№ 12242
гр. София, 29.11.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно частно
гражданско дело № 20221100509635 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 ГПК вр. с чл. 32а от Правилника за
вписванията /ПВ/.
С определение №1369 от 31.08.2022 год. съдия по вписванията при СРС е отказал
извършването на нотариално действие по реда на чл. 569, т. 5 ГПК – заличаване на вписване
на искова молба, вписана с акт №3, т.12/2019 год. по описа на Служба по вписванията, по
молба с вх.№64754 от 31.08.2022 год. на А. Ц. Ц..
За да постанови отказа си /за който липсват данни да е бил съобщен/, съдията по
вписванията, след като е констатирал при извършена служебна проверка, че решение
№261269 от 21.02.2021 год., постановено по гр.дело №4753/2019 год. по описа на СГС,
влязло в сила на 15.07.2022 год., е било отбелязано в Служба по вписванията на 19.08.2022
год., с акт №256, т. 54/2022 год., е приел, че е недопустимо повторно отбелязване на
съдебния акт поради липса на правен интерес.
Срещу горепосоченото определение е подадена на 09.09.2022 год. частна жалба от А. Ц.
Ц., с оплакване, че е незаконосъобразно. В частната жалба се поддържа, че съдията по
вписванията не бил взел предвид целия диспозитив на съдебното решение и
съпроводителното писмо на СГС за заличаване на исковата молба, с която са били
предявени инцидентните установителни искове, които са били отхвърлени. Според нормата
на чл. 13 ПВ, исковите молби по прекратените производства подлежали на заличаване.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени
данните по делото, намира следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в рамките на законоустановения срок
и се отнася до подлежащ на обжалване отказ на съдията по вписвания съгласно чл. 577, ал. 1
ГПК, поради което се явява процесуално допустима.
1
Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Според нормата на чл. 569 ГПК нотариални са производствата по реда на които се
извършват изброените в нормата действия, между които в т. 5 са посочени вписвания,
отбелязвания и тяхното заличаване, в случаите, предвидени в закона. В ПВ, издаден за
прилагане на глава ХІ на ЗС "Вписвания", изрично е въведено правилото, че вписване,
отбелязване и заличаване се допуска само в изрично предвидените в него и закона случаи
/чл. 13, чл. 19 и чл. 32 ПВ, които се отнасят до заличаване вписванията на искови молби и
решенията по тях, постановени по изчерпателно изброените видове искове, вписването на
ипотеката и вписването на възбраните/.
В чл. 13 ПВ изрично е предвидено в кои случаи е допустимо и възможно заличаване
вписването на искова молба – като в партидната книга се отбележи съдебният акт, с който се
постановява заличаването или с който се прекратява производството по образуваното дело.
Тази разпоредба касае случаите, когато производството по делото е прекратено с влязло в
сила определение или с влязло в сила решение предявеният иск е бил отхвърлен. В случаите,
когато предявеният иск е уважен, съгласно чл. 115, ал. 2 ЗС, ищецът има на разположение
шестмесечен срок за вписване на решението, постановено по вписаната искова молба. Т.е.,
когато предявеният иск по вписана по реда на чл. 114 ЗС искова молба бъде уважен, се
вписва съдебното решение – чл. 115, ал. 1 ЗС, а когато производството по делото по такава
вписана искова молба бъде прекратено, респ. искът бъде отхвърлен, решението не се вписва,
а по реда на чл. 13 ПВ се заличава вписването на исковата молба – в този смисъл виж
например Решение № 448 от 30.11.2011 год. на ВКС по гр. дело № 100/2011 год., I г. о., ГК и
Определение № 104 от 7.03.2016 год. на ВКС по ч. гр. дело № 652/2016 год., IV г. о., ГК.
В разглеждания случай А. Ц. Ц. е направил искане за заличаване на исковата молба, с
която са били предявени инцидентни установителни искове, които са били отхвърлени с
влязлото в сила решение №261269 от 21.02.2021 год., постановено по гр.дело №4753/2019
год. по описа на СГС, като е представил официално заверен препис от посочения съдебен
акт.
Следователно настоящият съдебен състав приема, че са налице предпоставките по чл.
13 ПВ и отказът на съдията по вписванията следва да бъде отменен и да се извърши
заличаване на вписването на исковата молба, като в партидната книга се отбележи влязлото
в сила съдебно решение, с което исковете са отхвърлени. Посоченото от съдията по
вписванията в обжалвания отказ, че не е допустимо „повторно отбелязване“ няма отношение
към направеното от частния жалбоподател искане.
По аргумент за противното от чл. 32а, ал. 2 ПВ и предвид т. 6 от Тълкувателно решение
№ 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС настоящето определение не може да бъде обжалвано
по касационен ред.
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №1369 от 31.08.2022 год. на съдията по вписванията при СРС, с
което е отказано извършването на нотариално действие по реда на чл. 569, т. 5 ГПК –
заличаване на вписване на искова молба, вписана с акт №3, т. 12/2019 год. по описа на
Служба по вписванията, по молба с вх.№64754 от 31.08.2022 год. на А. Ц. Ц..
ДА СЕ ЗАЛИЧИ вписването на искова молба, вписана с акт №3, т. 12/2019 год. по
описа на Служба по вписванията, по молбата с вх.№64754 от 31.08.2022 год. на А. Ц. Ц..
ВРЪЩА делото на съдията по вписванията при СРС за извършване на исканото с
молбата с вх.№64754 от 31.08.2022 год. на А. Ц. Ц. действие.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3