Решение по дело №67/2024 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 60
Дата: 15 май 2024 г.
Съдия: Диана Василева
Дело: 20244000600067
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 23 февруари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Велико Търново, 14.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ С.
Членове:АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.
ГРИГОРОВ
Диана Василева
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора С. Г. Ц.
като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20244000600067 по описа за 2024 година
С присъда № 9 от 10.10.2023г., постановена по нохд № 306 по описа за 2022г.
на Габровски окръжен съд подсъдимият Л. Т. Д. Р., род. на 30.08.1966г. във
Великобритатия, гражданин на Великобритания е признат за виновен, както
следва:
за извършено престъпление по чл.144, ал.3 във вр.с ал.1 във вр.с чл.26
от НК и му е наложено наказание от четири години лишаване от свобода,
което да търпи при първоначален строг режим;
за извършено престъпление по чл.142, ал.1 от НК и му е наложено
наказание от пет години лишаване от свобода, което да търпи при
първоначален строг режим;
за извършено престъпление по чл.115 във вр.с чл.18, ал.1 от НК и му е
наложено наказание от дванадесет години лишаване от свобода, което да
търпи при първоначален строг режим.
На основание чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия е определено общо
наказание от дванадесет години лишаване от свобода, което да търпи при
1
първоначален строг режим.
На основание чл.24 от НК е увеличено определеното общо наказание с
една година, като е постановено общото наказание от тринадесет години
лишаване от свобода да се търпи при първоначален строг режим.
Приложена е разпоредбата на чл.59, ал.1 от НК, като е зачетено времето
на задържане на подсъдимия по мярка за неотклонение „задържане под
стража“.
Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Т. М. М.
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, в резултат на
престъплението по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26 от НК, в размер
на 4000.00 лева, ведно със законната лихва, считано от 13.07.2021г. до
окончателното изплащане на сумата,; за претърпени неимуществени вреди в
резултат на престъплението по чл.142, ал.1 от НК - в размер на 6000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 25.06.2021г. до окончателното
изплащане на сумата и обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на престъплението по чл.115 във вр. с чл.18 ал.1 от НК в размер на
20 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.06.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание чл.45 от ЗЗД.
Подсъдимият е осъден да заплати ДТ върху уважените граждански
искове и разноските по делото.
Съдът се е произнесъл по веществените доказателства.
В законовия срок срещу присъдата е подадена въззивна жалба от адв.Д.
Ц., в качеството на служебен защитник на подсъдимия Л. Т. Д. Р.. В жалбата и
допълнението към нея се навежда довод за необоснованост на съдебния акт.
Сочи се, че присъдата почивала само на предположения. Обвинението лежало
само и единствено на обясненията на Т. М., които не били потвърдени като
твърдения. Установявало се от заключението на експертизите, че подсъдимия
е с много високо интелигентно ниво, но с нисък праг на сдържаност,
посттравматичен стрес и невъзможност за сдържане на постъпките. Това
поставяло въпроса как той е допуснал тези грешки, та да се опита да умъртви
умишлено едно лице по посочения в обвинителния акт начин и в същото
време да извърши и другите престъпления. Дори и да били казани някакви
думи от него, то не било ясно дали те са достатъчно силни, за да възбудят у
пострадалата страх и то по начин да бъде основателен и да се изпълни състава
2
на повдигнатото обвинение. Освен това те не се потвърждавали от св. Е. Р..
По отношение заплахата от затвора не били налице никакви доказателства,
като всичко се крепяло само и единствено на показанията на пострадалата,
поради което счита това обвинение за недоказано.
По отношение на второто обвинение се сочи, че пострадалата е имала
волята и възможността да се противопостави по някакъв начин, за да не се
достигне до качването й в автомобила и откарването й в незнайна посока, но
не го е направила. Не била побягнала, не е викала, да достигне до средство,
което да й послужи като оръжие, за да се защити. Не се била заключила в
автомобила, просто нищо не била предприела. Това сочело, че не е
осъществен състава на чл.142, ал.1 от НК.
По отношение обвинението по чл.115 във вр.с чл.18, ал.1 от НК се сочи,
че конфликта между подсъдимия е пострадалата е възникнал по повод
семейството на първия и това, че му трябвали пари да си заплати хотел в
Трявна. Следвало да се вземат предвид показанията на подсъдимия , че той не
е мислил да убие Т. М.. Умисълът за убийство е бил в един начален момент,
но после е размислил и не е искал да се стига до край на живота й, а е искал
да извлече информация за баща си. Той е имал умения, които бил натрупал и
като е надигал няколко пъти пострадалата с въже, само евентуално е можела
до почине. С оглед на това следвало да се говори за някакъв вид
непредпазливост, но не и за умишлено умъртвяване на пострадалата. Освен
това опита не е прекратен поради чуване на сирени, тъй като такива не са
били пускани. Просто подсъдимият бил разбрал, че няма да получи
информация и това е безсмислено.
Направено е искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с
която подсъдимия да бъде признат за невинен и оправдан по предявените му
обвинения. Направено е и алтернативно искане за изменение на присъдата,
като се намали размера на наложените наказания, поради явната им
несправедливост, както и да се намали размера на присъдените обезщетения
по гражданските искове.
Производството пред въззивната инстанция, както и това пред
първоинстанционния съд е протекло в отсъствие на подсъдимия, по реда на
чл.269, ал.3, т.2 от НПК.
В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия- адв. Д. Ц.
3
поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея доводи и
направено искане за оправдаване на подсъдимия по предявените му
обвинения. Поддържа и алтернативното искане за изменение на присъдата, с
намаляване размера на наложеното наказание, поради явната му
несправедливост. Поддържа и искането за изменение на присъдата в
гражданската й част, като се намали размера на присъдените обезщетения.
Представителят на Апелативна прокуратура оспорва въззивната жалба.
Сочи, че присъдата е правилна и обоснована, като излага доводите си за това.
Прави искане да се потвърди присъдата на окръжния съд.
Частния тъжител и граждански ищец Т. М. и повереника й адв. Н. Д.
оспорват въззивната жалба. Поддържат изложените в подадените писмени
възражения доводи за това. Считат, че присъдата е обоснована и
законосъобразна, постановена след подробен анализ и съпоставка на
доказателствата. Правят искане същата да бъде потвърдена. В подаденото
писмено възражение повереника е направил искане да се определи адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл.38, ал.2 от ЗА, като подсъдимия бъде
осъден го заплати.
Апелативният съд, в настоящия си състав, разгледа подадената въззивна
жалба, взе предвид становището на страните в процеса и извърши цялостна
служебна проверка на присъдата на основание чл.314 от НПК, като приема за
установено следното :
На подсъдимия Л. Т. Д. Р., гражданин на Великобритания, са предявени
обвинения по чл.144 ал.3 във вр.с ал.1, по чл.142, ал.1 от НК, по чл.115 във
вр. с чл.18, ал.1 от НК и по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК.
Първоинстанционният съд e извършил цялостен анализ на
доказателствата по делото, като обективно, всестранно и пълно е изяснил
фактическата обстановка по същото. Тази обстановка се възприема изцяло и
от настоящата инстанция. Последната, като извърши и собствена преценка на
събрания доказателствен материал в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд намира, че не се налагат различни изводи по
фактите и обосновано са приети следните фактически обстоятелства:
Подсъдимият Л. Т. Д. Р. (L. T. J. R.) и св. Т. М. М. са британски
граждани. Познавали се от 2006г., като имали връзка. През 2014 год. решили
да се преместят да живеят в България.
4
След пристигането си в България, св.Т. М. получила статут на
продължително пребиваващ до 07.09.2023г.
На 28.04.2017г. М., в качеството си на управител и представляващ на
„Дървари фарм”ЕООД, закупила пет поземлени имота в с.Дървари,
общ.Трявна. През същата година тя реорганизирала закупените имоти във
ферма, където отглеждала коне и кучета.
На 04.04.2019г. подсъдимият Л. Р. подал заявление до Директора на
МВР-Габрово за продължително пребиваване в РБ на гражданин на ЕС, в
което посочил като партньор Т. М.. Посочил номера на националния си
документ за самоличност 516706 112, издаден на 13.07.2013г. и валиден до
23.07.2023г. Представена е и декларация от Т. М. в качеството и на управител
на „Дървари фарма” ЕООД, Л. Р. да бъде адресно регистриран на адреса по
седалище на дружеството в с.Дървари, общ.Трявна. Въз основа на подаденото
заявление и на основание чл.8, ал.1 от ЗВПНРБГЕСЧТС на подсъдимия е
издадено Удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС № *********
със срок до 06.11.2022г.
В имота в с. Дървари имало къща, в която св.М. заживяла с
подсъдимия. Разбрали се той да живее постоянно във фермата, а свидетелката
да живее периодично по три месеца в Обединеното Кралство, където
работела, като счетоводител.
През януари 2021г. М. била във Великобритания. Наложило се да
остане по-дълго, защото майка й се разболяла и била приета в болница.
Прибрала се в България на 02.05.2021г. С подсъдимия Р. се били разбрали, че
след прибирането й той ще пътува до Великобритания, за да посети баща си,
който също бил сериозно болен. След като се прибрала, още на следващия
ден, двамата с подсъдимия се скарали, като при това подсъдимият проявил и
физическа агресия. Той блъснал пострадалата с ритник и изкълчил коляното
й. През нощта я завел да спи в дома на св.Кайра Касъл П. /Кира/, която в този
момент не била в България. От там се обадил чрез видео обаждане на св.П., за
да и каже, че е изкълчил коляното на Т..
През последващите дни Л. Р. се връщал при св. М., след което отново
изчезвал.При събиранията им двамата постоянно се карали.
На 07.05.2021г. Л. Р. К.- британска гражданка, депозирала жалба в
5
РУП-Дряново срещу Л. Р. за това, че е отнел автомобила и, като искал пари,
за да и го върне. На подсъдимия е съставен протокол за предупреждение от
11.05.2021г. връчен му на същата дата за това да не отправя закани и заплахи
за саморазправа, както и да не предприема такива действия срещу личността
или имотите на Лин Коулклъф.
На 10.05.2021г. Т. М. подала сигнал на телефон 112 за възникнал
скандал между нея и Л. Р.. На полицейския служител, посетил дома й,
обяснила, че се е скарала с Р. и го изгонила. На 11.05.2021г. на подсъдимия
бил връчен протокол за предупреждение, като същият бил предупреден да не
отправя закани и заплахи за саморазправа, както и да не предприема такива
действия срещу личността и имотите на Т. М..
На 18.05.2021г. Т. М. отново подала сигнал на телефон 112 и при
посещение на място дежурния полицай установил там Л. Р., който му
обяснил, че желаел да ползва автомобила на Т. М., за да пътува до летището,
но тя отказвала да му го даде.
От 15.06.2021г. във фермата в с. Дървари общ.Трявна при св.М.
пребивавала и британската гражданка -св.Е. Л. Р.. Същата се свързала по
обява в интернет със св.М. и се разбрали да живее във фермата и да и помага
в грижата за животните.
Въпреки декларираното пред съжителката си желание да пътува за
Великобритания, за да се види с болния си баща, Л. Р. не напуснал страната и
от началото на месец юни 2021г. заживял в гр.София, където се запознал със
св.Т. А.. По данни от разпитаните по делото полицейски служители жената
била проститутка и Р. имал връзка с нея. По време на престоя си в гр.София,
подсъдимият участвал в сбиване с роми, при което получил черепно -
мозъчна травма /ЧМТ/. За времето от 05 до 17 юни 2021г. се лекувал в МБАЛ
- Габрово във връзка с получената ЧМТ. След изписването му от болницата се
настанил в хотел Балкан в гр.Габрово заедно със св.А. Двамата напуснали
хотела без да си платят нощувките и отседнали в хотел в гр.Трявна.
Подсъдимият постоянно търсел контакти с Т. М., като и звънял по телефона,
изпращал и съобщения или я притеснявал в дома и. При тези контакти той
непрекъснато създавал поводи за конфликти.
На 24.06.2021г. подсъдимият поканил св.М. на ресторант в гр.Трявна и
тя приела. По време на срещата двамата се скарали, като Р. размазал храна в
6
лицето на свидетелката. Тя напуснала заведението и се оплакала за случилото
се на дежурния полицай в РУ Трявна.
През нощта на 24.06.2021г. срещу 25.06.2021г. , в къщата в с.Дървари,
се намирали Т. М. и Е. Р.. Около 00.00 часа спряло ел.захранването. Св. М.
излязла и установила, че някой е спрял тока от ел. таблото, като възстановила
захранването към къщата. В това време кучетата в стопанството започнали да
лаят и още докато била извън къщата в двора, чула, че подсъдимият я вика.
След това той прескочил оградата и проникнал в двора на къщата. В това
време св.Е. Л. Р. също излязла, чула мъжки глас и се прибрала в стаята си.
Подсъдимият бил спокоен и св. М. го поканила в дома си. Видяла, че е мръсен
и му казала да се изкъпе. Направила му чай. След това двамата разговаряли
спокойно и подсъдимия дори пожелал да правят секс. М. отхвърлила
предложението. Тогава подсъдимият взел от нейните хапчета /
антидепресанти/, легнал и заспал в леглото и. Тя останала седнала на същото
легло през цялата нощ. На сутринта на 25.06.2021г., двамата обсъждали какво
да предприемат във връзка с пребиваване или напускане на страната, заради
здравословно състояние на техни роднини. Около 9.00 часа пристигнал с
полицейски автомобил св.Тихомир К.- служител на РУ Трявна и казал на
подсъдимия, че трябва да слезе до града и да заплати хотела, в който бил
отседнал заедно със св.Т. А., след което си тръгнал. Тогава подсъдимият
поискал от М. пари, за да заплати хотела в Трявна. Тя отказала да му даде,
започнала да разпитва за момичето, с което е бил и двамата отново се
скарали. Подсъдимият станал агресивен, хванал пострадалата с ръка за
гърлото, повдигнал я и я притиснал над печката. След това й нанесъл удари с
юмруци в главата и я ритнал в стомаха. Докато я удрял крещял: „ Няма за
какво да живея, нищо не ми остана, ти ще умреш, на мен и без това не ми
пука дали съм жив или мъртъв, но ще убия и теб.“ М. била силно изплашена
и викала, като от виковете й се събудила св. Р.. Последната влязла в стаята,
видяла агресията която подсъдимият проявявал към М.. Забелязала ужаса,
който изпитва пострадалата и казала на подсъдимия да я остави или ще се
обади в полицията. Пострадалата направила опит да се обади на полицията по
телефона, за да потърси помощ, но подсъдимия го взел и го хвърлил. След
това хванал пострадалата за косата, навил я на ръката си и противно на волята
й, като я блъскал и дърпал за косата, я извлякъл от къщата, от там и до
автомобила, като на излизане заключил в къщата св. Е. Р.. През цялото това
7
време той крещял, отправяйки към пострадалата закани „Ще умреш днес, ще
умреш днес, ще умреш днес”.
На излизане от къщата Л. Р. взел намиращо се на входната порта въже /
веществено доказателство по делото/, представляващо плоско текстилно
въже, синьо на цвят с дължина 7.30 метра и ширина 2.50 метра. Той вкарал
със сила пострадалата в л.а. „Джип" модел „Гранд Чероки", р№ ЕВ
60****,нейна собственост, взел ключа за същия от чантата й намираща се на
задната седалка и държейки М. за косата с една ръка, без нейно съгласие,
потеглил с автомобила в неизвестна за нея посока.
Свидетелката Р. била силно изплашена и веднага след като останала
сама в къщата се обадила по телефона на номер 112 и съобщила за случилото
се. След това се обадила по телефона на св.К. П., била в истерия и казала, че
Л. е извлякъл Т. от къщата със завързано въже на врата и заплашил, че ще я
убие. Свидетелката Р. твърдяла,че неможе да излезе от къщата. К. П. и
съпруга и тръгнали веднага към дома на Т..
Подсъдимият шофирал в неизвестна за пострадалата посока, като
непрекъснато я държал за косата с лявата си ръка. В един момент отбил от
пътя и тръгнал да шофира през полето между дърветата. Спрял автомобила и
го оставил отключен. Извел пострадалата от него и със сила я отвел до
намиращо се в близост дърво. Подсъдимият хвърлил въжето, което преди
това бил взел от къщата, и го преметнал през един клон, направил примка и я
сложил около врата на пострадалата. Навил въжето около ръката си, подпрял
си крака на дървото, с цялата си тежест се отпуснал на въжето и вдигнал във
въздуха М.. Тя се съпротивлявала, ритала с крака и се опитвала да се
освободи с ръце от въжето, като подвирала пръстите си под него. Св.М.
обяснява, че при този действия на подсъдимия се е задушавала и помислила,
че всичко е свършило и тогава Р. я спуснал на земята, като започнал да я удря
с юмруци. След това отново я вдигал във въздуха, като това продълижол4-5
пъти. Свидетелката на моменти губела съзнание. Спускайки я на земята
подсъдимият се опитвал да я удари с металния край на въжето по главата, но
тъй като тя се предпазвала с ръце я ударил по пръстите, които се
разкървавили. Когато я спускал на земята подсъдимият й крещял :“Ти ще
умреш, аз съм убил много хора, ти си просто следващата, няма да оживееш,
ще умреш. Като те убия теб ще убия и себе си“. В един момент двамата чули
8
шума от приближаващите се полицейски автомобили, а свидетелката казала
на подсъдимия, че полицаите ще го хванат. Тогава той махнал примката от
врата и, като оставил въжето на клона на дървото и хващайки я за косата я
отвел до брега на намиращото се в близост дере. Там пострадалата седнала на
брега, като е искала да пие вода. Тогава подсъдимият взел един клон и
започнал да я удря по главата и коленете, като крещял и говорел несвързано.
М. започнала да вика от болка. В този момент на мястото пристигнали св.- К.
и колегата му. След даденото му разпореждане подсъдимият веднага се
предал, като паднал по очи на земята и съдействал да му сложат белезници.
След това той и пострадалата били откарани пред къщата в с.Дървари. Там
пристигнал и св.П. със съпруга си. Виждайки ги Л. Р. започнал да им
крещи:”Всичко е по твоя вина, всичко се случва заради теб, ще те убия и теб
като нея”. В показанията си св.П. е заявила, че към този момент Т. М.
изглеждала ужасно, треперела и била покрита с мръсотия. По шията и личали
следи от притискане. Плачела и изглеждала в шоково състояние.
Полицейските служители откарали М. в полицейския участък, а от там
в болницата в гр.Трявна, където била прегледана.
На 25.06.2021г. Т. М. била освидетелствана в присъствието на
медицинско лице и поемни лица за което е съставен протокол и фотоалбум ,
приложени в делото.
На същия ден в периода между 13.00 и 14.00 часа били извършен оглед
на местопроизшествието, като за извършеното процесуално следствено
действие е съставен протокол и фотоалбум. Видно от протокола е, че на
дърво намиращо се на около 10 метра от мястото на което е открит джипа на
пострадалата; на клон на 2,5 метра от земята е преметнато синьо въже, тип
колан, което в единия край има закопчалка тип карабина, а в другия примка.
Въжето е иззето, като веществено доказателство.
На 09.07.2021г. Л. Р. бил настанен за изследване в психиатрично
отделение към СБАЛЛС Ловеч, като престоят му в отделението продължил
до 11.01.2022г. На 13.07.2021г. , около 9.15 часа от телефонен пост със
свободно ползване в отделението с № 068 600 112 подсъдимият Р. се обадил
на телефонен номер + 0044 75813*****, ползван от Т. М.. При проведения с
нея разговор й се заканил с убийство, като заявил, че е прехвърлен в болница
в гр. Ловеч, може да излезе, когато си поиска и че ще бъде мъртва до края на
9
седмицата. Т. М. била силно изплашена от обаждането и депозирала молба до
ОС-Габрово по реда на чл.67 от НПК с искане за предприемане на мерки за
защита. С определение № 205 от 17.09.2021г. по образуваното ЧНД №
223/2021г. съдът приел, че са налице доказателства за действия на
подсъдимия застрашаващи живота и здравето на Т. М. поради което приел, че
са налице предпоставките на чл.67, ал.1 от НПК за вземане на мерки за
нейната защита, като е забранил подсъдимият да я доближава на по-малко от
50 метра, да осъществява контакт с нея по телефон, факс, електронна или
обикновена поща и да посещава с.Дървари, общ.Трявна.
По делото е прието заключение на съдебно медицинска експертиза,
изготвено от вещото лице д-р Я. К.. От него се установява, че Т. М., на
25.06.2021г., е получила следните увреждания: охлузвания и кръвонасядания
около шията с предимно хоризонтална ориентация, както и косо разположени
охлузвания по предната повърхност на шията, охлузвания отдолу на
брадичката, разкъсно - контузна рана от вътрешната страна на горната устна в
близост до десния устен ъгъл, кръвонасядания по мишниците на двете ръце и
по дясната предмишница, кръвонасядане на гръдния кош отпред вдясно,
множество различни драскотини по ръцете и краката, кръвонасядания по
крайните фаланги на 3-ти и 4 - ти пръст на лявата ръка, има болки при
преглъщане. Вещото лице е посочило, че охлузванията и кръвонасяданията на
шията съответстват на странгулационна бразда от опит за обесване, чрез
стягане на примка около шията и окачване на високо на въжето /колана/, като
имало следи от опити на пострадалата с пръстите на лявата си ръка да
разхлаби примката /следи по шията и по пръстите/. Възможно е част от
уврежданията отпред по шията да се дължат и на стискане с пръсти/душене/.
Кръвонасяданията по ръцете са резултат от удари с / или върху твърди
предмети или стискане, като групата кръвонасядания по лявата мишница
отговаряли на стискане с пръсти на ръка. Кръвонасядането на гръдния кош е
резултат от удар с или върху твърд тъп предмет. Драскотините по крайниците
отговаряли да са от растителност по терена, където е протекъл инцидентът.
Вещото лице не може да определи точна продължителност на въздействията
върху шията на пострадалата, но можело да се каже, че са били поне за
секунди или пък са били няколкократни. Получените увреждания сами по
себе си са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Според вещото лице, следите от стягане на шията с примка водят до извод, че
10
е имало силно механично въздействие, което е създало риск за настъпване на
смърт от механична асфикция. Вероятността от смърт възниква за секунди от
въздействието, поради спиране на притока на кръв към мозъка и въздействие
върху рефлекторни центрове /каротидни телца/ в сънните артерии. По тази
причина този момент от събитията може да се квалифицира като
разстройство на здравето временно опасно за живата на пострадалата.
Съгласно заключението, с действията си подсъдимият пряко е застрашил
живота на пострадалата Т. М..
В съдебно заседание вещото лице д-р К. е обяснило, че на база на
обясненията на пострадалата и установените следи по шията и може да се
направи извод,че е било възможно да бъде умъртвена при въздействието
върху шията и поради това, че са нужни дори няколко секунди за да настъпи
смърт дори и при непълно стягане на шията. Пояснява, че е изключително
трудно да се контролира процеса на пристягане на шията, така, че да води
само до задушаване и, че е трудно само по външни белези да се каже в кой
момент процеса е обратим. Според експерта при сваляне от примка на
пострадал с налични жизнени функции е възможно те да прекъснат по-късно,
тъй като е започнало нарушение на процеса на обмяната на веществата в
мозъка. Вещото лице на база опита си счита, че не е възможно процесът по
задушаване да се контролира със сигурност.
По делото е прието заключение на съдебно психиатрична и
психологична експертиза. От него се установява, че Л. Р. е емоционално
нестабилна личност, граничен тип и страда от посттравматично стресово
разстройство. Личностовото разстройство при освидетелствания не е
психична болест в тесния смисъл на това понятие, като по същество
заболяването е невроза и не нарушава качествено психичните годности на
индивида. Личностовото разстройство и посттравматичното стресово
разстройство не нарушават базисните психични годности на
освидетелстваното лице и не могат от медицинска гледна точка да бъдат
разглеждани като „ продължително" разстройство на съзнанието по смисъла
на чл.ЗЗ НК. От медицинска гледна точка няма основание да се приеме, че по
време на деликта - към датата на извършване на описаните деяния на
25.06.2021г. Р. е бил в състояние на психична дезорганизация, която може да
бъде приравнена към „краткотрайно" или „продължително" разстройство на
11
съзнанието по смисъла на чл.ЗЗ НК. Експертите са категорични, че Л. Р. на
25.06.2021г. е бил със запазени психични годности да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Той не е бил с
психотично детерминирано поведение, като е приел психоактивна
субстанция, това може да се улесни, но не и да мотивира поведението му.
Освидетелстваното лице по време на инкриминираните деяния е било с
афективно, а не афектно модулирано поведение, като от медицинска гледна
точка не може според вещите лица да се подкрепи хипотеза, че на
25.06.2021г. обвиняемият е бил в състояние на физиологичен афект или друго
особено състояние на съзнанието, което може да се приравни към
„краткотрайно разстройство на съзнанието" по смисъла на чл.ЗЗ НК. В хода
на освидетелстването на обвиняемото лице е установено, че и към момента на
изготвяне на експертното заключение Л. Р. е разбирал свойството и
значението на извършваното, могъл е да ръководи постъпките си и е годен да
участва в наказателното производство.
Горната фактическа обстановка настоящият съдебен състав намира, че
е правилно установена от първоинстанционният съд. Едно от възраженията
във въззивната жалба е, че присъдата почивала на предположения, като
обвинението се крепяло само и единствено на показанията на св. Т. М., които
не били потвърдени и се подлагат на съмнение. Съдът намира възражението
за неоснователно. Видно от мотивите на атакуваната присъда е, че
първоинстанционният съд е направил прецизен и задълбочен анализ да
доказателствата по делото, като е обсъдил същите както поотделно, така и в
тяхната съвкупност. Съдът, в съответствие с изискванията на чл.305, ал.3 от
НПК, в достатъчна степен за нуждите на наказателния процес е обосновал
съображенията си, въз основа на които е гласувал вяра на показанията на
свидетелите. При извършения собствен анализ на доказателствата и
настоящият съдебен състав намира, че следва да се кредитират с доверие
показанията на разпитаните по делото свидетели, които са последователни и
непротиворечиви. Не се споделя твърдението на защитника, че обвинението
почивало само на показанията на пострадалата. На първо място съдът намира,
че показанията на пострадалата следва да се кредитират изцяло с доверие.
Същите са последователни, непротиворечиви и кореспондират с цялостния
доказателствен материал по делото. Същите, въз основа на които се
установява подробно горната фактическа обстановка, се подкрепят от
12
показанията на свидетелите П., Р., К., В., съдебно- медицинската експертиза,
протокола за оглед на местопроизшествие, вещественото доказателство и
писмените доказателства по делото.
Тъй като делото е разгледано в отсъствието на подсъдимия Л. Р. ,
обясненията му дадени на досъдебното производство, в присъствието на
назначения му служебен защитник, по отношение на повдигнатото му
обвинение по чл.115, ал.1 във вр. с чл.18, ал.1 от НК / стр.68-70 от том 1 на
ДП/ са приобщени по делото по реда на чл.279, ал.2, пр.последно във вр. с
ал.1, т.2 от НПК. След повдигане на обвинение за престъпления по чл.144,
ал.3 и чл.142, ал.1 от НК, подсъдимият не е давал обяснения.
В обясненията си подсъдимият е заявил, че се скарали с Т. М., след
прибирането и от Англия на 01.05.2021г., защото тя твърде дълго останала
там и тогава Т. го изхвърлила от фермата с помощта на полицията. Счита, че
причината за инцидента, за който е задържан били наркотици, които Т. му
дала. Обяснява, че на инкриминираната дата се скарали за пари, за 40 лева,
които Т. отказала да му даде. Тогава се ядосал, полудял, почти не помнел
какво е станало, влачел Т. за косата. Признава, че я откарал с джипа в гората и
там скрил превозното средство. На едно дърво преметнал въжето, което
открил в колата и направил примка. Сложил примката на врата на Т..Тя през
цялото време се съпротивлявала и дърпала примката от врата си, но той
можел да я контролира и и казал да не се опитва, защото нищо няма да може
да направи. Пристегнал я 6-12 пъти и тя се задушавала. Така се опитвал да я
накара да му каже какво се случва с баща му. В началото искал да убие и себе
си и Т., но това желание му минало бързо. Твърди, че като бивш военен ако
желаел да убие Т. знаел как да го направи.
Съдът не дава пълна вяра на обясненията на подсъдимия и в частност,
че причина за поведението му са били дадени му от пострадалата наркотици,
както и че се е отказал от това да убие Т. по собствено желание и че е можел
да контролира действията си, така, че да не се стигне до смъртта и.
Обясненията му, в тези му части се опровергават от останалите събрани по
делото доказателства. По делото не са налице каквито и да е доказателства
подсъдимият, към инкриминираната дата, да е бил под въздействието на
наркотични вещества и още по- малко такива да са му били дадени от
пострадалата. Наред с това следва да се посочи и, че от заключението на
13
психиатричната експертиза се установява, че ако Р. е приел наркотични
вещества, те не биха могли да са причината за престъпното деяние, макар и да
са го направили по-лесно изпълнимо. Обясненията на подсъдимия се
опровергават от показанията на св.М., която подробно и хронологично описва
как са се развили събитията от момента, в който подсъдимият я свалил от
лекия автомобил в гората до задържането му от полицията. Опровергават се
от показанията на останалите, разпитани по делото свидетели; заключението
на съдебно медицинската експертиза, протокола за оглед на
местопроизшествие, вещественото доказателство. Несъстоятелни са
твърденията на подсъдимия,че като бивш военен знаел как и можел да
контролира задушаването на жертвата. От заключението на медицинската
експертиза се установява, че не е възможно да се контролира в пълен обем
степента на задушаване, тъй като често промените които настъпват в
организма нямат външна изява, освен това има случай когато жертвата е
освободена от въжето, има жизнени функции, но скоро след това загива,
поради настъпилите необратими увреждания във функциите на мозъка.
Безспорно е, че в тези им части обясненията на подсъдимия представляват
негова защитна теза, с която цели да оневини поведението си и да избегне
наказателната отговорност за извършеното престъпно деяние.

ПО ОБВИНЕНИЕТО ПО ЧЛ.115 във вр.с чл.18, ал.1 от НК:
Към правилно установената фактическа обстановка по делото
първоинстанционният съд обосновано и законосъобразно е приложил
материалния закон. Правилно съдът е приел, че като на 25.06.2021г., в гора в
землището на с. Дървари, общ. Трявна, направил опит умишлено да умъртви
Т. М. М., чрез обесване, като деянието му е останало недовършено по
независещи от него причини, подсъдимият Л. Р. е осъществил, както от
обективна, така и от субективна страна престъпния състав на чл.115 във вр.с
чл.18, ал.1 от НК, за което го е признал за виновен и му е наложил наказание.
От обективна страна безспорно се установява, че на посочената дата и
място, подсъдимият няколкократно пристягал с примка шията на
пострадалата до задушаване, като на моменти тя е губела съзнание. Той е
превеждал М. в безпомощно състояние / замаяна от липсата на приток на
въздух/ и е знаел, че тя неможе да се освободи от въжето. Самият той и казвал
14
да не се опитва да се освободи, защото няма смисъл. Следите от стягане на
шията на пострадалата с примка сочат, че е имало силно механично
въздействие, което е създало риск за настъпване на смърт от механична
асфикция, като тази вероятност възниква за секунди от въздействието, поради
спиране на притока на кръв към мозъка и въздействие върху рефлекторни
центрове в сънните артерии. Подсъдимият не просто въздействал физически
върху жертвата с намерение да я умъртви, но и въздействал и психически,
като и заявил, че е убил много хора и ,че и тя няма да оживее и ще умре.
Безспорно подсъдимия, с действията си, е започнал осъществяване
изпълнението на престъплението, но същото е останало недовършено и то по
независими от него причини. От една страна пострадалата е оказвала
съпротива, като се опитвала да пъхне пръстите си под въжето, стремейки се
да освободи шията си. На следващо място се установява, че подсъдимият е
преустановил действията си по задушаване на пострадалата, едва след като
чул шум от пристигащите полицейски автомобили, което го стреснало и
притеснило, че е открит. Дори и след това Р. е отвел пострадалата със сила в
близкото дере, като я държал за косата и там отново се опитал да я
малтретира физически, докато бил задържан от полицейските служители.
Правилни и обосновани са изводите на първонстанционния съд, че
подсъдимият е действал при пряк умисъл. Прекият умисъл на Л. Р. е
обективиран от неговото цялостно поведение преди, по време и след
изпълняване на инкриминираното деяние. Безспорно е, че подсъдимият преди
да отведе пострадалата на мястото на престъплението, е упражнил спрямо нея
физическо насилие, както и е отправил към нея заплаха, че ще я лиши от
живот. Отвеждайки я на мястото, в изпълнение на взетото решение, той е
закачил въже с примка на дърво и след това е предприел действия по
умъртвяване на пострадалата чрез задушаването й, като в същото време й е
заявил, че тя няма да живее и ще умре. Дори и след като е преустановил
действията си спрямо пострадалата, поради пристигането на полицейските
служители, подсъдимият е продължил да малтретира физически същата.
С оглед на установената фактическа обстановка и направените въз
основа на нея правни изводи съдът намира за несъстоятелно и
некореспондиращо на доказателствата по делото възражението на защитата,
че деянието на подсъдимия следвало да се квалифицира като такова за
15
причинени на М. телесни повреди. В този смисъл следва да се отбележи, че
неопределеността в представите на дееца дали в резултат на конкретните му
целенасочени действия- неколкократно (4- 5 пъти) повдигане на Т. М. с
въжето с примка, оставяйки я да виси над земята до задушаване, ще настъпи
телесна повреда или смърт, обуславя отговорност за опит към по – тежкия
резултат, в какъвто смисъл е и трайната практика на ВКС.
Изложените по- горе доводи оборват и възражението на защитника на
подсъдимия, че действията му били само за да принудят пострадалата да даде
информация за баща му, а не да я умъртви, както и че не появата на полицаите
са били причина да ги преустанови, а това бил направил по свои подбуди.
Безспорно се установява от показанията на св. М., че в един момент се чул
шум от пристигащите полицейски коли, като тя заявила на подсъдимия, че
полицията ще го залови. Именно това стреснало подсъдимия и той
преустановил действията си по удушаването й. Самият подсъдим в
обясненията си, приобщени по делото, е заявил, че е имал знанието, че
полицаите са там.
По изложените съображения съдът намира въззивната жалба за
необоснованост и незаконосъобразност на присъдата в тази й част за
неоснователна.
Неоснователно е и наведеното в жалбата възражение за явна
несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание за това престъпно
деяние.
При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия Л. Р., за
тава престъпление, наказание първоинстанционният съд е отчел
обстоятелствата, обуславящи наказателната му отговорност. Като смекчаващи
отговорността обстоятелства са отчетени чистото съдебно минало на
подсъдимия, обремененото му психическо състояние поради преживения
посттравматичен стрес, лошите му взаимоотношения и липсата на контакти и
подкрепа от семейството му. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът е
отчел високата степен на обществена опасност на конкретното деяние,
обусловена от механизма на осъществяването му, както и от силните
травматични и психически изживявания на жертвата. Съдът е отчел и, че
деянието е приключите във фазата на опита. Обсъждайки тези обстоятелства
поотделно и в тяхната съвкупност съдът правилно е приел, че по отношение
16
на подсъдимия е налице превес на смекчаващите обстоятелства, като е
определил наказанието под средния размер на предвиденото в закона, а
именно от дванадесет години лишаване от свобода. Така определеното от
първоинстанционния съд наказание съответства на степента на обществена
опасност на деянието и дееца и че с него ще се постигнат по най- ефективен
начин, целите му визирани в чл.36 от НК. Не намира основание за намаляване
размера на същото, тъй като това би било проява на неоправдан либерализъм.
Настоящият съдебен състав намира, че по отношение на подсъдимия не
са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да дават основание за определяне наказанието при
условията на чл.55, ал.1 от НК. Не са налице и данни за приложение нормата
на чл. 58, б.”а” във вр.с чл.55, ал.1, т.1 от НК и определяне на наказанието под
минималния размер на предвиденото в закона. Налице е упоритост в
цялостното поведение на подсъдимия преди и по време на извършване на
деянието, което го отличава със значителна бруталност. Самото му
престъпление разкрива демонстративното му незачитане на чуждата воля и
пренебрежение към човешкия живот. Независимо, че деянието е останало във
фазата на недовършения опит, то именно като последица от него
пострадалата е преживяла силен психологически стрес и е претърпяла болки
и страдания. Отчитайки всички тези обстоятелства, както и отношението на
подсъдимия към извършеното, съдът намира, че по отношение на същия не
следва да се приложи разпоредбата на чл.58 б.”а” от НК, тъй като с
определяне на наказанието под най- ниския размер на предвиденото в закона
не биха се постигнали целите на същото и това ще е проява на неоправдан
либерализъм спрямо подсъдимия.

ПО ОБВИНЕНИЕТО ПО ЧЛ.142, ал.1 от НК:
При правилно установената фактическа обстановка
първоинстанционния съд е приложил правилно материалния закон, като
обосновано е приел, че подсъдимият е осъществил както от обективна, така и
от субективна страна престъпния състав на чл. 142, ал.1 от НК.
От обективна страна безспорно се установява, че на 25.06.2021г. в с.
Дървари, общ. Трявна подсъдимият, употребявайки сила - влачейки за
косата пострадалата М. и чрез отправяне на заплахи, я извел от къщата й и
17
въпреки нейното несъгласие я вкарал на предната седалка в паркиран пред
имота л.а. „Джип", модел „Гранд Чероки", рег. № ЕВ 60****. След това
продължавайки да я държи за косата потеглил с автомобила в неизвестна за
нея посока – гориста местност в землището на с. Дървари, общ. Трявна.
От субективна страна деянието е осъществено от подсъдимия при
форма на вина пряк умисъл, обективиран от действията му по качването на
пострадалата в автомобила чрез употребената сила и заплашване и
откарването й, противно на волята й, в неизвестна за нея посока.
