РЕШЕНИЕ  

 

№                              02.08.2018 г.            Град  Велинград

 

 

В        И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

  РАЙОНЕН СЪД - ВЕЛИНГРАД,  граждански състав

 На  десети юли, две хиляди и  осемнадесета   година

 В   публично  заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТО ГЕОРГИЕВ

 

СЕКРЕТАР: Мария Димитрова           

Като разгледа докладваното от Районен съдия Георгиев

Гражданско дело №1713  по описа за   2017  година.

 

 

 

         Съдът е сезиран с искова от  Т.И. *** против Г.П.С. ***, с цена на иска – 1150.00 лева.

 Подадена е искова молба, в която се твърди,че в края на м. февруари- началото на м.март,2017г., ответникът бил публикувал обява в интернет за изработване на мебели и извършване на дърводелски услуги. Ищецът И. се свързал със С. по телефона, като двамата се договорили устно ответникът да изработи 7 бр. масивни дървени маси /5 бр. големи и  2бр. малки/, както и 10 бр. масивни дървени пейки, които да бъдат боядисани в бяло. Уговореният срок за изпълнение на поръчката бил 06.05.2017г. , а цената на услугата възлизала на 2150.00лв. Във връзка с така сключеният договор за изработка, ответникът поискал да му бъде заплатено капаро в размер на сумата от 1150.00лв., която сума да бъде преведена по банков път.

Съгласно изложеното в исковата молба, на 08.03.2017г. ищецът И. превел по банков път по сметката на ответника сумата от 1150.00лв. Опитите на ищецът да се свърже с ответника били неуспешни, като се твърди,че до момента на подаване на исковата молба, ответникът С. не бил изработил и доставил на ищеца процесните движими вещи. Ответникът не възстановил и платената от И. сума в размер на 1150.00лв.

Във връзка с гореизложените обстоятелства, ищецът И. подал заявление по реда на чл.410 от ГПК до РС-Велинград, като било образувано ч.гр.дело №1229/2017г. по описа на съда. Издадената заповед за изпълнение била връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК. С разпореждане на РС-Велинград от 06.12.2017г. било указано на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.

Моли се съдът на основание чл. 422, вр. чл. 415 да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника С.,че същият дължи на ищеца  сумата от 1150.00лв., съставляваща заплатено от ищеца капаро на 08.03.2017г.  във връзка със сключен между страните договор за изработка, ведно със законна лихва ,считано от датата на подаване на заявлението до съда.

Предявен е в условията на евентуалност и осъдителен иск за същата сума. С уточнителна молба от 18.05.2018г., ищецът твърди, че претендираната сума от 1150.00лв. му се дължи на като получена от ответника на неосъществено основание  съгласно правилата на чл.55,ал.1,пр.2 от ЗЗД.

Претендират се разноски по заповедното и по настоящото гражданско дело.Сочат се доказателства. Правят се доказателствени искания.

       В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил  писмен отговор от ответника, с който не се оспорва наличието на валидно  сключен договор устен договор за изработка на мебели. Твърди се,че капаро е било преведено от страна на ищеца само в частичен размер, като не е било дадено дължимото капаро за изработката на пейките , поради което ответникът не бил изпълнил поръчката.

        Съгласно изложеното в писмения отговор, в конкретния случай следва да намери приложение разпоредбата на чл.81 от ЗЗД,тъй като невъзможността за изпълнението се дължала на причина, която не можела да се вмени във вина на ответника, а именно- непревеждане на капарото в пълен размер.

          Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

  Не се спори между страните по делото, че  в  края на м. февруари- началото на м.март,2017г., ищецът И. се свързал с ответника С. по телефона, като двамата се договорили устно ответникът да изработи 7 бр. масивни дървени маси /5 бр. големи и  2бр. малки/, както и 10 бр. масивни дървени пейки, които да бъдат боядисани в бяло. Уговореният срок за изпълнение на поръчката бил 06.05.2017г. , а цената на услугата възлизала на 2150.00лв.

От приетите по делото доказателства /платежно нареждане от 08.03.2017г., вносна бележка от 08.03.2017г. и извлечение от сметка/ се установява по несъмнен начин, че на 08.03.2017г. ищецът И. е превел по банков път по сметката на ответника С.  сумата от 1150.00лв. Впоследствие ответникът С. не доставил на ищеца в уговорения срок  процесните движими вещи, предмет на сключения устен договор за изработка. Ответникът не възстановил и платената от И. сума в размер на 1150.00лв. Тези обстоятелства също не се оспорват от ответната страна.

           Видно от приложените по делото материали по частно гражданско дело №1229/2017г. по описа на Районен съд Велинград, ищецът е пристъпил към принудително събиране на вземанията си чрез подаване на Заявление до Районен съд Велинград за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано било частно гражданско дело №1229/2017г. по описа на Районен съд Велинград. Издадената заповед за изпълнение била връчена на ответника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК. С разпореждане на РС-Велинград от 06.12.2017г. било указано на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си.

 

       По делото не са били разпитвани свидетели за установяване на фактическата обстановка.

Съгласно установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:

По отношение допустимостта на предявеният установителен иск: Предявеният иск е допустим, тъй като е налице  правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от предявяването му произтича от  наличие на издадена заповед за изпълнение, която е била връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК, както и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането. Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването на оспореното вземане към датата на подаване на заявлението. Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/.

По отношение основателността на предявеният иск: Уважаването на иск с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК,се предпоставя от установяване на съществуването на вземането.Затова в тежест на ищеца е да установи,съществуването на вземането,чрез ангажиране на съответните доказателства. Касае е се за специален установителен иск за установяване на вземането,когато в хипотезата на издадена заповед за изпълнение длъжникът възрази срещу нея,за да бъде установено със сила на присъдено нещо,че вземането относно,което е подадено заявление по реда на заповедното производство съществува.Искът следва да се счита за предявен от момента на подаване на заявлението.

           Предявеният установителен иск по реда на чл.422,ал.1 от ГПК е с правна квалификация чл.55,ал.1,пр.3-то във вр. с чл.87,ал.2 от ЗЗД за съществуването на вземане в размер на 1150.00лв.- връщане на възнаграждение по договор за изработка  поради разваляне на договора, ведно със  законна лихва за забава , считано от датата на подаване на заявлението до плащането на дълга. Ответникът оспорва иска при твърдение за липса на виновно неизпълнение на договора от негова страна, като сочи за причина за забавата да изработи поръчаното неизпълнението от страна на ищеца на задължението да плати предварително пълния размер на уговореното възнаграждение  от 1950.00лв.

   Както беше посочено, не се спори между страните по делото , че И. и С. са се договорили устно ответникът да изработи 7 бр. масивни дървени маси /5 бр. големи и  2бр. малки/, както и 10 бр. масивни дървени пейки, които да бъдат боядисани в бяло. Уговореният срок за изпълнение на поръчката бил 06.05.2017г. , а цената на услугата възлизала на 2150.00лв.  На 08.03.2017г. ищецът И. превел по банков път по сметката на ответника С.  сумата от 1150.00лв. Впоследствие ответникът С. не доставил на ищеца в уговорения срок  процесните движими вещи, предмет на сключения устен договор за изработка, както и не възстановил и платената от И. сума в размер на 1150.00лв.

При това положение, остава спорен въпросът каква е била уговорката между страните – дали е следвало ищецът да заплати предварително на ответника цялата дължима сума в размер на 2150.00лв., или  единствено капаро от 1150.00лв., както твърди ищцовата страна.

   Съдът приема, че между спорещите страни е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за изработка по смисъла на чл.258 и сл. от ЗЗД, по силата на който изпълнителят /ответникът С./ е поел задължение в срок до 05.06.2017г. да изработи и да достави на ищеца 7 бр. масивни дървени маси /5 бр. големи и  2бр. малки/, както и 10 бр. масивни дървени пейки, съгласно  възложената му от И.  работа. Безспорно е по делото,че за изпълнение на работата, на ответника  е била платена от ищеца сума в размер от 1150.00 лева.

Предявеният иск е по чл. 55, ал.1, предложение Трето от ЗЗД  за връщане на даденото по развален договор за изработка в размер от 1150.00 лева. Ответникът възразява по делото срещу правото на ищеца да развали договор, като твърди, че е изправна страна и е изпълнил поетите с договора задължения- изработил е процесните движими вещи, но не ги е предал на ищеца, тъй като ищецът от своя страна не е изпълнил задължението си да заплати изцяло дължимата сума в размер на 2150.00лв., каквато уговорка ответникът твърди,че е съществувала между страните.

 Действително законът признава право на всяка от страните да развали договора, но ако насрещната страна виновно не изпълни свое задължение. Следва да се установи обаче не само наличието  на неизпълнен договор, но неизпълнението да е  виновно. Следва да бъде доказано също, че   и ищецът, който  иска развалянето,  е изправна страна. По така сключения между страните договор, ответникът е приел да извърши изработка на движими вещи - 7 бр. масивни дървени маси, както и 10 бр. масивни дървени пейки.

В конкретният случай, ищецът носи доказателствена тежест за установяване на обстоятелството,че същият е  изправна страна по договора и е изпълнил задължението си да преведе капаро в размер на 1150.00лв. на ответника, каквато твърди,че е била договорката между страните. Горното се оспорва от ответната страна, която твърди,че ищецът е следвало да заплати цялата сума в размер на 2150.00лв. Според настоящият съдебен състав, за да докаже основателността на претенциите си, с оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса, ищецът следва да докаже каква е била уговорката между страните, какво е било нейното съдържание. В подкрепа на твърденията си, ищецът не е ангажирал каквито и да е доказателства- нито писмени, нито гласни такива. С исковата молба са представени единствено доказателства за превеждането по банков път на сумата от 1150.00лв., което не се оспорва от ответника. При липса на доказателства в тази насока, съдът  не следва да приеме,че е налице виновно неизпълнение от страна  на ответника да изработи процесните маси и пейки. В конкретният случай, неизпълнението се дължи на обстоятелството,че не е била заплатена цялата сума. Не се доказа  в хода на процеса и твърдението на ищеца, че ответникът изобщо не е изработил движимите вещи. Обстоятелството,че вещите не са били предадени във владение на ищеца не означава,че същите не са били изработени. Не са оборени по какъвто и да е начин направените от ответника възражения, че вещите са изработени, но ще бъдат предадени на ищеца едва след заплащане на цялата сума в размер на 2150.00лв. Това също е въпрос на договорка между страните и подлежи на доказване от страна на ищеца, като не са били ангажирани каквито и да е доказателства в подкрепа на твърденията на ищцовата страна, че ответникът е бил длъжен да му предаде движимите вещи, поради което следва да бъде отхвърлен предявеният установителен иск като неоснователен и недоказан.

Сходни са съображенията на съда и по отношение на предявения в условията на евентуалност осъдителен иск, тъй като основанието за плащане не е отпаднало с обратна сила и поради това искът по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД като неоснователен и недоказан, също следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото, претенциите на ищеца за присъждане на разноски се явяват неоснователни. Ответната страна не е предявила такива и не е представила доказателства,че разноски са били направени, поради което разноски не следва да  й се присъждат.

          По изложените съображения, РС-Велинград

                                                      Р  Е  Ш  И :

         ОТХВЪРЛЯ  предявения  от Т.И.И.,ЕГН- ********** *** против Г.П.С.,ЕГН-********** ***, установителен иск, с който се иска да се признае за установено, че в полза на ищеца  съществува вземане срещу ответника за сумата в размер на 1150.00лв., съставляваща заплатено от ищеца капаро на 08.03.2017г. по сключен между страните договор за изработка,както и законна лихва върху горепосочената главница от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 07.09.2017 г., до окончателното изплащане на задължението , за които суми е била издадена на 08.09.2017г. Заповед №852 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК  по ч. гр. д. №1229/2017 г. по описа на PC Велинград, като неоснователен и недоказан.

        ОТХВЪРЛЯ предявения  от Т.И.И.,ЕГН- ********** *** против Г.П.С.,ЕГН-********** ***,  осъдителен иск с правно основание  чл.55,ал.1  от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца  сумата в размер на 1150.00 лв. по сключен между страните договор за изработка , ведно със законна лихва върху нея,считано от датата на подаване на исковата молба /21.12.2017г./ до окончателното й изплащане, като  неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.

        

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: