Р Е Ш Е Н И Е
№………… 30.06.2016 г. ГР. С.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО ІІ-Б граждански състав
На шести юни през две хиляди и шестнадесета година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА Д.
МЛ.С. КАЛИНА ФИЛИПОВА
Секретар:
Д.Ш.
Прокурор:
като разгледа докладваното от МЛ. СЪДИЯ ФИЛИПОВА
В.ГР.
ДЕЛО №4012 по
описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл.
ГПК.
С решение от 05. 01.2016 г., постановено по гр.д.№44805/2008
г. по описа на СРС, ГО, 67 състав, районният съд е отхвърлил искането на М. С. В. за допускане на поправка на очевидна
фактическа грешка в решение от 01.11.2010 г. по
гр.д.№44805/2008 г. по описа на СРС, ГО, 67 състав
за допускане на делбата.
Срещу така постановеното решение е постъпила жалба
от М. С. В., с която се иска същото да бъде отменено, а депозираната молба по
чл.247 ГПК-да бъде уважена.
Излагат се доводи, че действително в случая
няма разминаване между мотивите и диспозитива на решение от 01.11.2010 г. по гр.д.№44805/2008
г. по описа на СРС, ГО, 67 състав за допускане на делбата, но целта е да се
определи реалната площ на магазините, допуснати до делба, преди делбата да бъде
извършена.
Сочи,
че по делото безспорно е установено, че магазин №5, който е описан в решението
по допускане на делбата като такъв с площ от 65,08 кв.м., в действителност е с
площ от 24 кв.м. Сочи, че такава е квадратурата на магазина и по приложения по
делото архитектурен проект. Сочи, че това обстоятелство е било заявено и от
самия ищец И.В. в писмена молба, депозирана преди съдебното заседание, състояло
се на 09.10.2012 г., в която се посочва, че в исковата молба е допусната
техническа грешка относно площта на магазин №5 в северната половина на парцела,
като е посочено, че вместо цитираната в исковата молба площ от 65 кв.м. следва
да се приеме, че действителната застроена площ на магазина е 24,30 кв.м. в тази
връзка същото посочило при разпита си в о.с.з. и вещото лице М... Отделно се
сочи, че горното обстоятелство било доказано по несъмнен начин и от
представените с отговора на въззивната жалба нови писмени доказателства.
Ответникът по жалбата оспорва същата,
като излага аргументи по същество, като сочи, че няма допусната фактическа
грешка от съда, а площта на процесния магазин №5 е правилно определена.
Претендира разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства и на изложените във въззивната
жалба аргументи, съдът направи следните правни изводи:
Депозираната въззивна жалба е допустима с оглед
подаването и в срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт, а
разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
С влязло в сила решение от 01.11.2010 г. по гр.д.№44805/2008 г. по описа на СРС, ГО, 67
състав е допусната делба на следните недвижими имоти, находящи се в гр. С., ул.
„*******, на първия /партерен/ етаж от масивна сграда, построена в УПИ ХХV-16, кв.142, м.
„Зона Б-2“ по регулационния план на гр.С., а именно: МАГАЗИН № 1 с площ от 19
кв.м. , разположен северно от входа на сградата, заедно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от дворното място, при граници: от изток- ул.
„Ц.С.“, от юг- проход към стълбището, от запад- инсталационна обща част и от
север- магазин № 2 с площ от 19 кв.м., 2/ МАГАЗИН № 2 с площ от 19 кв.м. разположен северно от входа на сградата,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното
място, при граници: от изток- ул. „Ц.С.“, от юг- магазин № 1 с площ от 19кв.м.,
от запад- магазин № 4 с площ от 37 кв.м. и от север- магазин № 3 с площ от 18
кв.м., 3/ МАГАЗИН № 3 с площ от 18 кв.м.
разположен северно от входа на сградата, заедно със съответните идеални
части от общите части на сградата и от дворното място, при граници: от изток- ул.
„Ц.С.“, от юг- магазин № 2 с площ от 19 кв.м., от запад- магазин № 4 с площ от
37 кв.м. и от север- ул.“Св. св.К. и М.“, 4/ МАГАЗИН № 4 с площ от 37
кв.м. разположен северно от входа на
сградата, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от
дворното място, при граници: от изток- магазин № 2 с площ от 19 кв.м. и магазин
№ 3 с площ от 18 кв.м., от юг- магазин № 5 с площ от 65,08 кв.м. и обща
инсталационна шахта и от запад- магазин № 5 с площ от 65,08кв.м. и от север- ул.“Св.
св.К. и М.“, 5/ МАГАЗИН № 5 с площ от 65,08 кв.м. разположен северно от входа на сградата,
заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното
място, при граници: от изток- магазин № 4 с площ от 37кв.м., инсталационна обща
част и стълбище, от юг- магазин № 2 с площ от 58,70кв.м. от кота +0,80-І етап,
от запад- УПИ ХV-15 и от север- ул. ул.“Св. св.К. и М.“, 6/ МАГАЗИН № 1 с площ
от 15,30 кв.м. разположен южно от входа
на сградата, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и
от дворното място, при граници: от север- вход, стълбище на сградата, от юг-
южен магазин № 2 с площ от 58,70кв.м., от изток- ул. „Ц.С.“, от запад- обща
част, при следните ДЯЛОВЕ: ½ идеална част- за И.Г.В. ЕГН ********** и ½
идеална част за М. С. В. ЕГН **********.
С решението, постановено във втората фаза на делбата, е обявен за окончателен предявения на страните в о.с.з., проведено на 13.05.2014 г. проект за разделителен протокол, като в същото процесния магазин №5 е посочен като такъв с площ от 24.00 кв.м.
Във втората фаза на делбата съдът е приел, че делбата следва да бъде извършена на допуснатите до делба имоти съобразно тяхното действително състояние към момента на извършването й. С решението по допускане на делбата магазин № 5 е посочен като такъв с площ от 65,08 кв.м. Според отговорите на вещо лице М.., изготвило съдебно- техническата експертиза във втората фаза на делбата, дадени в о.с.з. проведено на 09.10.2012г., разположението и площта на магазините е съобразно проект на стр.7 от делото, като действителната площ на магазин № 5 е 24 кв.м. В решението за допускане на делбата е посочено, че съдът кредитира заключението на съдебно- техническата експертиза, според което изградените в обекта 7 магазина съществуват в същия вид, както по проекта от 1995г. и съответстват на описаните в исковата молба магазини, с изключение на магазин № 4, който е с площ от 37 кв.м. и обединява 2 магазина с площ съответно от 19 кв.м. и 18 кв.м.. В исковата молба магазин № 5 е описан с площ от 65,08 кв.м., при съседи, от изток- магазин № 4 с площ от 37 кв.м., инсталационна обща част и стълбище, от юг- магазин № 2, от запад УПИ ХV-15 и от север- улица. В проекта от 1995г., лист 79 от делото, за който говори СТЕ, приета в първата фаза на делбата/ не е посочено, кой магазин е магазин № 5. В проекта на лист 7 от делото, за който говори СТЕ приета във втората фаза на делбата, магазин № 5 е отбелязан и същият е разположен при съседи от юг- магазин /без номер с площ от 24 кв.м., от изток магазин № 4 без показана площ, от север- улица и одобрен УПИ/. При съпоставката между двата проекта е видна разлика по отношение на магазин № 5 единствено относно вписаните идентификационни данни- в единия проект липсва номер на магазина, в другия не, но разположението и площта на магазина са едни и същи и несъмнено магазин № 5, чиято делба е допусната е този, посочен като такъв магазин № 5 в проекта на страница 7. Площта на този магазин не е посочена в нито един от двата проекта. Същата не е посочена в проектната документация от 2004г., във връзка с планирано пристрояване и надстрояване на сградата. Пряко площта му е посочена само в отговора на вещо лице М.., даден в о.с.з. проведено на 09.10.2012г., което сочи, че така посоченият магазин е с площ от 24,00кв.м. Именно поради тази причина съдът намира, че това е действителната площ на този магазин, като посочването му с по- голяма площ в първоначалната СТЕ и решението по допускане на делбата съдът отдава на техническа грешка свързана с възпроизвеждане на описанието на имота от исковата молба. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че с молба на ищеца докладвана в о.с.з. проведено на 09.10.2012г. самият ищец желае да бъде допусната очевидна фактическа грешка в исковата му молба, като застроената площ на магазин № 5 се чете 24,30кв.м., във връзка с което уточнение са и поставените на вещото лице въпроси в о.с.з. относно действителната площ и разположение на всеки един от магазините допуснати до делба.
Съдът се е
произнесъл и по предявените претенции по сметки между съделителите.
Срещу
решението, постановено във втората фаза на делбата е депозирана въззивна жалба
на И.Г.В., по която е било образувано в.гр.дело №635/2015 год. по описа на СГС,
ГО, ІІ-Б с-в. Съдът е констатирал, че в хода на производството пред първата
инстанция, след постановяването на решение по допускане на делбата, е
депозирана молба за поправка на явна фактическа грешка досежно площта на
магазин № 5 (л. 285), от М. С. В., по която няма произнасяне.
Ето защо въззивният съд е приел, че въззивното
производство подлежи на прекратяване като преждевременно образувано и делото
следва да бъде върнато на Софийски районен съд за произнасяне по искането по
чл.247 от ГПК.
С атакуваното решение от 05.01.2016 г., постановено по
гр.д.№44805/2008 г. по описа на СРС, ГО, 67 състав, районният съд е отхвърлил
искането на М. С. В. за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в
решение от 01.11.2010 г. по
гр.д.№44805/2008 г. по описа на СРС, ГО, 67 състав за допускане на
делбата. Районният съд е приел, че очевидна фактическа грешка е налице, когато е
налице противоречие между обективираната от съда воля в мотивите на съдебния
акт и посоченото в неговия диспозитив. Сочи, че в настоящия случай никоя от
страните не твърди в мотивите на съдебното решение по отношение на процесния
магазин да е възприета площ, различна от посочената в диспозитива му. Съдът е
приел, че това и фактически не е така, като обективираната в диспозитива на
решението на съда воля съответства на мотивите на съда относно площта на
магазин №5. Съдебното решение по допускане на делбата определя обектите, чиято
делба се допуска между страните, като самата делба се извършва във фактическото
им състояние, в т.ч. и площ, към момента на извършване на делбата. Съдът е
приел въпреки изричното определение на въззивния съд, че молителят е изгубил и
правният си интерес от производството по чл.247 ГПК, доколкото в решението,
постановено във втората фаза на делбата площта на процесния магазин е посочена
като 24.00 кв.м.
Така изложените изводи от страна на районния съд се
споделят и от настоящия съдебен състав.
Съгласно разпоредбата на чл. 247 ал.1 от ГПК, съдът по
своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в
решението очевидни фактически грешки. Законодателят не е дал легално
определение на понятието „очевидна фактическа грешка”. В теорията е прието, че
очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска
воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Такива
грешки може да са погрешно посочване от съда на имената на страните, погрешно
пресметнати суми и т.н. Не представлява очевидна фактическа грешка и не може да
бъде поправена по реда на чл. 247 ал.1 ГПК грешката, която съдът е допуснал при
формирането на своята воля. В настоящия
случай жалбоподателката също не твърди, че е налице противоречие между мотиви и
диспозитив на решението, а че има неправилно формиране воля на съда, като
впоследствие – след молба от самия ищец И.В., депозирана преди съдебното
заседание, състояло се на 09.10.2012 г. /т.е.близо две години след
постановяване на съдебното решение, чиято поправка се иска/, след разпита в
о.с.з. на вещото лице М.. и при съобразяване с представените с отговора на
въззивната жалба нови писмени доказателства, се установява различна площ на
процесния магазин №5.
В настоящия случай, доколкото се намира в производство
по реда на чл.247 ГПК, районният съд е следвало да прецени единствено дали
действително е имало противоречие между формираната воля на съда в неговите
мотиви в решението по допускане на делбата и изписаното в диспозитива на
решението. Грешката, за която е допустимо поправяне на съдебния акт от постановИ.го
съд е „грешка на перото“ и при това очевидна. Грешката трябва да бъде
фактическа, а не правна. Само явното
несъответствие между действителния смисъл на съдебния акт и изразеното в
писмения текст представлява очевидна фактическа грешка и подлежи на поправяне
от съда, който го е постановил. Правилно районният съд е приел, че такова
противоречие по отношение площта на процесния магазин №5 в решението по
допускане на делбата няма, като обективното състояние на процесния магазин №5,
както и действителната му площ -65,08 кв.м. или 24 кв.м. ще следва да се
преценяват и ще намерят своето разрешение по същество в производството по
депозираната срещу решението по извършване на делбата въззивна жалба.
Предвид гореизложеното, съдът следва да потвърди
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.
Предвид изложеното, на въззиваемата страна се дължат
поискани и доказани разноски в размер на 1500 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.01.2016 г.,
постановено по гр.д.№44805/2008 г. по описа на СРС, ГО, 67 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК М. С. В.
ЕГН **********,*** да заплати на И. Г.В. ЕГН ********** *** И. сумата от 1500
лв. разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване при
условията на чл.280 ал.1 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: