Р
Е Ш Е Н И Е
№ ………… / … 12. 2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА,
ХVІ – ти състав, в публично заседание на седми декември 2021
г., в състав :
Административен съдия : Красимир Кипров
при
секретаря Добринка
Долчинкова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 2306 по
описа за 2021 година на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/, във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по жалба на ЕТ „Л. - В.И. “ с ЕИК **, представляван от
В.И.П., срещу Заповед
за налагане на принудителна административна мярка № 172-ФК/15.10.2021 г. на
началника на отдел „Оперативни дейности“ - Варна, с която на основание чл. 186 от ЗДДС е
наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „запечатване на търговски
обект“: магазин плод и зеленчук, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“
между бл. 205 и бл. 206 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
Основните аргументи, с които се атакува процесната заповед са за несъразмерност и прекомерност на ПАМ с
оглед разпореденото запечатване на търговския обект и забрана достъпа до него
за срок от 14 дни, което не е съобразено с това, че лицето извършва търговска
дейност вече повече от 20 години и това е неговото първо нарушение. Не бил съобразен и размерът на неотчетената продажба,
който според оспорващият търговец бил незначителен –
3,30 лева. Във връзка с това се твърди, че оспорената Заповед №
172-ФК/15.10.2021 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна за налагане
на ПАМ била издадена в противоречие с основен принцип в
административното право – този за съразмерност, законодателно закрепен в разпоредбата
на чл.6 от АПК. В допълнение се твърди, че в търговския обект, чието
запечатване е разпоредено се продавали бързо развалящи се стоки, които следвало периодично да бъдат сортирани и нямало по-подходящи условия за тяхното съхраняване освен съществуващите в магазина. Жалбоподателят счита, че с оглед тези особености на стоката запечатването на магазина би му причинило имуществени вреди в значителни размери, което
сочело на несъразмерност на наложената принудителна административна мярка, както и че заповедта не кореспондирала на целта на закона дефинирана в чл.22 от ЗАНН. На посочените основания се иска от съда да
отмени оспорената заповед като незаконосъобразна и да присъди сторените по
делото разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от упълномощения адвокат Д., която не представя в определения от съда срок
поисканата от нея писмена защита.
Ответникът
– началник отдел "Оперативни дейности" – Варна, Главна Дирекция
"Фискален контрол" при ЦУ на НАП не се представлява в проведеното по
делото открито съдебно заседание. Становище по съществото на правния спор е
изложено в подадените от упълномощения юрисконсулт Р. Г.писмени бележки с.д. № 17745
от 01.12.2021 г. (л. 48). Иска се
отхвърляне на жалбата като неоснователна и се претендира присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
На 13.10.2021 год. в 13:51
часа е извършена проверка в търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на
ЗДДС – магазин „Плод и зеленчук“ , находящ се в гр. Варна, ж.к. „Владислав
Варненчик“, между бл.205 и бл.206, стопанисван от „ЕТ „Л. - В.И. “ с ЕИК **,
представляван от В.И.П.. Констатирано е
при проверката , че търговецът в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, не регистрира
и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект чрез
издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта
фискално устройство /ФУ/, с което е допуснато нарушение на същата Наредба.
При проверката в обекта е установено наличието на 1 бр. ФУ модел ELTRADE рег. № 4196582/20.05.2021 г. с инд. № на ФУ ED331781, инд. № на фискалната памет /ФП/ 44331718 в активен
режим. Не е установено използване на софтуер за продажби и ПОС-терминал.
Преди да се легитимират пред продавача Ю.Р.Р. , проверяващите
извършили контролна покупка в 13,45 ч. на стоки /3 бр. ябълки и 3 бр.
грейпфрути/ на обща стойност 3,30 лв., платени в брой от проверяващия М.Д. . За
покупката е заплатено с една банкнота с номинал 10 лв. и монети на стойност 30
стотинки и е върнато съответното ресто.
За покупката не е издаден фискален касов бон от наличното и въведено в
експлоатация в обекта ФУ, нито е издадена касова бележка от кочан, отговарящ на
изискванията на Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
При проверката от ФУ е изведен дневен финансов отчет /ДФО/ №
0005646/13.13.2021 г. (13,51 ч.), съобразно който е установено, че разчетната касова наличност е
в размер на 33,72 лв. (в т.ч. въведени в касата 0,00 лв.) при фактическа касова
наличност от 109,95 лева.
