ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 353
гр. Велико Търново, 25.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ПБ
Членове:ХТ
ВС
като разгледа докладваното от ХТВъззивно частно наказателно дело №
20214100600516 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 – 8 от НПК.
С определение № 475 от 13.08.2021 г. постановено по ЧНД № 972 по описа на
ВТРС за 2021 година, X-ти състав на съда отменил постановлението от 29.06.2021 г. на
прокурор К С при ВТРП за прекратяване на наказателното производство, с което
производството под № ЗМ - 966/2018 г. по описа на РУ гр. ВТ /преписка № 2566/2018
г. на прокуратурата/ било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24,
ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК, поради това, че деянието не съставлява престъпление, тъй като
за твърдяната от пострадалия П. П. К., причинена му на 06.08.2018 г. процесна средна
телесна повреда не може да се изгради категоричен извод, непочиващ на
предположения и условности, В И. В/или ТНГ да са я извършили.
Наред с това делото било върнато на прокурора за продължаване на
наказателното производство и изпълнение на дадените в обстоятелствената мотивна
част на съдебния акт задължителни указания относно прилагането на закона.
Съдът се разпоредил съобщение за изготвения от него акт да се изпрати на
ВТРП, както и на възприетия от прокурора, а по-късно и от съда за пострадал д-р П. П.
К. и неговия повереник и пълномощник, адвокат С.П. от САК,тоест посочените в
постановлението и определението лица.
Предвид установеното, от фактическа страна, прокуратурата достигнала до
извод за недоказаност на осъществен състав на престъпление и неговото авторство,
1
поради което прекратила наказателното производство.
Първоинстанционният съд преценил като направил извод, и това е било изрично
обективирано, че депозираната жалба против постановлението за прекратяване на
досъдебно производство под № ЗМ - 966/2018 г. по описа на РУ гр. ВТ /преписка №
2566/2018 г. на прокуратурата/, образувано по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК и водено за
това, че на 06.08.2018 г. в град В Т, чрез нанасяне на удари и ритници в областта на
главата и тялото, била причинена средна телесна повреда на П. П. К., изразяваща се в
изпадане в постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия -
престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, е процесуално допустима, тъй като
е подадена от лице, което има активна легитимация и следва да се разгледа по
същество. Разгледана по същество, от възприетата фактическа обстановка и събрани по
делото доказателства, районният съд намерил, че жалбата се явява основателна.
Срещу съдебния акт постъпил частен протест от РП гр. ВТ, чрез процесуалния ѝ
представител по закон и наблюдаващ делото прокурор К С, който съобразно
приложената разписка за получено обявление/съобщение го е получил /обявлението/
на 17.08.2021 г..
В протеста са наведени основания за отмяна на съдебното определение под №
475 от 13.08.2021 г. постановено по ЧНД № 972 по описа на ВТРС за 2021 година,
изцяло предвид неговата неправилност и незаконосъобразност, като според прокурора
то се явява също така и необосновано. В подкрепа на това обвинителят твърди, че с
акта на РС гр. ВТ не е прието наличие на пропуск в разследването, а е направен извод
за необосновано и неправилно прекратяване на наказателното производство, с
постановление произнесено при пълнота на фактическата обстановка. При това съдът
дал единствено указания за изготвяне на законосъобразен акт, съобразен с
фактическите данни по делото в съответствие с вътрешното убеждение въз основа на
пълно, всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства по делото.
Прокурорът изразява несъгласие с извода на решилия делото съдия, с неговите
мотиви като излага своите съображения затова.
Спорът с първоинстанционния съд е дотолкова съществуващ, доколкото
последният е приел, че фактическата обстановка по делото е напълно изяснена, но
направеният въз основа на нея правен извод се явява неправилен, което се оспорва от
обвинителя. Поддържа се схващането, че се установява фактическа обстановка за
възникналия инцидент, която в зависимост от изнесеното от двете групи свидетели,
показанията на пострадалия д-р П. П. К. и неговата спътничка и приятелка К Х,
гражданин на К Ш от една страна, и показанията на свидетелите В И. В, Т Н Г, Й А А,
В Й А и К СГ, от друга, се налага извод или за извършено съставомерно деяние или
точно обратното, за отсъствието на такова.
Поддържа се тезата, че след анализ на двете противоречиви версии изградени от
показанията на свидетелите и изготвените съдебно медицински експертизи и
заключения по тях, следва да се приеме, че е налице извършено деяние, причинена
средна телесна повреда, но същите не са осъществени при твърдените от пострадалия
К. обстоятелства и от посочените от него лица. В тази насока прокурорът се позовава
на това, че тези съдебно медицински заключения налагат извод само за една
възможност като механизъм на причиняване, което само по себе си съотнесено със
2
спорните показания на К. може да послужи единствено за предполагаем извод за
наличие на инкриминирано поведение, което означава, че позоваването на експертните
заключения наред с други уклончиви доказателства, се явява служене с вероятности и
предположения,което според обвинителя е недопустимо за наказателното право като
подход. На следващо място в протеста се изтъква още, че въпреки травматичния
характер на увреждането, който е несъмнен според експертизите, не може да бъде
изключена вероятността това увреждане да е причинено по-късно и/или от други
лица, което пък поставя под съмнение участието на двете посочени като извършители
лица, ВИ. В и ТНГ, както и това в резултат на виновно човешко поведение ли са
констатираните травми. Според показанията на свидетели, полицейските служители
посетили местопроизшествието, непосредствено след описания от него инцидент,
пострадалият е бил във видимо добро здравословно състояние и не е потърсил
медицинска помощ незабавно, а е отказал такава. Посетил болница едва на 11.08.2018
г. при твърдяно деяние извършено на 06.08.2018 г. Поради това описаното деяние
видно от аргументите изложени в протеста не съставлява престъпление, като
алтернативно се сочи, че ако този анализ не бъде възприет, то е налице невъзможност
да бъде категорично доказано наличието на такова престъпление.
По - нататък в протеста се излагат собствени аргументи и по съществото на
спора. Не се представят писмени доказателства към частния протест и не се прави
искане за събиране на допълнителни такива, а се иска само изцяло отмяна на
определението и потвърждаване на постановлението за прекратяване на досъдебното
производство.
По делото е постъпило и становище от адвокат С.П. от САК, пълномощник на
пострадалия К., с което се иска от съда да не уважава частния протест, а делото бъде
върнато на прокурора със задължителни указания за прилагането на закона, като
лицата Г и В бъдат привлечени към наказателна отговорност в качеството на
обвиняеми.
В този смисъл след като анализира от правна и фактическа страна процесуалната
допустимост на представеното възражение/частен протест по делото настоящият съд
преценява, че се прави искане обжалваното определение да бъде отменено. Настоящата
съдебна инстанция, като взе предвид законосъобразността на администрирането на
прокурорската преписка и делото, връчването на постановлението и определението,
представените писмени доказателства с тях и към протеста, намира, че частният
протест е процесуално допустим и подаден в срок, а разгледан по същество се явява
основателен, по отношение искането му за отмяна Определение № 475 от 13.08.2021 г.
