ ООД, ЕИК *********, сумата от 300 лв.-
разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4