В хода на проверката от ФУ в обекта е изведен 1 бр. КЛЕН със
записи от № 0005637 до № 0005646 за дата 13.10.2021 г., от който проверяващите
установили, че стойността на направената в 13,45 ч. и платена
в брой контролна покупка не е регистрирана и за нея не е издаден фискален касов
бон. На основание чл.110 ал.4, вр. чл.50 ал.1 от ДОПК резултатите от проверката
са обективирани в Протокол за извършена проверка /ПИП/ сер. АА № 0055177/ 13.10.2021
г., съставен в присъствието на продавача Ю. Р. Р. . Протоколът е подписан както
от двамата проверяващи, така и от присъстващата на проверката служителка на ЕТ.
Въз основа на резултатите от проверката и на
събраните доказателства е направен извод, че проверяваният едноличен търговец „Л.
- В.И. “ не е спазил установения ред и начин за издаване на съответен документ
за продажба. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.25, ал.1 във вр. с
чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. чл. 118, ал.4, т. 1
от ЗДДС. За установеното нарушение на
20.10.2021 г. срещу едноличния търговец е съставен АУАН № F631829. Издадено е наказателно постановление №
611898-F631829/ 18.11.2021 г., с което на ЕТ „Л. - В.И. “
на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева (л. 64 и 65 от делото).
В съответствие с правомощията, предоставени от изпълнителния
директор на НАП на началниците на отдели "Оперативни дейности" в
главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020
г., изменена със Заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020 г., протоколът е разгледан от
началника на отдел "Оперативни дейности"- Варна Д. Г.Р. - К. . Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.
25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ и съответно
изпълняващо състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, поради
което на това основание и на основание чл. 187, ал. 1 от ЗДДС е издадена
оспорената в настоящото съдебно производство заповед № 172-ФК/15.10.2021 г., с
която на едноличния търговец е наложена принудителна административна мярка „запечатване
на търговския обект и забрана за достъпа до него“ за срок от 14 дни. В заповедта ответникът е
изложил мотиви относно продължителността на срока на ПАМ.
Заповедта е връчена на едноличния търговец на 20.10.2021 г., видно от представената на
лист 8 от преписката разписка, като на същата дата тя е оспорена по съдебен ред
пред АС-Варна.
При така установените обстоятелства, съдът приема от правна страна
следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК от надлежна страна и при наличие на правен интерес от съдебното
оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна предвид следното:
Материалната компетентност за издаване на адм. актове от вида на
оспореният е уредена в нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, която допуска
делегацията на правомощия. Такава е дадена на органа, издал обжалваната заповед
с приложените към преписката заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г., изменена със
заповед № ЗЦУ-1157/27.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП. Издаването
на обжалваната заповед от компетентен орган прави същата валиден административен
акт.
Формата на заповедите за налагане на ПАМ също е уредена в чл. 186,
ал. 3 от ЗДДС – изисква се мотивирана писмена заповед. От обективното
съдържание на обжалваната заповед се установява спазването на изискуемата от
закона форма на административния акт – в мотивите на същата са изложени и
описани фактите относно нарушението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 25,
ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. , изложени са съображения относно
продължителността на срока на ПАМ, а също така са посочени и правните основания
за издаване на заповедта.
Правното основание за налагане на обжалваната принудителна административна
мярка е по чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" от ЗДДС – не е спазен реда и начина за издаване на съответен
документ за продажба. При установеното наличие в проверявания обект на въведено
в експлоатация фискално устройство, редът и начина за издаване на документ за
продажба са регламентирани в разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и чл.
25, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на
продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра
на финансите. Съгласно предвиденото в чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от
2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ,
задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по
чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се
извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод
или пощенски паричен превод. Наредбата е издадена на основание чл. 118, ал. 2 и
4 от ЗДДС. Съгласно чл. 50 от ДОПК, събраният по делото като писмено
доказателство протокол за извършена проверка от 13.10.2021 г. представлява
официален свидетелстващ документ, ползващ се с обвързваща съда материална
доказателствена сила, която не е оборена от страна на едноличния търговец. Липсата
на издадена фискална бележка от наличното
и работещо в обекта ФУ за извършената от
проверяващите контролна покупка не се
оспорва от страна на едноличния търговец – същият признава, че това е първо за
него нарушение.
По тези съображения, съдът намира за установени описаните в
обжалваната заповед фактически основания за налагане на ПАМ. Същите сочат на
извършено от едноличния търговец нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 във
вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата във вр. с чл. 118, ал. 4, т.1 от ЗДДС, пораждащо
за контролния орган обвързана компетентност за издаване на основание чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС на заповед за налагане на ПАМ
"запечатване на търговския обект" – не е спазен редът по чл. 118, ал.
1 от ЗДДС във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата, изискващ издаване от ФУ в
обекта на фискална касова бележка за извършената продажба, за която в случая е
било извършено и прието плащане в брой. Що се касае до продължителността на срока за налагането на
ПАМ, същата се определя от административния
орган в условията на оперативна
самостоятелност. В разглеждания случай, оперативната
самостоятелност е упражнена при спазване
на административно-производствените правила, както и при правилно приложение на материалния
закон. Важно е да се отбележи, че съдът не споделя становището на ответника
изложено в представените по делото писмени бележки, че за да наложи на едноличния търговец ПАМ за
срок от 14, органът е бил мотивиран от наличието на изискуеми публични вземания
в особено големи размери за ЕТ, съобразно представената от ответника подробна
справка - 29653,15 лв., изчислени към дата 15.10.2021 година. Този факт е
релевантен при определяне размера на имуществената санкция, която се налага на
нарушителя по реда на ЗАНН, но не и за определяне срока за запечатване на обекта
и забрана за достъпа до него.
Въпреки изложеното, съдът счита, че административният орган
правилно е съобразил срокът на принудителната административна мярка с регламентираната в чл. 22 от ЗАНН цел, като е определил такъв от 14 дни. Следва да се има предвид, че тежестта
на нарушението не е в пряка зависимост единствено и само от стойността на контролната
покупка, която в конкретния случай е на стойност 3,30 лева. За определяне на съответстващ
на тежестта на нарушението срок на ПАМ влияят
и други фактори, какъвто в разглеждания казус се
явява голямата разлика от 76,23 лв. между фактическата наличност в касата
(109,95 лв.) и данните от изведения от ФУ в обекта КЛЕН
(33.72 лв.), т. е. два пъти повече фактически налични в
касата пари , отколкото е стойността на регистрираните от ФУ продажби. Предвид
обстоятелството, че не е установено през деня да е извършвана операцията „служебно въвеждане“ на суми в касовия апарат,
то очевидно е , че извършената от проверяващите контролна покупка не е
единствената, която не е отразена от работещото в търговския обект фискално
устройство. От значение е и
обстоятелството, че въпросната разлика е натрупана само до ранния следобед на
13.10.2021 г. Съобразно тези обстоятелства и като
има предвид , че максималният предвиден в чл.186, ал.1 от ЗДДС срок е от 30 дни, то съдът намира определеният в
средния размер срок от 14 дни за съответен на целта, за която актът се издава. По
причина на последното, съдът приема, че
не е налице твърдяното в жалбата нарушение на принципа за съразмерност,
законодателно закрепен в чл.6, ал.2 от АПК.
Не е нарушена и разпоредбата на ал.5 на чл. 6 от АПК, съгласно
която административните органи трябва да се въздържат от актове и действия,
които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Жалбата съдържа твърдения на едноличния
търговец, че запечатването на обекта за посочения от органа срок би му нанесло
тежки загуби и имуществени вреди в
големи размери, за установяването на които съдът е дал съответните указания на
жалбоподателя. Такива доказателства не са представени от страна на последния, съответно
релевантните за разпоредбата на чл.6, ал.5 от АПК факти са останали недоказани.
По тези съображения,
съдът намира обжалваната заповед за материално законосъобразна и издадена в
съответствие с целта на закона.
При така обоснованото
отсъствие на основанията за оспорване по
чл. 146, т.1 ,т.2, т.4 , т.5 от АПК и
липсата на възражения за допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, каквото основание по чл.146, т.3 от АПК не се констатира при служебно извършената от съда проверка, жалбата следва
да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора,
сторените от жалбоподателя разноски следва да останат за негова сметка, а
съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК следва да бъде уважена претенцията на ответника
за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Предвид осъщественото
от упълномощения юрисконсулт Р. Г.процесуално представителство на ответника,
следва на същият да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл.
37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователна жалбата на ЕТ „Л. - В.И. “ с ЕИК **, представляван от В.И.П.,
срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
172-ФК/15.10.2021 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“ - Варна, с
която на основание чл. 186 от ЗДДС е наложена принудителна административна
мярка /ПАМ/ „запечатване на търговски обект“: магазин плод и зеленчук, находящ
се в гр. Варна, ж.к. „Вл. Варненчик“ между бл. 205 и бл. 206 и забрана
за достъп до него за срок от 14 дни.
ОСЪЖДА ЕТ „Л. - В.И. “ с
ЕИК ** и адрес : гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл.2, вх.1, ап.6, представляван
от В.И.П. да заплати на ЦУ на НАП сумата
от 100 /сто/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :