№ 121
гр. Велико Търново, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ГАЛИНА К.
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224000500079 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 11/07.01.2022 г. по гр.д. № 96/2021 г. Великотърновският
окръжен съд осъдил Гаранционен фонд – гр. София да заплати поравно на В.
СТ. Г. и АН. СТ. К., в качеството им на правоприемници на починалата в хода
на процеса Д. А. Т., сумата от 26 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени от тяхната майка неимуществени вреди, причинени в резултат на
ПТП с неидентифицирано МПС, настъпило на 28.01.2020 г. в гр. Горна
Оряховица, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.01.2021
г. до окончателното изплащане на обезщетението. Със същото решение съдът
осъдил Гаранционен фонд – гр. София да заплати поравно на В. СТ. Г. и АН.
СТ. К. сумата от 1 697 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
тяхната майка имуществени вреди, причинени в резултат на същото ПТП,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.01.2021 г. до
окончателното изплащане на обезщетението, като отхвърлил иска в
останалата му част до пълния предявен размер от 1 952,32 лв., за разликата от
255,32 лв., като неоснователен и недоказан. Осъдил Гаранционен фонд – гр.
София да заплати на адв. Е.С. Д. при ВТАК сумата от 1 658,79 лв. адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищците по
делото, а в полза на В. СТ. Г. и АН. СТ. К. – направените по делото разноски
за заплатена държавна такса и възнаграждения на вещите лица в размер на
1
1 354,41 лв., съразмерно с уважената част от исковете. Осъдил В. СТ. Г. и АН.
СТ. К. да заплатят на Гаранционен фонд – гр. София сумата от 10 лв.
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Против горното решение в осъдителните му части е постъпила въззивна
жалба от ответника Гаранционен фонд-гр.София, чрез процесуален
представител адвокат Н.И..
В жалбата се излага, че в нарушение на чл. 235 от ГПК съдът се е
задоволил да изброи в хронологичен порядък част от събраните по делото
писмени и гласни доказателства, без да ги подложи на анализ и да
аргументира изводите си относно удостоверените с тях факти, като не е
обсъдил множество доказателства по делото, установяващи релевантни за
спора факти. Жалбоподателят счита, че по делото няма събрани доказателства
уврежданията на ищцата да са причинени от ПТП с неидентифицирано МПС.
Твърди се, че от събраните по делото доказателства не може да се направи
извод, че соченото в исковата молба ПТП се е състояло изобщо. Излага се, че
ако, въпреки доказателствата, се приеме, че ищцата е ударена от МПС в
твърдяното от нея ПТП, то по делото имало достатъчно данни кое е това
превозно средство и следвало производството да бъде спряно на основание
чл. 229, ал. 1, т. 5 от ГПК (направеното от жалбоподателя искане в този
смисъл пред първата инстанция било оставено без уважение). Горните
нарушения, според жалбоподателя, са довели до необоснования извод, че
предявеният иск е основателен. Отделно от това са наведени оплаквания в
насока, че размерът на присъденото обезщетение е значително завишен.
Твърди се, че исковите претенции били прекомерно завишени с оглед
принципа на справедливостта, съществуващите към момента в страната
икономически условия, стандарта на живот и трайната съдебна практика за
процесната 2020 г. Исковите претенции не кореспондирали също и със
задължителната съдебна практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД. Посочва
се, че при определяне на размера на обезщетението следва да се съобразяват и
застрахователните лимити за годината, в която е настъпило съответното ПТП.
Въззивникът моли Апелативният съд да отмени обжалваното решение,
като неправилно и вместо него да постанови друго по съществото на спора, с
което да отхвърли изцяло исковата претенция, като неоснователна и
недоказана или алтернативно да намали драстично присъденото обезщетение,
поради завишения и несправедлив размер, присъден от Първоинстанционния
съд. Претендира се присъждането и на сторените в производството разноски
за двете инстанции.
Не е постъпил отговор от другата страна, а именно от ищците В.Г. и
А.К., с процесуален представител адв. Е.Д..
Въззивникът ответник не изпраща процесуален представител в
проведеното открито съдебно заседание в настоящата инстанция. С
2
мотивирано писмено становище по делото поддържа депозираната жалба и
направените с нея искания.
Въззиваемите ищци, чрез процесуалния си представител адв. Е.Д.,
оспорват въззивната жалба по съображения, че обжалваното съдебно решение
е правилно, доколкото по делото били доказани всички предпоставки за
ангажиране отговорността на Гаранционния фонд, а определеното
обезщетение било справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Моли
обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира заплащането на
разноски за оказаната на въззиваемите безплатна правна помощ на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАв.
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, прецени
събраните по делото доказателства, взе предвид становищата на страните и
извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение в границите
на правомощията си, Апелативният съд приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от страна по делото,
при наличен интерес у нея да обжалва, насочена е срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, както и е подадена в срок.
При обсъждане на нейната основателност приема за установено
следното.
Ищцата Д. А. Т. твърди в исковата молба и по делото, че на 28.01.2020г.
в гр. Горна Оряховица, в района на кръстовище на ул. ”Отец Паисий” и ул.
”Пирот”, неустановен автомобил, управляван от неизвестно за нея лице, я
ударил докато пресичала на пешеходната пътека на ул. „Пирот“, в резултат на
което получила следните увреждания – закрито счупване на костите на дясна
подбедрица, наложило кръвно наместване и фиксиране с метал, причинило
трайно затруднение на движението на десния долен крайник над 30 дни и със
срок на лечение и възстановяване над десет месеца, както и кръвонасядания с
оток на меките тъкани в дясната седалищна зона, на дясната мишница,
дясната буза и ухо, дясната челно-теменна област на главата. Твърди, че по
случая било образувано досъдебно производство, но същото било спряно с
постановление на прокурора, тъй като напусналият произшествието лек
автомобил и неговият водач не били установени. Излага, че вследствие
полученото при инцидента увреждане е търпяла интензивни болки и
страдания непосредствено след него, както и дълго време след извършената
операция не се е възстановила напълно и е налице осезателен двигателен
дефицит при движенията на крайника. В продължение на около три месеца не
могла да си служи с десния крак, което довело до изключителни трудности
при осъществяване на ежедневните дейности по придвижване, обличане,
тоалет. По-голямата част от възстановителния период прекарала на легло,
което налагало близките да се грижат за нея. Страдала от силно главоболие
и виене на свят, както и повече от месец от болки в цялото тяло. Вследствие
на преживения шок от настъпване на ПТП, причинените множество телесни
увреждания, продължителното лечение и възстановяване, изпаднала в
3
депресия, изразяваща се в напрегнатост, безсъние, повишена
раздразнителност и тревожност. Излизането навън пораждало силен стрес у
нея, особено при пресичане на пешеходна пътека. След инцидента
ограничила значително социалните си контакти. Твърди също, че вследствие
на произшествието били причинени и имуществени вреди, изразяващи се в
разходваните от нея средства за лечение и възстановяване. Посочва, че
предявила застрахователна претенция пред ответника, но последният отказал
плащане.
Предвид изложеното ищцата моли съдът да осъди ответника
Гаранционен фонд – гр. София да заплати сумата от 26 000 лв. –
обезщетение за претърпени от нея вследствие на настъпилото произшествие с
неидентифицирано МПС неимуществени вреди и сумата от 1 952.32 лв. –
обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото произшествие,
ведно със законната лихва от 30.01.2021г. до окончателното изплащане на
сумите. Претендира присъждане в своя полза и на направените по делото
разноски.
Ответникът Гаранционен фонд-гр.София, чрез процесуален
представител, в писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК и по делото оспорва
изцяло предявените искове по основание и размер. Оспорва изложените в
исковата молба твърдения относно механизма, причините и обстоятелствата
при настъпване на ПТП, както и наличието на причинната връзка между
последното и твърдените увреждания. Оспорва ищцовите твърдения за
настъпване на ПТП въобще, както и вина за същото, ако се е осъществило, да
има водачът на неидентифицираното МПС. В условията на евентуалност
прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата, която като пешеходец сама се е поставила в опасност, движейки се
по платното за движение при наличие на обособени тротоарни площи.
С протоколно определение от 07.10.2021г., поради настъпилата в хода
на производството смърт на ищцата /на 10.09.2021г./, съдът е конституирал
по делото на нейно място, като нейни правоприемници, наследниците по
закон В. СТ. Г. и АН. СТ. К. /дъщери на ищцата/.
Като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение в
границите на правомощията си Апелативният съд приема за установено
следното:
При извършената служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.269
ал.1 от ГПК Въззивният съд намира обжалваното решение за валидно и
допустимо в неговата цялост, тъй като е постановено от законен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена
форма, подписано е и е разбираемо.
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.
Първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд в
4
отхвърлителната му част, с която предявеният от Д. А. Т. (заместена в хода на
процеса от своите дъщери В. СТ. Г. и АН. СТ. К.) иск за обезщетение за
претърпени от ищцата имуществени вреди е отхвърлен за разликата над 1 697
лв. до пълния предявен размер от 1 952, 32 лв., е влязло в сила, като
необжалвано.
С първоинстанционното решение в останалите му осъдителна части по
исковете за обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди,
предмет на настоящото въззивно производство, са съобразени всички събрани
по делото доказателства. Окръжният съд е изяснил всестранно и правилно
фактическата обстановка по делото и въз основа на нея е направил правилни
изводи относно установените по делото факти и обстоятелства.
Поради това Апелативният съд възприема така изяснената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка и в настоящото въззивно
решение я възпроизвежда съвсем накратко.
От фактическа страна се установява следното:
По делото е представен протокол за оглед на ПТП, от който се
установява, че след получен сигнал за настъпило произшествие между
пешеходец и неизвестно МПС на 28.01.2020г. бил извършен оглед на „У“-
образно кръстовище, образувано между ул.“Отец Паисий“ и ул. “Пирот“ в гр.
Горна Оряховица. По протежение на южния тротоар на ул. “Отец Паисий“ е
установена пешеходна пътека, тип „Зебра“, успоредна на оста на улицата.
По случая било образувано ДП № 57/2020г. по описа на РУ-Горна
Оряховица за извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, б. “а“ вр. ал. 1, б. “б“
вр. чл. 342, ал. 1 от НК. С постановление от 12.06.2020г. образуваното
досъдебно производство е било спряно поради това, че проведените
процесуално-следствени действия и оперативно-издирвателни мероприятия
не са установили участвалия в произшествието автомобил и неговия водач.
По делото е изискан и приложен диск, съдържащ видеофайл със запис
от охранителна камера, обхващаща началото на кръстовището, образувано
между ул. “Отец Паисий“ и ул. “Пирот“. Няма пряка видимост към
пешеходната пътека в района и мястото на произшествието. Първостепенният
съд е извършил оглед по реда на чл.204 ГПК, констатациите от който са
отразени в протокола от проведено съдебно заседание от 07.10.2021г.
Установено е, че на 28.01.2020 г., в 6:32:29 ч., на тротоара пред сградата на ул.
„Отец Паисий“ се вижда лице – пешеходец, движещо се в посока към центъра
на гр. Горна Оряховица, което достига до края на сградата по продължение на
тротоара. В 6:32:41 ч. и съответно в 6:32:42 ч. се виждат последователно
движещи се един зад друг два леки автомобила. Първият от тях не се вижда
ясно и не може да бъде определен като марка и цвят, съответно
регистрационен номер, а вторият е идентифициран като л.а. „Фолксваген
Бийтъл“. И двата автомобила се движат по ул. „Отец Паисий“ в посока към
центъра на гр. Горна Оряховица, като достигайки до края на горепосочената
сграда, подават светлинен сигнал за извършване маневра на ляво по посока на
5
движението им.
По делото е приложен и протокол от 29.01.2020г., съобразно който е
бил извършен оглед на автомобил със същата марка и модел, но
констатациите в него не са достатъчни да обосноват извод, че това е
участвалото в процесното произшествие МПС.
От заключението по допуснатата и изслушана от първостепенния съд
автотехническа експертиза, изготвено въз основа на всички събрани в
производството доказателства, е установен механизмът на настъпване на
процесното ПТП. Вещото лице е приело, че са налице достатъчно данни,
сочещи за настъпило ПТП със следния механизъм – сблъсък на движещ се
автомобил с предната му част и десния крак в областта на дясната подбедрица
на пешеходка, движеща се по обозначената на процесното кръстовище
пешеходна пътека, явяваща се продължение на южния тротоар на ул. “Отец
Паисий“ в гр. Горна Оряховица. От данните по делото вещото лице е
заключило, че пострадалата се е движила по южния тротоар на ул.“Отец
Паисий“ в посока запад и достигайки „У“-образното кръстовище е
предприела пресичане на ул. “Пирот“ по пешеходната пътека, тип „Зебра“.
Когато водачът на МПС е предприел маневра „завой наляво“ към ул. “Пирот“,
пешеходката се е намирала на около 1.5 м от мястото на удара и на около 8.5
м от началото . Последвал удар, при който пешеходката се завъртяла и
паднала на земята. Според вещото лице мястото на удара е на пешеходната
пътека, на около 10 м западно от източния край, като в момента на
предприемане на маневрата „завой наляво“ от МПС, пешеходката вече е била
започнала пресичане на платното за движение и превозното средство е било
разположено североизточно зад нея, поради което тя не е могла да го
възприеме като движещо се такова. Водачът на автомобила е имал пряка
видимост към пешеходката, която се е намирала отляво и пред автомобила
преди и към момента на настъпване на произшествието. При тези данни
експертът е заключил, че водачът на МПС е имал техническата възможност
да възприеме опасността и да предприеме маневра за завиване наляво след
пресичане на пешеходката на платното за движение.
От заключението по допуснатата и изслушана пред
първоинстанционния съд съдебномедицинска експертиза се установява, че
вследствие на ПТП пострадалата е получила закрито вътреставно счупване на
костите на дясната подбедрица, извършено кръвно наместване и фиксиране с
метал, както и контузна рана на дясна подбедрица, кръвонасядане по
седалището, кръвонасядане по дясна мишница, кръвонасядане по дясна буза и
дясна ушна мида, кръвонасядане по главата, главоболие и световъртеж.
Счупването на костите на дясна подбедрица е причинило трайно затруднение
в движението на десен долен крайник над 30 дни. Останалите кръвонасядания
в съвкупност са причинили разстройство на здравето, неопасно за живота. За
кръвонасяданията възстановителният период е около 20 дни. За закритото
счупване на костите на подбедрицата обичайния срок за лечение и
възстановяване е около 12 месеца. Към датата на извършения от вещото лице
6
преглед на ищцата (21.06.2021 г.) е налице двигателен дефицит в дясна
колянна става около 20%, болков синдром, провокиращ се при натоварвания
на десен крайник и при определени климатични промени. С оглед изминалото
време и характера на травмата вещото лице е дало заключение, че тези
ограничения са дефинитивни и за цял живот. Травмата на дясната подбедрица
е контактно увреждане (бампер фрактура) от удар на външните части на
МПС. Останалите описани травми са разположени от дясната страна на
пострадалата (латеризация) и отговарят да са получени в резултат от удар в
терена след удара от МПС (теренна травма). Разположението на травмите по
главата, тялото и седалището на пострадалата показват, че се касае за падане
от собствен ръст на дясната си страна и не са характерни за травми, получени
при побой.
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице е
изяснило, че с оглед местоположението на фрактурата същата не може да
бъде получена от удар с ППС с животинска тяга, а нейната тежест изключва
получаването от удар с велосипед. Според експерта тежък удар с предмет в
областта на коляното може да доведе до подобна фрактура, но по делото
липсват такива данни, а и с оглед установените травми, много характерни за
ПТП, подобна възможност е изключена.
По делото са приложени 3 бр. епикризи, видно от които болничният
престой на пострадалата Д. Т. в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД – Велико
Търново, в Отделение по ортопедия и травматология и в Отделение за
физиотерапия и рехабилитация е продължил за времето от 28.01.2020г. до
10.02.2020г., като същата е оперирана, с поставяне на метална остиосинтеза
със заключваща плака за проксимална тибия, а за времето от 10.06.2020г. до
17.06.2020г. на същата са били извършване рехабилитационни процедури в
болнично заведение в гр. Горна Оряховица.
Представени са фактури, ведно с касови бонове, за закупени
медикаменти, патерици, импланти, както и удостоверение и фактура за
заплатен престой в болнично заведение и потребителска такса.
От показанията на св. Р. Б., сестра на пострадалата Д. Т., се установява,
че всяка сутрин около 7 ч. последната отивала пеш до дома на свидетелката,
за да се грижи за детето . На 28.01.2020г. рано сутринта, преди 7 ч., Д. Т. се
обадила по телефона плачейки и съобщила, че неизвестна кола я блъснала и
избягала. Свидетелката отишла веднага на място, при което видяла сестра си,
която била на земята, облегната на последния паркиран в непосредствена
близост до края на пешеходната пътека автомобил. Тя не можела да върви, не
можела и да се изправи поради силни болки. Свидетелката я натоварила в
автомобила си и я откарала в Спешна помощ. След направена рентгенова
снимка и установено счупване на десния крак, пострадалата била откарана в
болницата в гр. Велико Търново, където на следващия ден била оперирана.
По-късно била проведена рехабилитация, като били правени опити да се
движи с помощта на патерици, но тъй като не успяла да се научи, близките
7
осигурили проходилка. Пострадалата изпитвала силни болки, кракът
постоянно отичал и спяла с поставена под него възглавница. В продължение
на около 4-5 месеца не можела да се движи сама. За нея се грижели близките
, а посещенията на рехабилитационни процедури ставали с помощта на
санитарка, която я смъквала и качвала обратно в дома . След като отново
започнала да помага в отглеждането на детето на св. Б., пострадалата
останала да живее постоянно в дома на последната, тъй като изпитвала
затруднения да върви на по-големи разстояния, кракът я заболявал и се
подувал. Непосредствено след инцидента, сестрата на свидетелката
споделила, че слизайки от тротоара, започнала пресичане на дългата
пешеходна пътека на „У“-образното кръстовище и както вървяла по нея, чула
кола и видяла светлини, след което колата я ударила отзад. В резултат на
удара тя се завъртяла и паднала на земята. За да се махне от пешеходната
пътека и да не я удари друго МПС, движейки се по земята, тя успяла да се
премести до паркираните в този край на пешеходната пътека автомобили. Св.
Б. посочва, че я е намерила на това място, като пострадалата била със скъсани
и кални дънки и яке от дясната страна.
От показанията на св. М. Ч. се установява, че в деня на инцидента Д. Т.
била откарана в Спешна помощ, след което в болницата в гр. Велико
Търново, където била оперирана и била проведена рехабилитация. След
изписването , той помагал при качването в дома , тъй като тя не можела да
се движи. Не можела да се придвижва и с помощта на патерици, поради което
за нея се грижела дъщеря . Около половин година продължило
възстановяването , като се мъчела да се движи с проходилка. Свидетелят
посочва, че седмица преди разпита му пред първоинстанционния съд (на
05.07.2021 г.) Д. му споделила, че все още изпитва болки в увредения крайник
и той се подувал, поради което през нощта спяла, като го вдигала на
възглавница.
Не е спорно между страните по делото, че пострадалата е адресирала до
ответника писмена застрахователна претенция за обезщетяване на вредите,
претърпени от нея при процесното ПТП, въз основа на която е била
образувана щета № 20-210275/30.10.2021 г. и по която наследодателката на
ищците получила отказ за заплащане на претендираното обезщетение.
При тези данни от фактическа страна съдът достига до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането, безвиновната отговорност на Гаранционния фонд за
изплащане на обезщетения на пострадали от ПТП, причинено от неизвестен
автомобил, лица се ангажира при наличието на три предпоставки: ПТП да е
настъпило на територията на Република България, същото да е причинено от
неидентифицирано МПС; от ПТП да са настъпили имуществени и/или
неимуществени вреди от смърт или телесни увреждания. На общо основание
тук важи изискването по отношение на водача на неидентифицираното МПС
8
да са налице елементите от фактическия състав на деликта, включително
негово виновно противоправно поведение, в пряка причинна връзка с
нанесените вреди. Само при кумулативното наличие на всички посочени
предпоставки, исковата претенция срещу Гаранционния фонд ще бъде
основателна.
Основните спорни въпроси по делото са фактът на настъпило ПТП,
както и дали това ПТП е настъпило с участието на неидентифицирано МПС.
Спорен е и размерът на обезщетението, което се дължи за претърпените от
наследодателката на ищците вреди.
Като взе предвид данните по делото и обсъди всички доказателства
поотделно и в тяхната взаимна връзка, настоящият състав на въззивната
инстанция намира, че са налице условията за ангажиране на отговорността на
гаранционен фонд – гр. София, тъй като е настъпило ПТП от действията на
неустановен водач, при което са причинени телесни увреждания на
пострадалата.
Установено е от приетото и неоспорено от страните заключение по
автотехническата експертиза по делото, че са налице обективни данни за
настъпило произшествие при следния механизъм: на 28.01.2021 г., в тъмната
част на денонощието, около 6:30 ч., в гр. Горна Оряховица, по ул. „Отец
Паисий“, в посока запад се е движил неустановен лек автомобил. Мястото на
ПТП е „У“-образно кръстовище между ул. „Отец Паисий“ и ул. „Пирот“,
която е косо разположена в посока югозапад. На „У“-образното кръстовище
водачът предприел маневра за завиване наляво, за да продължи движението
си по ул. „“Пирот“. По същото време на южния тротоар на ул. „Отец Паисий“,
югозападно от автомобила, се намирала пешеходката Д. А. Т., като същата се
придвижвала в посока запад. Достигайки кръстовището последната е
предприела пресичане на платното за движение на ул. „Пирот“, по
обозначената пешеходна пътека, с маркировка тип „зебра“. Когато водачът на
лекия автомобил решил да предприеме маневра за завиване наляво в посока
запад, пешеходката в този момент вече е била предприела пресичане на
платното за движение от изток на запад и се е намирала върху обозначената с
маркировка пешеходна пътека. Водачът не забелязал пешеходката и
траекториите им на движение се пресекли, като последвал удар между
пешеходката и лекия автомобил. Съприкосновението е между предната част
на автомобила и десния крак на пешеходката, в областта на дясната
подбедрица. Вследствие на удара, пешеходката се завъртяла около оста си и
паднала по очи върху платното за движение, като главата била насочена в
посока югоизток. Водачът на автомобила не преустановил движението си и
напуснал мястото, на което било реализирано ПТП. Установено е, че
пешеходката е предприела пресичането на платното за движение по
пешеходната пътека, спазвайки задължението си да се съобрази с пътната
обстановка и движещите се автомобили. Водачът на автомобила е имал
видимост към пешеходната пътека на около 50 метра преди мястото на удара.
В момента на навлизане на пешеходката на пътеката автомобилът се е
9
намирал най-малко на 66 метра зад пешеходката, поради което водачът е имал
възможност да забележи пострадалата и да възприеме нейното
местоположение върху платното за движение.
Така установеното от вещото лице, чието заключение настоящата
инстанция възприема като обективно и правилно, се подкрепя и от
приложения по делото протокол за оглед на ППТ от 28.01.2021 г., а също и от
показанията на свидетелката Р. Б.. Съдът кредитира с доверие показаният на
последната, доколкото те се подкрепят от останалите данни по делото и са
безпротиворечиви.
Установено е, че вследствие на настъпилото ПТП наследодателката на
ищците е претърпяла травматични увреждания - закрито вътреставно
счупване на костите на дясната подбедрица, както и контузна рана на дясна
подбедрица, кръвонасядане по седалището, кръвонасядане по дясна мишница,
кръвонасядане по дясна буза и дясна ушна мида, кръвонасядане по главата,
главоболие и световъртеж. Пострадалата е понесла и разходи във връзка с
лечението на получените травми.
Безспорно е установена и причинната връзка между настъпилото ПТП и
претърпените от пострадалото лице вреди. В тази насока съдът съобразява
заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза, съобразно
което травмата на дясната подбедрица е контактно увреждане от удар на
външните части на МПС. Останалите описани травми са разположени от
дясната страна на пострадалата и отговарят да са получени в резултат от удар
в терена след удара от МПС (теренна травма). Разположението на травмите по
главата, тялото и седалището на пострадалата показват, че се касае за падане
от собствено ръст на дясната си страна и не са характерни за травми,
получени при побой. Вещото лице категорично е изключило възможността
фрактурите да бъдат получени от удар с ППС с животинска тяга, а тежестта
на травмите изключва получаването им и от удар с велосипед. Според
експерта тежък удар с предмет в областта на коляното може да доведе до
подобна фрактура, но по делото липсват такива данни, а и с оглед
установените травми, много характерни за ПТП, подобна възможност е
изключена.
Предвид изложеното, по делото е категорично установено виновното и
противоправно поведение на водач на неидентифицирано МПС, което с
поведението си е предизвикало ПТП на територията на Република България, в
причинна връзка с което стоят претърпените от наследодателката на ищците
вреди. Следователно, налице са предпоставките за ангажиране отговорността
на Гаранционния фонд на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ. Всички доводи
на въззивника в обратната насока са неоснователни.
По размера на дължимото обезщетение за претърпените от
наследодателката на ищците неимуществени вреди съдът намира следното:
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД означава да
бъде определен онзи паричен еквивалент не само на болките и страданията,
10
понесени от конкретното увредено лице, но и всички онези неудобства,
емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите.
Ето защо размерът на обезщетението следва да се определи при преценка на
конкретните обстоятелства – характерът на увреждането, последиците,
възрастта на увредения и др. При определяне на дължимото обезщетение
следва да се отчитат и конкретните икономически условия, както и
относимата съдебна практика при обезщетяване на вреди в сходни случаи.
При определяне размера на дължимото на ищците В.Г. и А.К.
обезщетение за претърпените от тяхната наследодателка Д. Т. неимуществени
вреди-болки и страдания въззивният съд взе предвид следните обстоятелства:
вида на уврежданията- закрито вътреставно счупване на костите на дясната
подбедрица, както и контузна рана на дясна подбедрица, кръвонасядане по
седалището, кръвонасядане по дясна мишница, кръвонасядане по дясна буза и
дясна ушна мида, кръвонасядане по главата, главоболие и световъртеж;
проведеното лечение- операция, изразяваща се в извършено кръвно
наместване и фиксиране с метална остеосинетаза; проведен
рехабилитационен курс; изпитваните от пострадалата болки и страдания,
които първоначално са били много силни; изпитваните от същата неудобства
в ежедневието поради невъзможността да се придвижва и да полага сама
грижи за себе си - първоначално пострадалата е разчитала изцяло на помощта
на своите дъщери за задоволяване на ежедневните си потребности и за
обслужването си; необходимостта да се придвижва с помощни средства –
патерици и проходилка; неудобствата от необходимостта да бъде обслужвана
и подпомагана от близките си; възрастта на пострадалата към момента на
произшествието- 58 години; периода на възстановяване-около 6 месеца.
Съдът съобразява също и състоянието на пострадалата към момента на
прегледа, извършен от вещото лице по съдебномедицинската експертиза –
наличие на двигателен дефицит в дясна колянна става около 20%, болков
синдром, провокиращ се при натоварвания на десен крайник и при
определени климатични промени.
Съобразявайки горните обстоятелства, икономическите условия в
страната към момента на увреждането-28.01.2020г. и съобразно критерия за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД въззивният съд намира, че следва да бъде
определено обезщетение за претърпените от пострадалата неимуществени
вреди-болки и страдания в размер на 26 000 лв. Този размер на обезщетение
представлява справедлив еквивалент на претърпените от наследодателката на
ищците неимуществени вреди.
В случая не е налице основание за присъждане на обезщетение в по-
нисък размер. Доводите на въззивника в тази насока са неоснователни. При
определяне на справедливия размер на обезщетението за претърпените от
пострадалата неимуществени вреди съдът отчита и обстоятелството, че
според вещото лице ограниченията в движението в дясната колянна става са
били дефинитивни и за цял живот. Пострадалата е продължила да изпитва
11
болки и след възстановяването си, като дори се е налагало да поставя
увредения крайник в определена позиция по време на сън. Изпитвала и
затруднения да се движи на по-дълги разстояния. Всичко изложено по-горе
мотивира съдът да приеме, че именно определената сума от 26 000 лв.
представлява онзи справедлив еквивалент на претърпените от пострадалото
лице неимуществени вреди по повод на процесното ПТП, който следва да
бъде присъден като обезщетение.
По иска за неимуществени вреди първоинстанционния съд е достигнал
до същия краен извод, поради което решението в частта, с която Гаранционен
фонд – гр. София е осъден да заплати поравно на ищците В.Г. и А.К. сумата
от 26 000 лв. – обезщетение за претърпените от тяхната наследодателка Д. Т.
неимуществени вреди, следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Първоинстанционото решение е обжалвано и в частта, с която
предявеният иск за имуществени вреди е уважен за сумата от 1 697 лв. В тази
част въззивната жалба не съдържа конкретни оплаквания. Като приложение
към исковата молба са представени фактури и касови бонове, установяващи
направени от пострадалата разходи в общ размер от 1 697 лв., съответно за
закупуването на патерици, импланти, както и за заплащането на
потребителска такса и престой в болничното заведение. Безспорно е, че
направените разходи са пряко свързани с проведеното от пострадалата
лечение. Тези разходи са били необходими и са естествен резултат от
действителното състояние на пострадалата след инцидента, поради което
правилно предявеният иск за претърпени имуществени вреди е бил уважен от
първоинстанционния съд в посочения размер. Като правилно и
законосъобразно, решението следва да бъде потвърдено и в тази част.
Въззивната жалба не съдържа оплаквания във връзка с присъдената
лихва за забава, поради което решението е влязло в сила в тази част, а
определените по-горе обезщетения за неимуществени и имуществени вреди
следва да бъдат присъдени съответно ведно със законната лихва, считано от
30.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумите.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, в полза на
процесуалния представител на въззиваемата страна – адв. Е.Д. следва да бъде
присъдена сумата от 1 658,79 лв. – адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2
от ЗАдв за процесуално представителство на въззиваемите ищци в
производството пред въззивната инстанция.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 11/07.01.2022г., постановено по гр.д. №
96/2021г., на Окръжен съд-Велико Търново В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, с
които предявените от Д. А. Т. (заместена в процеса от своите наследници В.
12
СТ. Г. и АН. СТ. К.) против Гаранционен фонд – гр. София искове с правно
основание чл. 557, ал. 1, т .1 от КЗ са уважени, както следва: за
неимуществени вреди – за сумата от 26 000 лв.; за имуществени вреди – за
сумата от 1 697 лв., както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд – гр. София, ул. “Граф Игнатиев“ № 2 да
заплати на адвокат Е.С. Д. при ВТАК, с адрес гр. Велико Търново, ул.“П.“ №
34, офис 2, сумата от 1 658.79 /хиляда шест стотин петдесет и осем лева и
седемдесет и девет стотинки/ лв. адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ на въззиваемите ищци по делото пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата
Гаранционен фонд-гр.София да заплати на адвокат Е.С. Д. от Адвокатска
колегия-Велико Търново сумата от 1 658,79 лева адвокатско възнаграждение
за тази инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13