Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 04.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на втори април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН
ПЛАМЕН ГЕНЕВ
при секретаря Капка Лозева,
като разгледа докладваното от мл. съдия
Генев гр. дело № 8840 по
описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 384081 от 13.04.2018 г., постановено по гр. д. № 67471/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 42 състав, е осъден ответникът „АЛК“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.К.да заплати на основание чл. 7 от Регламент 261/2004 г. на И.И.К., ЕГН **********,***, сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет от 22.04.2017 г. по дестинация София – Хургада, ведно със законната лихва върху главницата, считано от представяне на иска – 26.09.2017 г. до окончателно изплащане на вземането. С решението ответникът „АЛК“ АД е осъден да заплати на И.И.К. сумата от 350 лв. сторени съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „АЛК“ АД, като са изложени съображения за незаконосъобразност, необоснованост на първоинстанционното решение, което било постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон. Във въззивната жалба са изложени твърдения, че не били представени и доказателства, че ищецът притежавал самолетен билет, както и че бил в списъците на пътници допуснати на борда, освен това липсвало и облигационно правоотношение между ищеца и „АЛК“ АД, като не било установено закъснение повече от три часа. Посочва се, че били представени писмени доказателства, от който се установявало, че било реализирано авиационно събитие със самолет MD82, полетен номер VBB6005. Пред въззивния съд процесуалния представител на страната поддържа въззивната жалба.
Въззиваемата страна И.И.К., чрез адв. М.Б. изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като счита същата за неоснователна. Посочва, че били налице всички предпоставки за уважаване на предявения иск, като не били представени никакви доказателства от ответника за точно изпълнение на договора, като представената бордна карта била доказателства за сключване на договор и явяването на ищеца за изпълнение на полета. Техническите причини не представлявали извънредни обстоятелства годни да освободят авиокомпанията от отговорност. Пред въззивния съд процесуалния представител на въззиваемата страна оспорва въззивната жалба и претендира разноски, за което представя списък в чл. 80 от ГПК.
Софийски градски
съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата подадена от „АЛК“ АД, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент /ЕИО/ №295/91 /в сила от 17.02.2005 г./.
Настоящата
въззивната инстанция намира постановеното от СРС, 42 състав, решение за
валидно и допустимо, а по отношение на правилността му намира следното:
От
представения по делото самолетен билет се установява, че И.К. е закупил
самолетен билет по направление София - Хургада, с дата и час на излитане - 22.04.2017
г. от 10.00 часа, като авиопревозвач на процесния полет № VBB6005 е бил „АЛК“ АД. Страните по делото не спорят, че
полетът е с разстояние над 1500 км. /1963 км./, както и че полетът бил изпълнен
с четири часа закъснение, тъй като не бил излетял навреме, като вместо в 10.00
часа е излетял в 14.30 часа, което обстоятелство се установява и от водената
кореспонденция между страните. От представеното писмо изпратено от ищеца до
ответника по електронната поща, ищецът е уведомил ответника, че претендира
заплащането на обезщетение по Регламент /ЕО/ № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. в размер на 400 евро, тъй като полет № VBB6005 по линията София – Хургада на 22.04.2017
г. бил изпълнен с повече от три часа закъснение. В отговор на писмото
ответникът е посочил, че задълженията на опериращия въздушен превозвач следва
да бъдат отменени поради, факта, че даденото събитие довело до въпросното
закъснение било причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да
бъдат избегнати или предвидени.
По
делото е представено писмо с изх. № 31-01-149/08.03.2018 г. от директор на
Дирекция „Звено за разследване на произшествия във въздушния, водния и
железопътния транспорт“ към МТИТС, в което е посочено, че в дирекцията на
24.04.2017 г. било получено съобщение за реализиране на авиационно събитие със
самолет MD82, полетен
номер VBB6005,
експлоатиран от „АЛК“ АД и изпълняващ полет София - Хургада. В писмото е посочено, че
съобщението за събитието било заведено с рег. № 0121/24.04.2017 г. и на
основание Регламент (ЕС) 996/2010 било квалифицирано кат инцидент. С писмо с изх.
№ 40-01-151/13.03.2018 г. от ГД „Гражданска въздухоплавателна администрация“ е
предоставено съдържанието на файл 104 „Съобщение за авиационно събитие“
издадено от ДП „Ръководство въздушно движение“ под номер 104/24.04.2017 г.
относно извършен полет VBB6005 по
дестинацията София – Хургада на 22.04.2017 г. Видно от представеното ДП
„Ръководство въздушно движение“ № 104/24.04.2017 г. във връзка с полет VBB6005 на 22.04.2017 г. е имало събитие
квалифицирано като инцидент.
Пред
въззивния съд е била допусната експертиза за установяване на верността на
превода от английски на български език извършен на бордната карта депозирана по
делото. Видно от депозираната експертиза, която
съдът намира за пълна, компетентна и обективно изготвена е представен извършен
от вещото лице превод на приетата по делото бордна карта, като вещото лице
посочва, че в депозирания превод по делото от преводач Милена С. бил сгрешен
номера на полета, като вместо VBB6005 било записано
VVB6005.
Настоящият
съдебен състав приема, че по отношение на процесното правоотношение е приложим
Регламент /ЕО/ 261/2004. В разпоредбите на чл. 5 – 8 от Регламента са
предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет,
когато последният има начална или крайна точна летище на територията на
Европейския съюз, какъвто е превозът, осъществен от ответника.
По
отправено преюдициално запитване досежно приложение на Регламент /ЕО/ №
261/2004, Съдът на европейските общности се е произнесъл с решение от
19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 г. и С-403/07 г., с което е дал
задължително за настоящия съд на основание чл. 633 от ГПК тълкуване досежно приложимия
към спора Регламент. Съобразно последното тълкуване членове 5, 6 и 7 от
Регламент /ЕО/ № 261/2004 трябва да се прилагат в смисъл, че пътниците на
закъснели полети може да се приравнят на пътниците на отменени полети за целите
на прилагането на правото на обезщетение и, че същите имат правата по чл. 7 от
Регламента, когато поради закъснение на полет претърпяват загуба на време,
равна на или по-голяма от три часа /в смисъла, че са достигнали до своя краен
пункт на пристигане три или повече часа след определения от превозвача час на
пристигане по разписание/. В случая се установи, че полетът на ищеца е бил
изпълнен с четири часа закъснение, предвид на което същият има право на обезщетение
по чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент /ЕО/ № 261/2004.
Размерът
на обезщетението е поставен в зависимост от разстоянието между отправната и
крайна точка на полета, измерени по дъгата на големия кръг (чл. 7, § 1 и § 4 от
Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. ). По делото не е спорно обстоятелството, че по
отношение на процесния полет размерът на обезщетението следва да се определи по
чл. 7, § 1, б. „б“ Регламент /ЕО/ № 261/2004 г. - 400 евро. Несъмнено е, че „АЛК“
АД се явява „въздушен превозвач“ по смисъла на дефиницията, съдържаща се в чл.
2, б. „а“ от Регламента /ЕО/ 261/2004, а именно компания за въздушен транспорт
с валиден лиценз за опериране. Неоснователни се явяват оплакванията на
въззивника за липсата на облигационна връзка с въззиваемия, доколкото по делото
е представен билет издаден от „АЛК“ АД на И.К. за полет № VBB6005 на 22.04.2017 г. по линията София –
Хургада, който билет съгласно чл. 2, б. „е“ от Регламента /ЕО/ 261/2004 се
явява валиден документ, даващ право на транспорт издаден или одобрен от
въздушния превозвач, какъвто е ответникът по делото, с оглед на горното по
делото е установено наличието на облигационна връзка между страните по делото.
Настоящият
състав намира за неоснователни оплакванията от страна на въззивника относно
наличието на правоизключващото отговорността възражение на ответника, а именно
- наличие на извънредно обстоятелство, което в настоящият случай било
категоризирано като инцидент. Съгласно разпоредбата на чл. 5, § 3 от Регламент
/ЕО/261/2004 г опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение
по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната, в настоящата хипотеза - закъснението
с над 3 часа, е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да
бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, т.е. от
обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния
превозвач. С вземането на всички необходими мерки се цели да се избегне
настъпването на извънредни обстоятелства, а не да се вземат мерки с цел
закъснението да остане в рамките на времевия диапазон от три часа, посочен в чл.
5, § 1, б. „в“ от Регламента. Нормата на чл. 5, § 3 от Регламент /ЕО/ 261/2004
г., доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право на обезщетение, следва
да се тълкува стриктно. В действителност съгласно константната съдебна практика
изброените в съображения 14 и 15 от Регламента случаи не са изчерпателно
изброени, но в тежест на въздушния превозвач е да установи наличието на такива
„извънредни обстоятелства“, които да са станали причина за закъснението на
процесния полет, като доказването следва да е пълно и главно, доколкото се
касае до правоизключващо отговорността обстоятелство.
В
настоящият случай ответникът се позовава на технически причини довели до
закъснението на процесния полет изразяващи се в пробив в централния резервоар
на самолета, за което обстоятелство по делото е представено писмо с изх. №
31-01-149/08.03.2018 г. от Дирекция „Звено за разследване на произшествия във
въздушния, водния и железопътния транспорт“ към МТИТС, в което е посочено, че
било резлизирано авиационно събитие със самолет MD82, полетен номер VBB6005,
експлоатиран от „АЛК“ АД и изпълняващ полет София – Хургада, както и ДП
„Ръководство въздушно движение“ № 104/24.04.2017 г. във връзка с полет VBB6005
на 22.04.2017 г., съгласно което е имало събитие квалифицирано като инцидент. Установената
по делото техническа повреда на летателния апарат не отговаря на термина
„извънредни обстоятелства“, тъй като нито е извънредно обстоятелство, нито пък
е непредотвратима при вземане на съответните мерки по техническия надзор и
контрол на състоянието на летателния апарат, и не може да се приеме, че се
намира извън възможния технически контрол на въздушния превозвач. Според т. 3
от решение от 19.11.2009 г. на Съда на европейските общности по съединени дела
С-402/07 и С-403/07, технически проблем с летателен апарат, довел до отмяната
или закъснението на полет, не спада към понятието „извънредни обстоятелства“ по
смисъла на чл. 5, § 3 от Регламент /ЕО/ № 261/2004 г., освен ако този проблем
произтича от събития, които поради своето естество и произход не са присъщи на
нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се
намират извън ефективния му контрол. В същия смисъл е и решение по дело С
549/07 на Съда на ЕО, с което е дадено тълкуване на нормата на чл. 5, § 3 от
Регламент /ЕО/ № 261/2004, според което, за да се освободи от отговорност
авиопревозвачът е длъжен да докаже не само повреда на самолета, а и че
повредата е от такова естество, което е необичайно за експлоатацията на даден
вид самолети и обуславя невъзможност за бързото и своевременно отстраняване. В
конкретния случай се установи, че техническият проблем касае само конкретен
летателен апарат. Поради това следва да се приеме, че това неочаквано събитие е
присъщо на нормалното упражняване на дейността на въздушния превозвач, тъй като
този превозвач обичайно се сблъсква с такъв вид непредвидени технически
проблеми. Предотвратяването на конкретната повреда или нужното ѝ
отстраняване не са извън ефективния контрол на съответния въздушен превозвач,
тъй като именно той трябва да осигури поддръжката и доброто функциониране на
самолетите, които експлоатира за целите на икономическата си дейност.
С
оглед изложеното се налага извод, че установената по делото техническа повреда
на летателния апарат не отговаря на даденото задължително тълкуване на термина
„извънредни обстоятелства“, тъй като нито е извънредно обстоятелство, нито пък
е бил непредотвратим при вземане на съответните мерки по техническия надзор и
контрол на състоянието на летателния апарат, и не може да се приеме, че се
намира извън възможния технически контрол на въздушния превозвач. Изключващите
отговорността на превозвача обстоятелства остават недоказани по делото. В този
смисъл и заявеното правоизключващо възражение се явява неоснователно и
отговорността на ответното дружество следва да бъде ангажирана чрез присъждане
на претендираното обезщетение по чл. 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004.
Предвид изложеното поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а решението на СРС – потвърдено.
При този изход на спора на въззивника не се дължат разноски. На въззиваемата страна с оглед неоснователност на въззивната жалба на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.
Воден от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 384081 от 13.04.2018 г., постановено по гр. д. № 67471/2017 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 42 състав.
ОСЪЖДА „АЛК“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на И.И.К., ЕГН **********,***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 500 лв., представляваща направените разноски пред СГС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.