СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІII "Б" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
при участието на секретаря Михаела Митова, разгледа докладваното от мл.
съдия Божидар Стаевски въззивно гражданско
дело № 4928 по описа на съда за 2021 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С решение № 20003322/06.01.2021г., по гр. д. № 18176/2019г. по описа на
Софийски районен съд, 28 състав, е признато за установено, по иска предявен по
реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД във че Т.И. И., ЕГН: **********,
с адрес ***, пл. „******офис помещение № 11 дължи на „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, адрес: ул. „******, сумата от 16,98 лева доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот с адрес гр. София, пл. „******офис помещение № 11,
за периода от 15.12.2015г. до 30.04.2018г. ведно със законната лихва от
14.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата и на основание чл. 415 от ГПК
във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД е признато за установено, че ответницата дължи
сумата от 3,45 лева лихва за забава за периода от 31.12.2015г. до 11.12.2018г.
С решението са отхвърлени исковете до пълните им предявени размери както
следва: за разликата над 16,98 лева до пълния предявен размер от 68,98 лева и
за разликата над 3,45 лева лихва за забава до пълния предявен размер от 14
лева. С решението са отхвърлени изцяло исковете за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 9,90 лева и лихва за забава върху стойността на
услугата за дялово разпределение в размер на 1,14 лева. С решението е разпределена отговорността за
разноски между страните съразмерно на уважената част от исковете.
Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от ищеца
трето лице-помагач „Н.И.“ ООД.
Срещу решението в частта му в която са уважени предявените искове е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от
ответницата Т.И. И.. Жалбоподателката поддържа, че първоинстанционното решение
е неправилно, тъй като съдът е кредитирал заключението по допуснатата
съдебно-техническа експертиза, а изчисленията във нея са извършени на база
наредба, която е била призната за нищожна с решение на ВАС. Сочи че ответницата
не се е обогатила по-никакъв начин от доставяната топлинна енергия за сградна
инсталация. Ето защо моли за отмяна на постановеното решение и постановяване на
друго с което исковете се отхвърлят изцяло.
„Топлофикация София“ ЕАД в законоустановения срок е депозирала отговор на
въззивната жалба, с който поддържа, че същата е допустима но неоснователна, а
първоинстанционното решение е правилно в оспорваната част поради което моли за
неговото потвърждаване.
Третото лице помагач не е взело становище по жалбата.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на насрещните страни, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение
на императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка
с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Установено по делото въз основа на съвкупната преценка на писмените
доказателства по делото, че на 23.06.2005г. ответницата Т.И. И. придобила
процесния имот офис помещение № 11, находящо се на адрес гр. София, пл. „******.
Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа
следните елементи: 1/ имуществено разместване в патрумониума на ищеца и
ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2/
връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, което
произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3/ липса на
правно основание за имущественото разместване и 4/ липса на друго основание за
защита на правата на обеднелия ищец.
Обедняването на едно лице представлява намаляване на имуществото му,
което може да се изрази в следните основни форми: 1/ намаляване на актива
/изгубване или ограничаване на права/; 2/ увеличаване на пасива - възникване
или увеличаване на задължения и 3/ извършване на разходи /включително и в
труд/. Съответно обогатяването на едно лице представлява имотно
облагодетелстване, като например: увеличаване на актива - придобиване или
запазване на права; намаляване на пасива - погасяване или намаляване на
задължения; спестяване на разходи.
В разглеждания случай твърдяното имуществено разместване се свежда до
установяване от страна на ищеца при условията на пълно и главно доказване на
обедняването му до стойността на доставената в имота на ответника през исковия
период топлинна енергия /в т.ч. стойността на услугата дялово разпределение/,
обогатяването на ответника чрез консумирането на тази енергия и спестяването на
разходи за това, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването
- че топлинната енергия е ползвана от ответника при липсата на валидно
основание за това имуществено разместване в отношенията между двете страни.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ /приложима редакция до
17.07.2012 г. / и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила от 17.07.2012 г. /,
потребител на енергия или природен газ за стопански нужди, респ. небитов
клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като
продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на
писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и
потребителя - чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Безспорно е по делото, че между страните не е бил сключен такъв договор
за продажба на топлинна енергия за стопански /небитови/ нужди.
От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че за
периода от м.10.2017г. – м.04.2018г. /вземанията за който са предмет на производството
пред СГС/ е начислена сумата от 16,98 лева за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ,
топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост се дели на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Топлинната енергия за сградна инсталация се разпределя между всички
потребители, съобразно отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от
ЗЕ. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не
от потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и
топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и други.
Фактически преустановеното топлоподаване към отоплителните тела в отделни имоти
не променя статута на лицето като потребители (клиент) на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация.
Макар в топлоснабдения имот да не е ползвана топлинна енергия, отдадена
от отоплителните тела в него, и топла вода, до имота на ответника е доставяна
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която не е заплащана, и се
е стигнало до имущественото неравновесие - обедняване на ищеца и обогатяване на
ответника. Налице е общ правопораждащ обедняването и обогатяването факт и това
е спестяването на разходи от страна на ответника за заплащането на доставената
топлинна енергия. Ответникът не е доказал да е заплатил начислената сума в 16,98
лева за топлинна енергия, поради което искът следва да се уважи до посочения
размер.
Ето защо настоящият състав намира за неоснователни оплакванията във
въззивната жалба за липса на обогатяване отстрана на ответницата.
Неоснователни са и оплакванията на ответницата, че изчисленията са
направени на базата на отменената нормативна уредба, доколкото Решение
№11603/31.07.2019 по адм.д. № 13721/2017г. по описа на ВАС не е било влязло в
сила към датата на изготвяне на експертизата, а нищожността на процесната
наредба действа за напред.
Основателността на главния иск води до
уважаване и на акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД като съдът правилно е определил
неговия размер възлизащ на 3,45 лева.
При това положение и при съвпадение на
изводите на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските.
При този изход на производството
жалбоподателката няма право на разноски.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК
решението не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от гореизложеното:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20003322/06.01.2021г., по гр. д. № 18176/2019г. по описа на
Софийски районен съд, 28 състав в обжалваната му част.
Решението е
постановено при участието на третото лице помагач на страната на ищеца - „Н.И.“
ООД
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.