№ 908
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110122412 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, представлявано от АА Изпълнителен директор срещу А. Б. С. с ЕГН
**********, от АДРЕС и Т. С. С. с ЕГН **********, от АДРЕС, с която се моли съда да
приеме за установено, че ответниците дължат на ищеца сумата от 71,43лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ отразени в изравнителни
сметки №**********/30.04.2015г. за периода м.01.2014г.- м.02.2014г.,
№**********/30.04.2015г. за периода м.08.2013г.- м.12.2013г. и №**********/31.07.2015г.
за периода м.05.2013г.- м.07.2013г., 21,87лв. - законна лихва за забава от 01.06.2015г. до
04.06.2018г., ведно със законната лихва от 12.06.2018г. датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
сумите,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№38421/2018 г. на СРС.
Ищецът твърди, че между Областна администрация- област София, А. Б. С. и Т. С. С.
и “Топлофикация София” ЕАД не е подписан договор за продажба на топлинна енергия,
въпреки отправената покана от ищеца, поради което длъжникът се е обогатил неоснователно
за сметка на дружеството и дължи да му върне онова, с което се е обогатил неоснователно до
размера обедняването.
Сочи се, че съобразно § 33а. от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от
09.12.2003 г., с последна редакция ДВ., бр. 54 от 17.07.2012 г./ „Небитов клиент" е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за небитови нужди. С оглед изложеното и по силата на нормативните актове, ответниците не
са изпълнили задължението си във връзка със сключването на договор за продажба на ТЕ за
стопански нужди, съгласно действащото законодателство във сферата на енергетиката. В
този смисъл, в чл. 149, ал. 1, т.З от ЗЕ е регламентирано, че продажбата на ТЕ за стопански
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява на основата на писмени договори
1
при общи условия (ОУ), които се сключват между топлопреносното предприятие и
потребителите на ТЕ за стопански нужди. Общите условия се изготвят от „Топлофикация
София” АД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/към
Министерски съвет. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на двете страни;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди,
които се изготвят от „Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за
енергийно регулиране /ДКЕВР/ към Министерски съвет, се регламентират търговските
взаимоотношения между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
За процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди от
„Топлофикация София” ЕАД на потребители в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-
043/12,07,2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006 г. на ДКЕВР, както и ОУ
одобрени с Решение № ОУ- 033/08.10.2007 г. на ДКЕВР, като същите са в сила от датата на
решението. В глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл. 40, ал. 1 е определен реда и срока, по
който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след
получаване на издадена от продавача данъчна фактура. В този смисъл, задължението на
ответниците, за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури е най-късно до 20 число на следващия месец. С изтичането на
последния ден от този срок ответникът е изпадал в забава за тази сумата по фактурата -
чл.86, ал.1 от ЗЗД. В случай, че ответниците са имали възражение относно стойността на
начислената ТЕ (сума), то всеки месец е имало регламентираната между страните и
уредената от закона възможност да предяви възражение - чл.40, ал.2 от ОУ. До настоящия
момент в деловодството ни не е постъпвало такова възражение, за да е необходимо да бъдат
преразгледани съответните начислени суми.
Сочи се, че дружеството- ищец е изпратило писмо покана, с което длъжникът е
поканен да заплати доброволно дължимата сума, както и че ако ответниците, не заплати
същата в 7-мо дневен срок от получаване на писмото, “Топлофикация София” ЕАД ще
пристъпи към принудителното им събиране по реда на чл.154, ал.1 от ЗЕ, с всички законни
последици от това.
Поддържа се, че сградата-етажна собственост, в която се намира имота на ответника
не е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, с оглед на което в сградата-етажна собственост не е въведена система за дялово
разпределение на топлинната енергия и съответно за топлоснабдения имот не са изготвяни
изравнителни сметки. В подкрепа на горното е съставен констативен протокол, като същият
е подписан от представител на етажната собственост и от представител на дружеството.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който
правят възражение за погасяване на процесните суми по давност.
Претендират се разноски.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно чл. 59, ал. 1, ЗЗД и чл.
86 ЗЗД, във вр. чл. 422 ГПК.
На 12.06.2018 г. „Топлофикация София“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу А. Б. С. и Т. Б.а С. за сумата от
2
71,43 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за имот с код на платеца Т
********* по три броя изравнителни сметки за периодите от м.01.2014 г. до м.02.2014 г., от
м.08.2013 г. до м.12.2013 г. и от м.05.2013 г. до м.07.2013 г., ведно със законната лихва от
12.06.2018 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 21,87 лв. за периода
от 01.06.2015 г. до 04.06.2018 г.
С разпореждане от 26.09.2018 г. по ч. гр. д. № 38421/2018г. по описа на СРС, съдът е
постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в
заповедното производство разноски в размер на 25 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение
Длъжниците са депозирали в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК писмено възражение,
намирайки вземането – предмет на заповедта, за недължимо В срока по чл.415, ал.4 ГПК
ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.
От представения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот *** том I,
рег. №***, дело *** от 01.03.2007 г. на Нотариус ИР се установява, че А. Б. С. е закупил
недвижим имот- АДРЕС, АДРЕС. С Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека А.
Б. С. и Т. С. С. са учредили в полза на „ОББ“ АД договорна ипотека въхху собствения им
имот - АДРЕС, АДРЕС.
Представено е удостоверение, съставено от Дирекция „Обслужване на клиенти и
управляване на вземанията“ на ищеца, в което има отбелязване, че АДРЕС аб. №*********.
На 07.08.2007 г. А. Б. С. е депозирал пред ищцовото дружество молба-декларация с да
му бъде открита партида съгласно Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София“ за топлоснабден имот с адрес: АДРЕС
По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по
което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че отоплението
в процесната сграда е спряно преди процесния период по решение на ЕС и в сградата е
ползвана само ТЕ за БГВ до 02.2014г. От 03.2014г. е прекратено окончателно
топлоподаването към процесната сграда. В процесния имот е имало поставен един брой
водомер за топла вода. Водомера е отчетен на 23.05.2014г. Отчетеното количество топла
вода е 4 куб.м. и е коригирано /увеличено/ спрямо показанието на общия водомер в
абонатната станция с +0.6805куб.м. Вещото лице е установило, че топломерите с фабр.
№4022120 и №4481801 през процесния период са преминали на метрологични проверки
през 2 годишен период и при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите
стойности. Вещото лице е установило, че размерът на ТЕ за БГВ за процесния период е
151.19лв. Доколкото с исковата молба се претендират само суми от изравняване по фактури
е посочено, че те са
-№**********/30.04.2015г. за период 01-02.2014г. доплащане +11.83лв.
-№**********/30.04.2015г. за период 08-12.2013г. доплащане +96.85лв.
-№**********/31.07.2015г. за период 05-07.2013г. доплащане +38.56лв./сумата е била
за връщане -38.56лв., но посочената фактура е сторнираната сума и е доплащане +38.56лв./.
Заключено е, че общо за периода 05.2013-02.2014г. дължимата сума за доплащане е 71.41лв.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по
която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че съгласно
счетоводните записвания на ищеца не са извършени плащания за процесния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
От събраните по делото доказателства, в това число и приетото заключение на
съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена
3
към топлопреносната мрежа. Съгласно разпоредбите на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ потребител на
енергия или природен газ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за стопански нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва
въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното
предприятие и потребителя – арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
„потребители на топлинна енергия“.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42
ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на
имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от
17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквИ.лентно по
смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153,
ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия.
От представените нотариални актове се установява, че в рамките на процесния период
/ м.05.2012г. до м.02.2014г. /ответниците са били съсобственици на топлоснабдения имот-
жилище.
В настоящия случай ищцовата претенция се основава на твърденията за липса на
сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от
ответниците, поради което въпросът за постигането на писмено съглашение за продажба е
относим към изхода на спора – доказването на подобно съглашение не би обосновало
уважаване на исковете, тъй като те са предявени на извъндоговорно основание.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават заключението, че за
исковия период между ищцовото дружество от една страна и А. Б. С. и Т. С. С. от друга
страна, е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет: доставката на
топлинна енергия за битови нужди относно процесния имот.
Недоказани остават доводите за използване на имота за стопански цели, доколкото
съшият е жилище.
Не намира опора в доказателствата и твърдението, че между страните е налице
имуществено разместване поради липса на облигационна връзка, а именно неоснователно
4
обогатяване. Напротив установява се, че ответниците в качеството си на собственици на
недвижим имот-жилище са клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Отделно от
страна на А. Б. С. изрично е налице воля и за пораждане на договорно правоотношение с
ищеца съгласно Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ за топлоснабден имот с адрес: АДРЕС
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗЗД правото да се иска връщане на
полученото без правно основание обогатяване възниква за обеднелия само тогава, когато
няма друг иск, с който същия да се защити. Искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД и искът, с който
обеднилия се разполага за защита на нарушеното си право, се намират в положение на
субсидиарност. Последното изразява връзката между двата иска, при която съществуването
на единия иск, ограничава упражняването на другия, дори и да са налице предпоставките за
упражняването му, като по този начин препятства конкуренцията между тях. Затова ако
обеднелия разполага с други искове за възстановяване на обедняването си-вещен,
облигационен, деликтен, а също така и иск по чл. 55 от ЗЗД, искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е
неприложим, тъй като не може да се конкурира с тях по силата на чл. 59, ал. 2 от ЗЗД./
Решение № 90 от 15.09.2020 г. по гр. д. № 3937 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то
гр. Отделение/
В процесния случай ищецът би могъл да упражни правата си чрез предявяване на иск
по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД. Така предявяването на иск за
неоснователно обогатяване при наличие на основание – договорна връзка между страните
води до неоснователност на иска.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, ,
представлявано от АА Изпълнителен директор срещу А. Б. С. с ЕГН **********, от АДРЕС
и Т. С. С. с ЕГН **********, от АДРЕС, за признаване за установено, че ответниците
дължат на ищеца сумата от 71,43лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ отразени в изравнителни сметки №**********/30.04.2015г. за
периода м.01.2014г.- м.02.2014г., №**********/30.04.2015г. за периода м.08.2013г.-
м.12.2013г. и №**********/31.07.2015г. за периода м.05.2013г.- м.07.2013г., 21,87лв. -
законна лихва за забава от 01.06.2015г. до 04.06.2018г., ведно със законната лихва от
12.06.2018г. датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите- суми с които ответниците са се
обогатили неоснователно за сметка на ищеца, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №38421/2018 г. на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5