на ВТРС, постановено по ЧНД № 972/2021 година и потвърждаване прекратяването на
наказателното производство.
В тази връзка, и след като прецени събраните доказателства по време на
досъдебното производство съдът намира за установено следното:
Досъдебното производство е образувано с постановление на наблюдаващия
тогава делото прокурор при ВТРП, З Ц, на 24.10.2018 г. по реда на чл. 212, ал. 1 от
НПК за това, че на 06.08.2018 г. в град ВТ, чрез нанасяне на удари и ритници в
областта на главата и тялото, била причинена средна телесна повреда на П. П. К.,
изразяваща се в изпадане в постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалия - престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
В хода на досъдебното производство няма привлечени обвиняеми.
Разследването приключило на 23.06.2021 г. с предявяването на разследването на
3
адвокат С.П. от САК, като материалите са изпратени на РП гр. Велико Търново от
разследващия орган М А – старши разследващ полицай към РУ В Т с мнение за
прекратяване на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК.
В обжалваното пред районния съд постановление е приета за установена
следната фактическа обстановка, изцяло споделена и от настоящата въззивна
инстанция, оспорена обаче от първоинстанционния съд, който възприема само тази
фактология обективирана чрез показанията на приятелката на пострадалия К.,
свидетелката К Х, както и от неговите показания.
Пострадалият П. П. К., живеел и работил като лекар в Ш. На 06.08.2018 г.
заедно с приятелката си - свидетелката КХ се намирали в старата част на град В.Т. По
време на разходка в града около 17:30 часа двамата влезли в заведението „Лг“,
откъдето се откривала гледка към хълма „Ц“. В ресторанта по това време имало малко
посетители, само 3-4 човека. На входа до бара ги поздравил свидетелят В В, който
пушел цигара. Двамата видели гледката и крепостта, като Х поискала от К. да си
направят снимки. Тъй като последният се бил изцапал със сладолед решил да посети
тоалетната на заведението. След като излязъл от там свидетелят В В, работещ като
барман-сервитьор го посрещнал с касов бон и поискал от него да заплати използването
на тоалетната, което пострадалият отказал да стори, като възразил, че само си бил
измил ръцете, а не бил информиран предварително, че следва да се заплаща
посещението на тоалетната. Малко след това К. и Х си тръгнали, но след като се
отдалечили на около 20 метра били настигнати от свидетелите В и Т Г,последният
съдържател на заведението „Л г“. При това от К. отново било поискано да си заплати
ползването на тоалетната, което той отказал и страните влезли в пререкания, в хода на
ко то свидетелката Х първо застанала между тях говорейки на английски език, а
впоследствие и ударила шамар на свидетеля Г, който я отблъснал. След това,
единствено според показанията на приятелката на пострадалия К., свидетелката КХ,
както и според него самия, Ги В нанесли многобройни удари на К. в областта на
гърдите и главата, при което свидетелят Г хванал за врата пострадалия и се опитал
неуспешно да му удари главата в дувар на съседен имот. Ударите с ръце и крака по
тялото, главата и краката на пострадалия, според него и спътничката му продължили
известно време, след което престанали и той успял да се обади на тел. 112. Обаждането
е било от телефонен № ********** в 18:13 часа, от лице представило се с имена К.,
който поискал съдействие и пристигане на полиция пред хотел „Я“. Съобщил
буквално, че „…некакви го нападат.., леко сбиване става…“.
За изясняване на случая на мястото били изпратени служители на МВР,
свидетелите С Р С и С Б С, които снели обяснения от участниците в инцидента.
Двамата писмено предупредили както Г, така и К. да не предприемат никакви действия
помежду си, които биха причинили разстройство на здравето им, да не отправят закани
един спрямо друг и пр. други противоправни действия. Проверката приключила с
изготвянето на докладна записка от младши инспектор С, който възприел
непосредствено не само фактическата обстановка на мястото, но и намиращите се на
мястото лица, тяхното физическо състояние. Това той описал в записката си, като
посочил, че „…същите /касае се за установените на мястото лица, включително и К./
бяха в добро здравословно състояние,без видими следи от наранявания и заявиха, че не
желаят лекарска помощ..“. В същата докладна записка свидетелят С е посочил още и
това, че при снемането на писмените обяснения лицата заявили „…Ги В излезли и
застигнали лицата /К. и КХ и станал спор за неплатената такса. Спорът прераснал в
ругатни и блъскания между тях…“.
4
Пострадалият отказал медицинска помощ и същата вечер отпътувал за гр. С, а
на следващата сутрин за Ц. На следващия ден, според К., болките му във врата и шията
се усилили, като физиотерапевт, при когото имал записан час, разхлабил
мускулатурата и болката утихнала, но в последствие пак се усилила. За това на
следващия ден се консултирал и с мануален терапевт, а след това му били извършени и
медицински изследвания в болнично заведение.
Преписката образувана в РУ гр. ВТ с рег. № 173900-15096/2018 г. била
докладвана в ВТРП и с Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство, на 14.09.2018 г., прокурорът Ц К я прекратил като отказал да образува
досъдебно производство, тъй като приел че отправянето на обиди по смисъла на чл.
146, ал. 1 от НК и разменените удари между страните, ако е имало такива, следва да се
квалифицират като леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 и ал. 2 от НК.
На 22.10.2018 г. пострадалият д-р П. П. К. подал заявление/жалба с peг. №
2566/2018 г. до ВТРП, като приложил съдебно-медицинска справка от 12.09.2018 г. и
преведени от немски език, книжа - спешна консултация от болница В, от 11.08.2018 г.,
медицински документ от Радиология БР от 13.08.2018 г., Консултация от болница Г,
клиника по вътрешна медицина от 14.08.2018 г., както и лекарско свидетелство от
31.08.2018 г.
На 03.09.2020 г. с постановление е било прекратено наказателното
производство по ДП № ЗМ - 966/2018 г. по описа на РУ гр. В Т в ОД на МВР в с.гр.
поради липсата на доказателства, които да подкрепят твърденията на заявителя, тоест
по чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК..
Впоследствие свидетелят д-р П. П. К., чрез адвокат С.П. от САК депозирал
жалба в ВТРС срещу постановлението, а по-късно с Определение № 583 от 09.10.2020
г. по ЧНД № 1463 от 2020 г., XV съдебен състав отменил въпросното постановление
от 03.09.2020 г., съответно върнал досъдебното производство на районната
прокуратура в гр. В.Т. за допълнително разследване с конкретни писмени указания.
По частен протест на прокурор от ВТРП с вх. № 13985/15.10.2020 г. и по
жалба, с вх. № 16662/14.12.2020 г., подадена от адвокат С.П. – САК, в качеството му на
пълномощник на пострадалия П. П. К., срещу Определение № 583/09.10.2020 г. по
ЧНД № 1463/2020 г. на Районен съд гр. ВТ, в ОС е било образувано ВЧНД № 507/2020
г.
С определение под № 38 от 02.02.2021 г. въззивният съдебен състав потвърдил
като законосъобразно Определение № 583/09.10.2020 г. по ЧНД № 1463/2020 г. на
посочения съд, като приел, че не са положени достатъчно процесуални усилия за
установяване на релевантни за казуса факти, имащи значение за изясняване на
обстоятелствата по делото всестранно и пълно. Приел още и това, че разследващият
орган е задължен да извърши всички необходими и възможни процесуално-следствени
действия за разкриване на обективната истина, както и да направи всичко възможно за
изясняване на противоречията между гласните доказателства, включително и между
тях, и събраните писмени такива по аргумент от чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от НПК..
Възприел за правилни дадените писмени указания от районния съд, за
издирване на свидетеля в лицето на възрастна жена, работеща в сувенирен магазин в
близост до реставрирана къща, където е станал инцидентът,което се съдържа като
информация в жалбата на пострадалия К. от 22.10.2018 г. и в неговия разпит като
свидетел от 14.11.2018 г.. На следващо място, потвърдил задължаването на
прокуратурата да положи процесуални усилия да установи дали в района на инцидента
5
е имало видеокамери от търговски обекти, съдържащи записи на инцидента на
инкриминираната дата и час - 06.08.2018 г., с оглед извършване проверка на и за
отстраняване противоречията в показанията на свидетелите за твърдения механизъм и
авторство на деянието. Тези евентуално налични записи следвало да бъдат приобщени
по предвидения в НПК процесуален ред и данните, съдържащи се в тях да бъдат
съпоставени с останалите доказателства по делото. Останалите писмени указания на
районния съд, въззивната съдебна инстанция отменила като неправилни и/или
незаконосъобразни.
Прекратяването, което понастоящем е предмет на разглеждане в
първоинстанционното съдебно производство, е второ по ред. Всяко от предходните две
постановления е било отменено от съда при осъществяването на съдебен контрол по
реда на чл. 243 от НПК, иницииран с жалба на адвокат С.П. от САК, в качеството му на
пълномощник на пострадалия П. П. К., срещу прекратяването.
С постановление от 29.06.2021 г. на прокурор К С при РП гр. ВТ наказателното
производство е било прекратено за втори път, като прокурорът приел, че в случая
събраните доказателства не налагат категоричен извод, констатираните телесни
увреждания на пострадалия К., покриващи признаците на средната телесна повреда по
смисъла на НК, да са били причинени на 06.08.2018 г. от В и/или Г, и то след
извършване на допълнителните действия по разследването - установяване и разпит на
възрастна жена, работеща в близко разположен сувенирен магазин, както и
приобщаване по делото на евентуално налични записи от видеокамери от обекти в
близост до мястото на инцидента.
С определението, предмет на настоящата въззивна проверка, ВТРС е приел, че
постановлението за прекратяване на наказателното производство следва да бъде
отменено, тъй като е постановено в нарушение на основния принцип на чл. 14, ал. 1 от
НПК и на изискванията на чл. 107, ал. 5 от НПК, което от своя страна е довело до
погрешно формирано вътрешно убеждение и неправилни правни изводи за липсата на
осъществен престъпен състав. Първоинстанционният съд на първо място е приел, че
фактическата обстановка е обосновано изведена, но в постановлението не е извършен
цялостен и правилен анализ на събраните доказателства, което е станало причина за
погрешни крайни правни изводи. На следващо място районният съд не е посочил
усложнената процесуална съдба на делото, защото преди процесното постановление
прокуратурата също е прекратявала наказателното производство. Това положение
настоящата инстанция не следва да приема за форма на незачитане и оспорване на
компетентността на правораздавателните органи от страна на прокуратурата, тъй като
констатира, че предходните указания на съда са били изпълнени обективно и изцяло.
При това окръжният съд констатира, че доказателствата не са обсъждани от
решилия делото наблюдаващ прокурор превратно, с неоснователно преекспониране
значението на едни и необосновано подценяване на други. Второстепенният съд
приема за обоснован подхода на прокурора да не отдаде приоритетно значение на
събраните доказателства нито на тези установени през 2018 г., които са били
ангажирани по-близо до събитието, включително показанията пред съдия, нито на тези,
които са били приобщени последно във времето, след връщането от съда, и в
изпълнение на писмените му указания..
За да извърши проверка на протестирания пред него съдебен акт, въззивният
съд отчете, че спецификата на конкретния казус, при който реализирането на
законоустановена форма на съдебен контрол е била сведена до недопустим
6
междуинституционален спор, изисква да бъде разгледан на първо място въпросът за
естеството на съдебните правомощия по чл. 243 от НПК и отношението им към
изключителната конституционна компетентност на прокуратурата да ръководи
разследването и упражнява надзор за законосъобразното му провеждане; да извършва
разследване; да привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и
поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер /чл. 127, т. 1 – т. 3 от
Конституцията/.
Съгласно чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК съдът има компетентност да отмени
постановлението за прекратяването на наказателното производство и да върне делото
на прокурора със задължителни указания относно прилагането на закона. След като
съдът има такова правомощие, това означава, че според цялостната концепция на НПК
изпълнението на задължителните указания на съда не представлява нарушение на
основния принцип на наказателния процес по чл. 14, ал. 1 от НПК прокурорът да вземе
решенията от неговата компетентност по вътрешно убеждение. Правомощието на съда
по съдебен контрол върху прекратяването на наказателното производство в
досъдебната фаза не влиза в противоречие и с изискванията на чл. 18 от НПК съдът,
прокурорът и разследващите органи да основават решенията си върху доказателствени
материали, които те събират и проверяват лично, освен в случаите, предвидени в този
кодекс. Това уточнение следва да бъде направено, тъй като подобно разбиране за
правомощията на органите на наказателния процес в досъдебното производство, което
предпоставя възможността да съществува сблъсък между указанията при осъществения
съдебен контрол и вътрешното убеждение на прокурора, е довело до усложненото
процесуално развитие на конкретното дело и създадената реална опасност да бъде
компрометиран неговият резултат при разкриване на обективната истина. Като всеки
нормативен акт и НПК е изграден върху принципа на юридическата ефективност.
Иначе казано, всички правомощия на органите на наказателния процес следват
нормативна логика, която ги поставя в такава обусловеност и взаимозависимост, която
позволява да се постигне заявената в чл. 1 от НПК цел, като същевременно се зачитат
основните човешки права. Поради това, ако в НПК е предвидено, че орган на
наказателния процес дава на друг орган на наказателния процес задължителни
указания по приложение на правото, то адресатът на указанията не разполага с правно
основание да откаже да ги изпълни, ако указанията изхождат от законоустановена
компетентност, чийто обхват винаги следва да бъде разбиран в съответствие с
основните начала на наказателния процес.
В светлината на изтъкнатите принципни съображения въззивният съд на първо
място отчете пределите на законовата компетентност на съда по упражняване на
последващ контрол върху обосноваността и законосъобразността на постановлението
за прекратяване.Правомощията на съда в тази форма на съдебен контрол в досъдебното
производството се изразяват в извършване на проверка дали изводите на прокурора
почиват на логически правилно конструиран и пълен анализ на събраните
доказателства, без да е допуснато изопачаване на смисъла им или превратно тълкуване.
На следващо място, съдът трябва да изясни дали проведеното разследване е обективно,
всестранно и пълно, което позволява да се отговори и на въпроса дали прокурорът е
формирал вътрешното си убеждение въз основа на всички възможни доказателства.
Същевременно обаче съдът не бива да изземва функциите на обвинението по
събирането и проверката на доказателствата и за вземането на решението на кого да
повдигне обвинения /конституционните правомощия по чл. 127, т. 1, 2, 3 КРБ/. Както и
при вътрешноистанционния съдебен контрол на съдебните актове, така и при съдебния
7
контрол в досъдебното производство, задължителните указания относно прилагането
на закона – процесуалния и материалноправния, изключват възможността да се дават
указания за определен конкретен резултат при решаване на делото. Не съществува
спор нито в правната доктрина, нито в съдебната практика, че резултатите от новото
разглеждане на делото не са предрешени, а самото производство не е сведено само до
формално възпроизвеждане на становището и вътрешното убеждение на контролната
инстанция. В този смисъл отмяната на постановлението за прекратяване на
наказателното производство е допустима само когато е възможно да се извърши
каквото и да е процесуално действие, което да доведе до вероятност от друг правен
резултат. Затова съдът не може да дава обвързващи указания и не предопределя
резултата от оценката на доказателствения материал, както и изводите по същество и
съдържанието на съдебния акт. Прокурорът, на когото е върнато делото за
продължаване на разследването, е овластен да разреши тези въпроси суверенно, т.е.
самостоятелно по свое вътрешно убеждение, което обаче не представлява субективно
усмотрение, а следва да се основава съгласно чл. 14 от НПК на обективно, всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото и закона.
В процесния случай първостепенният съд е посочил процесуални нарушения
при формиране на вътрешното убеждение на прокурора и е констатирал неправилно
приложение на материалния закон, като е изтъкнал конкретни недостатъци в
тълкуването на събраните в процеса на разследването доказателства, променящо
разбирането за достатъчност при доказването на съставомерните признаци на
престъплението средна телесна повреда по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
Дадените от него указания обаче подменят вътрешното убеждение на прокурора, тъй
като не са насочени към изясняване точното съдържание на правната норма,
криминализираща състава на средна телесна повреда, от което пък да следва да се
изведат относимите обстоятелства от предмета на доказване, подлежащи на изясняване
и в настоящото производство. В този смисъл въззивният съд намира, че районният съд
е надхвърлил компетентността си в протестирания пред настоящата инстанция съдебен
акт.
Същевременно видно е, че процесното постановление за прекратяване на
наказателното производство, което възпроизвежда в значителна част съдържанието на
допълнително извършеното според писмените указания и обсъждане/анализ на
събраните допълнително доказателства е произнесено непосредствено, след като е бил
постановен стабилен съдебен акт – определение № 583/09.10.2020 г. по ЧНД №
1463/2020 г. на РС съд гр. ВТ, потвърдено с определение под № 38 на ОС от 02.02.2021
г. по ВЧНД № 507/2020 г. на посочения съд, като неговата обвързваща рп сила не може
да бъде поставяна под съмнение.
Нито прокурорът, нито друг съд може да преразглежда решения въпрос, още
по-малко – да влиза в спор с решаващия съд. Съгласно чл. 413, ал. 1 от НПК, чиято
разпоредба е проекция на основния конституционен принцип на правовата държава –
върховенството на закона, влезлите в сила съдебни актове са задължителни за всички
учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани. Поради това предметът
на настоящото въззивно разглеждане следва да започне от проверка на това дали след
влизането в сила на предходното определение на ВТРС за отмяна на постановлението
за прекратяване на наказателното производство са извършвани действията по
отстраняване на посочените от съда процесуални и материалноправни нарушения,
съответно, ако такива са извършвани, дали първоинстанционният съд им е дал
правилна оценка в протестираното определение.
8
В разглеждания случай районният съд, след като е констатирал, че указанията
от предходното определение са били изпълнени, е развил и подложил на анализ
основанията за тяхната законност. Поради това спецификата на казуса изисква
въззивният съд за пълнота да извърши проверка както на това дали са били изпълнени
предходните указания, така и относно правилността на допълнените указания на
районния съд за прилагането на закона в контекста на съдържанието на
постановлението за прекратяване на наказателното производство и извършените
процесуални действия.
Необосновано рс е приел, че прокурорът не е възприел правилно
съображенията, залегнали в предходното отменително определение, като указания да
обсъди и изложи мотиви по конкретните фактически положения от предмета на
доказване, които следва да бъдат установени въз основа на обективно, всестранно и
пълно разследване.
Същевременно обаче и по-нататък, при обсъждането на доказателствата,
противно на приетото от контролираната инстанция, настоящата констатира, че в
постановлението не е допуснато съществено противоречие в изложената от прокурора
теза, която почива и на правилно изведена изходна логическа предпоставка. Погрешно
районният съд е намерил за напълно неправилна и незаконосъобразна дейността на
прокуратурата по отношение на интерпретацията на събраната доказателствена маса,
респективно оттам и досежно законосъобразността на постановлението. В този смисъл
при напълно изяснената фактическа обстановка /фактически констатации/, дейността
на прокуратурата по съвкупната оценка и анализ на всички относими към предмета на
доказване доказателства и доказателствени средства и оценъчната дейност по
фактическите констатации, се явява напълно обоснована, съответно и законосъобразна.
Правилно прокурорът е констатирал, че обективно възможните преки доказателства за
събитието са гласни, изводими от показанията на свидетелите, които се твърди, че са
били очевидци на случилото се. Законосъобразно той е оценил значението на гласните
доказателствени средства и ги е третирал като достатъчно пълноценни доказателствени
източници. Посочил е при това, че след като производството по делото е било
прекратено с постановление на РПот 03.09.2020 г., а районният и окръжният съд са
отменили това постановление, то указаните от въззивния съд допълнителни действия
по разследването - установяване и разпит на възрастна жена, работеща в близко
разположен сувенирен магазин, както и приобщаване по делото на евентуално налични
записи от видеокамери от обекти в близост до мястото на инцидента са били
изпълнени своевременно обективно и в тяхната цялост.
