№ 36213
гр. София, 30.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20241110137930 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 129, ал. 2 Граждански процесуален кодекс ГПК/.
Делото е образувано по Искова молба с вх. № 206322/24.06.2025 г. подадена от М. В. П.,
в която се твърди, че ищцата не дължи на Етажната собственост посочените в исковата
молба и конкретизирани в Уточнителна молба с вх. № 326704/15.10.2024 г. суми. Съдът
констатира, че има разминаване между обстоятелствената част на исковата молба,
където се твърди, че ищцата на дължи на Етажната собственост посочените суми и
петитума, където се твърди, че ищцата не дължи „претендираното от ЖСК вземане“. На
ищцата следва да бъде указано да отстрани това противоречие в едноседмичен срок от
съобщението, с препис за ответника, като посочи, кой е ответника по делото, цитираната от
нея в обстоятелствената част Етажна собственост или ЖСК, като същата следва като
юридическо лице да бъде индивидуализирана.
По направеното искане за изменение на иска с прибавянето на ново основание, съдът
счита, че е предявен нов иск с ново основание – недължимост на търсените от ответника
суми поради необитаване от ищцата на жилището в ЕС, като е запазена същата форма на
защита. Искането е нередовно, тъй като по него не са представени доказателства за
заплатена по сметка на Софийски районен съд на държавна такса в размер на 50 лв. На
ищцата следва да бъде указано да отстрани тази нередовност на направеното от нея искане в
едноседмичен срок от съобщението.
Съдът счита, че между страните не се спори, че ищцата живее постоянно в чужбина,
конкретно в Федерална Република Германия, поради което следва да бъде обявено за
безспорно, че за исковия период тя не живее постоянно на адреса на жилището, намиращо се
в Етажната собственост.
В свое Становище с вх. № 262762/01.08.2025 г. управителят на Етажната собственост –
инж. В.Е. посочва /по повод искането за допускане изменение на иска, направено в о.с.з. от
01.07.2025 г./, че ищцата от доста време живее в Федерална Република Германия. В нейният
имот живее синът й. Там живеела приживе и покойната й майка. Същата изплащала
вноските към Етажната собственост до м. април и м. май 2019 г., а впоследствие до м. март
2020 г. г-жа П. правела това. Предвид това ищцата много добре знаела какъв е размерът на
дължимите от нея месечни вноски. Ето защо било невярно твърдението, че не знаела как е
формирана сумата от 900 лв. за периода 04.2020 г. – 31.12.2023 г. По отношение на правния
интерес посочва, че исковата молба, дала повод за образуване на настоящето дело е подадена
преди подаване на заявление от Етажната собственост по реда на чл. 410 ГПК срещу г-жа П.
за дължимите за този период суми. Поддържа, че към подаване на заявлението за издаване
на заповедта тригодишният давностен срок не бил изтекъл. Обръща внимание на съда, че
неправилно в о.с.з. процесуалният представител на ищцата се е позовал на чл. 50 ЗУЕС, за
1
да обоснове искането си за допускане изменение на иска. Относимата разпоредба била тази
на чл. 48 ЗУЕС. Щом ищцата не знае какъв е периодът на претендираната от Етажната
собственост сума, как е обосновано изтичането на давност за период, който е неясен. Прави
искане за приемане по делото на цитираните ведомости.
Съдът счита, че приложените към становището на ответника доказателства следва да
бъдат приети по делото, тъй като с тях той се опитва да обоснове защитната си теза, че
ищцата е знаела за размера на задължението си и че за месец 02.2020 г. и месец 03.2020 г.
дължимата сума е заплатена от ищцата, а това следва да се припомни са месеци, част от
исковия период.
Следва да бъде оставено без уважение искането на ищцата направено в нейна
Уточнителна молба с вх. № 326704/15.10.2024 г. за даване указание на ответника за
посочване на банкова сметка, по която да бъдат извършени плащанията. Това задължение
възниква за съда, когато е заведен осъдителен иск – арг. Чл. 127, ал. 4 ГПК и е задължение по
отношение на ищеца, а не на ответника. Следва да бъде обърнато внимание на ищцата, че тя
разполага с данни за банковата сметка на ответника, тъй като в представената от нея Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 1049/10.01.2025 г., издадена по ч.
гр. дело № 55985/2024 г. тя е посочена там.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ Искова молба с вх. 206322/24.06.2024 г. без движение.
УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от съобщението, с препис за ответника, да
отстрани разминаването между обстоятелствента й част и петитума съобразно мотивната
част на това определение.
При неизпълнение в срок, производството по делото ще бъде прекратено.
УКАЗВА на ищцата в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за
заплатена по сметка на СРС държавна такса в размер на 50 лв. за предявения отрицателен
установителен иск за недължимост на процесната сума поради отсъствие на обитателката на
жилището от страната за процесния период.
При неизпълнение в срок, искането ще бъде оставено без разглеждане като нередовно.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО и НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ обстоятелството,
че за процесния за делото период 10.02.2020 г. – 10.02.2021 г. ищцата М. В. П. не живеела в
Република България.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА по делото представените от ответника с негово Становище с вх.
№ 262762/01.08.2025 г.ведомости за събиране на месечни вноски за м. 11.2017 г. – м. 06.2020
г., както и уведомление до г-жа П. от 02.02.2024 г.
ОСТАВЯ без уважение искането на ищцата за задължаване на ответника да посочи
банкова сметка.
В тази му част определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати както на ищцата за изпълнение на указанията,
така и на ответника за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2