Възражението на защитника на подсъдимия, че пострадалата е имала
възможност да се противопостави на подсъдимия по всякакъв начин, за да не
се стигне до качването й в автомобила, да побегне, да вика, да се заключи в
автомобила, като тя не била предприела нищо, въпреки, че е имало
възможност за това, съдът намира за несъстоятелно и неприемливо. Освен, че
не дължи сметка за конкретиката на инкриминираното деяние, това разбиране
на защитника прехвърля върху пострадалата от отвличане отговорността за
престъпното посегателство, извършено именно от подсъдимия. Жертвата от
престъпление не е длъжна да оказва съпротива, да проявява изобретателност
и да поема рискове, за да се противопостави или да преустанови престъпни
ограничения или насилие. Достатъчно е да се констатира принуда, липса на
доброволност, като в настоящия казус е налице достатъчен доказателствен
материал за осъществяване на принудителното отвличане на М. от страна на
подсъдимия.
При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия
наказание за това престъпно деяние съдът е отчел всички обстоятелства,
обуславящи наказателната му отговорност. Като смекчаващи обстоятелства са
отчетени чистото му съдебно минало, психичните му проблеми, които имат
влияние върху поведението му. Като отегчаващи обстоятелства са отчетени
завишената степен на обществена опасност на конкретното деяние, както и
отрицателните данни за личността на подсъдимия. Обсъждайки тези
обстоятелства съдът правилно е приел, че е налице превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и е определил наказанието под средния размер
на предвиденото в закона, а именно от пет години лишаване от свобода.
С оглед данните по делото настоящият съдебен състав намира, че
определеното наказание е съответно на обществена опасност на деянието и
18
дееца и не е налице основание за неговото намаляване.

ПО ОБВИНЕНИЯТА ПО чл.144, ал.3 във вр.с ал.1 от НК.
На подсъдимия са повдигнати две обвинения по чл.144, ал.3 във вр.с
ал.1 от НК за отправяне на закани за убийство спрямо Т. М., съответно на
25.06.2021г. и на 13.07.2021г.
Безспорно се установява по делото, че на 25.06.2021г. подсъдимият,
нанасяйки побой на пострадалата и притискайки я за гърлото към стената в
дома й, отправил към нея закана, че ще я убие като й крещял, докато я държал
за гърлото: „Нямам за какво да живея, нищо не ми остана, ти ще умреш....ще
убия и теб". Тези думи предизвикали основателен страх в пострадалата, която
знаейки ,че бившия и партньор има добра физическа подготовка и познавайки
гнева му смятала, че той действително може да я убие. Повод за този страх
било и предходно поведение на подсъдимия, при което той и нанесъл побой
и и изкълчил коляното, както и проявата на вербална агресия към нея и към
приятелката и Кайра Пеннигтън. Заплахите към пострадалата са били
възприети и от св.Р., която чула многократно думите на подсъдимия „Ще те
убия. Ще те убия. Щете убия“ и възприела, че Т. М. е ужасена от тях.
Установява се от доказателствата по делото, че след като му е било
повдигнато обвинение за опит за убийство и е бил задържан, подсъдимият е
преведен за изследване в психиатричното отделение на СБАЛЛС при Затвора
Ловеч. Там той е имал свободен достъп до телефон. На 13.07.2021г.,
сутринта той се обадил на М. по телефона. При проведения разговор отправил
към нея заплаха, че тя ще е мъртва до края на седмицата, като й обяснил къде
се намира и че от там може да излезе когато си поиска. Отправената закана, с
оглед на предходните действия на подсъдимия по отвличане на М. и опита за
убийство чрез обесване, предизвикала основателен страх в нея, че Л. Р. може
да излезе от болницата и да осъществи намерението си да я убие. Това я
мотивирало да потърси закрила от съда и била издадена по този повод
описаната по- горе заповед за защита.
Отправените към пострадалата закани за убийство не само обективно са
създали възможност да предизвикат у заплашената основателен страх от
осъществяването им, но в случая са породили такъв. След отправените
19
заплахи, свидетелката М. постоянно се страхувала за живота си. Това я
мотивирало да сложи камери във фермата и къщата си, почти неизлизала от
района на фермата, не общувала и не се събирала с приятели и дори в
опашката на косата си поставила паник- бутон.
Възражението на защитника на подсъдимия, че по отношение на тези
обвинения не били налице доказателства, с оглед на установената по- горе
фактическа обстановка, съдът намира за неоснователни. Няма основание да
не се дава вяра на показанията на пострадвалата по отношение на отправените
към нея закани за убийство от страна на подсъдимия. Същите не са
изолирани, а се подкрепят и от показанията на свидетелите Р., К. и В., както
и от писмените доказателства по делото.
Правилно и в съответствие с ТР №3/1971г. на ОСНК
първоинстанционният съд е приел, че в случая са налице предпоставките на
чл.26, ал.1 от НК. Подсъдимият е извършил две деяния през
непродължителен период от време- на 26.06. и на 13.07.2021г., еднотипни по
характер, насочени срещу личността на св.М., при еднородност на вината.
С оглед на това съдът правилно е приложил материалния закон като е
признал подсъдимия за виновен в това, че при условията на продължаваното
престъпление на 25.06.2021г. и на 13.07.2021г. се заканил с убийство на Т.
М., както следва: на 25.06.2021г. в къща в с. Дървари, общ. Трявна се заканил
на Т. М. с убийство, като й крещял, докато я държал за гушата, „нямам за
какво да живея, нищо не ми остана, ти ще умреш....ще убия и теб" и на
13.07.2021г. , около 9.15 часа от телефонен пост със свободно ползване в
отделение по психиатрия на Специализираната болница за активно лечение на
лишени от свобода при Затвора гр. Ловеч с № 068 600 112 се обадил на
телефонен номер + 0044 75813*****, ползван от Т. М. и й се заканил с
убийство, като заявил, че е прехвърлен в болница в гр. Ловеч, може да излезе,
когато си поиска и че ще бъде мъртва до края на седмицата, като и двете
закани възбудил у нея основателен страх за осъществяването им-,
престъпление по чл. 144 ал.3, т.1 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Правилни са изводите на съда, че деянието е извършено от подсъдимия
при форма на вина пряк умисъл.
При определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия
наказание за това престъпно деяние съдът е отчел завишената степен на
20
обществена опасност на деянието, обусловена от поведението на подсъдимия
и арогантността при извършването, като дори и след като е бил задържан той
отново е намерил начин да отправи закана за убийство към пострадалата.
Отчетена е завишената обществена опасност на подсъдимия като деец, с
оглед на това, че като чужд гражданин не просто не се съобразява със
законите на приелата го държава, а демонстрира явно незачитане на нормите
на обществото. Като отегчаващо обстоятелство е отчетено поведението на
подсъдимия, след замяна на мярката за неотклонение, който е променил
местоживеенето си и явно се укрива от правосъдието. Като смекчаващи
обстоятелства са отчетени чистото му съдебно минало, посттравматичния
стрес на фона на установеното личностово разстройство при подсъдимия,
който улеснява противоправните му прояви. Обсъждайки посочените
обстоятелства правилно и обосновано съдът е приел наличието на макар и
минимален превес на отегчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства, като е определил наказанието малко над средния размер на
предвиденото в закона, а именно от четири години лишаване от свобода.
Настоящият съдебен състав намира, че определеното наказание
съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца и не са
налице основания за намаляването му.
В съгласие с императива на чл. 23, ал. 1 от НК първоинстанционния съд
е групирал наложените на подсъдимия три отделни наказания "лишаване от
свобода" и му е определил едно общо, най- тежкото от тях, а именно
дванадесет години лишаване от свобода. Правилно окръжният съд е счел, че в
случая наложеното едно общо наказание на подсъдимия не съответства на
обема, естеството и тежестта на включените в съвкупността деяния, което
налага приложението на чл. 24 от НК. Посочената разпоредба дава
възможност да се увеличи размера на общо отмереното наказание, което
първият съд законосъобразно е направил. ГОС при обосноваване на този си
извод се е съобразил с броя и разнообразието на престъпленията, включени в
групата, както и степента на обществената им опасност. Мотивиран от
конкретните данни за личността на подсъдимия и от високата степен на
обществена опасност на деянията, за които е признат за виновен, ГОС е
увеличил общо определеното му наказание лишаване от свобода с една
година. Становището на въззивната инстанция е, че така наложеното на
21
подсъдимия Л. Р. общо наказание от тринадесет години лишаване от свобода,
което да бъде изтърпяно при първоначален "строг" режим на основание чл.
57, ал. 1, т. 2, б. "в" от ЗИНЗС, е напълно справедливо и посредством него
успешно биха се постигнали целите на наказанието по чл. 36 от НК.
Правилно е приложена и разпоредбата на чл.59 от НК, като от
определеното общо наказание лишаване от свобода е приспаднато времето на
задържането на лицето по мярка за неотклонение „задържане под стража”.
ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ:
Съвместно с наказателния процес са приети за разглеждане предявени
от пострадалата Т. М. против подсъдимия граждански искове за претърпени
неимуществени вреди за всяко едно от престъпленията, както следва: за всяко
от престъпните деяния по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК в размер на по 2000
лева; за престъплението по чл.142, ал.1- 6000лв. и за престъплението по
чл.115 във вр.с чл.18, ал.1 от НК- 20 000лв., ведно със законните последици.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че в резултат на
виновното и противоправно поведение на подсъдимия при осъществените от
него престъпни деяния, пострадалата Т. М. е претърпяла неимуществени
вреди. Като пряка и непосредствена последица от отвличането й,
отправените й закани за убийство от подсъдимия пострадалата е изпитала
страх и ужас, като се е наложило да промени начина си на живот, като
поставила камери на къщата си и паник- бутон в косата си и потърсила
защита от съда, за да може подсъдимия да не я доближава. В резултат на
престъплението по чл.115 от НК пострадалата е изпитала болки и страдания
при душенето й, както и от нанесените и удари по лицето и тялото. Тежки за
нея са били и психическите преживявания в моментите, в които е осъзнавала,
че се задушава и е смятала, че всичко свършва.
С оглед на изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че
предявените искове с правно основание чл.45 от ЗЗД са основателни.
При определяне размера на претърпените от пострадалата
неимуществени вреди, в резултат на всяко едно от престъпните деяния,
първоинстанционният съд е обсъдил всички обстоятелства, а именно
претърпените болки и страдания в резултат на нанесените й телесни
увреждания, преживяния ужас и страх от пострадалата, настъпилата промяна
22
в живота й и по справедливост правилно съдът е оценил претърпените
неимуществени вреди, в размер на – за престъплението по чл.144, ал.3 във
вр.с ал.1 и чл.26, ал.1 от НК- в размер на 4000лв.; за престъплението по
чл.142, ал.1 от НК- 6000лв. и за престъплението по чл.115 във вр.с чл.18, ал.1
от НК- 20 000лв., в който размер е уважил изцяло предявените граждански
искове, ведно със законните последици.
Въззивният съд, с оглед обстоятелствата по делото намира, че
присъдата в тази й част е обоснована и законосъобразна, като справедливо са
определени и присъдени обезщетенията за претърпени неимуществени вреди
и не намира основание за намаляването им.
Правилно съдът е осъдил подсъдимия да заплати направените по делото
разноски на основание чл.189 от НПК, както и да заплати ДТ върху уважения
размер на гражданските искове.
По изложените съображения съдът намира, че присъдата на
първоинстанционния съд се явява обоснована и законосъобразна, поради
което следва да бъде потвърдена изцяло.
При извършената служебна проверка на присъдата по силата на чл.314
от НПК въззивният съд не констатира същата да е постановена при
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до нейното
отменяване.
Повереника на частната обвинителка и гражданска ищца е направил
искане да му се присъди адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА. По
делото е представен договор за оказване правна помощ, сключен между Т. М.
и адвокат Н. Д., видно от който на същата е предоставено безплатно
представителство пред въззивната инстанция, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА. С
оглед на това на основание чл.189 от НПК във вр.с чл.38 от ЗА и Наредба №
1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения подсъдимият следва да
бъде осъден да заплати на адв. Д. сумата от 4500лв.- адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
В съответствие с изложеното и на основание чл.338 във вр.с чл.334, т.6
от НПК, въззивният съд

РЕШИ:
23
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 9 от 10.10.2023г., постановена по нохд №
306 по описа за 2022г. на Габровски окръжен съд.
На основание чл.189, ал.3 НПК във вр.с чл.38, ал.2 от Закон за
адвокатурата във вр.с Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения ОСЪЖДА подсъдимия Л. Т. Д. Р. да заплати на адвокат Н.
Р. Д. от АК-Габрово сумата от 4500лв./ четири хиляди и петстотин лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване или протест пред ВКС на РБългария
в 15-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните по
делото.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
24