Подобно разбиране за доказателствената природа на показанията намира опора
в НПК, като не противоречи на основния принцип на чл. 14, ал. 2 от НПК нико
доказателства и средствата за тяхното установяване да не могат да имат предварително
определена сила, т. е. нито да могат бъдат априори приоретизирани, нито противното –
да бъдат дисквалифицирани изначално. Спецификата на събитието и твърдението за
извършено деяние чрез физическа сила на публично място не предполага като типична
възможността релевантните обстоятелства да се установяват с писмени доказателства.
От това обаче в никой случай не следва, че е непостижимо изясняването на истината и
с писмени доказателства, особено по отношение изясняване характера на телесните
увреждания. Недоверието в човешката способност да се възпроизведат фактите вярно
очевидно не кореспондира на уредбата на доказателствата, доказателствените средства
и способите за събиране и проверка на доказателствата по НПК. Поради това
прокурорът не е разполагал с процесуална възможност да абдикира от задължението
9
си след анализ на събраните доказателства и/или евентуално след събиране на нови
контролни доказателства за достоверност на показанията категорично да заяви на кои
дава вяра и на кои не, съответно да уточни дали посочените думи и действия в жалбата
на пострадалия П. П. К., за причинената му на 06.08.2018 г. процесна средна телесна
повреда, действително са били извършени или не, дали конфликтът е протекъл и
приключил с или без отправяне на закани и физическо съприкосновение между
участниците в него. При обсъждането на показанията органът по решаване на въпроса
за доказателствената им стойност следва да провери свидетелската способност на
всеки свидетел, която зависи от конкретни индивидуални възможности, които
обективно могат да бъдат изяснени в процеса – наблюдателност, памет, възможност за
вербално пресъздаване на възприятията и способност да се прави отграничение между
собствените умозаключения, формирани след събитията и непосредствено възприетите
обстоятелства.
В конкретния случай и четиримата участници в конфликта в показанията си са
били единодушни относно това, че освен тях на събитието са присъствали и други
лица, посочени и издирени впоследствие при допълнителното разследване –
фактическо положение възприето за несъмнено установено и в постановлението. С
други думи освен непосредствено ангажираните с разглеждането събитие свидетели д-
р П. П. К. и неговата спътничка и приятелка К Х, гражданин на К Ш от една страна, и
свидетелите В И. В и Т Н Г, от друга, на мястото е имало поне още няколко души
свидетели, като Й А А, В Й А, К С Г, както и свидетелите С Р С и С Б С, служители на
МВР, които снели обяснения от участниците в инцидента.
Същевременно свидетелите д-р П. П. К. и неговата спътничка и приятелка КХ,
съобщават за присъствието на нов свидетел издирен впоследствие при допълнителното
разследване – Г И. Т, разпитана на 02.06.2021 г. и държала под наем магазин, находящ
се точно до реставрираната къща на ул. „К Г М” № 3, която също потвърждава
присъствието си в показанията си пред разследващия орган. В изложението на
приетата за установена фактическа обстановка прокурорът е включил присъствието ,
като е посочил, че в резултат на проведеното ново разследване е установена
свидетелката Г Т на 73 години, която следва да е възрастната жена, сочена от
пострадалия, като намираща се в магазин за сувенири, съседен на реставрирана къща, в
чиито дувар единият от извършителите се опитал да удари главата на К. според
неговите показания, и от където пострадалият се обадил на тел. 112. Посочената
свидетелка твърди в показанията си, че работи в магазин за сувенири точно до
реставрирана къща и почти до стъпалата водещи към хотел „Я“ /пострадалият сочи, че
от мястото, от което разговарял виждал хотел „Я“ определяйки го за ориентир/.
Жената работела там от 2002 година и то сама. След стопанисвания от нея магазин
„нагоре“ по улицата имало и други магазини за сувенири, но в тях работели млади
жени, а в един от тях имало продавачка жена, която преди около 4-5 години починала.
При това Тошева е заявила, че при нея влизали много хора но такъв случай за нанесен
побой и оплакване, както и обаждане на тел. 112, просто нямало. В заключение
категорично се твърди, че в магазина при нея не е влизал човек, който да се е оплаквал,
че има проблем с другиго. Никой не се е оплаквал да е бил бит, или спрямо него да е
било упражнено насилие.
Други свидетели очевидци, включително и при допълнителното разследване не
са установени, видно от събраните по делото доказателства /том 1, лист 45 - протокол
за разпит на свидетеля С Р С от 30.01.2019 г., том 1, лист 95 – докладна записка от
06.08.2018 г. на С Б С и том 1, лист 118 - докладна записка от 15.04.2019 г. за
10
проведени ОИМ от П. М/. На случилото се е присъствала единствено свидетелката Й А
А, готвач в ЕТ „Т Г” – гр. В Т, видно от протокола за разпит проведен на 13.05.2019
г., като лицето от женски пол, според която Г и В не са удряли пострадалия. Мъжът,
тоест К. като каратист с ръце само ръкомахал, но удари не са били нанасяни от никого.
Единствено жената /К Х/ ударила шамар на Г. В района на произшествието не е имало
монтирани камери за видеонаблюдение и такива не са установени /докладна записка в
том 3, лист 35/.
Непълнотите и противоречията на изложената фактология създават неяснота,
която не е била преодоляна въпреки проведените множество очни ставки в хода на
разследването. При обсъждането на показанията на тези две групи свидетели
прокуратурата и разследващия полицай М А са възприели една последователност и
проявили настойчивост, доколкото в проведените с участието на всички свидетели
очевидци очни ставки близо две години след събитието, свидетелите са останали
категорични относно това дали са били на мястото на инцидента по време на
произшествието и какво точно са възприели от него.
На 23.06.2020 г. е проведена очна ставка между свидетелите КХ и Т Н Г, при
която Х продължава да твърди, че Г хванал и държал приятеля К., като вторият мъж
В го удрял, дори двамата го ритали с крака, и определя случилото се като сбиване.
Твърдяното категорично е отречено от Г.
На 23.06.2020 г. е проведена очна ставка и между свидетелите д-р П. П. К. и Т
Н Г, при която пострадалият отново твърди, че двете лица го връхлетели с юмруци от
пред и от страни, като ударите били повече от десет и от двамата…Г го хванал за врата
с лявата си ръка, а с дясната някъде за рамото и/или лакътя и правел опит да удари
главата му в дувара на намираща се в близост къща. Твърди още и това, че именно Г
му е нанесъл ударите и го е стискал за врата. Твърдяното категорично е отречено от Г.
Съдът констатира тук наличието на противоречие дори в показанията на
двамата свидетели от тази група, К Х и д-р П. П. К.. Докато Х твърди, че Г хванал и
държал приятеля К., а вторият мъж В го удрял, то пострадалият К. категорично
посочва, че именно Г му е нанесъл ударите и го е стискал за врата.
На 23.06.2020 г. е проведена очна ставка и между свидетелите К Х и В И. В,
при която Х продължава да твърди, че именно В е удрял и ритал с крака приятеля К.
докато Генов го държал. Посоченото категорично е отречено от В.
На 23.06.2020 г. е проведена очна ставка и между свидетелите д-р П. П. К. и В
И. В, при която К. поддържа направените от него по-рано твърдения, че В е участвал в
побоя над него, като му нанасял удари с юмруци по главата и ритници по тялото,
краката и главата, много удари. Посоченото категорично е отречено от В.
Констатираните по-горе налични противоречия в показанията на двамата
свидетели, К Х и д-р П. П. К. са останали и при провеждането на тези очни ставки с
тяхно участие.
На 23.06.2020 г. е проведена очна ставка и между свидетелите К Х и Й А А,
готвач в ЕТ „Т Г” – гр. ВТ, при която Х изтъква липсата на спомен да е видяла
съпоставената свидетелка на мястото, като твърди че тя не е участвала в спречкването.
А потвърждава изнесеното от свидетелите Г и В, по отношение удрянето на шамар от
Х на Г, но отрича да е видяла той и В да нанасят удари на К..
На 23.06.2020 г. е проведена очна ставка между свидетелите д-р П. П. К. и Й А
А, готвач в ЕТ „Т Г – гр. В Т, при която К. твърди за липсата на спомен съпоставената
11
свидетелка да е присъствала на мястото, като твърди че тя не е вземала активно
участие в спречкването. А потвърждава изнесеното от свидетелите Г и В, по
отношение появата на К. и Х в заведението, посещението в тоалетната от страна на
пострадалия и уведомяването му, че е необходимо да се заплати такса от един лев..
На 23.06.2020 г. е проведена очна ставка и между свидетелите КХ и К С Г, при
която Х посочва, че не познава съпоставения, не знае какво е правил по време на
скандала, просто не го е виждала. В отговор на поставените му въпроси Г твърди, че е
видял единствено Х да удря Г. Карали са се, но не са се били. Викали високо. Нямало
друго сбиване.
На 23.06.2020 г. е проведена очна ставка и между свидетелите д-р П. П. К. и К
С Г, при която пострадалият К. категорично посочва, че съпоставеният не е вземал
участие в произшествието и не го е виждал. В отговор на това Г твърди, че към
пострадалия никой не е нанасял удари, а единствено са си говорили високо.
На 23.06.2020 г. е проведена очна ставка и между свидетелите К Х и В Й А,
при която Х категорично се позовава на твърдението, че не познава свидетеля, с който
е съпоставена и не го е виждала никъде. А обяснява как се намирал на 15 метра
разстояние от тях и видял бутане, но не и сбиване между лицата – управителят на
заведението и сервитьора от една страна и К Х и К., от друга. Г и В не са удряли
пострадалия пред свидетеля А.
На 23.06.2020 г. е проведена очна ставка и между свидетелите д-р П. П. К. и В
Й А, при която пострадалият твърди, че не е виждал съпоставеното лице. За разлика от
К., Ангелов в отговор се позовава на възприетото от него тогава, че е нямало сбиване, а
Г и В не са удряли пострадалото лице.
В тази насока обаче следва да бъде обърнато внимание за правилата, по които
се провежда очната ставка, за да бъде тя годен способ за постигане на нейното
предназначение – проверка на вече събрани гласни доказателства.
Видно от проведените процесуалноследствени действия, разследващите органи
са се фокусирали върху неколкократен разпит на посочените четирима преки
свидетели очевидци и на свидетелите В Й А, К С Г, Й А А, служителите на МВР,
свидетелите С Р С и С Б С, които снели обяснения от участниците в инцидента, през
кратки периоди от време, като същевременно са събирали възможните контролни
доказателства непосредствено след събитието. Отдалечеността на проведените очни
ставки от депозираните за последен път преди това показания на свидетелите изяснява,
че е допуснато процесуално нарушение, което компрометира резултатите от тях. Видно
от систематичното място на очната ставка, регламентирана в чл. 143, раздел ІІ "Разпит"
на НПК, тя следва да бъде проведена, когато съответният орган установи съществено
противоречие между обясненията на обвиняемите или между обясненията на
обвиняемия и свидетелските показания, т. е. точният смисъл на това действие е да
следва незабавно констатацията за конфронтиращи се помежду си гласни
доказателствени средства. В процесния случай обаче очните ставки са били проведени
много по-късно /около 1 година и 9 месеца след разпита на свидетеля П. П. К.; около 1
година и 8 месеца след разпита на свидетеля КХ; около 1 година и 5 месеца след
последния разпит на свидетеля СРС; около 1 година и 4 месеца след последния разпит
на свидетеля С Б С; 1 година и 3 месеца след последния разпит на свидетелите ТНГи В
И. В; 1 година и 1 месец след последния разпит на свидетелите Й А А, К С Г и В Й. А/.
Изтеклите периоди от време несъмнено са повлияли по някакъв начин /какъв точно
следва да бъде установено при доказателствения анализ/ върху качеството на спомена,
12
поради което към момент на провеждането на очните ставки вече не е било налице
точно определено противоречие между показанията.
Прегледът на свидетелските показания изяснява основните особености, с които
прокуратурата е трябвало да се съобрази предвид проверката на достоверността на
показанията и тя го е сторила адекватно и точно.
Първоинстанционният съд не е съобразил точния смисъл на събраните
свидетелски показания и необосновано е констатирал, че в постановлението не се
съдържа техен внимателен и всеобхватен анализ. Когато са налице две групи
конфронтиращи се доказателства, прокурорът следва да изчерпи всички възможности
за събиране на контролни доказателства за достоверност на показанията, включително
и за това дали упреците изразили се в обвинение на пострадалия К. и неговата
приятелка К Х към свидетелите ТН Г и В И. В са имали обективно основание, както и
дали останалите свидетели Г И. Т, Й А А, К С Г и В Й А са присъствали на мястото на
инцидента и са възприели отделни факти от цялостната фактология, което би могло да
изведе обективно възможна версия за случилото се. Това са сторили в случая както
разследващият орган, така и наблюдаващият делото прокурор, след което се е
наложило детайлно да бъдат обсъдени от тях посочените гласни доказателства на
плоскостта на собственото им съдържание, логическа пълнота, последователност и
хомогенност, както и в отношението им с останалите доказателства, за да може въз
основа на обективни правила да се прецени кои са верни и кои не. В конкретния случай
прокурорът е дал обяснение на това каква доказателствена необходимост преследва
настойчивостта на усилието на органите на досъдебното производство през дълги
периоди от време да се изясняват едни и същи обстоятелства. При това е отговорил и
на въпроса защо не приема безрезервно и не кредитира показанията на свидетелите К
Х и П. П. К., депозирани пред съдия за това, че Т Н Г го е захващал, и притискал за
врата, като заедно с В И. В са го удряли и ритали по цялото тяло и главата. Както беше
посочено, в процесния случай проведените очни ставки не са надежден способ за
събиране и проверка на доказателства. Но дори очните ставки да бяха проведени скоро
след депозиране на показанията на свидетелите, противопоставянето на еднопосочните
показания на свидетелите К Х и П. П. К., събрани в първите две и повече години след
събитието, включително пред съдия, на показанията на свидетелите Т Н Г, В И. В, Г И.
Т, Й А А, К С Г и В Й А под формата на очни ставки на 23.06.2020 г.., само по себе си
не представлява самопонятно основание за дискредитиране на показанията на
последните.
В протеста се оспорват по принцип мотивите на първоинстанционния съд
относно доказателствената стойност на събраните веднага след събитието показания и
изготвените заключения, както и за връзката на констатациите по последните с
причинените телесни увреждания на К..
На основата на изложените съображения въззивният съд намира за
необосновани и незаконосъобразни изводите на първостепенния, че постановлението в
частта относно възприетите фактически положения и доказателствен анализ не
съответства на чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 3 от НПК. Избирателният подход
при оценка на доказателствата и превратното възприемане на доказателствените
материали винаги опорочават вътрешното убеждение на съда и съставляват основание
за отмяна.
На следващо място въззивният съд извърши проверка на определението на
ВТРС, в което е констатирано неправилно приложение на материалния закон. В тази
13
насока въззивният съд съобрази, че първата инстанция е надхвърлила законните си
правомощия, защото е дала указания относно крайния изход на делото, като се е
опитала да подскаже на прокурора какво да стори под формата на прилагането на
закона, при липса на каквито и да било разпоредени от нея други процесуално
следствени действия необходими за събиране и/или проверка на различни от
приобщените вече доказателства, насочени за разкриване на обективната истина.
Прокурорът при РП гр. В Т, К С е изтъкнал и приел, че събраните доказателства
не налагат категоричен извод, констатираните телесни увреждания на пострадалия К.,
покриващи признаците на средната телесна повреда по смисъла на НК, да са били
причинени на 06.08.2018 г. от В и/или Г поради което и прекратил производството под
№ ЗМ - 966/2018 г. по описа на РУ гр. ВТ/преписка № 2566/2018 г. на прокуратурата/ с
постановление от 29.06.2021 г. При внимателен прочит и анализ на показанията на
пострадалия К. се установява, че те се подкрепят единствено от показанията на
неговата спътничка и приятелка К Х, гражданин на К Ш.
Несъмнено съгласно събраните по делото медицински документи и изготвените
няколко заключения по назначени съдебномедицински експертизи, са установени
травматични увреждания на пострадалия д-р П. П. К., които са описани в три СМЕ, при
което последните две са тройни. Единичната съдебно медицинска експертиза по
писмени данни под № 22/2019 г. изготвена от д-р Н В Г– Началник отделение по
съдебна медицина при МОБАЛ гр. В Т приема, че К. е получил посттравматична
дисекация /разслояване/ на лявата артерия каротис интерна с кръвоизлив в стената на
същата с малко стеснение на лумена ; асиметрия на щитовидния хрущял с леко
изместване надясно; оток на лигавицата на ларинкса, най-силно изразен в областта на
плика вестибуларис и леко разширяване на лявата плика ариепиглотика, в резултат на
локален лигавичен кръвоизлив; навяхване на шийни прешлени /преразтягане на
еластични връзки в областта на шийния отдел на гръбначния стълб/; разтежение на
мускул стерноклейдомастоидеус /сисовидно – гръдно – ключичен мускул/.
Описаните травматични увреждания са в резултат от тъпа травма в областта на
щитовидния хрущял, като е възможно това да е в резултат от удар с юмрук в тази
област, както и усукване и/или изкривяване на шията, довело до преразтягане на
еластични връзки при шийните прешлени. Тези увреждания са причинили на К. –
описаната травматична дисекация /кръвоизлив в стената/ на лява артерия каротис с
оформено малко стеснение на лумена на същата – постоянно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Останалите травматични увреждания в съвкупност и поотделно са
му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, със срок на
лечение и възстановяване около 25 дни, като болката със затихващ характер в шийния
отдел би могла да продължи до около 50-60 дни.
Първата тройна СМЕ, изготвена от вещите лица д-р ЯГ К.м. Началник отделение
по съдебна медицина при МБАЛ „Д-р Т В” АД гр. Г, д-р Д Ц Ц – Началник отделение
по Хирургия при УМБАЛ ”С М” гр. П и д-р Д Л Д - Н о по УНГ – болести при МБАЛ
„Д-р Т Ва” АД гр. Габрово, в отговор на въпрос № 2, медиците са заключили, че
"..Уврежданията са локализирани в ляво отпред и странично на шията и засягат една
анатомична област, същите са с травматичен характер и отговарят да са причинени при
силен натиск или удар, както и тракция/извиване на шията. Възможно е да се получат
при захващане и притискане на шията с ръка, при едновременното извиване, като
точката на максимален натиск, е в ляво предно-странично. Не може да се изключи и
силен удар в тази област на шията, както и наличието на двете въздействия. Като цяло,
наличните травми с темпо на проява и специфичните си белези, съответстват да са
14
получени по времето и начина, описани от пострадалия."
В т. 3 от заключението вещите лица продължават, че - "Чисто теоретично, много
малък процент от дисекациите на вътрешната сънна артерия могат да се получат при
мануална терапия в областта на шията….В процесния случай, от една страна,
увреждането е в областта на разклонението на общата сънна артерия, където се отделя
вътрешната сънна артерия. От друга страна, локализацията на увреждането на
артерията съответства на механичното увреждане от пряка травма и на другите
анатомично съседни структури на шията, което отговаря на нанесена директна травма в
тази област на шията и не съответства на прилагана мануална терапия. Допълнителен
важен факт в тази насока е и ясното становище на мануалния терапевт и хиропракт,
относно наличието на травма и болки в лявата област на шията на пациента, където по
тази причина такава /мануална/ терапия не е прилагана."
Втората тройна СМЕ изготвена от същите вещи лица дава друго заключение от
което е видно, че от представения документ от физиотерапевта, извършил лечение на
08.08.2018 г., не е имало предпоставки за получаване на нараняването - дисекация на
вътрешната сънна артерия, породена от действия на физиотерапевта, поради липса на
силови въздействия в шийната област.
Възможно е клиничната проява на увреждането, ако е получено на процесната
дата, да протече по описания от пострадалия начин. Тук следвала се уточни, че освен
водещото увреждане на артериалната стена, има и мекотъканни увреждания на
мускулатурата, гръкляна и съединителната тъкан - оток, кръвонасядане и разтягане на
мускулни влакна, които могат да са водещи за болковите оплаквания.
Пострадалият д-р П. П. К. е получил травматични увреждания в областта на
шийния отдел, като те са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, с изключение на травматична дисекация на лявата артерия каротис с
оформено малко стеснение на лумена на същата, което довело до постоянно общо
разстройство на здравето, неопасно за живота или средна телесна повреда по смисъла
на закона.
По делото не съществува спор за наличието на увреждане на здравето на К. и
неговия характер. Несигурността, която възниква касае механизма на причиняване на
това увреждане, включително и получаване категоричен отговор на въпроса то
резултат ли е от виновно човешко поведение и ако да, причинено ли е от Генов и
Василев. Посочената несигурност се поражда от липсата на несъмнени доказателства в
тази насока и обективната невъзможност такива да бъдат открити и приобщени към
настоящия момент.
Принципно и с висока степен на вероятност, според изготвените заключения по
трите съдебномедицински експертизи, процесното увреждане е могло да се получи по
описания от пострадалия начин. Свидетелите В И. В и Т Н Г, също в показанията си
признават за възникналите пререкания по повод заплащане ползването и/или
неползването на тоалетната, но отричат да са нанасяли каквито и да било удари на
пострадалия К.. Твърдят обратното, а именно, че в хода на пререканията и отправените
обидни думи Х е ударила свидетеля Г, както и това, че пострадалият също е ръкомахал
и се е опитвал да ги удари, поради което е било обаждането на тел. 112 от К..
Свидетелите Й А А, В Й А и К С Г , очевидци на случилото се и възприели инцидента
от различни места, също твърдят, че двамата, Г и В не са удряли К. и неговата
приятелка К Х, и описват фактология сходна с тази изнесена от сочените за
извършители лица. Проведените по делото множество очни ставки между всички
15
присъствали на мястото тогава, не преодоляват различията и не допринасят за
цялостното изясняване на обективната истина. Установената при проведеното
допълнително разследване свидетелка, Г И Т, разпитана на 02.06.2021 г. и държала под
наем магазин, находящ се точно до реставрираната къща на ул. „К Г М” № 3,
отговаряща на описанията на пострадалия, също не потвърждава според изложеното в
мотивите информация, която да наложи различен извод за поведение у Г и В, което да
покрива признаците на предвидено в закона престъпление. Последната е заявила, че
при нея са влизали много хора но такъв случай за нанесен побой и оплакване, както и
обаждане на тел. 112, просто нямало. В заключение свидетелката категорично твърди,
че в магазина при нея не е влизал човек, който да се е оплаквал, че има проблем с
другиго. Никой не се е оплаквал да е бил бит, или спрямо него да е било упражнено
насилие.
Не може исканото от пострадалия и търсено от него повдигане на обвинение на
лица, които според него са му причинили горните телесни увреждания, да почива на
недостатъчно доказателства, както и на предположения, вероятности, макар и в
по-висока степен. По този начин е разсъждавал прокурорът при изготвянето на
постановлението си за прекратяване досъдебното производство и това като подход се
споделя изцяло и от настоящия съдебен състав. В подкрепа на подобен анализ на
доказателствата са констатираните противоречия в свидетелските показания между
самите свидетели, пострадалият К. и неговата приятелка К Х, между впрочем
установени по-горе в изложението, по отношение на това кой го е държал и притискал
за врата и кой му е нанасял ударите. От друга страна, самият пострадал д-р П. П. К., в
жалбата си, с която е сезирал прокуратурата е посочил, че е бил ударен в шията от
свидетеля В /визиран като „сина“ или по-младият мъж/, наред с това, че бил хванат за
врата от другия участник в описаната от него ситуация, което само по себе си внася
съмнение за авторството на деянието, довело до съставомерния резултат, в случай че се
приеме да има такова. Кумулативно, в подкрепа на изложеното и твърдяно от групата
свидетели, че В и Г не са удряли К., са налице и редица други факти и насложили се
обстоятелства. Пристигналите на мястото служители на МВР, С Р С и С Б С, които
снели обяснения от участниците в инцидента, и които са посетили подадения сигнал,
разпитани като свидетели посочват, че всички лица включително и К. са били в добро
здравословно състояние, без видими следи от наранявания по тях, което не
кореспондира и не съответства на твърденията на пострадалия в жалбата и
свидетелските му показания, че бил многократно удрян с ръце и крака по главата,
тялото и краката. Той дори не се оплакал пред свидетелите С и С, за нанесен му такъв
побой и удари по главата, тялото и крайниците.
Към всичко това следва да се прибави и липсата на медицински преглед
незабавно или поне веднага от лекар, най-малкото за да се констатират всички телесни
увреждания и се обективират субективните оплаквания на лицето, а едва на 11.08.2018
г. К. посетил болницата във Валенщадт, на 13.08.2018 г. му били проведени
изследвания в радиология в Б Р, на 14.08.2018 г. провел консултация в болница Г и пр.,
което на свой ред, само по себе си, поставя под съмнение причинно-следствената
връзка между случилото се на 06.08.2018 г. и констатираните увреждания на здравето
на К.. Това не може да не създаде несигурност в изложената от двамата, К. и Хартман
версия за случилото се.
Ето защо изграждането на един категоричен и несъмнен извод, най-малко
предявяването на обвинение, че процесната средна телесна повреда е причинена на К.
точно на 06.08.2018 г. и точно от В и/или Г, би почивал в определена степен на
16
предположения и условности, което е недопустимо в наказателното производство.
С оглед всички изложени съображения съдът намира, че определението под №
475 от 13.08.2021 г. постановено по ЧНД № 972 по описа на Великотърновския
районен съд за 2021 година, X-ти състав на съда е необосновано и незаконосъобразно,
тъй като констатираните в него недостатъци на постановлението за прекратяване на
наказателното производство не са действително допуснати и не налагат отмяната му,
доколкото не представляват отстраними съществени процесуални нарушения при
формиране на вътрешното убеждение на прокурора.
Гореизложеното сочи на незаконосъобразност и необоснованост на
атакуваното определение на Великотърновския районен съд, с което е отменено
постановлението на прокурора за прекратяване на воденото наказателно производство.
Задължителните указания, дадени в този съдебен акт не се споделят от настоящата
съдебна инстанция, която на свой ред констатира и наличието на аргументи в посока
защо прокурора приема, че не е налице съставомерно престъпно деяние при наличие
на гласни доказателства в тази посока, подкрепени от заключенията на вещите лица по
двете тройни съдебно медицински експертизи.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК,
Великотърновският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение под № 475 от 13.08.2021 г. постановено по ЧНД № 972
по описа на ВТРС за 2021 година, X-ти състав, с което е отменено Постановление от
29.06.2021 г. на прокурор К С при РП гр. ВТ за прекратяване на наказателното
производство, по ДП под № ЗМ - 966/2018 г. по описа на РУ гр. В Т /преписка №
2566/2018 г. на прокуратурата/, прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с
чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2 от НПК.
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 29.06.2021 г. на прокурор К С при РП гр. В
Т за прекратяване на наказателното производство по ДП под № ЗМ - 966/2018 г. по
описа на РУ гр. ВТ /преписка № 2566/2018 г. на прокуратурата/, образувано и водено
за престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.
Определението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
Да се съобщи на първоинстанционния жалбоподател и Великотърновския
районен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17