№ 76
гр. Благоевград, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Миглена Йовкова
Гюлфие Яхова
при участието на секретаря Анастасия Фотева
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
20221200501034 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
адв. С. М., със съдебен адрес: гр. С., ул. „К.Б., ет. 3, като пълномощник на М.
С., против Решение №500625/12.09.2022 г., постановено по гр.д. № 276/2020
г. по описа на Районен съд - Р.. Сочи се, че атакуваният акт е неправилен,
необоснован, съдът е възприел погрешна фактическа обстановка, не е
анализирал всички писмени доказателства в пълнота и не е отговорил на
всички релевантни въпроси. В жалбата се излага фактическата обстановка,
сочи се всяко едно доказателство какво установява, на кои гласни
доказателства съдът следва да даде вяра и на кои не. От събраните
доказателства се установявало, че металният сандък е бил поставен на
пистата, стопанисвана от ответника и която към момента на удара е била
заледена. Пострадалата не е излязла извън очертанията на ски пистата.
Прави се искане за отмяна на атакувания акт и постановяване на друг
такъв, с който предявените осъдителни искове иск да бъдат уважени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на
въззиваемия „Ю.“ АД, чрез адв. П. П.. Сочи се, че въззивната жалба е
неоснователни, а постановеното решение на съда валидно, допустимо и
правилно. В исковата си молба ищцата не е конкретизирала мястото на
настъпване на инцидента, както и на какво основание претендира
обезщетение от дружеството – договорно или деликтно. Ищцата не е доказала
исковата си претенция, установено е единствено, че е претърпяла инцидент,
1
при който й е причинена разкъсно-контузна рана, но не е ясно дали това е
станало на пистата или извън нея. Твърдението, че сандъкът се е намирал на
ски пистата е абсурдно и не се установява от ангажираните по делото
доказателства.
Прави се искане за отхвърляне на жалбата и за присъждане на разноски
пред въззивната инстанция.
Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл.
269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, а по същество правилно.
Пред районния съд са ангажирани писмени и гласни доказателства,
назначена е СМЕ, от които се установява следната фактическа обстановка:
По делото не е спорно, че ответното дружество „Ю.“ АД е концесионер
на Ски зона с център гр. Б., част от която е Ски писта № 4.
Не е спорно, че на 20.02.2019г. е възникнал инцидент с ищцата, която
паднала върху метален сандък, в резултат на което получила наранявания в
областта на главата и лявото бедро. Според е въпросът дали сандъкът е бил на
ски пистата или извън нея. След инцидента е съставен Протокол от БЧК –
Планинска спасителна служба, видно от който на 20.02.2019г. е констатирано
нараняване на ищцата, осъществено е издирване, достигане до пострадалия,
изследване и успокояване, както и е направена превръзка. За локализация на
нараняването е посочена главата, както и че е осъществен специализиран
транспорт на ПСС.
Според заключението на вещото лице по СМЕ пострадалата е получила
разкъсно-контузна рана в областта на главата и разкъсно-контузна рана в
областта на лявата подбедрица, с които й е причинено временно разстройство
на здравето, което не е опасно за живота. Възможно е травматичните
увреждания да се дължат на процесния инцидент. Вещото лице сочи, че при
нормален оздравителен процес нараняванията заздравяват за около седмица.
В с.з уточнява, че е имало шевове на теменната част на главата след
инцидента. Налице е фин белег на главата.
Като доказателство по делото е представено писмо, издадено от МЦ
С.Б. ЕООД, в което е посочено, че медицинският случай на пациентката е от
дата 20.02.2019г. Установена е разкъсно-контузна рана на главата, която е
зашита с пет шева и е обработена охлузната рана на лява подбедрица. На
следващия ден е сменена превръзката на пациентката, за което заплатила и
съответната такса. Пострадалата не е насочвана към болнично заведение, тъй
като състоянието й не го налагало. След 12 дни е следвало да отиде в болница
за сваляне на конците.
Пред районния съд са ангажирани писмени доказателства за заплащане
на медицински консумативи, лекарства, транспорт и такса за издадена ски
карта.
Представена е и покана за доброволно изпълнение до ответното
дружество, с която С. е претендирала обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди в размер на общо 20 000 лв. Поканата е получена на
2
07.05.2019г., видно от обратна разписка.
Представен е протокол за обезопасяване и информационна
обезпеченост на ски писти, намиращи се на територията на Ски център Б. от
дата 20.02.2019г., подписан от лицата Г.З. и Й.П. с отбелязване, че при
отваряне на Ски писта № 4, същата е обезопасена и не е заледена. Протоколът
е оспорен от ищцовата страна с доводи, че не е ясно кои са подписалите го
лица и от кого е издаден. Във връзка с оспорването не са ангажирани други
доказателства.
Като свидетел е разпитан К.Д. – работник при ответника, изпълняващ
длъжността машинист – водач на снегоутъпкваща машина. Посочва, че в
близост до ски пистата на специално уширение е бил поставен сандъка. В
сандъците се карат мрежи и дюшеци, които са били необходими за
Световното. Посочва, че пистата е маркиран с жълти и черни галони, зад тях
няма писта и не се обработва.
Св. Л.К. посочи, че работи към ПСС и отговаря за района на Ски писта
№ 4. Знае за случай, в който скиор се е блъснал в кошове. Свидетелят
намерил постаралата до металния контейнер. Той бил разположен на
необработен сняг в страни от пистата. Самата писта в този район е оградена с
жълти и черни колове, както и допълнителни пластмасови. Забранено е да се
минава извън пистите, тъй като зоната е лавиноопасна и има знаци за това.
Сандъкът бил извън пистата, зад коловете. След като намерил пострадалата и
нейната приятелка свидетелят установил, че е налице силно кръвотечение в
областта на главата. Направил превръзка. Не констатирал друг наранявания и
завел ищцата до лифта. Тя се движила на собствен ход, след което я поели в
медицинския пункт.
Св. И.Р. посочи, че е била заедно с ищцата по време на инцидента.
Спускали се по заледена писта и приятелката й си ударила главата и крака в
метален сандък, разположен насред пистата. Нямало ограждания,
ориентирали се по това къде е отъпкан снега. Представител от БЧК й
превързал раната на място, след което с лифта се придвижили до
медицинския пункт. Там и зашили главата с пет шева. Имала рана и на крака.
Инцидентът се отразил на психиката и социалния живот на пострадалата,
оплаквала се от болки в главата и крака, дори няколко дни след инцидента.
Има белег на крака, който я притеснява.
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителни искове по чл. 49 ЗЗД,
с които се претендира заплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди причинени от служители на ответното дружество,
които не са предприели необходимите действия по обезопасяване на ски
пистата /върху която бил поставен сандък и била заледена/, в резултат на
което ищцата паднала и наранила главата и крака си.
Сезираният съд е отхвърлил исковете, приемайки, че по делото не са
установени в цялост елементите на отговорността по чл. 49 ЗЗД. Приел е за
установено и доказано, че процесният метален сандък се е намирал извън
очертанията на ски пистата и инцидентът е настъпил в резултат на
поведението на пострадалата.
3
Настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение е
правилно.
По делото не е спорно, че ответното дружество стопанисва процесната
писта в качеството си на концесионер. Приложимата права уредба към датата
на настъпване на вредоносното събитие е Закона за туризма и Наредба за
обезопасяването и информационната обезпеченост на ски пистите в
Република България и за определяне правилата за безопасност върху
територията на ски пистите и ски зоните и за организацията на работата на
ски патрулите в сила от 2015г. В Закона за туризма са дадени разяснения на
понятията ски зона и ски писта. Според ищцовите твърдения инцидентът е
настъпил на Ски писта № 4, на която по средата е бил поставен метален
сандък. От ангажираните пред първата съдебна инстанция доказателства не се
установи твърдяното в исковата молба. Напротив, видно от показанията на
свидетелите Д. и К. сандъкът е бил извън очертанията на ски пистата, там
където снегът не се обработва /не е отъпкан/ на специално създадени за целта
уширения. И двамата свидетели установиха, че ски пистата е била обозначена
с жълти и черни колове, както и с пластмасови такива, вкл. и това че е имало
поставени указателни табели, забраняващи да се излиза извън очертанията на
пистата. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите доведени от
ответника, като отчете и възможната заинтересованост на единия от тях /св.
Д./, който е служител в Ю. АД. Неговите показания обаче са в логична
последователното, без вътрешни противоречия, отделно от това са в
съответствие с показанията на св. К., за когото липсват данни за възможна
заинтересованост. Последният е свидетел - очевидец, който непосредствено
след инцидента е възприел пострадалата и местоположението на процесния
сандък – извън очертанията на пистата. При това положение стопанисващият
ски пистите е изпълнил задълженията си по реда на Раздел II и III от
цитирания по-горе подзаконов нормативен акт в насока Обезопасяване и
Информационна обезпеченост.
Недоказано остана соченото от ищцата, че пистата е била заледена. В
тази насока са единствено показанията на св. Р., която е приятелка на ищцата.
Съдът не кредитира показанията й, тъй като същата освен, че е в приятелски
взаимоотношения със страна по делото, нейните показания се различават от
тези на останалите двама свидетели, относно правно - релевантите факти –
местоположението на сандъка и заледяването на пистата.
В обобщение може да се посочи, че не се установи наличие на
противоправно поведение /действие или бездействие/ от служители на
ответника, които пряко отговарят за поддържане и обезопасяване на ски
пистите на територията на гр. Б., в частност на Ски писта № 4. Действително
се установи, че е възникнал инцидент с ищцата, вследствие на който са й
причинени травматични увреждания, но същият се дължи единствено на
собственото й поведение. В резултат на собствените си действия и недобра
преценка жалбоподателката сама е причинила вредоносния резултат,
нарушавайки чл. 23, ал. 5 от посочения по-горе нормативен акт.
След като не е установено настъпването на вредоносното събитие да е
настъпило в резултат на противоправно деяние на служители на ответното
4
дружество, то предявените частични искове са изцяло неоснователни и като
такива правилно са били отхвърлени от районния съд. Ето защо обжалваният
акт ще следа да се потвърди изцяло.
Разноски в полза на въззиваемата страна не следва да се присъждат,
доколкото не са ангажирани доказателства такива да са сторени.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 500625/12.09.2022 г., постановено
по гр.д. № 276/2020 г. по описа на Районен съд - Р..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5