Определение по дело №4650/2019 на Районен съд - Стара Загора

         

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                     Номер  22                   Година   03.01.2020                   Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                  XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На трети януари                                                                                                   Година 2020 

в закрито съдебно заседание в следния състав:

                                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 4650 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответницата, чрез пълномощник, е подала писмен отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявения с нея иск по чл. 422, ал. 1 ГПК допустим.

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените от страните писмени документи, както и да се изиска и приложи заповедното ч.гр.д. № 5670/2017 г. на Старозагорския районен съд.

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на ответницата. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по-благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата му молба и изразяват по същество в това, че със заповед № 3667/09.10.2017 г. по ч.гр.д. № 5670/2017 г. на Старозагорския районен съд, въз основа на заявление за издаването й по реда на чл. 417 и 418 ГПК вх. № 27005/5.10.2017 г., и издаден въз основа на заповедта изпълнителен лист от 18.10.2017 г., било разпоредено ответницата да му заплати 2900 лева за неизпълнено задължение по запис на заповед от 30.03.2015 г. и законна лихва върху същата от 05.10.2017 г. до изплащането й, както и 593.19 лева лихва от 30.09.2015 г. до 05.10.2017 г. Срещу тази заповед ответницата подала на 06.07.2018 г. възражение, за което ищецът бил уведомен на 16.08.2019 г. На основание чл. 422 ГПК предявявал настоящия иск за установяване на вземането си, по силата на записа на заповед, издаден на 30.03.2015 г. в Стара Загора и платим на 30.09.2015 г. в Стара Загора, ответницата, като издател, се задължила, без протест и разноски, без никакви възражения, такси и удръжки, да му плати сумата от 2900 лева. Записът на заповед бил подписан от посоченото за издател лице, като същата изписала и имената си собственоръчно. Тази сума и до момента не му била платена. Не претендирал установяване дължимостта на 593.19 лева мораторна лихва от 30.09.2015 г. до 05.10.2017 г.

Искането е да се признае за установено по отношение на ответницата съществуването на вземането на ищеца за 2900 лева неплатено задължение по запис на заповед от 30.03.2015 г. и законна лихва върху тази сума от 05.10.2017 г. до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 5670 по описа за 2017 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.

Правната квалификация на предявения иск за съществуване на процесното вземане е нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

С подадения в срок отговор ответницата заема чрез пълномощника си становище, че не оспорвала предявения иск по основание и признавала паричното задължение в размер, в който го получила от ищеца, в размер на 2 900 лева, но нямали договорки за никакви лихви. В момента обаче, въпреки признанието на претендираното задължение до размера на 2 900 лева, не била в състояние да се издължи, тъй като от октомври 2019 г. била регистрирана, като безработна и нямала доходи, с които да обслужва своето парично задължение към ищеца по делото. Това било видно от служебна бележка изх. № 60-09-12-49443/29.10.2019 г. на А..

Тежестта за доказване се разпределя между страните по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже всички обстоятелства, твърдени в искова му молба, а ответницата – твърдените в отговора й.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: запис на заповед от 30.03.2015 г. и служебна бележка изх. № 60-09-12-49443/29.10.2019 г.

 

           ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 5670 по описа за 2017 г. на Старозагорския районен съд.

 

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 05.02.2020 г. от 11.40 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответницата с приложението към него.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: