Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    

№ 191

 

гр. Габрово, 05.10.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на тринадесети септември през две хиляди и шестнадесета година,  в състав:

                                        

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

    

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: ИВА ДИМОВА

                                                                    СИМОНА МИЛАНЕЗИ

 

при секретаря В.Г. като разгледа докладваното от съдия Димова в.гр.д. № 210 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 558 от 08.04.2016 г. по гр. д. № 5343 по описа за 2015 г. на Районен съд – град Плевен, е отхвърлен предявения от В.Н.Н., ЕГН *** против „Е.Т.” ООД, представлявано от Т.Ц.И. и Н.Х.М.- И. иск с правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за прогласяване на нищожност на договор за цесия от 28.11.2012 г., сключен между „Е.Т.” ООД и Н.Х.М. – И., поради липса на предмет, като неоснователен. Осъдил е на разноски.

Постъпила е въззивна жалба и въвзивна жалба - акцент от В.Н., с която моли да се върне делото за повторно решаване на същия състав. Твърди, че актът е позорен и показва непочтеността на „плевенското правосъдия”. Постъпило е и допълнение към въззивна жалба от адв. Л.Т. ***, с която поддържа искането за отмяна на първоинстанционното решение като необосновано и незаконосъобразно и се разграничава, като пълномощник изцяло от тази част от жалбата, в която доверителят и е изразявал лично отношение към магистрати и адвокати. Твърди, че в производството не е изяснено обстоятелството в каква връзка се представят тези документи, тъй като производството по несъстоятелност е срещу едноличния търговец ЕТ ”И. – Р.Н.” и вземането на цедента по процесния договор е прието. Не били представени доказателства дали след цесията е поискана промяна в списъка на приетите вземания и новият кредитор е включен в този списък, както и не са били представени доказателства дали след цесията е поискана промяна в списъка на приетите вземания и новият кредитор включен в този списък. Счита, че в тази част решението е постановено при непълнота на доказателствата, което обуславя неговата необоснованост. Позовава се на изтекла погасителна давност. Моли да се уважи въззивната жалба и да се постанови решение, с което да се отмени като необосновано и незаконосъобразно обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се уважи предявения иск или да се върне делото за ново разглеждане от друг състав.

В срок от ответниците по жалбата не е подаден писмен отговор. В съдебно заседание взема становище процесуалния представител на Н.М. – И., адв. А. ***. Считат жалбата за неоснователна. Претендира разноски.

Габровски окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 ГПК, намира следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Пред районен съд – гр. Ловеч е образувано гр.д. № 532/2014 г. по искова молба на В.Н. срещу „Е.Т.” ООД, представлявано от Т.Ц.И.. Петитумът е да се прогласи нищожността на цесията от 28.11.2012 г., поради липса на предмет, което е „цесирано” и привидност в петте изпълнителни листа. Твърди, че не е възникнало вземане от авалиста В.Н., поради порок на авала на всеки от петте изпълнителни листа и същите са погасени по давност. Счита, че не може едно и също вземане да се дължи два пъти, като Т.И. е поддържал вземането си пред ОС – гр. Ловеч и втори път да го цедира на Н.М.. Моли да се осъди Т.Ц.И. за сумата от 57 665,17 лв., с която неоснователно се е обогатил, тъй като Ловешкият окръжен съд го е признал за кредитор в началото на 2013 г., т.е след като Т.И. е бил „цесирал” вземането си  на 28.11.2012 г. В тази част искането е отделено от настоящото производство с разпореждане № 818 от 18.07.2014 г. /л. 42 от гр.д. № 532/2014 на Ловешки районен съд/. С разпореждане № 4028 от 06.11.2014 г., същият е освободил ищеца В.Н. от държавни такси и разноски.

С определение № 1196 от 06.11.2014 г., съдът е конституирал като втори ответник по делото Н. Х.М. – И..

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от М. – И., чрез адв. И.А.. Считат предявения иск за недопустим неоснователен. Излага подробни съображения за твърденията си. Прави доказателствени искания.

По делото е постъпил писмен отговор от Т.И., с който прави възражение за подсъдност, на основание чл. 105 ГПК, счита исковете за недопустими, неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени изцяло, като излага съображения за това. Претендира разноски.

С определение № 849 от 27.07.2015 г., Ловешки районен съд е прекратил производството по гр.д. № 532/2014 г., на основание чл. 118 във вр. чл. 119, ал. 3 ГПК и го е изпратил на Плевенски районен съд.

Пред Плевенски районен съд е образувано гр.д. № 5343/2015 г., чийто акт е предмет на обжалване на настоящото производство. С решение № 558 от 08.04.2016 г., съдът е отхвърлил предявения иск за прогласяване на нищожност на договор за цесия от 28.11.2012 г., сключен между „Е.Т.”ООД, ЕИК ********* и Н.Х.М. - И., поради липса на предмет, като неоснователен и недоказан.

 Във връзка с така установената фактическа обстановки, съдът прави следните правни изводи.

Исковата молба е подадена от авалиста В.Н.Н. с искане да се обяви за нищожен договора за цесия сключен на 28.11.2012 г. между„Е.Т.”ООД и Н.Х.М. - И., с който са цедирани задълженията по пет броя запис на заповеди за сумата от 100,00 лв., както следва:

Запис на заповед, по силата, на която ЕТ”И. –Р.Н.” се е задължил спрямо „Е.Т.”ООД, ЕИК *********, на негова заповед, без протест и разноски за сумата от 5 768,75 лв. на падежа 15.11.2004 г., на гишетата на ТБ ”Булбанк”, клон Плевен или по банковата сметка. Датата на издаване е на 12.10.2004 г. Място на издаване – гр. Плевен. Записът на заповед е авалирана на 12.10.2004 г. от В.Н.Н., ЕГН *** и е предявена за плащане на 15.11.2004 г. За нея има издаден изпълнителен лист от 09.01.2006 г. по ч.гр.д. № 12/2006 г. по описа на Плевенски районен съд.

Запис на заповед, по силата, на която ЕТ”И. –Р.Н.” се е задължил спрямо „Е.Т.”ООД, ЕИК ********* на негова заповед, без протест и разноски за сумата от 5 768,75 лв. на падежа 15.04.2005 г., на гишетата на ТБ ”Булбанк”, клон Плевен или по банковата сметка. Датата на издаване е на 12.10.2004 г. Място на издаване – гр. Плевен.  Записът на заповед е авалирана на 12.10.2004 г. от В.Н.Н., ЕГН *** и е предявена за плащане на 15.04.2005 г. За нея има издаден изпълнителен лист от 23.01.2006 г. по ч.гр.д. № 26/2006 г. по описа на Плевенски районен съд.

Запис на заповед, по силата, на която ЕТ”И. –Р.Н.” се е задължил спрямо „Е.Т.”ООД, ЕИК ********* на негова заповед, без протест и разноски за сумата от 5 768,75 лв. на падежа 15.03.2005 г., на гишетата на ТБ ”Булбанк”, клон Плевен или по банковата сметка. Датата на издаване е на 12.10.2004 г. Място на издаване – гр. Плевен. Записът на заповед е авалирана на 12.10.2004 г. от В.Н.Н., ЕГН *** и е предявена за плащане на 15.11.2004 г. Датата на издаване е на 12.10.2004 г. За нея има издаден изпълнителен лист от 23.01.2006 г. по ч.гр.д. № 27/2006 г. по описа на Плевенски районен съд.

Запис на заповед, по силата, на която ЕТ”И. –Р.Н.” се е задължил спрямо „Е.Т.”ООД, ЕИК ********* на негова заповед, без протест и разноски за сумата от 5 768,75 лв. на падежа 15.08.2005 г., на гишетата на ТБ ”Булбанк”, клон Плевен или по банковата сметка. Датата на издаване е на 12.10.2004 г. Място на издаване – гр. Плевен. Записът на заповед е авалирана на 12.10.2004 г. от В.Н.Н., ЕГН *** и е предявена за плащане на 15.11.2004 г. Датата на издаване е на 12.10.2004 г. За нея има издаден изпълнителен лист от 08.02.2006 г. по ч.гр.д. № 22/2006 г. по описа на Плевенски районен съд.

Запис на заповед, по силата, на която ЕТ”И. –Р.Н.” се е задължил спрямо „Е.Т.”ООД, ЕИК ********* на негова заповед, без протест и разноски за сумата от 5 768,75 лв. на падежа 15.01.2005 г., на гишетата на ТБ ”Булбанк”, клон Плевен или по банковата сметка. Датата на издаване е на 12.10.2004 г. Място на издаване – гр. Плевен. Записът на заповед е авалирана на 12.10.2004 г. от В.Н.Н., ЕГН *** и е предявена за плащане на 15.11.2004 г. Датата на издаване е на 12.10.2004 г. За нея има издаден изпълнителен лист от 08.02.2006 г. по ч.гр.д. № 23/2006 г. по описа на Плевенски районен съд.

На лицевата страна на всичките записи на заповед В.Н.Н. лично се е задължил да поръчителства по посоченото в тях задължение на ЕТ „И. – Р.Н.” към „Е.Т.”ООД, поради което изпълнителните листи са издадени и срещу него, в качеството му на авалист. По посочените изпълнителни листи е образувано изпълнително дело № 20068150400026 на 01.11.2006 г. по описа на ЧСИ Т.К., изпратено за продължаване на изпълнителните действия от СИС на РС- Плевен под № 531-17/2006 г. Изпълнителното дело е прекратено с постановление за прекратяване от 11.04.2013 г.

Ищецът В.Н.Н. е авалист по посочените запис на заповеди, тъй като същият е положил подпис върху лицевата част на менителничния ефект, поемайки солидарно задължението с издателя на записа на заповед. По силата на този авал, той е поел менителничното задължение, което е самостоятелно, поради което е активно легитимиран да предяви настоящия иск - за обявяване на нищожността на договора за цесия, поради липса на предмет и възражения по формата на авала.

В качеството си на авалист, ищецът е солидарно отговорен по отношение на всички, които следват авала. Авалистът не може да прави възражения за недействителност на поръчителството, поради недействителност на задължението, което гарантира. Отговорността на авалиста е винаги, встъпва в правата  на менителничните ефекти, както срещу лицето, за което поръчителства, така и по отношение на лицата, които отговорят към авалата /лицето, чието задължение се обезпечава/. Менителничното поръчителство /авал/, се учредява чрез едностранно волеизявление, изразено върху менителничния документ или върху прикрепен върху него лист /алонж/, където авалистът следва да положи саморъчен подпис. Съобразно разпоредбата на чл. 537 от ТЗ във вр. с чл. 484, ал. 2 от ТЗ подписът на лицевата страна на менителничния документ презюмира поемане на авал. В случая върху лицевата страна на записа на заповед, след менителничното волеизявление е положен подпис от името на физическото лице В.Н.Н., поради което съдът намира, че е спазена установената в Търговския закон форма и е възникнало валидно менителнично поръчителство /авал/ върху процесния запис на заповед, поето от ищеца по делото. Правните последици от волеизявлението на авалиста са, че за него се поражда задължение, което по вид, съдържание и предпоставки за принудително осъществяване се определя от обезпеченото задължение, като авалистът дължи същата по вид престация, както и авалата /хонората/.

Ищецът обосновава нищожността на договора с изтекла погасителна давност на цедираните записи на заповед. Нищожността поради невъзможен предмет предполага, че предмета на сделката не съществува към момента на сключване на сделката, както и че е невъзможно да възникне задължението. За да е налице правен интерес от установителен иск за нищожност на договор, то решението по него следва да се отрази на правното положение на ищеца и с уважаването му да се постигне определен правен резултат. Когато ищецът е трето на договора лице, той би имал правен интерес от обявяването му за нищожен, само ако атакуваният договор засяга конкретни негови материални права. Договорът за цесия засяга правата на ищеца, тъй като той е авалист по записа на заповед. Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права /вземания/, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Могат да бъдат цедирани както вземания, така и права, чиято прехвърлимост е допустима от закона и следва от тяхното естество -  чл. 99, ал. 1 ЗЗД. Предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната действителност. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание.

По делото са представени доказателства, че не е изтекла погасителната давност на задълженията по процесните записи на заповед. По всяка една от тях е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело, видно от приложените по делото ч.гр. № 12/2006 г., № 22/2006 г., № 23/2006 г., № 26/2006 г. и № 27/2006 г. всичките по описа на Плевенски районен съд, като и от изп.д. № 20068150400026 по описа на ЧСИ Т.К.. От частният съдебен изпълнител е било издадено удостоверение от 26.11.2016 г., от което е видно, че към датата на издаване на същото, изпълнителното производство образувано от „Е.Т.” ООД срещу длъжниците ЕТ ”И. –Р.Н.” и В.Н.Н. е по пет броя изпълнителни лист /посочени са изчерпателно по-горе/, не е било спирано на основанията посочени в чл. 432 ГПК и към датата на издаване на удостоверението производството по изпълнителното дело е висящо и не е било прекратено /л. 103 от гр. № 532/2014 г. на ЛРС/, т.е към момента на прехвърляне на вземането е било съществуващо.

За извършената цесия, от „Е.Т.”ООД е било изпратено уведомление до Р.Н. и до В.Н.Н., което е достигнало до В. Н. и до Р. Н. на 01.02.2013 г. /л.126 от гр.д. № 532/2014 г. на ЛОС/. Уведомлението е извършено от стария кредитор, съобразно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.

Във връзка с горното недоказано се явява твърдението, че вземането е погасено по давност.

По делото има приложено решение по реда на чл. 710 от ТЗ и при служебна справка, съдът установи, че с решение № 34 от 20.08.2012 г. постановено по т.д. № 26/2012 г. по описа на Ловешки окръжен съд, ЕТ ”И. –Р.Н.”, ЕИК ********* е обявено в неплатежоспособност, като е определена начална дата за неплатежоспособността - 01.07.2007 г., открито е производство по несъстоятелност, прекратил е дейността и е обявил в несъстоятелност едноличния търговец.

От търговския регистър е направена справка за приетите и неприетите вземания по реда на чл. 692, ал. 3 и 4 ТЗ. С определение № 31 от 25.01.2013 г., съдът по несъстоятелността е одобрил списъка на приетите от синдика вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ на кредиторите на ЕТ ”И. –Р.Н.” и го е допълнил, като е включил вземането на „Е.Т.”ООД, ЕИК *********, в размер на 57 665,17 лв.

Обстоятелството, че ЕТ ”И. – Р.Н.” е обявен в несъстоятелност е ирелевантно за настоящото производство. Допустимостта на иска не се обуславя от този факт. Ищецът В.Н. е трето за производството по несъстоятелност лице, длъжник е по изпълнителните листи, описани по-горе, но не е длъжник в производството по несъстоятелност, което да го обвързва със сроковете по исковете по чл. 694 от ТЗ. Предявеният иск е установителен по реда на чл. 124 ГПК и в мотивите съдът е приел, че е допустим, но съобразно правните изводи се явява неоснователен и недоказан.

По отношение на разноските.

С оглед изхода на спора, на въззивника не се дължат разноски. Въззиваемата страна Н.М.- И., чрез адв. А. е претендирала разноски в размер на 600,00 лв. за адвокатско възнаграждение, платено в брой, за което е представен договор за правна помощ и съдействие и списък на разноските по реда на чл. 80 ГПК. Възражение за прекомерност не е направено.

На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивните дела с цена на иска до 5 000,00 лв. за граждански дела и до 20 000,00 лв. – за търговски дела. В случая цената на иска е 100,00 лв. и настоящото решение не подлежи на касационно обжалване. При определяне цената на иска следва да се съобрази формалната възмездност на договора за цесия , респ. договорената между страните цена, макар и от 100,00 лева /Определение №790/18.11.2013 по дело №2946/2013 г. на ВКС, ТК, I т.о./.

Водим от изложеното Окръжният съд,

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 558 от 08.04.2016 г. по гр. д. № 5343 по описа за 2015 г. на Районен съд – гр. Плевен.

ОСЪЖДА В.Н.Н., ЕГН *** да заплати на Н.Х.М. - И., ЕГН ***, чрез адв. И.А. със съдебен адрес:*** сумата от 600,00 лв. /шестстотин лева/ - адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.   

               

                                                                                                                  2.