№ 399
гр. Пловдив, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330208319 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Ауто 1 БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от *** А.Б.А. против
Електронен фиш серия Г № 0033505 за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или
система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 638, ал. 4 вр.
с ал. 1, т. 2 вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането КЗ) на
жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две
хиляди) лева за нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания
електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди да липсва надлежно описание
на нарушението поради непосочване дали е било установено управление на
процесния автомобил, което счита за задължителен признак от обективната
страна на състава на нарушението по аргумент от чл. 638, ал. 4 от КЗ.
Поддържа да е подал пред административнонаказващия орган писмена
декларация с данни за лицето, управлявало автомобила към момента на
заснемането му от автоматизираното техническо средство. Моли
електронният фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят се представлява от адв. Й.Г., който поддържа жалбата.
Пледира, че електронният фиш е трябвало да бъде анулиран след подаването
на декларация с данни за водача на превозното средство. Намира, че при
издаването му липсва описание на нарушението, като поддържа единствено
да е посочена нарушената законова разпоредба. Претендира сторените по
1
делото разноски.
Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г.Б., приложено на
лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при
издаването му да са спазени изискванията на КЗ и на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване,
което да е годно за употреба към датата на деянието. Взема становище
правилно да е определен размерът на имуществената санкция. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно
призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от „Ауто 1 БГ“ ЕООД, спрямо което юридическо
лице е наложена имуществената санкция, следователно от субект с надлежна
процесуална легитимация. Неоснователно е възражението жалбата да не
изхожда от лице, имащо правен интерес, с което се обосновава възражение за
нейната недопустимост. Обстоятелството, че на първо място в жалба са
изписани имената на физическото лице – управител на търговското
дружество, не поражда съмнения относно нейния подател, тъй като ясно е
посочено, че управителят извършва това действие от името на „Ауто 1 БГ“
ЕООД и в качеството си на негов управител и представляващ. В жалбата не е
вписан и постоянният или настоящ адрес на физическото лице, а седалището
и адрес на управление на дружеството. Твърденията в жалбата също са за
действия, извършвани от името на търговското дружество и засягащи
автомобил, който е негова собственост, а не на управителя. Спазен е и срокът
за обжалване, считано от получаването от жалбоподателя на отказа за
анулиране на електронния фиш. По тези съображения съдът намира жалбата
за допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което
атакуваният електронен фиш следва да бъде отменен по следните
съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 21.05.2021 г. в 18:33 часа в гр. Пловдив, на бул. „Кукленско шосе“
срещу № 3 в посока ул. „Скопие“ с автоматизирано техническо средство –
видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon
M2 с № MD1196, било заснето движението на лек автомобил „БМВ 730 Д“ с
рег. № ***. Собственик на този автомобил бил жалбоподателят „Ауто 1 БГ“
ЕООД. Превозното средство било регистрирано на територията на Република
България с рег. № *** и към 21.05.2021 г. не било спряно от движение. Към
момента на заснемане на движението му от видео-радарна система тип
Cordon M2 с № MD1196 за процесния автомобил „БМВ 730 Д“ с рег. № ***
нямало сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
2
За това деяние против жалбоподателя „Ауто 1 БГ“ ЕООД бил издаден
електронен фиш серия Г № 0033505, с който му била наложена имуществена
санкция в размер на 2 000 лева.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните и проверени по делото писмени доказателства:
От писмо от директор на дирекция „ИСИУС“ при Български институт по
метрология с № АУ-000029-33913/09.07.2018 г. по описа на БИМ се
установява, че процесното техническо средство тип Cordon М2 е от одобрен
тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № В-46.
От Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021 г. се изяснява, че
процесното техническо средство тип Cordon М2 с № MD 1196 е преминало
последваща периодична проверка на 12.02.2021 г. със заключение, че отговаря
на метрологичните изисквания и са налични защитните стикери.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-14865/25.05.2021 г. се установява, че на дата
21.05.2021 г. видео-радарна система тип Cordon М2 с № MD1196 е заснела
статични изображения с начален час на работа 09:30 ч. и краен час на работа
20:30 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ срещу № 3
в посока ул. „Скопие“.
От Справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от базата
данни на Гаранционен фонд се изяснява, че за МПС с рег. № *** не е била
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към дата 21.05.2021 г. Изяснява се още, че последно
сключената застраховка „Гражданска отговорност“ е била с начална дата на
покритие 15.05.2020 г. и крайна дата на покритие 15.05.2021 г.
От приложената по преписката снимка от радар Cordon-M2 № MD 1196
се изяснява, че е заснето движението на лек автомобил с рег. № ***, както и
че заснемането е извършено на 21.05.2021 г. в 18:33.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на жалбоподателя „Ауто 1 БГ“ ЕООД.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
От събраните и проверени по делото доказателства се установява, че на
21.05.2021 г. в 18:33 часа в гр. Пловдив, на бул. „Кукленско шосе“ срещу № 3
в посока ул. „Скопие“, е бил управляван процесният лек автомобил „БМВ 730
Д“ с рег. № ***, собственост на жалбоподателя „Ауто 1 БГ“ ЕООД, без
последният да е изпълнил задължението си да сключи задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за притежаваното
моторно превозно средство, тъй като срокът на валидност на последно
сключената застраховка е бил изтекъл на 15.05.2021 г.
Въпреки това съдът намира, че в хода на производството по ангажиране
3
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е допуснато
съществено процесуално нарушение, което не може да се санира едва във
въззивното производство, влече незаконосъобразност на обжалвания
електронен фиш и така обуславя неговата отмяна. Този съществен порок на
процедурните правила представлява липсата на надлежно описание на
нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ електронният
фиш, който се съставя, когато с автоматизирано техническо средство или
система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“, се издава при условията и по реда на
ЗДвП. От съответното препращане изрично е изключено единствено
правилото по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Следователно и в случаи като процесния
са съответно приложими изискванията относно съдържанието на електронния
фиш, включително за описание на нарушението. При служебно дължимата
проверка за законосъобразност на съдържанието на обжалвания ЕФ съдът
намира, че при описанието на нарушението са посочени дата, мястото на
извършването му, индивидуализиран е деецът и е описано качеството, въз
основа на което е прието, че жалбоподателят следва да понесе
административнонаказателната отговорност за извършеното деяние. Липсва
обаче описание на самото изпълнително деяние, т.е. на конкретното
поведение (действие или бездействие) от обективната действителност, чрез
което е осъществено нарушението. В обстоятелствената част на ЕФ е
посочено, че: „е установено нарушение на Кодекса за застраховането “, без
обаче да са описани в пълнота признаците от обективната страна на състава
на това нарушение. По-конкретно никъде в ЕФ не се съдържа твърдение, че
за процесния лек автомобил е нямало сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към момента на заснемането му с техническото средство.
Липсват още твърдения автомобилът да е регистриран на територията на
Република България и да не е спрян от движение.
Крайно общото и абстрактно твърдение за установено нарушение на КЗ
не изпълнява критерия за надлежно описание на нарушението. В тази връзка
следва да се обърне внимание, че в Кодекса за застраховането са предвидени
множество състави на различни административни нарушения.
Жалбоподателят не следва да бъде поставян в положение да предполага за
какво свое поведение е санкциониран, нито може да му се вменява в тежест
сам да извежда и формулира признаците от състава на нарушението въз
основа на доказателствата по преписката или от правната квалификация.
Следва ясно да се подчертае, че в случая процесуалното нарушение не
произтича от доказателствен дефицит, а от изначална липса на твърдения за
съставомерни обстоятелства при описанието на нарушението. Именно поради
това недостатъкът при словесното описание не може да бъде саниран от
събраните по делото доказателства. Предметът на доказване в процеса се
определя от фактическите изводи в обстоятелствената част на електронния
4
фиш. Следователно дори и в хода на въззивното съдебно следствие да се
установи за пръв път, че процесният лек автомобил е управляван без за него
да е имало сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, то това биха
били нови факти, по каквото фактическо обвинение досега жалбоподателят не
се е защитавал в процеса. Съдът упражнява контрол за законосъобразност и
обоснованост на електронния фиш съобразно съдържанието, с което е
издаден. Съдебното решение не служи за попълване на празноти при
описанието на признаците от състава на нарушението, тъй като последните
следва да са предявявани на дееца още с връчването на екземпляр от
електронния фиш, а не за пръв път с решението на съда. При така
направеното непълно описание на вмененото на жалбоподателя деяние той е
поставен в изначална неяснота по обвинение за кое от всички възможни
административни нарушения, предвидени в КЗ, трябва да се защитава.
Относима съдебна практика представляват Решение № 1001 от
14.05.2021 г. по к.а.н.д. № 729/2021 г. на Административен съд – Пловдив и
Решение № 2027 от 12.11.2020 г. по к.а.н.д. № 2220/2020 г. на
Административен съд – Пловдив, в които е прието обжалваните електронни
фишове да са незаконосъобразни и да подлежат на отмяна поради нарушено
право на защита при липсата на описание на всички признаци от състава на
нарушението, както и се поддържа трайно приетото разрешение в съдебната
практика, че непълнотите в описанието на признаците от състава на
нарушението не могат да бъдат санирани от събраните доказателства.
По гореизложените съображения съдът приема, че обжалваният
електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв трябва да бъде отменен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на разноски в процеса. С оглед изхода на
делото и основателността на жалбата такива се дължат единствено на
жалбоподателя. Последният е направил искане за овъзмездяване на сторените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 370 лева. Доказано е
извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер,
като в договора за правна защита и съдействие надлежно е удостоверено, че
адвокатското възнаграждение е платено в брой.
По делото е направено възражение по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно. Това е така, защото възнаграждението е
уговорено в най-ниския размер съгласно чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, към която препраща разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона
за адвокатурата. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес възнагражденията са при интерес от 1 000 до 5 000 лева – 300 лева + 7
5
% за горницата над 1 000 лева. Размерът на наложената санкция с обжалвания
ЕФ е 2 000 лева, което налага извод, че претендираното възнаграждение от
370 лева е уговорено в минимален размер и съдът съгласно правилото на
чл.63д, ал.2 от ЗАНН не следва да го намаля под този най-нисък предел. По
тези съображения възражението за прекомерност е неоснователно, а искането
на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено в
пълния си заявен размер от 370 лева.
За заплащане на разноските следва да бъде осъдена ответната страна в
процеса – ОД на МВР Пловдив.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. с ал. 3, т. 2 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия Г № 0033505 за налагане на
имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на
„АУТО 1 БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от *** А.Б.А., ЕГН: **********, на основание чл. 638,
ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2 вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2 000 (две хиляди) лева за нарушение
по чл. 483, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ да заплати на „АУТО 1 БГ“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
*** А.Б.А., ЕГН: ********** сумата от 370 (триста и седемдесет) лева,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6